Размишление.

 

Представете си, че имате една пружина, на долния край на която закачате известна тежест. Какво ще стане с пружината – тя ще се разтегли. Колкото по-големи тежести закачате, толкова повече ще се разтегля; ако постепенно откачвате тежестите една след друга, пружината ще се върне в първото си положение. Природата е пълна с такива пружини – в растителното и животинското царство, където и да погледнете, навсякъде виждате пружини.

Допуснете, че човешкият мозък представлява една пружина, на която се закачват различни тежести. Ако закачите една мисъл, тежка един килограм, мозъкът ще усети известно налягане или теглене и ще се огъне надясно, наляво, нагоре или надолу. Колкото повече мисли закачате на мозъка, с по-големи тежести, те ще упражняват по-голямо налягане върху него. Случва се две или повече мисли с еднакво тегло и с еднакви посоки да се стълкновят помежду си; това стълкновение се предава и на мозъка. След време противоречивите мисли се отразяват вредно върху мозъка, а оттам и върху целия организъм; като знаете това, пазете мозъка си от излишни напрежения и сътресения. Допускайте в ума си само такива мисли, които не предизвикват сътресения и напрежения в мозъка – това са възвишените и светли мисли, които идват от Висшите светове. Като пази мозъка си, човек ще се научи да пази и дробовете, и стомаха си. Следователно вкарвайте в дробовете си само такъв въздух, който не произвежда никакво налягане и напрежение; внасяйте в стомаха си само такава храна, която не произвежда никакво разстройство.

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от ония мисли и чувства, които произвеждат вътрешно напрежение в мозъка и в сърцето му? Ако става въпрос за отнемане тежести от пружината, това е лесна работа; ако става въпрос да освободите крушата от плодовете, които я огъват, и това е лесна работа – ще посегнете с ръката си и ще откъснете няколко плода. Кой не е късал от своята градина или от някоя чужда градина по няколко плода? Дървото се облекчава от товара, но вас обвиняват в това извършено престъпление – значи вие се товарите с тежката мисъл, че сте извършили известно престъпление. Търсете метод, чрез който да се справяте с мисли, които предизвикват напрежение върху мозъка ви.

Сега ще поставя въпроса другояче. Представете си, че с всяка тежест, закачена на мозъка, е свързана една лампа и от енергията, която се образува при напрежението или налягането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това – не само че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината намалява; отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва, професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай кое от двете положения е за предпочитане – да имате тежести, т.е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, или да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи Добро е това, което принася блага на цялото човечество, а всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско Добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек?

И тъй, когато хората питат защо са нужни страданията, казвам: човек страда, защото на пружината на неговия мозък или на неговото сърце е закачена някаква тежест. Какво лошо има в страданието? Има смисъл да страда, да се огъва човек, но ако се образува светлина, на която поне няколко души могат да четат и да пишат. Колкото по-големи и разумни са страданията, толкова повече светлинна енергия образуват те и толкова повече хора се ползват от нея.

Следователно страданията и напреженията имат смисъл, когато произвеждат светлина; ако не произвеждат светлина, те са безпредметни. Но каквото и да правите, страданията са неизбежни – щом има пружина, има и напрежение; щом има напрежение, има и страдания. Където няма страдания, там няма напрежения – защо? Защото няма тежести.

Как може да се справя човек със страданията? Чрез музика. Пейте и свирете главно за себе си. Като пеете, вие трансформирате състоянията си и се освобождавате от страданията. Колкото по-възвишена е музиката, толкова по-висока е мисълта на човека.

 

Тайна молитва.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 7 февруари 1930 г., София