1932 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО

Музикален път

 

Тайна молитва

 

Сега вие се намирате в положението на камък в планината, който чака само да го бутне някой, за да се подвижи и да тръгне надолу. За всяко нещо има причина: причината действа отгоре, а последствието се изявява отдолу. Като слезе до долу, човек казва: „Повече няма накъде да слизам, свърших работата си – животът няма вече смисъл“. Това показва, че си в царството на минералите. За да се осмисли животът, ти трябва да направиш стъпка нагоре, да влезеш в растителното царство, а оттам – в животинското и в човешкото царство.

Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е музиката – тя внася подтик, импулс в човека, без нея нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без музика нищо не се постига. Какво е музиката? Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания: с музиката можеш да извървиш всички пътища. Двата тона доми представляват терца, в която умът се справя с противодействието и безразличието. С други думи казано, терцата е онова състояние, при което човек решава един от големите въпроси на живота. Да допуснем, че един музикант се намира в голямо затруднение: от една страна е беден, няма пари, няма условия за работа, от друга страна е болен. Болестта го прави безразличен – нищо не го интересува. Той изпада в голямо противоречие. Как ще се справи? По пътя на терцата. Изпейте една терца. Думата анзохер представлява терца.

Говори се за установена и неустановена музика. Установената музика е нещо грандиозно. Гледаш архитектурата на една църква и се възхищаваш от нея. Там са поставени хиляди линии и точки – нещо величествено. С часове седиш пред тази архитектура, за да намериш основния мотив. Който не разбира от това изкуство, казва, че тук има игра на линии и форми. Не е така – това е архитектура, изкуство! За да го разберете, първо трябва да схванете някои основни линии, а оттам и основните идеи на архитектурата. Коя е основната идея в архитектурата, това не знае и самият архитект.

Слушаш един виден цигулар, който свири повече на струната сол. Какво представлява тонът сол, и той не знае. Това е синият цвят – цвят на вярата. Следователно не можеш да свириш на струната сол, ако нямаш вяра – основния тон на живота. От сол минаваш на ми – жълтия цвят, крайния предел. Жълтият цвят представлява разумността. Значи започваш с вярата и свършваш с разумността. Между струните сол и ми на цигулката стоят струните ре и ла; ре представлява оранжевия цвят – цветът на индивидуализирането. Като свириш на струната ре, ти искаш да се индивидуализираш, да придобиеш по-голяма смелост. Ла представлява тъмносиния цвят. Следователно като свириш, ще започнеш първо от сол, после ще минеш на ре, оттам – на ла – мелодията, и ще свършиш с ми. След това ще преплиташ четирите цвята в хармонични съчетания. Това е музикален говор. Ако говориш на човек с развито естетическо чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

Учете се да говорите музикално. Слушал съм хора, които говорят крайно немузикално. Това се случва между светски и между религиозни хора – и в пеенето, и в говора им има нещо крайно немузикално. Заел се е някой да съди хората, че не живеят както трябва. Няма защо да ги съдиш – това е най-долната служба на Земята. Има кой да съди и да прилага закона: на всяка крачка срещате стражари, които първи прилагат камшика. Твоята работа е да пееш и свириш, да говориш музикално; ако критикуваш, ти си стражар – извадил си езика и режеш надясно-наляво. Ти не си ученик, не разбираш смисъла на живота.

Помни: музиката е истинският път за реализиране на каквато и да е мисъл, чувство или желание, без нея нищо не се постига. Нещастията на хората се дължат на това, че нямат методи за работа: условия имат, вътрешна музикалност имат, но методи нямат. Постиженията са резултат на разумни методи. Като не разбират това, хората се стремят към механични постижения: например печалбата от лотария е механично постижение; да имаш разположението на учителя или на професора си и да разчиташ на него, това е пак механично постижение. Професорът ще бъде разположен към теб, ако ти носиш в себе си нещо ценно.

Не можеш да наречеш един камък скъпоценен, ако той не съдържа качествата на скъпоценния камък. И в калта да е, скъпоценният камък си остава скъпоценен. Обикновеното стъкло и на слънчевата светлина пак си е обикновено, обикновеният камък и при добрите условия на живота пак е обикновен. Природата поставя добрите хора между две злини; те всякога се намират в полюсите на живота – в противодействие и безразличие. Значи ще излезеш от една точка, ще работиш, за да постигнеш нещо, и ще се върнеш към точката, откъдето си излязъл. Ще се движиш постоянно, докато постигнеш нещо: това е терцата.

