1937 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Мускулно и нервно напрежение

 

Добрата молитва

 

Чете се разработка на миналата тема.

Не е необходимо всички да бъдете готвачи, но все пак човек трябва да знае да готви. Кое е необходимо при яденето? Да знае човек как да яде. Когато се разглежда определен сложен въпрос, трябва да има една връзка – например при зададена тема.

За следващия път развийте темата: На какво почива здравето или Основите на здравето. Колко учени хора, които биха развили тази тема, биха налучкали важното, в какво седи здравето? Някои смятат, че основите на здравето са във външната обстановка, в парите, в условията. Има много работи, свързани със здравето, но това са все условия. Колцина от вас ще развият предмета тъй, както трябва?

Често учениците от даден клас се намират в противоречие. Представете си, че всеки от двадесетте ученици, които следват като вас един висш курс, има по един цирей на хълбока си. Питам: ще могат ли тия ученици да слушат професора и ще могат ли да разбират въпроса, по който той говори? Не, циреят ще попречи – половината не ще могат да слушат, съзнанието им ще бъде ангажирано от болката. Следователно не може един предмет, който не разбирате, да ви интересува.

Сега аз мога да ви говоря върху даден предмет, мога например да ви говоря за музиката. Всички музиканти няма да станете, но музиката има едно приспособление. Всеки човек трябва да знае този предмет. Може да не е певец и не е необходимо да е роден певец, но той е роден да бъде певец на себе си. Ако ли не, трябва да плати някому да му пее. Значи или сам трябва да пее, или друг да му пее. Във втория случай той трябва да прави по 400–500 лева годишен разход само за да му пеят. Колко трябва да платите на един певец? За да дойде един виден певец или виден пианист в София, колко му плащат? Най-малко от двадесет до тридесет хиляди лева. Големите музиканти или певци изискват много и имат право на това. Вие ще кажете, че е скъпо. Че онова, което те харчат в България, струва няколко милиона! Той ще получи сто хиляди български лева и като ги преведете във валута, колко ще спечели при положение, че един български лев струва десет стотинки? Десет хиляди лева.

Това са странични въпроси. Вас не ви интересува, че някой певец е дошъл от странство, че е пял и са му дали десет хиляди лева. Но представете си, че аз ви заинтересувам с музиката – казвам на всинца ви например, че има един толкова гениален певец, че който го чуе, веднага умът му се събужда и самият той става гениален. Тогава всички ще искате да го чуете. Понеже желаете да бъдете даровити, оттук-оттам все ще намерите пари за концерта. А сега казвате: „Не искам да харча парите си. Едва имам да преживея, какво ще ходя да си харча парите“. Тогава на какво се дължи гениалността на един човек?

Вие сте учени хора, някои от вас са свършили университет. Кажете ми: на какво се дължи мускулното и нервното напрежение; по какво се отличава мускулното напрежение от нервното? Това е научен въпрос, задайте го на вашите професори за разяснение. По него може да се говори много, но той трябва да се постави на опит. На какво се дължи мускулното напрежение? Мускулното напрежение е прекъснато, статично, в него енергията се проявява като в една граната, която пада и се пръсва. А пък нервното напрежение започва много тихо, като светлината, и постепенно се усилва, усилва, докато дойде до центъра. Нервното напрежение се отличава с постепенно усилване, а мускулното изведнъж се проявява. Затова ако не знаеш как да упражняваш мускулите, можеш да осакатиш някой от тях. Например някой път искате да изучавате даден мускул и го свивате, напрягате го. Цялата слабост на ученика седи в това, че напряга мускулите, вместо да напрегне мозъка. Закон е: всякога трябва да заповядваш от нервната система. Започни от малкото, не можеш да започнеш наведнъж с мускулите.

