Отче наш

 

Имате ли тема? Четете.

 

Чете се темата „Моралът“.

 

Как определяте думата морал? (Благонравие.) Моралът се определя с думата нравственост. В речника как е? Ще определиш нещо, което не знаеш, с друго, което не знаеш. Определяме числата с цифрата едно. Това е неразбиране. Едно нещо го определяме; не го знаем какво е, но го определяме. Ние определяме хората, определяме едного, когото не знаем и не познаваме. От непознатото определяме нещо, което е излязло от него, като че ни е познато. Как бихте дали определение, какво нещо е доброто, какво нещо е злото? Ще дам едно определение. Туй, което е безгранично, което не можеш да определиш, е добро; туй, което можеш да определиш, е зло. Злото всякога показва ограничени неща. Кой човек е гладен? Ограниченият. Онзи, който не е гладен, не е ограничен. Ти си гладен: вършиш престъпление, защото си ограничен. Наситен си, не си гладен – значи не си ограничен, добър си.

Значи свободата на човека в какво седи, що е свобода? Това, което е безгранично. В свободата мислим да не ни ограничават, мислим да бъдем свободни. Свобода – значи без граници, да няма никакви граници. Какво нещо е моралът? Да говориш каквото искаш, без да си ограничен. Щом правиш нещо, с което си ограничен, това не е морал. Да бъдеш морален значи да бъдеш неограничен. От гледището на доброто това, което се ограничава, е зло. Моралът значи е един метод за ограничение на злото. Следователно що е морал? Това, което ограничава злото, то е морал, защото единствено злото е ограничено – доброто е безгранично. Следователно морал е онова положение на човека, което го изважда от ограниченото състояние и го поставя в неограниченото. Тъй щото мислете по-правилно.

Тогава може да се разгледа друг въпрос: какво нещо е материята, как ще я определите? Позитивистите питат какво нещо е материя. Как ще я определите? Формата на съзнанието е материята. Питат: „Какво нещо е предмет?“. Комплекс от усещания; комплекс от това, което усещаме. Що е предмет? Комплекс от усещания, това е предмет. Както и да разглеждаме нещата, не трябва да спорим. Когато хората се ограничават един друг, значи трябва да се измени формата, която трябва да ги избави от това ограничение. Истинският морал трябва да завежда хората от ограниченото състояние към безграничното.

Нали вие извеждате извод във вашите теми, че който обича само една жена, той е морален. Колко жени има в света? Там има една жена. Следователно можеш ли да любиш много жени? Това е същото, то е в самата основа. В началото колко жени имаше? Една жена имаше, от която излязоха всички жени. Имаше и един мъж, от който излязоха всички мъже. От тях се народиха много жени и много мъже. Това вече е комплексно понятие. Пита някой: „Колко жени може да обичаш?“. Ще обичаш една жена, защото в началото беше една. Това, дето има много жени, то е само една форма – фотографирали са я. Защото един мъж, като облече една рокля, и той става жена в тази форма. Кой определя формата? Дрехата определя жената. По какво се отличава жената? Жената се отличава по това, че тя е без брада и без мустаци. Това е у хората, но у животните то се различава. Лъвът по какво се отличава? Лъвът има грива, лъвицата няма грива. Все-таки във формата има нещо, по което се различават.

Питам: да носиш тесни обуща морално ли е? Не е морално, защото образуват мазоли. Да кажем, ти имаш едно учение, което стеснява мозъка, образува мазоли. Човек трябва да мисли. Когато говорим за морал, за нравственост, ние разбираме едно здравословно състояние. Тия понятия и мисли на съзнанието ние сме ги извадили от естествения живот, в който се намираме. Седиш ти и мислиш какво разбираме под „здраве“. Това е правилното функциониране на всички органи, които човек има. Здравословно състояние е, когато всички органи функционират, взаимно си помагат. Това може да го прокараме и в умствения свят, и в чувствения свят, когато човек чувства. Моралът колко области засяга? Можеш да мислиш аморално – никой не те държи отговорен. Можеш да мислиш и чувстваш неморално – никой не те държи отговорен. Но щом дойде вече да постъпиш неморално, там ще те ограничат.

Къде съществува ограничението? В постъпките си ти си ограничен. Щом направиш една постъпка, която обществото счита за неморална, ограничават те. Но ти можеш да мислиш така – и никой не те ограничава; можеш да чувстваш така – пак никой не те ограничава. Щом постъпваш по този начин, ти вече си ограничен. Моралът засега се отнася за постъпките на хората. Някои са се мъчили да внесат морала в мислите и в чувствата, но те отиват много далече. В това, какво мисли човек и какво чувства, той засега е свободен. Понякога вие набеждавате някой човек, че той имал разположение или че мисли нещо лошо.

В правото, когато там разглеждат някои престъпления, казват, че има умисъл или че е станало нещо случайно, човекът не е имал намерение. Някой път считат престъплението за голямо, когато човекът е имал в ума си намерение да го извърши. Криминално е, понеже някой човек мисли в ума си от по-рано да го извърши; понеже в ума му е минала мисъл, считат го за предумишлено.

