1931 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

На своето време

 

Размишление

 

Кое знание интересува човека? Колко категории знание съществуват? Ако някой човек е произлязъл от рибата, той се интересува от нея: той иска да му разказваш за майка му и баща му, за братята и сестрите му. Кръчмарят се интересува от кръчмите, от виното, от ракията и коняка, които той продава; той не се интересува от културата. Ученият се интересува от учените, какви открития са направили; религиозният се интересува от живота на пророците и апостолите: кога са живели, какво са говорили и вършили.

Днес мъчно може да се каже точно кога е живял пророк Исайя4 и защо е говорил по един или по друг начин на хората. Като четете книгата на пророк Йеремия5,  виждате, че той се очертава като националист, като духовен партизанин: според него благото на еврейския народ е благо за всички народи. Като вижда, че еврейският народ страда, той плаче за него като за свои деца. Исайя гледа другояче на страданията на евреите. Какво ще кажете за Йезекиил6? Според мене той е архитект, инженер, разбира от архитектура. Като говори за виденията си и ги описва, той ги изразява механически, говори за някакви колела, които се движат едновременно във всички посоки. Като дойдете до Йеремия, вие влагате в него известен идеализъм. Има някакъв идеализъм, но външен. Когато рибарят тури мрежата на гърба си, мислите ли, че той отива да държи някаква проповед или лекция на рибите? Ни най-малко – той хвърля мрежата във водата и казва на рибите: „Ето вратата, която може да ви вкара в културния свят“. Щом хване няколко риби, той знае вече какво ще прави с тях.

Казвате: „Какво общо има между нас и рибаря?“. Има нещо общо – вие сте рибари в умствения свят. Хвърляте мрежата си и хващате една мисъл: за Любовта, за Мъдростта или за Истината. Това е една риба – какво ще правите с нея? Какво правите с дойната крава? Доите я. Всяка мисъл за любовта, за обичта е дойна крава, от която получавате мляко. Докато вашата любов и обич дават мляко, вие ги храните, прибирате ги в обора; щом станат ялови, вие ги продавате. Кравата ви интересува, докато има теленца и мляко; щом престане да дава мляко, тя не ви интересува.

На същото основание вие се интересувате и от науката, докато ви храни, докато ви дава нещо; щом престане да дава, и вие изменяте отношението си към нея. Оная наука, която не храни човека, която нищо не дава, хората я наричат фантазия, мечта, илюзия. Днес не може да срещнете идеалисти учени, които да обичат науката за самата нея. Срещате един идеалист, поет или писател, но виждате, че и в него дълбоко някъде се крие нещо користно. Той пише не толкова от желание да просвети човечеството, колкото да покаже какво знае, докъде е достигнал в познанията си. Ако пророците, учителите, учените и досега не са могли да помогнат на човечеството, това показва, че някъде нещо не достига: или хората не ги разбират, или те не разбират хората. Например колко от вас се интересуват от Исайя? Религиозните се интересуват отчасти; ония, които не са религиозни, казват: „Какво ще ни интересува Исайя? Някога е живял някой си Исайя, писал е нещо – какво от това?“.

Сега да се върнем към същественото, т.е. към реалността на живота, която през всички времена има една и съща стойност. Например златото е реалност, защото откак е известно на хората, неговата стойност нито се е увеличила, нито се е намалила. Любовта към златото увеличила ли се е? Увеличила се е, защото днес има повече злато, отколкото в миналото. Житото също е реалност: и към него любовта на хората се е увеличила. В живота има и несъществени неща, които се явяват и изчезват. Например докато е млад, човек се интересува от някои неща; щом стане възрастен или стар, тия неща не го интересуват – той спира вниманието си на други неща. Младата мома се интересува от облеклото си: тя се облича хубаво, вчесва се добре, туря си китка и отива на хорото, по десет пъти на ден се реши. Защо? Защото животът Ă има смисъл. Щом се ожени, тя престава да се облича хубаво, не се вчесва добре, не се кичи – животът губи смисъл за нея. Доброто ядене губи ли цената си? Никога. Значи и то е съществено. Съществена храна е тая, която никога не причинява отвращение; щом се отвращаваш от една храна, тя не е съществена. Съществена храна е оная, от която организмът чувства нужда – тя е добра храна.