Вие искате изведнъж да станете даровити. Това е мускулно напрежение. Или искате изведнъж да нарисувате една картина. Не, ще започнеш рисуването тихо и спокойно. Друг път се захващате с един предмет и искате изведнъж да го проучите. Да допуснем, че имате слаба памет и искате да я развиете – как ще направите това? Има разни школи за развиване на паметта. Учил ли е някой от вас по тия системи? Доста пари се плащат, за да се научи една от тях. Но все пак най-добрият, най-естественият метод, по който можеш да научиш нещо, е този предмет да те интересува, да привлече вниманието ти и да можеш да го обичаш. Затова казвам: не можеш да се интересуваш от предмет, който влияе на твоите мускули, а не събужда твоите нерви. Хора, които имат слаба памет, имат слабо нервно напрежение, т.е. мускулите им са напрегнати, а нервите им не са. У хора, които помнят или мислят, и двете системи са в напрегнато състояние.

Сега как ще си обясните мускулното и нервното напрежение? Това е един въпрос, който трябва да проучвате. Как ще събудите мускулното и как – нервното напрежение? Да допуснем, че вземате един камък и искате да го хвърлите: в какво направление ще го хвърлите? Най-първо вие имате една мисъл, т.е. преди да хвърлите камъка, създавате едно напрежение, после го хвърляте и забравяте. Често по пътя се случва така, че някоя идея или някое чувство в нас минават като посторонни камъни, които сме хвърлили. Някой път вземеш някой камък и го хвърлиш, без да остави дълбоко впечатление в мозъка. Така ония мисли и чувства, които събуждат един душевен подтик, са посторонни. Под думите подтик и подтикване трябва да подразбирате прекъсване на движението. С думата подтик някой път означаваме и някои слаби импулси, които протичат без усилване. Не, трябва да има непреривност, т.е. подтикът трябва да бъде непреривен.

Например светлината в Природата е непреривна – Слънцето не изгрява изведнъж. Кои са съображенията на Природата Слънцето да не изгрява изведнъж? Защо Природата е направила Земята валчеста, а не я е направила плоска? Ако беше я направила плоска като тава или квадратна, хората по-лесно щяха да ходят. Защо Природата не е направила слънчевият изгрев да дойде изведнъж, а имаме едно постепенно зазоряване? Целта е, когато Природата и разумните същества събуждат хората, да няма стряскане, защото ако човек се стресне при събуждане, може да полудее. Затова ти ще го докоснеш полекичка, за да го събудиш. Светлината иска да събуди в нас напрежение на нервната система и затова идва постепенно. Ако дойде изведнъж, напрежението ще бъде мускулно.

Ние всякога се пазим от светлината, която иде изведнъж. Когато светват изведнъж, вашите лампи будят повече мускулната енергия и вместо да ви помагат, ви вредят. Затова ви препоръчвам, когато ще включвате електричеството, да си затваряте очите, за да може светлината да влезе през клепачите. Иначе очите се повреждат и вместо да се събудят нервите, събуждат се мускулите. Също и начинът, по който са поставени тия лампи, не е хармоничен. Светлината трябва да идва отнякъде и да се разпръсва така, че да не я виждате. Колко е умна Природата, в нея Слънцето постепенно привлича вниманието ни; а ние, когато правим нещо, искаме изведнъж да стане. Ние сме тщеславни, правим го така, че да блесне като граната. Човешкият огън светва изведнъж, а онова, което Природата запалва, е огън, който дълго гори. Например когато се приближавате към една слънчева система, светлината постепенно се усилва, усилва – и така вие се приспособявате.

И така, законът е, че разумните неща изискват непреривно изучаване. Трябва да концентрирате ума си върху онзи въпрос или предмет, който трябва да проучвате. Например мнозина от вас искат да бъдат добри певци. Ти не можеш да бъдеш добър певец, ако не знаеш математика и не разбираш геометрия. Те вървят заедно, защото музиката има разширение на вълните, а тоновете имат отношение. А пък самата музика е определяне. За да бъдеш музикант, трябва да определиш отношението между два тона, да определиш интензивността на всички преплитания, които стават. Затова музикалният и математичният център у човека са съседни. Проучете ги.