Всякога във вас трябва да се образува нещо реално, върху което да мислите. Кое нещо е реално? Представете си, ако някой от вас върви по водата и не потъва. Няма ни лодка, ни параход – пожелае да ходи по водата и върви, без да потъва. Гледа го друг – и той тръгва, но потъва. Единият потъва, другият не потъва. Представете си, че този човек иска да хвърка – и хвърка; другият иска да хвърка, но не може. Сега от вас има ли някой да ходи по водата? Разправят за един, че ходил по езерото преди две хиляди години. Учениците Му Го видели, че ходи по водата. После този, същия, който ходил по водата, учениците Го видели, че се е възнесъл нагоре, отишъл нагоре. Сега вие как ще го докажете научно? По някой път някои доказват тези неща научно. Един свещеник доказвал, че действително с пет хляба Христос е нахранил пет хиляди души, но тия хлябове били големи като могили. Някой слушал и казал така: „Мене не ме учудва, че хлябовете са толкова големи, но ме учудва пещта, в която са печени. Устата на тази пещ каква ли е била?“.

Сега има един правилен начин за разсъждение. Отвлечените разсъждения за морал са хубави, но има друг един път, дето всеки един от вас може да намери правилния път. Кое е естественото положение у човека? Вие искате да извадите един морал. Естествената храна коя е? Това, което при храненето поддържа здравословното състояние у човека, кое е? Ако се храниш с храна, която изключва всички болести, 20–25 минути, след като си се нахранил, имаш едно приятно усещане на организма. Това е естественото хранене. Щом се храниш и постоянно боледуваш, има нещо, което липсва на храната.

Та казвам: тази храна е неестествена и неподходяща, която произвежда едно ограничение. Аз считам, че моралът за в бъдеще трябва да бъде едно естествено положение на постъпките. Моралът трябва да бъде пътят за естественото постъпване – как да постъпва човек, а не да прави подаяние. Постъпките трябва да бъдат естествени за него, не да произтичат по един изкуствен начин. Щом един морал се насажда у човека, той вече не е морал – това е възпитание или дресировка. Като кажеш на един човек да не лъже, да бъде морален, това не е морал. „Той – казват, – се е подобрил.“ Да кажем, че можеш да възпиташ един вълк да стане куче. Той може да яде хляб, но при дадени условия този вълк няма ли да прояви своето естество?

Често хората, като се турят на изпитание, се вижда, че не са морални. Има нещо неестествено в морала. Един възпитавал котки, дресирал една котка така, че могла да носи кафе като човек. Друг искал да покаже, че тя не е променила нрава си и инстинкта си. Той хванал една мишка, а котката носела кафето. Онзи като хвърлил мишката, котката хвърлила таблата и хукнала да гони мишката.

Стари навици има човек… Когато се казва, че морално трябва да се постъпи, може това да е външно съображение, може причините, които те карат да постъпиш така, да са външни. Ти си морален, понеже те е страх от закона. Влизаш в някоя кантора и гледаш – касата е отворена, пълна е със златни пари. Казваш: „Банкерът е там“ – страхуваш се. Казваш си: „Ако го нямаше, можех да бръкна, да взема парите“. Може да помислиш така – като погледнеш, ти имаш едно изкушение. Ако речеш да бръкнеш в присъствието на банкера, какво ще стане? Той ще счита, че това е насилие, да бъркаш в касата му; ще ти каже да не бъркаш вътре. Най-простото нещо: кажете какво е морал, как го определят? (Като правилни отношения между съществата.) Може да определим морала със скачените съдове, нали? Какъв е законът на скачените съдове?

Ако ви зададат един въпрос сега: кое е най-същественото, какво ще отговорите? Коя е най-съществената мисъл за сегашния ни живот?

Пишете върху темата Най-съществената мисъл за всеки едного от вас.

Хайде да го разграничим сега – кое е най-същественото за теб? (Учителя се обръща към един брат.) Представете си, че имате да избирате от хиляда дадени предмета, все скъпоценни предмети; но ти имаш право да избереш само един. Всички предмети можеш да ги гледаш, но имаш право да избереш един, който ти подхожда. Кой ще избереш, кое е най-същественото в дадения случай? (Което ни приляга.) Че кое ти приляга? Да допуснем, че не си гладен, че не си жаден; ако си гладен и жаден, друго е. Тъй че това е интересно. Физическият свят и умственият свят са две крайности, понеже духовният свят е като средина, център. Това, което иде от чувствата, влияе. Ако поставиш мисълта от една страна, чувствата са в средата. Зависи кой свят е поставен в средата, в центъра.

Всички хора се влияят повече от своите чувствания, отколкото от своите мисли. Например при студа еднакво ли издържат; усещането за студа еднакво ли е? Студа го усещате на степени. Ти ще избереш онзи предмет, който задоволява всички предмети. Кое е най-важното да избереш? Дават ти една къща. Преди да са ти я дали, кое ще видиш най-първо? Колко врати има – това е най-важното; има ли откъде да влезеш вътре. Първото положение е дали има врати, най-важното нещо в къщата е вратата. Добре, на второ място кое е най-важното в къщата? Дали има направени прозорци, отдушник има ли – това е второто положение. Третото положение е дали може да се живее в тази къща. Но най-важното положение, когато ти дадат къща, е да има врата, от която да влизаш и да излизаш навън.