Има животни, които като човека са изпитали отвращение към известна храна и са изменили начина на храненето си. Например някои животни са се отвратили от растителната храна и са станали изключително месоядци. По този начин те са загубили същественото в своя живот. Преди да изменят храната си, те са се питали какво да правят: да умрат гладни или да станат месоядци. Най-после с общо решение те са се съгласили да станат месоядци. Как е вървял процесът на преминаване от растителния режим на хранене към месоядството, кое животно първо е станало месоядец? Ще кажете, че за да станат животните месоядци, причината се крие в явяването на зъбите. При какви условия са изникнали зъбите на животните? Предполага се, че това е станало при неблагоприятни условия.

По какво се отличава главата на тревопасните от главата на месоядните? По широчината: главата на тревопасните горе е по-тясна от тази на месоядните. По аналогия на това питам: кои хора имат по-широки възгледи – тревопасните или месоядните? Месоядните. Какво ще кажете тогава за тревопасните – по-тесногръди ли са те? Не. Значи тревопасните имат по-високи, по-възвишени възгледи, а месоядните – по-широки възгледи. Знание е потребно за всички хора – и за месоядни, и за тревопасни – то е необходимо за съграждане на човека, на неговия характер. Затова именно знанието има отношение към трите свята – физическия, чувствения и умствения.

И тъй, като придобива знания, човек става господар на трите вида материя – твърдата, която има отношение към физическия, т.е. материалния свят; течната материя, която има отношение към чувствения свят, към сърцето, и въздухообразната, която има отношение към мислите, към ума. „Коя наука има отношение към чувствата?“ Науката за морала – тя обхваща законите, които управляват чувствата. „Коя наука се отнася към умствения свят?“ Философията. При изучаване на нещата от умствено гледище различаваме два процеса, два пътя: път на намаляване – слизане или инволюция, и път на увеличаване – възлизане или еволюция. При инволюцията идеите се стесняват, а при еволюцията се разширяват. Например Любовта като идея при инволюцията се стеснява постепенно, като дохожда до крайния предел – любов към себе си. Казваш: „Тази идея се отдалечи от мене“. Не се е отдалечила, но се е стеснила. При еволюцията Любовта се разширява: тя започва от любов към себе си, към ближния и свършва с най-широкото понятие – любов към Бога. Тази идея се приближава към човешкото съзнание. Колкото повече една идея се отдалечава от човека, толкова по-малко се интересува той от нея.

Същият закон се отнася и към физическия свят: човек се интересува от ония животни, които са близо до него и от които има полза. Например той се интересува от коня, кравата, вола, овцата, кучето. От ония животни, които са далече от него, той не само че не се интересува, но даже се страхува от тях: срещне ли вълк, тигър, лъв, мечка, змия, той се страхува и бяга от тях. Ще кажете, че е чудно как може вярващият да се страхува. Защо се страхува, това е друг въпрос, но факт е, че изпитва страх: далече са тия животни от него.

Като ученици вие трябва да изучавате процесите и явленията в Природата и в живота, за да можете сами да си обяснявате причината на тия явления. Например виждате един голям параход, 250 м дълъг и 40 м широк. Той може да събере хиляди пътници. Ако тоя параход се запази за дълго време, например за две хиляди години, хората ще се питат защо е бил нужен той на миналите поколения, защо им е трябвало толкова голям параход? Много просто, нуждите на хората са изисквали това. По вътрешното устройство и наредба на парахода може да се определи каква е била тогавашната култура. На същото основание и ние днес правим своите изследвания и заключения за миналите времена и култури. „Защо сегашната овца носи тази вълнена дреха на гърба си?“ Защото е живяла в епоха, когато външните условия са били сурови – имало е голям студ.

Сега аз искам да обърна вниманието ви на въпроса как е създадена човешката глава. Днес главата на човека е горе, отправена е към центъра на Слънцето, обаче в далечното минало главата му е била в корените, под влияние на земните сили – тя е била насочена към центъра на Земята. Симпатичната нервна система е била нагоре към Слънцето – там са били листата и клоните на човека. В това отношение той е бил в положението на растение: дробовете му са били вън, във вид на листа, чрез които е дишал. Дълго време е трябвало да работи върху себе си, докато изправи главата си нагоре. Това са фази, през които човек е минавал, докато е дошъл до сегашното развитие.