Сега ти искаш да бъдеш добър човек. Какво ти е необходимо, за да бъдеш такъв, как мислите вие? (Да имаме добро сърце.) Ако имаш добро сърце, ще върви, но ако сърцето не е добро и не бие равномерно? Някой път пулсът е седемдесет и два удара в минута, някой път достига до сто и двадесет. Защо казват, че пулс със сто и двадесет удара е болезнено състояние? Защо седемдесет и два удара са нормални, а по-горе и по-долу е анормално? Човешкият организъм е свикнал на седемдесет и два удара. Сърцето у животните пулсира различно. В Природата пулсът може да се усилва. Първоначално сърцето е пулсирало по-бавно, сега се е усилило, а в бъдеще предполагам, че ще се ускори още повече, но ще бие непреривно, а не с прекъсване като сега. Това прекъснато биене не е ритмично, то прилича на машина и означава, че сърцето се бори с някаква мъчнотия в нашия организъм. Как си представяте, че сърцето със своята сила движи кръвта? Коя е силата, която я движи? Това свиване се дължи на космическото електричество, което минава през сърцето. Ако останеше сърцето само да движи кръвта, едва ли би изкарало една-две години. Електричеството е това, което движи кръвта. Затова хората умират моментално, когато то прекъсне.

Но ние се отвлякохме. Главният предмет, върху който трябваше да се спрем, беше нервното и мускулното напрежение. Всички от вас, които събуждат нервите по начина, по който събуждат мускулите, стават нервни. Наместо да събуждате нервите си плавно и да усилвате постепенно тяхното напрежение, вие ги събуждате като мускулите, изведнъж. Не, нервното напрежение става много плавно – то трябва да се усилва постепенно, както идва светлината. Няма да влагаш никакво безпокойство, а ще имаш само едно непреривно желание. Ако не разбираш някой предмет, няма да се безпокоиш, защото неразбирането зависи от една външна обстановка на нещата, т.е. може предметът да не е ясен, защото ти не си застанал на такъв фокус, откъдето можеш да го видиш.

Преди десет-дванадесет години взехме един микроскоп на втора ръка от един професор. Аз не бях се занимавал с него и една вечер го вземам, турям го, движа го насам-натам – не мога да го фокусирам. Казваха, че в микроскопа имало погрешка. Не, няма никаква погрешка, а на фабриката, която го е направила, толкова Ă е стигнал умът – виждам, че така, както са направени технически, лещите нямат нужната яснота. Следователно този, който е правил тези лещи, толкова е разбирал, дотам е дошъл. После му намерих цаката и сега манипулирам с него, лесна била работата. Тогава казвах: „Трябва всичко да се изхвърли, нищо не струва, и хиляда лева не струва, язък за парите!“. Но щом му разбрах цаката, намирам, че над хиляда лева струва още девет хиляди, т.е. десет хиляди лева. Не бях се занимавал с технически работи. Друг път ми се случи нещо подобно с един молив. Какъв дявол беше влязъл – въртя го, въртя го, не му излиза писецът. Потърсих какви са причините, извадих всички моливи отвътре и намерих погрешката…

Та сега казвам: всички правите такива погрешки. Например чувствате, че не можете да мислите, че не разбирате, че не можете да пеете, че не можете да помните, и се нервирате. Аз ще ви кажа защо се нервирате, много проста работа е. Представете си, че имате една бъчва, направена майсторски с обръчи, но сте я оставили доста време без вода, дъските са се разсъхнали, обръчите са отслабнали – и щом турите вода, тя изтича навън. Казвате: „Не струва тази бъчва, някаква погрешка има в нея“. После вземате, веднъж-дваж набивате обръчите – и виждате, че кацата задържа вода. Следователно щом сте нервни, във вас става изтичане на нервна енергия. На всички нервни хора обръчите са разхлабени и става изтичане.

Човек всякога е нервен, когато не намира предмета там, където го е сложил. Потърсиш го, но нервната енергия вече я няма; докато направиш някаква работа, тя е изтекла. Искаш да мислиш – нямаш енергия; искаш да пееш – нямаш енергия; искаш да помниш – нямаш енергия – и започваш да се нервираш. Но нервирането е беднотия. Казвам сега: стегни обръчите! Как се стягат обръчите? Например ти седиш и казваш: „Пари нямам“. Работата с пари не се урежда. Има хора с милиони, които пак са нервни. Някой казва: „Да имам знание“. Има хора със знание – и пак са нервни. „Да бъдем красиви“. Има красиви хора – и пак са нервни. „Да сме набожни“. Има набожни хора, които пак са нервни. Следователно имаш табела „набожен човек“, но енергията ти пак изтича. Някой път говориш за любов, но не можеш да постъпиш по любов, защото енергията ти е изтекла. Искаш да направиш добро, но не можеш. Човекът ти казва: „Моля ви, бъдете тъй добър, услужете ми!“ „Я се махни; какво сте дошли да ме безпокоите!“ – и му туриш епитет на някое зоологическо същество.