Следователно онази идея, с която ти можеш да влизаш и да излизаш свободно от живота, е най-съществената в дадения случай. И друго може да има, това са начини: когато дойдете сами да разсъждавате, а не да мислите какво са мислили хората преди вас. Защото вие не можете да мислите за морала, всички нямате един и същ морал. Някой път сте пристрастени към себе си: на краката нямате хубави лачени обуща, никакви ръкавици нямате за ръцете. Някой път обувките ви са скъсани, а имате хубави ръкавици; някой път ръкавици нямате, а имате хубава шапка. Понякога гологлав ходите, обуща имате, бастун имате. Може би обувки нямате, но имате дрехи, имате хубава бяла риза. Вие сте пристрастен. Или някой път може нищо да нямате, но имате само един хубав пръстен със скъпоценни камъни.

Туй, което гледате, това са специфични състояния в човека. Ще кажете: „Глупаво е да се носи този пръстен“. Никак не е глупаво, този пръстен струва 20–25 хиляди лева. Като се намериш в затруднение, може да го продадеш, може да си купиш обуща, шапка, дрехи; една цяла година можеш да се издържаш с него. Следователно хубаво е човек да има хубав пръстен. Ако носиш един скъпоценен пръстен на пръста си, можеш да го покажеш на гостилничаря и той да те кредитира за него. Хубавите камъни миришат. Тези камъни, които са изкуствени, са като изкуствените цветя, а скъпоценните камъни имат ухание. Който няма ухание, той е изкуствен камък. После изкуствените камъни нямат живот, те са мъртви, пък скъпоценните камъни са живи. Те боледуват по някой път и могат да се лекуват. Когато диамантите изгубват блясъка си, ги дават на някои хора да ги носят, тогава се възстановява блясъкът им. Живи са те: скъпоценните камъни са живи, а изкуствените нямат живот в себе си.

Трябва да дойдете до такова положение: здрав е онзи орган, който има правилно отношение. Всеки един човек може да си извади отношение за себе си. Здрав е всеки орган, който има правилно отношение към тялото; здрав е онзи човек, на когото тялото има правилни отношения към органите. Два извода има: здрав е онзи човек, на когото всеки орган има отношение към тялото; здрав е и онзи човек, на когото тялото има отношение към всеки орган. Никой орган не е лишен от съществените неща, които са потребни за неговото благо.

Вие за себе си може да си извадите оформени вътрешни правила за морала. Ако едно дете влезе в една градина и откъсне ябълка, постъпката му не е морална, понеже е влязло без позволение. Считат, че то е влязло да краде. В старите схващания това, което можеш да изядеш, не е престъпление. Престъпление ето къде има: ако вземеш ябълката и я сложиш в джоба. Това, което можеш да сложиш в Божествената торбичка, не е престъпление; това, което сложиш в човешката торбичка, то е престъпление. Следователно ако вземеш хляб и го изядеш, не е престъпление, ако го сложиш в джоба си, е престъпление.

Щом искаш много жени, това е престъпление. Щом мислиш, че има много жени, това не е морално. Щом мислиш, че някой е жена, то е престъпление; щом мислиш, че някой е мъж, то е престъпление. Щом мислиш, че някой е бил жена си, и това е престъпление. Щом мислиш, че жената е била мъжа, също е престъпление. Щом мислиш, че някой не вярва в Бога, това е престъпление. Че какво ще ми кажете? Допусни, че ти си сам в света, кой ще ти трие морал? Дали ще вярваш в Бога, кой ще ти определи? Ти искаш да възпиташ сина си или приятеля си в обществото така, че да вярват в Бога. А ти как ще се възпиташ – да вярваш или да не вярваш?

Чудни са хората, те имат един материалистичен възглед за нещата. Ако отделя своята ръка от тялото си, по какво ще се определи нейният морал? Аз трябва да чувствам, че ръката ми е свързана; щом се отдели от мене, безморалието е започнало. Ако ръката се отдели от моето тяло, това морално ли е? Има ли право тя да се отдели сама? Ако ръката се отдели от организма, ще бъде ли свободна? Щом се отдели, тя ще има нужда. Ръката ако се отдели и ако може да ходи, тя има право. Но щом се отдели, тя изгубва тази способност. Докато ръката е на организма, тя има известна свобода; щом се отдели от организма, изгубва своята свобода. Добре, допуснете, че вие сте гладен, минавате някъде и виждате: някой пътник си е оставил торбата. Вземате хляба и продължавате пътя си. В какво седи слабостта в дадения случай? Друг минава гладен, ходи, но не се съблазнява, макар че чувства в себе си известен глад – казва, че може да издържи.