Като изучавате великите закони на Битието, забелязвате, че причините и силите, които са действали и действат при създаването на света, остават едни и същи, но се изменя само формата на знанието. Ако причините и силите се изменят, както формата, вие ще изпаднете на фалшива почва. Например през каквато форма и да минава идеята за Бога, сам Бог като Любов, като абсолютен Закон и Сила, остава неизменен. По същество и старият човек, и детето имат една и съща идея за Бога, но по форма те се различават: детето си представя Бога по един начин, а възрастният – по друг начин. Същото може да се каже и за Слънцето: и старият, и детето гледат еднакво на Слънцето. Обаче старият знае, че то е милион и половина пъти по-голямо от Земята; детето знае, че Слънцето е толкова голямо, колкото го вижда. И простият, и ученият знаят какво нещо е Земята, обаче ученият знае, че Земята е кълбо, а простият си я представя такава, каквато я вижда – плоскост.

Това са научни въпроси, които ни интересуват дотолкова, доколкото имат отношение към нас. Вярно е, че Земята е кълбо, но ако я разглеждаме като мехур, тя може да има и друга форма. Ако надуем мехура, той има форма на кълбо; ако го изпразним, той се свива и губи кълбовидната си форма. Земята е велик организъм, съставен от милиарди частици, които са в постоянно движение. Всяка частица е свободна и самостоятелна, всяка частица е отделен свят. Следователно ние гледаме на Земята като на една вселена. Мъчно можете да разберете какво всъщност е Земята. Всяко нещо, което разбирате, ви задоволява; всяко нещо, което не разбирате, произвежда смях. Ще кажете, че Земята е голяма, затова мъчно се разбира. Не е така: има малки неща, които не се разбират; има и големи неща, които не се разбират. Големите неща за нашето съзнание са малки за Божественото съзнание. Учените говорят за слънца във Вселената, за които ние нямаме представа – те са милиони пъти по-големи от нашето Слънце. Ако на тия слънца живеят същества, които изучават Земята, каква представа ще имат те за нея? Някога ще я виждат като надут мехур, а някога – като празен мехур. И техните заключения за Земята ще бъдат относителни.

Сега аз искам да ви наведа на мисълта да не гледате на нещата като статични, неизменни. И в Природата стават коренни промени в зависимост от великата разумност, която работи в нея. Светът е резултат на дейността на тази велика разумност, развитието на човека се ръководи от същата разумност. Бързите промени, които стават с човека, не стават по негово желание. Ако ставаха по негово желание, той никога нямаше да остарява, щеше да бъде вечно млад. Човек боледува, остарява не по свое желание, той даже не яде по свое желание – стомахът го заставя да яде. Докога мели воденицата? Докато господарят Ă туря жито в нея; щом се свърши житото, воденицата не работи. Питате: „И човек ли е като воденицата?“. Това е аналогия, обаче аналогията нищо не доказва.

Питате: „Кое всъщност е реално?“. Реално е само това, което не се изменя. Докато мислите, чувствата и постъпките ви не губят своята стойност, те са реални; ако губят стойността си и постоянно се менят, те не са реални. Има неща в човешкия живот, които се менят, но има неща, които никога не се изменят. Който може да се добере до реалното и същественото в живота, само той може правилно да се развива. Казвате: „Има еволюция, всички ще минем през тоя закон“. Така е, еволюцията е общ закон, тя засяга всички, обаче има случаи, когато човек минава през специален път. Всички пътници се качват на влака, но един влиза в първа класа, друг – във втора класа, а трети – в трета класа. Ако се подобри положението на даден народ, това не показва, че се подобрява положението на всички хора. И обратно: ако се подобри положението на един човек, това не показва, че се е подобрило положението на целия народ. Положението на разумния човек може да се подобри, без да се подобри положението на народа. В бъдещата култура, в шестата раса например, доброто положение на един човек може да носи подобрението на цял народ, обаче в сегашната култура не е така.