Друг път ти говориш много тихо и спокойно, казваш: „Аз не излизам от стаята“. Но ако в стаята ти влезе почтената госпожица боа или госпожа боа, или господин боа, тогава какво ще правиш? Ти веднага ще напуснеш стаята и ще им отстъпиш мястото си. Идването и на тримата ще произведе едни и същи резултати – ти веднага ще ги приемеш и ще изскочиш навън. Защото това, което човек не може да направи, змията го прави. Когато змията влезе, ще те накара да излезеш навън. Ти имаш едно заблуждение, че от къщи няма да излезеш – създал си една глупава идея, че навън не можеш да живееш, че навън нищо не можеш да научиш. Но и вкъщи под този таван нищо няма да научиш. Ако по цял ден седиш вкъщи, на какво ще заприличаш? Ще си докараш нещастие. Сега ще ме извините, но когато съгради къща, човек вече оглупява. Ако постоянно седиш вкъщи, ще гледаш ъглите и нищо ново няма да научиш. Казва някой: „Много хубава къща!“. Тя е много хубава поради това, че ти служи за почивка. А онова, което ще научиш от външния свят, то е предметно учение.

Та сега правя една аналогия: когато създаваш един собствен идеал, той прилича на построена къща – и ти си вече оглупял. Казва някой: „Аз съм си създал идеал да имам десет милиона лева“. Хубаво, какво ще направиш с десет милиона? Американският милиардер Рокфелер4, който има деветдесет милиарда, казва, че лекарите го хранели с овес като кон. Не че това е лоша храна – отличен вегетарианец е Рокфелер, с овес се храни…

Сега да се върнем към сериозната работа. Не си измисляйте идеал, заместващ този, който Природата ви е създала, който Бог е създал за вас. Ти не можеш да заместиш идеала на доброто с никакъв друг идеал. С нищо не можеш да заместиш идеала си да бъдеш некористолюбив човек и всякога да говориш истината в себе си. Нали сега вие се питате дали има икономия в Истината. Щом започнеш да икономисваш Истината, фалитът ще дойде. Ти не можеш да икономисваш Истината – това е закон. Щом не икономисваме Истината, всичко върви; щом започнем да я икономисваме, всичко във физическия свят тръгва назад. И обратно – ако работите вървят безразборно, ще ги забатачиш; ако ги икономисваш, ще тръгнат. В света на Истината е точно обратното, защото той е един идеален свят, където има енергия, няма прекъсване и всичко се усилва непреривно.

Когато свършиш една работа на физическия свят, тя престава. Например щом забогатееш, енергията в теб спира. Същото става и с идеала ви да израстете – щом дойдете до 33 или до 45 години, вие започвате да мислите, че сте остарели. А щом станете на 60–70 години, казвате: „Остаряхме, нямаме идеал!“. Това, което на младини ви е импулсирало, сега има обратно действие; и вие казвате: „Изгубих всичко. Види се, ще се връщам оттам, отдето съм дошъл. Хайде на Орландовци“. Той мисли, че е дошъл от оня свят, а казва, че ще го занесат на Орландовци. Че тогава ти нищо не си свършил.

Сега да се върнем към темата. Не е необходимо да се отвличаме така и да ви разправям всички тия работи. Всички оратори, с цел да направят даден предмет много ясен, слагат едно, второ, трето, четвърто обяснение… И така, ти не трябва да постъпваш с нервната система тъй, както с мускулната. Два различни закона регулират нервната и мускулната енергия. Най-първо ще усилиш мускулите си, а те са в зависимост от нервната система. Следователно ще развивате постепенно вашата нервна енергия. Никога не правете несъзнателни движения. Ти искаш с мускулни движения да събудиш ума си. Първо събуди човека и погледни какво има да даде.