Сега вие не сте разсъждавали, нямате дълбоки разсъждения. Крушата, която ражда круши, може ли да се храни от тях? Крушата може ли да се храни от своите плодове? Не може. Но човек може да се храни от тези круши. Тогава, за да бъде човек свободен, какво трябва да прави? Дотогава, докато човекът се отделя от цялото, той е ограничен. Всичкото сплитане на живота е в това, че ние сме се отделили от цялото, че сме се отделили от земята, отделили сме се от въздуха, от светлината, от всичко сме се отделили – индивидуализирали сме се. Търсим един живот според нашите понятия, вследствие на това на всяка стъпка усещаме ограничения. Това е сегашното наше схващане. И на всяка стъпка имаме ограничения. Казваме, че това ни трябва, онова ни трябва – какво ли не мислим, за да осигуряваме живота си. При това животът ни остава неосигурен. Кой е осигурил живота си досега? Ти искаш да живееш, но до колко години можеш да живееш? Ако използваш всичкото си знание, едва можеш да живееш до 120 години, а някой път и по-рано ще си заминеш. Като положите всички усилия, колцина от вас сте здрави?

Та казвам: моралът е да се върнем към онова състояние, към онова положение – да чувстваме Цялото, да имаме връзка с него. Ние сме свързани с всичко в дадения случай. Тия престъпления, каквито има днес, в дадения случай няма все да ги има. Дето и да си, ти ще бъдеш в един уреден свят. Където и да е, ще дойдеш да работиш, ще мислиш и ще чувстваш, че всички неща едно след друго идват. И няма да има никакво усилие. Сега има едно усилие: трябва да се мисли, трябва да се изкарва прехраната, защото сме отделени от реалността. Ти вървиш по земята и мислиш, че тази земя не е разумна, че няма никакво отношение към теб. А от това, неразумното, очакваш всичките блага. Гледаш на Слънцето и мислиш, че то е горящо, че никаква разумност няма в него – научно тъй разглеждате Слънцето. Но от това, горящото, неразумното Слънце, ти очакваш всякога да дойде едно благо.

Земята била неразумна,  но трябва да те поддържа, да те крепи; Слънцето било неразумно, но от него трябва да дойде благото. И тогава това, неразумното, трябва да влезе в теб… Ти си единственото разумно същество, а всичко друго, което е неразумно, трябва да влезе в тебе и да те направи разумен. Да поставя едно понятие. Тогава щом си отвориш устата, въздухът не чака ти да го каниш. Като си отвориш устата, той току влиза, не те пита ти позволяваш ли да влезе. Пита ли те въздухът, хлопа ли – той налягане има. Какво е налягането, колко сантиметра е въздушното налягане? (76 кг на кв.см.) Ако нямаше налягане на въздуха, човек не би могъл да диша. Налягането не се ли дължи на нещо, което наляга? Някаква разумност има в налягането. Или у теб се заражда желание да ядеш. Хлябът има нещо, което предизвиква желание да ядеш. Има нещо в Природата, което ти налага какво трябва да правиш, нещо те наляга.

Например някой ваш приятел може да се докачи. Един те хване за ръка и едва се докосне до нея, друг те хване и те стисне за ръката. Единият те стисне повече, отколкото трябва, а пък другият едва докосне ръката ти. Какво заключение ще си извадиш за онзи, който те стиска много, за онзи, който те стисне средно, и за онзи, който едва докосне ръката ти? Този, който хване ръката ти здраво, ти можеш да разчиташ на него – той иска да покаже, че има разположение към теб. Онзи, който едва те хваща, той вече не те обича. „Не искам – казва, – да се ръкувам.“

Да допуснем, че вие сте в животинското царство. По какво ще се познае, че вие сте по-умни, отколкото животните. Представете си, че ви заобиколят десет мечки, десет тигри, десет големи змии боа – и всички искат да ви изядат. Вие им говорите, те казват: „Не!“. Най-после вие прибягвате до едно изкуство. Вас са ви осъдили и казвате: „Може да ме изядете“. Наоколо има суха трева. Вие имате една кибритена клечка – драснете, запали се тревата наоколо. Питам: с тия ваши неприятели какво ще стане? Понеже всички имат козина, започват да бягат: мечки, тигри, лъвове, змии. Ти седиш, наоколо огънят като се разрасте, всички бягат. Питам: това сега морално ли е? От това гледище морално ли е да те изядат? Ако ти направиш три такива опита – ще започнеш да им говориш; и като дойдат, още като покажеш кибритената клечка, ще кажеш: „Ще се държите както трябва. Тази клечка знаете какво може да направи?“, те ще имат понятие, че не си човек, с който могат да се шегуват. Ти с огъня можеш да си играеш, имаш огън като средство да се браниш.

Сега вие в живота не знаете как да употребите кибритените клечки. По някой път казвате, че имате животинско естество – значи имате животни във вас, които не ви признават, пет пари не дават за вас. Те казват: „Ще те изядем тебе“; а някое от тях ти казва: „Ти ще слушаш, каквото искам, че ще те изям“. В него има желание да те изяде, то ти заповядва. Животните нямат такива понятия, но като погледне човека, животното гледа дали ще може да го изяде. Една мечка, един тигър като те погледне, казва: „Хубаво ядене става“. И като те хване, си мисли: „Много хубаво ядене е това“. Като те хване, то те поваля надолу.