Казвам: съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. Това знание се изразява в следното: да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т.н. Казваш: „Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам“. Според мене оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят на 12 часа, това е относително време. „Едно и също ли е времето за всички хора?“ Докато е бил в Рая, човек се е хранил в точно определен час, след грехопадението той е изгубил тази норма.

С познаване на доброто и злото в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно – и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш: за твое благо ти отнемаш живота на живи същества. Щом влезе този закон в Рая, Бог изпъди първите човеци оттам, за да не вършат престъпления: животните в Рая бяха вече осъдени на смърт. Бог не позволява да се вършат престъпления в Рая: вън от него човек е свободен да живее, както разбира, но докато е в Рая, той трябва да спазва Божествените закони. Бог изпъди човека от Рая, за да му даде възможност свободно да реализира своята идея. Наистина, едва излезе от Рая, Каин извърши убийство – той уби брат си Авел7.

Какъв беше по занаят Каин и какъв – Авел? Каин беше земеделец, Авел – овчар. Понеже прие от баща си закона на месоядството, Авел принесе в жертва животно и жертвата му се прие. Каин като земеделец принесе жертва от своите плодове, но жертвата му не се прие. Той завидя на брата си и каза: „И аз мога да принеса в жертва животно“. Удари брата си и го уби. И до днес кръвта на Авел вика към брата си, и до днес вие изкупвате тоя грях. „Защо идат страданията?“ За изкупване на първия грях. Вие може да не съзнавате грешките си, но страданията ви напомнят, че в далечното или близкото минало сте сгрешили. Ти не съзнаваш погрешката си, но тя носи своето последствие. Дръпнеш един косъм от главата на някого, без да го питаш. Ти нямаш право да късаш косми от главата на човека. Откъснеш един лист от дървото, без да питаш. Нямаш право да късаш листата на дърветата – това е тяхната дихателна система, ти причиняваш страдание на дървото. Чупиш клони от дърветата, без да ги питаш. Ще кажеш, че това е дребна работа. Тази дребна работа е причина за страданията, от които се оплакваш. Като знаеш това, не питай защо нямаш постижения. Тъкмо си дошъл до съзнание да живееш добре, и дойде едно нещастие, което отнема живота ти. Ти се радваш, че имаш къща, та да поживееш свободно, но дойдат след тебе децата ти да живеят наготово, да ядат и да пият от твоя труд. Често се явяват заминали хора, обаждат се от оня свят, за да изкажат съжалението си, задето са оставили богатството си на хора, които не го заслужават. Богатството не е съществено нещо.

Коя е основната мисъл, която искам да ви оставя? Да се стремите към една положителна наука и философия, които внасят нещо ценно в човешкия ум и сърце. Всяка наука, която не внася нищо в ума и сърцето на човека, е упражнение. Истинската наука обновява и подмладява човека. Като знаете това, стремете се към тази наука, за да обновите своите мисли, чувства и постъпки. Ако не приемете тази наука и философия в себе си, всичко друго е загубено. Всеки човек, който не мисли, не чувства и не постъпва правилно, е далече от Истината, той е загубил същественото в живота си, изгубил е мярката на своя живот.

Да изгубиш мярката в живота си, това значи да изпаднеш в положението на оня поп от старо време, който, като не знаел да кръщава деца, уморявал ги едно след друго. Той ги потапял в студена вода и ги простудявал. Като кръстил първото дете, още в ръцете му то се сковало от студ. Попът турил детето настрани и казал: „Тази работа не стана, дайте второ“. Потопил и него в студената вода, но и то се сковало. „Дайте трето!“ Като уморил четири деца, най-после той се обърнал към селяните с думите: „Слушайте, друг път да не ми носите деца, които не могат да се кръщават“.

Какво става в сегашния живот? Вие прилагате една наука, която изопачава мислите ви, прилагате една религия, която изопачава чувствата ви, прилагате един морал, който извращава постъпките ви. Това е старият поп, който казва: „Тази мисъл не струва, дайте друга; това чувство не струва, дайте друго; тази постъпка не струва, дайте друга“. Кое е другото? Това е новото, което трябва да се роди. Всяка мисъл трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време; всяко чувство трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време; всяка постъпка трябва да се роди на своето време и да се приложи на своето време.

 

  1. лекция, 27 ноември 1931 г., София, Изгрев