Забелязвал съм, че когато някое куче иска да ме залае, то първоначално седи и ме наблюдава. Аз приближавам до едно място и се спирам – ако направя още едно движение, веднага ще се хвърли отгоре ми. Спирам погледа си, не го гледам, понавеждам се, бръквам в джоба си, а то разсъждава как ще се проявя. Хвърлям му малко геврече; то погледне, помирише, вижда, че има нещо, и пита: „За мен ли е?“ „Да, за теб е“. После пак поглеждам, изваждам друго парче геврек и тогава минавам, а кучето ми казва: „На добър час, свободен си!“. Аз мога да взема един камък и да го ударя, но то ще се нахвърли отгоре ми. Не, аз го поглеждам и го питам: „Какво искаш?“ „Дължиш ми нещо“. Нали когато дължите пари някому, не минавате по пътя, където живее вашият кредитор? Преди да сте взели пари, търсите банкера, интересувате се от неговата фирма, но щом ги вземете, не минавате покрай него. Защо по-напред минавахте, а сега не? Колко трудно е понякога да си дадем отчет за известни свои подбуди. Да кажем, че минаваш покрай един човек, на когото преди четири-пет дена си обещал, че ще му платиш, но сега казваш: „Обещавам, че ще ви платя, но бъдете тъй добър да поотложите малко“. По същия начин и ние сега отлагаме плащането.

И Природата постъпва по същия начин. Ние вземаме нещо от нея, но не се явяваме, искаме да избегнем плащането. А тя си е направила работата тъй, че където и да ходиш, ти ще се върнеш и ще минеш по същия начин. Казват, че кармата е дълг със сложна лихва. Мисля, че е малко преувеличено. Индуските философи зле са представили Природата – тя не е толкова строга, че да ти одере кожата. Това, което аз зная, е, че тя никакви лихви не взема. Кредитира те веднъж, дваж, сто, двеста, триста пъти; даже и деветстотин деветдесет и девет пъти да си ходил, тя пак ти дава. Ти офейкваш, всичко пропиляваш – и пак идваш да се изясняваш, а тя нищо не иска. Ти си я лъгал, че ще платиш, но нищо не си плащал, а тя търси само майката на кредита, никаква лихва не иска, готова е да направи отстъпки.

Ако четете Фламарион5, ще видите, че двадесет и пет стотинки, вложени със сложна лихва6 по времето на Христа, произвеждат за две хиляди години дълг, който не може да се плати, дори и цялата Земя да беше от злато. Добре, ами ако сме взели от Природата хиляда лева със сложна лихва? За да изплатиш този дълг за две хиляди години, ще ти трябва не само една земя от злато, но повече от девет-десет хиляди земи. Откъде ще вземете и в коя банка ще турите толкова пари? Аз харесвам това число от двадесет и пет стотинки под сложна лихва и затова казвам: не е хубаво човек да взема пари под лихва. Вземеш ли пари, плати си ги! Не вземайте пари с лихва, не ги оставяйте неизплатени дълго време. Казвате, че ще ги платите. След две хиляди години с нищо не можеш да ги платиш – и цялата Земя да е от злато, пак не можеш да платиш своя дълг.

Сега, понеже имате едно голямо богатство, което е вашият мозък, пазете неговата хигиена. Когато ставате сутрин, как трябва да събуждате мозъка си? Кажете ми как се събуждате вие? Ще ви дам едно малко упражнение: щом се събудиш в 3–4 часа, запитай се дали да станеш, или не. Щом единият ум ти казва да станеш, стани! Другият ум пък казва друго и се аргументира: „Не ставай, още е рано, Слънцето не е изгряло. Не си се наспал, поспи си още малко“. Питам: кого трябва да слушаш – онзи, който се аргументира, или онзи, който не се аргументира? Онзи, който не се аргументира, винаги има едно разположение в Природата.