Какъв извод ще си направиш за него? Това е понятието за един свят. Ако на този звяр му посочиш козината, че гори, това е вече начин да се избавиш от него. Природата е сложила козината и трябва да се прилага този вътрешен страх от сухата трева. Това може да се случи. Вие се намирате в един свят и мислите, че сте господари. Прави сте, но не ви признават още за господари – вие сега искате да извоювате вашето право. Дойдат тия, малките микроскопически буболечици. Влезе някоя малка буболечица във вас и за 24 часа те станат няколко милиарда. Вие заболявате, хване ви чума, холера ви хване или каквато и да е друга болест. Тя е един специфичен, по-нисш живот. Или имате една мисъл, която ви безпокои. Аз не зная как вие се освобождавате от вашите лоши мисли. Какъв е вашият метод за освобождаване от лошите ви мисли?

Да допуснем, че в теб честолюбието е силно развито. Представете си, че имате такава една глава. (Фиг. 1) Личните чувства са много силно развити. (Л.Ч.) Тия успоредни линии ги имате перспективно, но това е опасно. Какво трябва да правите? Кръвно сте обиден – какво трябва да правите? Представете си, че някой е убил брат ви. Казвате: „Докато не го убия, аз не му прощавам“. Или вземете една проста обида – как ще се справите с нея сега? Англичаните при сегашните условия много лесно се справят. Сега англичаните и американците, щом ги обидиш, казват: „Господине, стой сега!“. Няма никакъв съд, а току започнат с ръцете – по носа, по лицето. Като го набият, подадат му ръка, здрависат се и си заминат. Англичанинът иска да му каже: „Още веднъж като говориш, да обуздаваш езика си“. Разправя се, няма никакви бастуни – в носа бие, а не встрани. Най-първо удря в носа – като че туй е всичко, защото не мислиш правилно.

Ако тук те обидят, ти ще дадеш едно заявление; каже ли ти някой обидна дума, ще го дадеш под съд. Англичаните казват: „Да хващаме адвокати, да даваме пари, да се разтакаме – кой ще чака години“ – и той веднага започва да удря. Набият се, примирят се, заминат си. Онзи, обиденият, набие другия. По някой път се случва и този, който те е обидил, да те набие. Тогава какво ще правиш? Всякога обиденият има правото да съди. Щом се обиди, че са го били, той ще хване един учител да го научи да се боксира. Може би след година пак ще го срещне, ще каже: „Преди една година вие ме обидихте“ – и пак ще започне. Някои мислят, че това е диващина. Боксиране е това.

Но дойде ви една лоша мисъл – какво трябва да правите с нея? Под съд ли да я давате, или да се боксирате с нея – кое е най-право? Или имате едно чувство – как си представяте вие чувствата? Представете си вашата мисъл като един хубав левент момък, пък едно чувство, което ви е обидило, като една красива мома. Защото красивата мома и красивият момък може да ви обидят, само те са смели. Само един красив момък и една красива мома във вас могат да ви обидят. Другите не си позволяват, само те могат да ви обидят. Какво ще правите с тях? Вие казвате, че имате един усет за чувстванията. Чувстването си има известна форма.

Кой може да ви обиди? Който може да прилича на вас. Едно куче може да ви обиди, но все-таки животните имат малко подобие на човека. Човекът не прилича на животните, те приличат на човека. Животните мязат на човека, не ние на тях. Ние приличаме на Бога, не Той на нас. Бог е създал човека по Свой образ и подобие. Ние приличаме на Бога донякъде, а Бог не прилича на нас. Може да извадите заключение, че и Бог прилича на нас. Например Бог може един мъртъв човек да го възкреси, да го оживи; това Той може да го направи, а вие един мъртъв човек може ли да го съживите? Не можете.

Казвам: колкото и да ви се говори, вие си имате старите идеи, старите схващания за морал. Всеки ден за морал говорите, но никой от вас не прилага онзи, общоприетия морал. Всеки от вас приема временно, привидно и отвън обществения морал, а отвътре прилага свой морал. Като останеш в стаята, кой морал прилагаш? Докато си в един град, прилагаш морала на града, но това е само привидно, временно е. Щом си в гората, прилагаш вече морала, който имаш в себе си.

Та казвам: трябва да разчитаме на онова, което е всадено в нас – то е същественото. Има едно чувство в човека, морално чувство има в него, което показва различието в човека. Много естествено изпъква чувството на справедливост, чувството на милосърдие или на снизхождение. Към някои хора ти си разположен, в теб се явява едно чувство на снизхождение, когато някой ти говори за тях. Кое е по-хубаво сега: да ни обидят и да носим обидата или да предвиждаме обидата? Да можеш да понесеш една обида или да можеш да я предвидиш, кое е за предпочитане?

Ако едного от вас направим цар, какво ще направи за своите поданици? Най-първо за мъжете и после за жените ти какво ще направиш? (Поданиците ми да бъдат свободни и да имат пари.) Ако им дадеш пари, това е подкуп. Друг ако направим цар, какво ще направи? Какво ще дадеш ти на своите поданици? (Бих се погрижил за просветата.) Друг ако направим цар, какво ще направи? (Аз не ставам цар.) Ами ако те направят цар и не можеш да откажеш, че от това зависи благото на народа?