Казвате: „Какво постигнахме ние в живота си?“. Това не е моя работа. Ако мислите, че пеете много хубаво, ще се спънете; ако мислите, че не можете да пеете, пак ще се спънете. Казваш, че си пял хубаво, но пак питаш другите как си пял. Ако ти сам не се оцениш, другите не могат да те оценят – те разбират по-малко от теб. Някой мисли, че пее хубаво, но не смее да се изложи пред хората. Докато мълчи, той минава за капацитет, но щом започне да пее, веднага го оценяват. Минаваш за скромен, защото не смееш да се проявиш. Това не е скромност, но страх – страхуваш се от общественото мнение. Като си дошъл на Земята, ще се движиш между лошите условия и безразличието. Лошите условия представляват наклонена плоскост, по която ще слизаш и ще се качваш. Може да паднеш и да се убиеш, а може и да излезеш на добър край. Безразличието пък е обширно поле – ходиш по него и се отчайваш. И то действа убийствено, не знаеш къде е краят му.

Като се натъкнете на лошите условия, на лошите мисли и желания, започнете да правите преводи, защото така ще намерите изходния път и ще се освободите от тях. Това е терцата в живота, която се състои от три тона: начален, среден и краен. Природата работи с терцата. Следователно превръщайте мъчнотиите си в терца. Освен терцата като метод за работа има и други методи – кварта и квинта, но те са по-сложни. Основният метод на Природата е терцата. Големите мислители, маги и мъдреци и до днес работят с терцата: тя разрешава всички мъчнотии.

Ако си ученик в музикално училище и се поддаваш на личните си чувства, нищо няма да постигнеш: ще влезеш в стълкновение с обкръжаващите и вместо да имаш придобивка, ще изгубиш нещо ценно от себе си. Личните чувства представляват събрана от векове енергия, която трябва да се вложи в работа; те са бомба, която трябва да се изпразни внимателно и материалът Ă да се употреби за работа. „Ще унищожа личните си чувства.“ Не ги пипай, но ги хвани на работа. Понеже си голям индивидуалист, ще срещнеш противодействия на пътя си. За да се справиш с личните чувства, започни да работиш с метода на терцата.

И тъй, всичко, каквото човек мисли, чувства и прави, се постига най-лесно чрез музиката. Аз говоря за вътрешната музика, която се изразява чрез свещения трепет на душата. Трептиш за нещо и ще го постигнеш. Центърът на този трепет, на това вътрешно чувство, е на челото, между веждите. На музикален език аз наричам трепета терца, защото тя разрешава мъчнотиите в живота. Свещеният трепет е нещо музикално, не е обикновен трепет, който има най-много 16 трептения. При над 16 трептения може да се говори за музикални тонове от по-висок свят. Броят на трептенията в тоновете няма нищо общо с трайността на тона, затова има цели ноти, половини, четвъртини и т.н. Пееш една песен, в която имаш любими места. Като дойдеш до тях, ти продължаваш трайността на някои тонове, за да звучат по-дълго време в теб. Това е все едно, когато пътуваш през красиви местности, да се спираш повече там, за да се любуваш. Щом дойдеш до една неприятна за теб местност, веднага забързваш, по-скоро да я преминеш. Неприятните места в музиката наричат дисонанси. Разумният човек се спира пред дисонансите с цел да ги изучи.

Мнозина гледат на музиката като на професия, за да си изкарат прехраната чрез нея, но това е външната страна на музиката – така музиката се отделя от живота. Но ако гледате на нея като на метод за постигане на вашите мисли и желания, това е друг въпрос – това е истинската музика, която е тясно свързана с живота. В този смисъл всеки може да бъде музикант и всеки трябва да се интересува от музиката. Да свириш за прехраната си или да задоволиш желанието на хората, това не е истинска музика – това е техническа музика, в която ръката има главна роля. Такъв музикант е подобен на готвач, който иска да задоволи клиентите си: той готви каквото те обичат. И обикновеният музикант се съобразява с вкуса на слушателите си: ако обичат светска, модерна музика, такава и той свири; ако обичат класическа музика, пак ги задоволява.

Коя музика е класическа? Това знаят най-добре самите класици. Трябва да дойдат Бетховен13, Бах14 и другите класици, те да обяснят какво представлява класическата музика. Сега има много музиканти, но малцина разбират дълбокия смисъл на музиката. Свириш първа, втора, трета симфония от Бетховен. Коя от тях представлява терцата? Той е написал девет симфонии, значи три пъти е повторил терцата, но по различни начини. Във всяка симфония Бетховен разрешава един кардинален въпрос. Музикантът трябва да знае коя симфония е първа, коя – втора и т.н. Ще кажете, че те са номерирани от Бетховен. Това трябва да се знае. Може би сегашната номерация не отговаря на онази, която Бетховен е дал на времето. Който знае всичките симфонии на Бетховен и прониква в тяхната дълбочина, той знае коя е първа, коя – втора и т.н.