Ще ви приведа един пример. От една богата кантора в Америка дават обявление, че търсят касиер. Идват разни лица с висше образование или с препоръки, отиват при директора и той на всички казва: „Ще ви имам предвид“. Така всички оставят молбите си и си отиват. Най-после влиза един млад момък, вижда една хартийка на пода, вдига я, туря я на мястото Ă и после казва: „Господине, едно обявление има, че се нуждаете от касиер. Аз нямам никакви препоръчителни писма, но може да ме опитате“. Директорът рекъл: „Не, с навеждането си да вземете хартийката вие носите най-добрата препоръка“. Тъй постъпва и Природата, ако идете при нея с някои препоръки. Даже свети Никола или друг някой светия да ви препоръча в оня свят, тя казва: „Ще ви имаме предвид“.

Та сега въпросът е за ставането. Всеки трябва да се събужда. Когато сте били малки деца, вашата майка ви е събуждала. Тя идва, повдига юргана, подръпва го, а щом си замине, вие пак се завивате. Не, когато ставате, ще имате до себе си едно шише с вода. И когато оня ум започне да се аргументира, вие ще налеете малко вода на лицето си. Ако продължава да се аргументира, още малко вода ще налеете. Щом се пръснеш три пъти с вода, работата става вече. Можете да употребите този метод и в други случаи. Например понякога искате да свършите дадена работа, но идва пак оня и се аргументира, че не му е времето. Вземете пак вода, напръскайте се – и той ще престане. Когато се колебаеш за някоя работа, пръсни се три пъти с вода, виж какво ще бъде твоето настроение и започни работа. Имаш ли някаква работа да вършиш, свърши я по който и да е начин. Когато дойдат да видят доброто, ще видят и твоето добро желание да свършиш тази работа. Може да не я свършиш както трябва, но все пак ще спечелиш нещо. Ако не започнеш работата, много по-голяма погрешка ще направиш и ще си създадеш неприятности.

Сега мнозина от вас се оплакват, наричат нашия век „нервен век“. Аз бих желал той да е нервен век, да е век на нервите. Не е лошо човек да бъде нервен. Нервната енергия тече постоянно. Тя не трябва да изтича, а да приижда постоянно, за да се напълнят нервите ви и да бъдат винаги с такъв голям складиран запас, че всякога да сте готови за работа. Някой път вие нямате енергия, защото е изтекла, и тогава трябва да стягате обръчите си. Как можете психически да стегнете обръчите си? Да допуснем, че не разбирате някой предмет. Например учениците от класовете казват: „Онзи ден Учителя говори по един предмет, но този въпрос не можах да го разбера“. Или казвате, че нещо по геометрия не ви е ясно. Но учителят сяда, започва да говори, да говори – и ви идва едно вътрешно прояснение. Следователно преди всичко ти трябва да бъдеш спокоен – никога не се стеснявай, нищо не казвай! А вие предварително си слагате една идея и казвате: „От мен нищо няма да стане!“. Това е вярно, но то е статично положение и ако не учиш, от теб действително нищо няма да стане, тъй както ако не ядеш, нищо не можеш да бъдеш. Ако не учиш, учен човек не можеш да станеш; ако не пееш, певец не можеш да станеш; ако не говориш, оратор не можеш да станеш. Ако сам не учиш, а караш други да говорят, ти не можеш да се научиш.

В България дойдоха американци и не можаха да научат български, защото искаха първо да научат правилно езика, че тогава да почнат да говорят. Нито един не можа да го научи, защото не се упражняваха. Та казвам: макар отначало да е криво-ляво, трябва да говорим, за да се научим. Рекох на американците: „Влизам ви в положението, вашият език е по-обработен, по-културен, не мяза на българския. Българският е дивашки, но не толкова, колкото китайския – по-културен е от него“. Китайците и англичаните имат едносрични думи, защото ценят времето. Защо китайците са създали едносрични думи? Те са пестеливи на време и тази тяхна пестеливост показва, че не мислят. Китаецът е доста наблюдателен, но когато трябва да мисли философски, там го няма.