Да ви поставя тогава в друга форма. Представете си, че вие сте затворен и ви дават свобода – какво ще направите? Представете си, че всички сте затворници, и освободят само едного от вас – той е свободен, цар е. Какво ще направи той, като излезе от затвора? Най-първо ще хвърлиш затворническите си дрехи, ще вземеш една баня, да се окъпеш хубаво, ще се нахраниш хубаво. И след туй ще се помолиш на Бога да Му благодариш, че са те освободили от затвора, и да пожелаеш ония, които са още там, да ги пуснат един по един.

Хората са затворени тук, на Земята, и един по един ги пускат навън. Всички тия правила са правила на затворниците, не са правила на свободните хора. Хубаво е по някой път да мислите, ако сте цар, какво ще направите. А ако сте един философ, какво ще направите? Ако сте един поет, какво ще направите? Ако сте един музикант, какво ще свирите; и т.н. После за много неща може да мислите, това е едно хубаво упражнение. Че как не искаш да станеш цар?! Обидата показва, че си цар. Щом се обиждаш, цар си; щом си недоволен от живота, цар си. Сега говорим за царе, втория път – за царици. МислĂ си по някой път: „Ако съм цар, какво ще направя?“.

Има практически правила, които човек трябва да приложи. Те са здравословни. Да кажем, че си болен човек – виж какво влияние ти оказва хубавата мисъл. Има хора, които препоръчват следното за лечение. Да кажем, някой път си болен, страдаш от ревматизъм или от треска. Казват ти: „Ти си болен, хилав си, слаб си роден“. Дръж в ума си някой здрав човек, гледай здравите и хубавите лица. Ти ходиш и едва се тътриш по земята. Гледай някой човек, който ходи спретнато, гледай неговите движения, в ума си дръж здравите хора. Дръж в ума си здравите хора, че да оздравееш, не дръж в ума си хилавите. Искаш ли да бъдеш добър, дръж в ума си добрите хора. Искаш ли да бъдеш поет, дръж в ума си поетите. Искаш ли да бъдеш музикант, дръж в ума си музикантите. Не този, който не е проявен – дръж в ума си тези, които са проявени. Трябва да бъдеш като тях. Идеята е същата: какво те ще направят.

Дръж идеята за Бога в ума си. Постепенно в тебе ще възникнат сили, понеже те съществуват, но няма нещо, което да ги подхранва. Имате един идеал – дръжте го в ума си. Не само един идеал, много идеали дръжте в ума си. Живи трябва да бъдат вашите идеали. Искаш да минеш за здрав човек – създай го в ума си; и като видиш някъде здрав човек, гледай да го произведеш в ума си. Болните хора изобщо имат голяма обич към здравите. Един здрав човек, пълен с магнетизъм, като го хване болният, той го държи, гледа го в очите, за да му даде нещо, да мине нещо в него. В здравия се явява благородство и казва: „Ще оздравееш, и ти ще бъдеш един ден като мен“.

Тъй щото към добрите хора, към здравите всякога трябва да имаме разположение. Това е естествено разположение – човек има естествено разположение към здравите хора. Ти не можеш да имаш отвращение към един здрав човек, той всякога те привлича. Ако е пълен с животворен магнетизъм, не може да не те привлича и ти не можеш да не го обичаш. Един човек ако е пълен с животворни сили на мисълта, ти се привличаш от него. Ако на един човек сърцето е пълно с животворни сили, ти не можеш да не го обичаш – това е закон. Та всеки трябва да има в себе си тази животворна сила на тялото, на ума и на сърцето. Ти откъдето минеш, онези хора, които имат нужда от теб, се привличат, пък и те имат разположение. Едно естествено състояние на човека е това.

Та казвам: в това отношение гледайте да бъдете привлечени от онези, които имат. Трябва да бъдем привлечени от Природата, понеже в нея съществува тази животворна енергия, която можем да възприемем. Затова трябва да имаме обич към Природата и затова трябва да имаме обич към всичките хора. Моралът е сега да имаш обич към всички хора. Най-първо ще имаш отношение към всички ония хора, които са здрави, към Природата, която първа има тази животворна сила. Ще имаш обич към всички умни хора – не към глупавите, но към умните хора, понеже те имат в себе си тази животворна сила. Ще имаш обич към добрите хора, понеже те имат в сърцето си тази животворна сила. Ще имаш обич към всички здрави хора, понеже те имат в себе си тази животворна сила. Това е първото положение – кои трябва да обичаме. Второто положение е отношението към болните.

Ние трябва да бъдем здрави. Това е отношението на здравите хора към тях. Болните трябва да обичат здравите, но това не е моралът за болните. Моралът за добрите хора, за здравите, за умните е те да обичат болните – в тях трябва да има желание да се приближат до тези, които са със слабо телосложение, които са глупави и лоши, и към всички хора трябва да имат отношение.