Казваш, че не можеш да живееш без музика. Прав си. Музиката е метод, чрез който се разрешават всички въпроси, тя трябва да влезе вътре в човека. Ако не мислиш, не чувстваш и не постъпваш музикално, нищо не можеш да постигнеш. Тази музикалност в човека наричаме вечно добро. Без музика не можеш да бъдеш добър – това е изключено. Обръщаш се към някого грубо и го питаш: „Моля, какво искаш?“. Това е животинско отношение, така и животните се обръщат едни към други – в това няма никаква музикалност.

Хората се питат защо идват страданията и нещастията в живота – и не се сещат да търсят причината в себе си. Още в далечното минало те са се отклонили от музикалния път на живота и до днес не могат да се върнат там. Без музика не може да постигнеш загубеното. „Колата ми не върви.“ Намажи я: всички средства за това са в теб. Всеки сам може да разреши задачите си. „С търпение ще разреша всичко.“ Да, но ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си музикален. Търпението развива правата мисъл в човека. Думата анзохер означава право мисли. И като мислиш право, не можеш да разрешиш всички мъчнотии изведнъж: ще разрешиш само една мъчнотия – и като прескочиш нея, тогава ще мислиш за друга мъчнотия. В дадения момент от теб се иска да напишеш едно малко музикално парче, след което ще се заемеш и с по-големи работи, които остават за последния момент.

Като прескочиш една мъчнотия, запитай се да прескочиш ли и другите, или да останеш с разрешението само на първата. Секундата не разрешава въпросите. При секундата човек е в постоянно движение, при терцата той е в триъгълника. В Кабалата15 си служат с думите Хокма, Бина, които означават Вечното начало, Непостижимото, Великата разумност. От Вечното начало произтича Мъдростта, която разумните хора възприемат. Щом възприемем законите на Вечното начало и ги приложим разумно, нещата стават за нас постижими. Разумното води към условията, а условията – към постиженията.

Защо страдаме? Защото не давате път на вашата музикалност. Като страдаш, Природата ти казва: „Изпей нещо или изговори нещо музикално“. Кажи си: „Мисли право, люби усърдно, постъпвай добре“. Ако мисълта ти е лишена от любов, нищо не се постига. Любовта внася импулс, подтик в човека; добрата постъпка е краят, проява на разумността. Ето защо колкото и да страдате, знайте, че чрез страданията Природата иска да събуди вашата музикалност. През каквито страдания и да минавате, пейте и свирете, защото само така ще излезете от кривия път на живота, от меланхолията и от немузикалния живот. „Предчувствам, че ще ми се случи нещо зло.“ Ако не пееш, ще ти се случи някакво нещастие. „Какво да правя?“ Пей! Всеки човек е поставен между две злини: едната е положителна, а другата – безразлична. Ако можеш да пееш и да говориш музикално, ще се повдигнеш; ако не можеш, ще ти се случи това, което предчувстваш.

Казваш: „Трябва да се живее“. Как? Както музиката, така и животът имат свой израз. Всеки момент ще благодариш за приятното и за неприятното. Че някой имал големи успехи, че се повдигнал в живота – ще благодариш. Като влезеш в света на противоречията, пак ще благодариш. Ще страдаш и ще разрешаваш противоречията. Преди теб някой е работил върху известен въпрос и е направил грешки – ти ще благодариш и за погрешките. Много време ще употребиш, но ще ги изправиш. Някой свири тихо, с мекота, а друг – силно, енергично. Природата си служи и с двата метода: и с мекия, и с бурния. Вие искате Природата да тегли своя лък всякога тихо, меко. Слушали сте как свири начинаещият: той взема цигулката и силно натиска лъка. Не е даровит, пък и не е свирил много. Който го чуе, ще запуши ушите си и ще бяга. Друг е въпросът, ако слушате онзи, който е завършил вече музикалната академия. Той свири леко, чисто, приятно е да го слушаш. Ще кажете, че той е музикален. Да, той носи терцата в ума си. Като свири, той мисли върху три неща: първо, следи ръката си; второ, вслушва се във всеки тон, и трето, каквото свири, вътрешно го пее.