Сега мозъкът ви всякога трябва да бъде пълен с енергия. Трябва постепенно да му изпращате енергия и така ще имате желание за работа. Мислете понякога за вашата глава, попипайте я! Но не наклонявайте главата си настрана, защото тогава искате да привлечете електричество от известни елементи отвън. Добре е да сложиш пръста си върху определено място на главата си и да се концентрираш. Да кажем, че искате да събудите в себе си центъра на математиката – какво трябва да направите? Трябва да мислите и да привличате повече кръв в тая част, където е центърът на математиката. Често някой слага ръка на челото си, когато иска да си припомни нещо – това е един външен стимул. Но ако човек иска да мисли и да върви по пътя на последователното мислене, всички трябва да знаете как да прекарате кръвта във вашия мозък. С коя мисъл трябва да започнете?

Вие веднага се плашите и казвате: „Баща ми, дядо ми, майка ми нямат нищо, външните условия са лоши“. Така събуждате в себе си тия чувства, които не трябва – събуждате страха си. И понеже едва сте излезли от Египет, всинца сте толкова страхливи. Съвременното човечество е толкова страхливо, че сега, за да направят хората смели и решителни, дават им страдания. Сега вие сте в пустинята. Защо Мойсей трябваше да води еврейския народ четиридесет години през пустинята? За да го освободи от страха. Трябваше четиридесет години евреите да се скитат из пустинята, за да измрат всички страхливи роби, излезли от Египет, и да остане новото поколение. Трябва да изчезне страхът във вас – всички страхливи мисли и страхливи чувства трябва да изчезнат и да остане новото поколение – на добродетелта. Всички ние трябва да бъдем смели! А сега всинца се плашите как ще преживеете и казвате: „Как ще бъда на оня свят, ако ме турят в ада!“.

Оставете тия попски изобретения. Сега сме в ада, а там няма ад. Ние сами сме създали своя ад вътре в себе си. Говоря за страха, понеже човекът, щом намери своите дефекти, започва да се страхува. За противовес на страха сложете разсъждението, сложете вярата, надеждата, милосърдието и разумността. Казвате: „Ами ако съм съгрешил?“. Това е страх. Ако си съгрешил, не се страхувай – ще изправиш погрешката си. Не се безпокой, а напиши едно писмо, в което да се извиниш: „Допуснал съм една погрешка“. Сега пък ще кажете: „Какво ще си помисли той за мен?“. Напиши второ писмо и кажи: „Написах едно писмо, допуснал съм една погрешка, ще ме извините“. Ще се извиниш, за да бъдеш последователен в себе си.

При живота, който имаме в Природата, навсякъде можем да направим погрешки. Например можеш да направиш погрешка в говоренето, когато някъде повишиш глас и кажеш нещо. Ако повишиш гласа си повече, ти ще пострадаш, защото при силното и рязко говорене се демагнетизираш и губиш енергия. Никога не говори рязко, а кажи: „Ще ме извините, но сега не съм разположен, не мога да го направя“. Не казвай грубо: „Няма да го направя!“ или „Иде ми да го набия!“. Какво означава изразът „да го набия“? На-бит – значи битът, битието на хората. След частичката на сложи една запетая и започни да разсъждаваш върху бита на този човек. На, бит – значи животът му е такъв. Някой е казал нещо по твой адрес – криво те е разбрал. Прати му някой подарък, защо ще ходиш да го биеш. След като го набиеш, ще изхарчиш излишна енергия, която струва няколко милиона. Той има например да ти дава сто лева. Струва ли си да харчиш енергия за един милион заради сто лева? Предпочети да му дадеш сто-двеста лева, отколкото да похарчиш своята енергия напразно. Тя струва милиони и не се придобива лесно. Ние харчим енергията си безразборно във всяко отношение. Сега ще кажете: „Аз съм много нервен!“. Да, става изтичане на нервната ти енергия. Спестявайте тази енергия.

За следващия път искам някои от вас да ми разяснят какво са разбрали – каква е разликата между мускулната и нервната енергия. Помислете и си изведете някои методи. Няма да бъде лошо, ако забогатеете с още два-три метода, понеже всинца сте обеднели. Съжалявам ви и искам да ви направя малко по-богати фирми, които да кредитирам.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 12 март 1937 г., 5 ч., петък, София, Изгрев