Казвам: в света съществуват два морала – единият положителен, другият – отрицателен. Аз го наричам морал на положителната добрина и на отрицателната добрина. На болните се дължи отрицателната добрина. Болният човек е отрицателен, той трябва да мине към положителната добрина, трябва да бъде един положителен човек. Та казвам: когато се говори, че трябва да обичаме, ако нямаш дарба, обичай всички умни хора. Ако не си морален, обичай всички добри хора. Ако не си много от здравите, обичай здравите хора. Това е едно практическо правило в живота, което всеки ден можете да прилагате. Трябва да имате микроскопическо правило: не търсете да съжалявате за онова, което нямате. После, като забогатеете, на тях, на неразвитите, може да им дадете същото правило. Болният не трябва да уповава на болния, а на здравия. Глупавият не трябва да уповава на глупавия, на умния трябва да уповава. Добрият не трябва да уповава на злия, на добрия трябва да уповава.

Та силата ви в какво седи? Умният човек е силен, добрият човек е силен, здравият човек е силен. Силните хора са умни, добри и здрави. Те ще оправят света, те ще създадат правила. Ако вие останете глупави, болни и лоши, законите, които ще създадете, и те ще приличат на вас. Каквито са хората, такива ще бъдат и законите. Сега във вас седят разни понятия за нещата. По някой път чакате гениални хора, а вие сте пасивни. Ще дойдат някои гении, ще се родят – те са родени вече. Какво ще ми разправят – умните хора са родени вече, а вие чакате да дойдат. Кои ще дойдат за в бъдеще? Това е заблуждение. Бъдещето за тебе е сега, когато се пробуди твоето съзнание. Ако не е пробудено съзнанието ти, за в бъдеще не чакай – ти не трябва да чакаш някое друго бъдеще. Ако твоето съзнание се пробуди, значи твоето бъдеще е дошло. Не чакай, когато идеш в небето: когато твоето съзнание се е пробудило, ти си вече в небето. Пробуденото съзнание вече привлича.

„Няма условия сега.“ Кои са условията? Условията в света са добрите хора. Умните хора са условия, здравите хора са условия за теб. Защото у умните хора има едно разположение да бъдеш умен като тях. Здравите хора също искат да бъдеш като тях, следователно разположение имат. Това са условията. Вие сега мислите какви са условията, мислите, че парите са условия. Оставете това настрана – парите са резултат на умните хора, на здравите хора и на добрите хора.

Това е посторонен въпрос. А пък тия, трите правила, ако ги държите, може да се ползвате от тях много повече, отколкото ако съберете всичкия морал в света. С този морал, който аз ви казвам, за десет години може да свършите толкова работа, колкото със сегашния ваш морал за хиляда години. Хиляда години ви трябват, за да добиете онова, което ще придобиете за десет години с морала на добрите, на умните и на здравите. Десет години ви трябват за това, а според вашия морал, който сега имате, хиляда години ви трябват. Разликата е важна. Нямам нищо против този морал, ако сте от търпеливите, но хиляда години ви трябват.

За да постигнете сегашните ваши идеали, за да постигнете това, което желаете, хиляда години ви трябват, а с новия морал ви трябват десет години. Кое ще предпочетете? Може да предпочетете десетте години, но вие не искате да работите; като дойдете до това, не искате да работите. Тия хора, добрите, ще ги намерите – ти считай, че си един от тях. Вие днес постъпвате като сегашните владици. Той благославя в името на Христа, а себе си има предвид – Христос е само параван. Владиката казва: „Каквото аз ви говоря“ – и каквото Христос каже чрез него. Той говори: „Каквото казва владиката, това да бъде казано, каквото каже, да бъде“. Казва: „Аз вярвам в Христа“. В какво вярваш?

Тогава, в турско време, българите избягали, та нямало поп. Една българка отишла при един ходжа да Ă кръсти детето, но той не знаел как. Най-после му дошло наум и казал: „Не зная как, но ще се помъча да го кръстя като попа“. Как кръщават? Взел един купел, донесли един котел с топла вода; ходжата хваща детето, потапя го три пъти и казва: „Както попът казва, така да бъде“. Три пъти потапя детето в купела и три пъти повтаря тия думи. Та на онези от вас, които питате как, казвам: ще вземете вашето дете, ще го турите в купела и ще кажете: „Както Учителя казва“. Нали е практично? „Както попът казва…“ По-голяма практичност няма.

Питам сега: ако един поп те кръсти и ако един ходжа те кръсти, каква е разликата? Попът е свързан с по-дългото време – хиляда години се изискват; ходжата за десет години ще свърши. В този морал той трябва да ви чете молитви над водата. Тя, водата, няма нужда от четене – и без молитва има сила. Водата и без да чете попът, пак има сила – четенето на попа е съвсем друго. Водата и като чете попът, и като не чете, си е вода. Не че като Ă чете попът, ще дойде силата, това е заблуждение. Молитви да му четеш на човека, те имат сила; и връзката, която се прави, също. Вие много се колебаете и после – много философствате. Казвате така: „Как е възможно млад човек да живее един добър живот“. Че вие ако като млади не можете да живеете, като стар човек съвсем ще го загазите. Защото ако при голямото богатство не можеш да направиш едно добро, кога ще го направиш? Когато си един бедняк, какво ще направиш? Нищо няма да направиш. Кога можеш да направиш едно добро? Когато си умен; когато си глупав не можеш да го направиш. Трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш добър, трябва да бъдеш здрав. Тия три неща са необходими, те трябва да предшестват всичко. Умът, сърцето и волята са проводници на големите блага.