Следователно който върви по пътя на терцата, непременно ще има постижения. Добрият певец също върви по пътя на терцата – той първо мисли, после чувства. Наистина чувствата имат надмощие в живота, но зад всяко чувство се крие известна мисъл. При създаването на света първо мисълта е взела участие. Ето защо който мисли, само той може да разбере света. После идват чувствата, проява на Любовта, и накрая идва постъпката. Значи всеки човек е една постъпка, т.е. завършен резултат.

За да развива своята музикалност, човек се нуждае от някакъв инструмент, поне тъпан или дайре. „Няма да ставаме виртуози.“ Ако не за другите, поне за себе си всеки трябва да бъде виртуоз. Който не развива своята музикалност, не може да има успех в живота си. Ще пееш и ще свириш за себе си, на теб да ти е приятно; ще пееш и ще мислиш. Как ще изпеете думата анзохер? Тя има три срички, както терцата – три тона. Средният тон или средната сричка е най-слаба. Крайните тонове са до и ми. Тонът ре не се чува; той представлява оранжевия цвят. Началният тон до представлява червения цвят – животът, който означава още жената. Тонът ми – крайният тон – означава разумността. Като извади известна поука от живота, човек поумнява, т.е. прилага разумността. Терца може да се образува от всеки тон. Например до ми е една терца; ре фа – друга терца; ми сол – трета. Всяка терца има свои постижения.

Как ще се справим с мъчнотиите си? Чрез музиката. Ще се пазите да не нарушавате музикалните правила на Природата. Боледуваш – нарушил си тези правила; неразположен си – нарушил си тези правила; гневиш се – също. Ще възстановиш музикалните правила на Природата и ще се справиш с мъчнотията си. Срещаш един човек, който причинява неразположение на духа ти – приложи терцата, като смениш един тон с друг. Седем тона има в музиката – може да вземеш, който искаш. Един тон не разрешава въпросите – седем тона имаш на разположение. Ако не можеш да си служиш с цели тонове, ще си служиш с половинки, четвъртинки и др.

Изучавайте музиката като необходим метод на Природата. „Не мога да бъда музикален.“ Това е твоя работа: щом не си музикален, ще страдаш. Ще мислиш, чувстваш и постъпваш музикално – нищо повече: Любовта не търпи немузикални хора. Любещият е музикален – не можеш да обичаш без музика. В музиката до е основният тон, а в живота Любовта е основният тон. Без основния тон човек е в мъгла. „Обичам еди-кого си.“ Щом обичаш, ти излизаш от основния тон на живота и с него разрешаваш всички въпроси. С основния тон ти разработваш всичко и тогава мисълта и волята ти действат правилно. Където има музика, там всичко върви напред.

В живота на човека се явяват въпроси, които той може да разреши или чрез закона на Мъдростта, или чрез закона на Любовта, или чрез закона на Истината. Значи съществуват три начина за решаване на въпросите. Ще започнеш от Любовта като с основен тон на живота – само така ще мислиш и постъпваш правилно. И тогава каквато дума и да кажеш, ще има смисъл. Ако думите нямат съдържание и смисъл, те произвеждат обратни резултати. Искаш да изпееш една песен – първо разгледай думите: имат ли съдържание и смисъл, как са наредени. Има песни, които в даден момент не оказват добро влияние върху човека. Ако певецът е голям индивидуалист, трябва да избягва да пее песни, в които има тона ре: нека пее такива песни, които да внасят противоположни елементи на индивидуалността. Ако си малодушен, ако нямаш самоувереност, пей песни, в които се среща най-много тонът сол – той прави човека смел, самоуверен.

„Какво да правим със знанието за музиката?“ Дръжте го в себе си – и то е необходимо; не го носете на гърба си, за да не се уморите. Ако пееш или свириш нещо от Бетховен, добре е да знаеш кога е създадена тази песен – сутрин, на обед или вечер, при какво съчетание на планетите. От това зависи кога да я свирите и вие. Има щастливи и нещастни песни. Като знаете кога се е създало едно музикално творение, може да му направите хороскоп. Великото в живота се заключава в правилното съчетание между човешките мисли, чувства и постъпки и тези на Разумната природа.

Когато Бетховен и другите велики музиканти са творили, с тях заедно са работели музикални същества от невидимия свят. Зад всяка музикална творба се крият възвишени същества, които вдъхновяват музиканта и направляват неговата мисъл. Добрият музикант или певец се свързва с напреднали музикални същества от другия свят.

За онзи, който не знае да пее, най-доброто пеене е плачът. В този смисъл сълзите са ноти, от които може да направите едно музикално произведение. Чрез плача човек се тонира. Човек плаче, за да се научи да мисли, да чувства и да постъпва правилно. Като се тонираш чрез плача, започни да се радваш. Следователно има смисъл да плачеш, ако чрез плача си ти си разрешил поне един въпрос. Виждам, някой трие сълзите си, усмихва се и казва: „Намерих грешката си“.

Сега, като ме слушате, ще се върнете пак към старото и ще питате: „Как може да живеем добре?“. Пей и свири, за да станеш музикален. „Как да постигна желанието си?“ Пей! Изпееш нещо – не върви; изпееш го втори път – пак не върви. След като го изпееш 99 пъти, работата ще тръгне напред. Ще пееш дотогава, докато ти пръв бъдеш доволен от себе си. Също така и Природата трябва да е доволна от теб. Целта е, като пееш и свириш, да изразиш Божествения живот, а не своя. Някой казва: „Искам да изразя своя живот“. Това е последната работа. Първо ще изявиш Божествения живот, а после – своя. Нима това, което наричаш твое, е наистина твое? Пееш едно произведение и го представяш за свое. Ти си комбинирал оттук-оттам нещо и мислиш, че е твое. Само това, което е вложено в теб, е твое. „Ама постигнах нещо.“ Преди теб хиляди хора са го постигнали. Хиляди хора преди тебе са градили къщи, ти трябва да съградиш нещо по-хубаво от тях; и който дойде след тебе, ще съгради нещо още по-хубаво – така ще има надпреварване в постиженията. Да се постигнат всички замисли на човечеството, да се научим да живеем – ето великата задача на човека.

Нова идея е нужна на хората. За това не трябва да бъдеш свят човек: далече е още от теб светостта, тя е непостижима идея. Носи в себе си непреривно мисълта за добър живот, а що се отнася за свят живот, това е въпрос на далечното бъдеще. Достатъчно е днес да реализираш това, което си разбрал – то води към великия живот, който носи благата и радостите. „Какво да правим, за да постигнем нещо реално?“ Развийте своята вътрешна музикалност, тя носи условията за добрия живот. „Прост човек съм.“ Понякога простият постига повече от учения. Външно може да си прост, но вътрешно – учен. Важно е какво отношение има човек към живота и как го използва.

Да се върнем към въпроса за терцата, която прави нещата красиви. За да бъдеш красив, три неща са важни: да имаш красиви чело, нос и уста. Щом челото, носът и устата са красиви, очите и ушите също ще бъдат красиви, а оттам и ръцете, и краката ще бъдат добре развити и офо-рмени. Ще сложиш ръката си на челото и ще изпиташ свещения трепет на душата; ще погладиш носа си и ще изпиташ чувство на благодарност за всичко, което Бог ти е дал. Ще сложиш ръката си на устата и от нея ще потече мед, с който ще си пробиеш път навсякъде. Устата прави живота сладък или горчив. Зад челото се крие мисълта, зад носа се крие любовта, а зад устата – истината. Ако слушаш челото какво мисли, нищо няма да постигнеш. Много мисли вълнуват човека, но той може да реализира само една част от тях. Ако слушаш устата, всичко може да постигнеш – сладко и медено говори тя.

Всички ще бъдете музикални – това се иска от вас. Както виждам, музикални сте, но в различни степени. Желая ви да си говорите музикално. Как ще стане това? Както в операта. Там е направен вече този опит, но има още да се учи. В операта всички пеят, вместо да говорят. Ти казваш, че вятърът вее, реката бучи, а музикантът възприема това като музика и го предава в песен. В някоя река се чува известен дисонанс – това се дължи на камъчетата, през които тече водата; камъчетата пречупват течението така, че се произвеждат дисонанси. Премести ги на друго място и дисонансът ще изчезне.

Една българска пословица казва: „Каквото се провикнало, такова се откликнало“. Ако говориш с Природата музикално, и тя ще ти отговори музикално. Обезсърчиш се – нямаш музикален метод за работа. „Не мога да разреша едно противоречие“ – нямаш музикален метод. „Докога ще страдам?“ Докато развиеш своята музикалност – тя е първият окултен метод за работа.

Сега ще ви дам следното правило: вървете по пътя на терцата като музикален път в живота. „Къде ще намерим този път?“ В красивото чело, в красивия нос и в красивата уста. От всичко, казано досега, искам да остане у вас мисълта: без музика нищо не се постига, с музика всичко се постига.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 9 декември 1932 г., София, Изгрев