Много е говорено днес, 25 минути повече съм говорил. Тогава вижте какво ще ви кажа: аз трябваше само един час да ви говоря, а съм говорил час и половина. Аз ли да понеса глобата, какво ще кажете? Половин час от времето съм ви дал повече – какво ще правите? Трябва да ми платите половината от часа. Или вие ще кажете: „Ти ще платиш глобата, понеже ни взе повече от времето“. Та питам: кой на кого да плаща сега? Половин час е говорено повече, отколкото трябва – един час и половина съм говорил. Не точно…

И така, какво запомнихте, какво остана в ума ви? Имате У, направете едно уравнение. В математиката имате Х, У и Z. Направете три уравнения.

Ха да попеете сега. Ако ми попеете, нищо няма да ви взема. Един концерт ще ми дадете за половината от часа. Изпейте Аз смея да кажа. (Всички изпяхме песента.) Когато пеете, трябва да знаете, че като вземете правилно един тон, той е на физическото поле. Тонът трябва да има отглас и в ума, и в сърцето. Тогава той е органически, пък има и психически тонове. Когато един тон има механически, органически и психически качества, тогава той е правилен. Добрите певци и добрите свирци знаят това. Всяка мисъл, която има отношение към добрите, към умните и към здравите хора, е правилна. Всяко чувство, което има отношение към здравите, към добрите и към умните, също е правилно. Един тон ако няма отглас в органическия и в психическия свят, той не е правилен. Може механически да бъде музикален, но не е въпрос за механическа музикалност – всеки трябва да бъде музикален.

В какво седи механическият тон? (Учителя свири на цигулка един тон.) Това е механически тон. (Учителя свири.) Трябва да дадете най-първо контраст. Та докато пеете механически, във вас ще има дразнене. (Учителя изсвирва на цигулката механически и органически тонове.) Това са състояния, които минават. Винаги трябва да имате контраст. Всяко състояние, което имате, трябва да го смените. Може да сте болен – сменете състоянието и ще бъдете здрав. Ако не можете да го смените, ще се образува болезнено състояние. Веднага ще запеете тихо.

Представете си, че един пианист свири на пианото. Ако акомпанираш или с терци, или с кварти, ще имаш един или друг резултат в музиката. Между до и ми е терца, между до и фа – кварта. Ако вземете до и фа, в Природата се създава съдържанието на нещата. Фа е хубавата храна, с която може да се нахраните, ми е начинът, по който може да се нахраните. Фа е хубавата, здравословна храна; силата, сол, в дадения случай е правилното храносмилане. Това, което можете да извадите от храната, то е силата. Ла е вече постигнатият резултат; си е благото, едно голямо благо на Божията воля. Защото ми и си в мажорната гама са пътища, които свързват с другия свят. Полутонието е врата. Две полутония имате в гамата: едната врата, през която влизате в духовния свят, и другата – през която излизате. В мажорната гама между ми и фа се влиза в другия свят. От другия свят може да се слезе само между си и до. Това са отворени пътища.

Ще пеете ла за храносмилането, а за да бъдете добри, ще пеете ми. За да бъде храната добре оформена и приготвена, ще пеете сол – тогава храносмилането е правилно. Ла отделя соковете, а си е вече постижение. Така вече музиката има смисъл. (Учителя пее „до“.) Сега този тон е правилен, с няколко трептения е по-висок от камертона. Кой е по-правилен, цигулката ли го взема правилно, или аз го вземам? (Учителя пее.)  „Живот, движение, красота, доброта.“  Какъв тон ще дадете на думата смелост? Смелият вече има движение. А какъв тон има страхливият? В страхливия има полутонове. (Учителя показва „до диез“.) Той иска да излезе, как ще излезе? Вземи ре и ще излезеш. Щом вземеш до диез, това е страхливият. Който пее ре, той иска да излезе. Който пее ре бемол, също е страхлив. Щом вземеш ре, казваш: „Какво ще ме е страх“. Бемол щом вземеш, това е страхливият. И до диез е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове.

Хората, които се колебаят, с полутоние минават. Мажорната гама е за здравите хора – за тях съществуват само две гами. За слабите гамите са много – двадесет и осем гами са те. Това все са начини как да минете. Слабите в света са повече, отколкото силните. Най-първо съзнаваш, че си слаб; ти си мислиш, че си силен, когато си слаб. После да се иде от страхливия до смелостта колко се изисква? Половин тон щом повишиш, смел си вече. До диез, половината тон, е причината за слабия човек. Още половин тон като вземеш, работата е свършена. Ти си се спрял на полутонието. Като вземеш цял тон, работата е вече свършена. Какво ти коства да станеш смел човек?! Взел си до диез – вземи ре чисто!

Всяка несигурна мисъл е полутоние; когато се колебаеш, е същото. Имаш една мисъл – дали е полутоние, или не? Вземи цял тон – и мисълта е права. Не че е лоша, тя е хубава. В музиката тия, хубавите песни, някой път са изразителни, но не всякога. Всеки един полутон подразбира един цял тон.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 29 ноември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев