1930 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Милосърдие и користолюбие

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

Чете се темата Отличителните черти на физическия и на Духовния свят.

Тема за следния път: Влиянието на сладките и киселите храни върху човешкия организъм.

Сегашните хора трябва да поставят съзнанието си далеч от житейското море – както вълните на морето заличават всичко написано на морския бряг, така и житейското море заличава всичко написано в човешкото съзнание. Казвате: „Не трябва ли да ходим при морето?“. Можете да ходите при морето, но не трябва да живеете при него, вълните му не трябва да се блъскат във вашето съзнание; като се блъскат в съзнанието ви, те заличават всичко, което пишете, и за да не става това, стойте далеч от него. С други думи казано: не привличайте света близо до сърцето си. Всички хора, особено младите, като мислят, че благата идват от света, увличат се в него, слагат го близо до сърцето и до съзнанието си, вследствие на което страдат; много естествено, те не познават законите на света и не могат да се справят с него.

Светът е опитно училище и който влезе в него, трябва да познава законите и елементите, с които той работи, защото ако не ги познава, се натъква на противоречия и мъчнотии. За да влезе в света и да излезе незасегнат от него, човек трябва да е завършил своето развитие. Само съвършеният може да работи с елементите на света и да се ползва от тях. Тъй като хората влизат в света още несъвършени, те живеят малко и умират. При сегашните условия на живот човек не може да живее дълго време на Земята. Например ако живее хиляда години, нищо няма да остане от него, ще изопачи характера си толкова много, че в края на краищата вместо да придобие нещо, всичко ще изгуби. Какво придобива детето, което влиза в училище, без да знае нито програмата, нито законите, които го управляват?

Мнозина казват, че светът е място, където се проявяват науката, изкуствата, религията и т.н. Ние отричаме това, защото под думата свят, в тесен смисъл, разбираме външната страна на нещата, която мами човека и го въвежда в заблуждения и противоречия. Друг е въпросът, ако разглеждаме света в широк смисъл на думата, като проява на Битието, на Космоса – там вече спадат и науката, и религията, и изкуствата. И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и се нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни; тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата – с тях става ли по-благородна; какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете; какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които той разполага по всяко време и които изменят характера му – внасят в него нещо благородно и устойчиво.

Какво става с восъка, като го сложите на огъня – топи се, става течен, но щом го отделите от огъня, отново се втвърдява. Какво е придобил восъкът – нищо особено. По характер много хора са подобни на восък: докато са в огъня, те са меки, подвижни, а щом излязат от него, отново се втвърдяват. Това са неустойчивите характери в света, подобни на гайдата, с която българинът си служи – докато има въздух, гайдата свири; щом въздухът излезе, тя се свива и млъква. И светът може да се уподоби на гайда: докато разумността е в него, той привлича хората; щом го напусне, той губи своята красота и всички бягат далеч.

Разумността е въздухът, който пълни света и му дава възможност да свири. Гайдата е ценна, докато има въздух. Следователно, ако светът ви привлича заради разумността си, има смисъл да се стремите към него и да го изучавате, но ако го търсите само за неговата външност, т.е. за кожата му, скоро ще се разочаровате. Ако кожата на гайдата не се свива и разпуска от въздуха, нищо няма да остане от нея. Това не значи, че трябва да напуснете света и да бягате от него. Живейте в света, но заради разумността в него; изучавайте разумността и я прилагайте в живота си. С други думи казано: възприемайте само чистите тонове, които излизат от света; разработвайте ухото си така, че да различава чистите тонове от нечистите, да възприема само чистите и да ги отправя към душата – при това положение живеенето в света се осмисля.

Къде е разумността в човека – вън или вътре в него? Когато спи, разумността е вън от него; когато се събуди, разумността е в него и тогава той започва своята истинска дейност. Същото може да се каже и за семето: докато е в хамбара, то е в спящо състояние и съзнанието е вън от него; щом се посее в земята, при благоприятни за неговото покълване условия, съзнанието му се връща и ние казваме, че семето проявява някаква дейност. Привидно условията на посятото семе са неблагоприятни, но те носят неговото благо; житното зърно, или каквото и да е семе, може да израсте и да даде плод само ако го поставите в пръстта под действието на влагата и на слънчевата светлина и топлина.

Същите условия са нужни за израстването на човешките мисли, чувства и постъпки. Вие не можете да реализирате една своя мисъл или едно свое желание, ако те не хванат корен във вас, т.е. да ги посадите в съответна за тях почва; след това трябва да ги поливате, да ги излагате на слънчевата светлина и топлина – само при тези условия можете да очаквате от тях плод. Който не разбира законите на Природата, мисли, че е достатъчно да хвърли семето в почвата и да го остави на Бога – Той да свърши останалата работа. Не, ти сам ще разореш земята, ще посееш семето, ще го загърлиш и след това ще го оставиш на Бога – влагата, топлината и светлината са в Неговите ръце.

Човек е дошъл на Земята, за да се учи и въпреки това се запитва защо светът е направен така, а не по друг начин. Когато отивате на концерт, за да слушате някой велик цигулар, вие питате ли защо държи цигулката и лъка си по този начин, защо свири така, или го слушате и се учите от него? За вас е важно да слушате как свири и да се учите от него, а как държи цигулката и лъка си – това е второстепенна работа. Когато слушате лекцията на някой виден професор, за вас е важно първо съдържанието ѝ, а после формата на изреченията, дикцията на говора на лектора; не е без значение и красотата на езика, с който хората си служат, но на първо място е съдържанието и смисълът на речта им. Не е достатъчно човек да знае само максимите на живота, но трябва да знае и методите за приложението им. Чувате да се говори, че трябва да бъдем добри, благородни, обаче добротата и благородството придобиват ли се, или човек се ражда с тях? Човек се ражда добър и благороден, но той трябва да прояви добротата и благородството, които са вложени в душата му. В помощ на това му идват условията. Казвам на един: „Развържи кесията си!“. Има смисъл човек да развърже пълната си кесия, но ако тя е празна, колкото и да желае да я развърже, това е безпредметно; безпредметно е също да му се казва да я развърже.

Следователно, когато се казва на хората, че трябва да бъдат добри, благородни, справедливи, това подразбира, че те са пълни кесии – Природата е вложила в тях Доброто, което във всеки момент могат да проявят. Като знаете това, прилагайте следните правила в живота си: ако хамбарът ви е празен, отваряйте го само когато искате да сложите нещо в него; ако хамбарът ви е пълен, отваряйте го само когато искате да извадите нещо от него, а не да прибавяте още нещо – ако е пълен, няма защо да го препълвате. Пълният хамбар ще отваряте, за да вадите нещо от него; празният ще отваряте, за да слагате нещо в него. Ако постъпвате обратно, сами се излагате на опасности и на противоречия. Когато шишето ви е пълно, наливайте от него и на другите – желаете ли само да прибавяте, без да давате на другите, шишето ви ще се пръсне.

И тъй, щом ви се дават известни условия, трябва да знаете как да се справяте с тях: ако трябва да вземете нещо, ще вземете; ако трябва да дадете нещо от себе си, ще дадете. Ако не можете да използвате условията, които са ви дадени, вие не сте за тях. Например дойде ви някоя болест – тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. – „Ама защо ми дойде тази болест?“ Това не е важно, важно е как ще се справите с нея. Преди всичко трябва да намерите причината за болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение, физическо или психическо, и като го намерите, ще намерите и причината, която го предизвиква – по този начин лесно ще се справите с болестта. Ще кажете, че сте учени хора, завършили сте естествени науки, математика, философия и т.н.; щом имате знания, трябва да ги прилагате.

Мнозина изучават математика, работят с числата, но ги разглеждат само като количествени величини, ала освен количество, числата съдържат в себе си и енергия. Например повече работници свършват повече работа не само защото са повече на брой, но и защото енергията им е повече. Ако две тела са нагрети до различна температура, онова, което има по-висока температура, може да свърши повече работа – то е по-активно; когато двама души имат различна температура, по-интелигентен е онзи, който има по-висока температура – вибрациите на неговата мисъл са по-високи и по-многобройни.

Човек представлява съвкупност от числа, всяко от които има определен брой вибрации. В това отношение всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка са числа с определен брой трептения и с определено количество енергия. Като знаете това, изучавайте мислите и чувствата си в количественото отношение на топлината, светлината и силата, за да можете да ги прилагате на съответното място. Ако искате да разтопите някой трудно топим метал, ще употребите висока температура – приложите ли към него ниска, нищо няма да свършите. Следователно, ако искате да свършите някаква важна работа, ще приложите мисъл, която има висока температура, т.е. голяма светлина и топлина.

Когато изучавате хората, виждате, че всеки човек отговаря на известно число. Например срещате един и виждате, че е бърз в проявите си и не е способен за научни изследвания, които изискват бавна, планомерна работа. Като го измерите, виждате, че е висок 190 см, а ширината на гърдите му е 35 см – този човек има тясно сърце и каквато и работа да започне, иска да я свърши час по-скоро. Това не е правилен метод; важно е човек да свърши започнатата работа, а кога ще стане това – не е важно. Някой гради къща, иска да я свърши по-скоро, но той има предвид материалните блага – като свърши къщата си по-скоро, ще може веднага да я даде под наем и да се ползва от нея.

Следователно във всяка бърза работа се крие нещо користно, някакъв материален интерес. В Духовния свят обръщат внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова там не бързат. Желанието на човека да бъде учен е свързано с придобиването на много знания. В този смисъл ученият представлява натоварена кола; с какво е натоварена: със знание, с жито или със скъпоценности – не е важно. Срещате двама души: единият носи сто килограма жито, а другият – едно зрънце. Който носи стоте килограма, има предвид яденето; който носи само едно зърно, мисли да го посее – той знае да яде, но знае и да сее.

Какво означава яденето? Да ядеш – това значи да мислиш. Някои хора могат само да мислят, но не и да творят, т.е. да сеят. Като посеете едно житно зърно, вие изучавате процесите на покълването, на растенето, на цъфтенето, на връзването на плода и на узряването му. Като изучавате тези процеси, придобивате постоянство и търпение – само по този начин взимате участие в процесите, през които минава житното зърно. Не е достатъчно човек само да отваря хамбарите и да вади оттук-оттам по няколко килограма жито, но той трябва да се научи да сее. Сегашните хора повече взимат наготово нещата, отколкото сами да творят. Взимате книгата на един автор, на втори, на трети и я четете – и това е добре, но същевременно и вие трябва да творите. Всеки човек трябва да има поне една малка нива, която сам да обработва и засява. Всяко знание или изкуство, което човек придобива, както и всяка работа, която върши, не е нищо друго, освен сеене.

Да се върнем пак към числата като живи величини. Например всяка мисъл, всяко чувство представлява определено число и линия. Ако произнесете думата милосърдие правилно, веднага си представяте известно число и линия. Милосърдието е правилна крива линия с голяма височина, като кубе. Думата користолюбие е също крива линия, но вдлъбната, като чиния. В това отношение милосърдието и користолюбието имат точно противоположни направления. Милосърдният човек представлява пълна чаша, която всеки момент се обръща с устата надолу, готова да дава; користолюбивият е чаша, обърната с устата нагоре, готова да взема, да се пълни. Милосърдният се бележи със знака плюс, а користолюбивият – с минус, но след време користолюбието става положително; всяка користолюбива мисъл в края на краищата се превръща в положителна.

Как се превръща користолюбието в милосърдие? Когато чашата на користолюбивия се препълни, той вече не може да я носи сам и търси някого, за да му помогне; щом някой му се притече на помощ, той е длъжен да му даде нещо от изобилието си. Така че първоначално човек дава по необходимост, докато придобие навика да дава естествено и доброволно. Щом развие милосърдието си, той не се стреми повече към вземане, а където влезе, готов е да помага, оглежда се къде може да предложи услугите си; като види, че някой пъшка под тежестта на пълната си чаша, веднага отива да му помогне. Ако помогне на десет души през деня, спечелва повече, отколкото ако очаква на хората да пълнят чашата му – това значи, че той вече е научил урока си.

Следователно, когато чашата на користолюбието се напълни, след време започва да се празни, вследствие на което се превръща в чаша на милосърдието. В този смисъл мъчнотиите и страданията не са нищо друго, освен условия за превръщане на користолюбието в милосърдие, т.е. превръщане на отрицателните сили в положителни. Иска ли човек, или не, Природата го заставя да дава; ако не дава доброволно, ще се намери на дъното на кладенеца, откъдето ще се принуди да даде всичко, каквото има, само за да дойде някой да го извади оттам.

Задачата на Природата е да застави хората да работят и да мислят. Мисълта, като процес, е свързана с яденето: както при яденето човек трябва да дъвче добре храната си, така трябва да асимилира и мислите си, да се ползва разумно от тях. От мислите на човека зависи неговото бъдеще. Мисленето е единственият процес, който той върши изключително за себе си: яде за стомаха си, диша за дробовете си, а мисли за себе си. Като мисли, човек плаща труда и работата на стомаха и на дробовете си; каквото задържи от своите мисли, това е неговата заплата.

Някои ще възразят, че имат право да ядат и да дишат. Ако дадат на стомаха да яде, ще яде; ако дадат на дробовете да дишат, ще дишат, но човек има право и да мисли. Мисленето е единственият процес, който продължава и след смъртта; като замине за другия свят, човек нито яде, нито диша, но мисли. И тъй, същественото в живота е мисълта. – „Ама трябва да ядем.“ Съгласен съм. – „Трябва да дишаме.“ И с това съм съгласен, но същественото е мисълта.

Правата мисъл е вечна и следва човека навсякъде. Щом е така, мислете право, за да имате ясна представа за живота и да се ползвате от него. Не е достатъчно само да усещаш светлината на ума и топлината на сърцето, но трябва да ги възприемаш и обработваш в себе си, за да се ползваш от тях. Ето защо правата мисъл е ценна за човека дотолкова, доколкото да му разкрие живота във всичките негови вътрешни и външни прояви.

Задача за всички хора на Земята е да изучават живота в сегашното му проявление; какъв е бил в миналото – не е важно; какъв ще бъде в далечното бъдеще също не е важно, важен е настоящият живот. За да го разбере и проучи, човек се нуждае от чиста и права мисъл, която изключва страха, подозрението, съмнението и т.н.

На какво се дължи страхът? На несполучливите опити в миналото на човека: като носи в себе си далечен, смътен спомен за неуспехите си, той се е наплашил толкова много, че трудно се решава да пристъпи към нови опити. Само справедливостта е в състояние да премахне страха от човека. Ако отидете в държава, в която няма ред и порядък, нито справедливост, ще видите, че поданиците на тази държава са крайно страхливи; там, където владее пълен ред, порядък и справедливост, страхът отсъства, защото хората разчитат на устойчивите неща. Кой не разчита на здравия параход, кой не разчита на силния кон? За да не се страхувате, уповавайте на Бога – Той е най- силният, най-разумният, най-мъдрият.

Следователно, който се страхува, той е слаб в мисълта си и не уповава на Бога. Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страха в човека. Ще кажете, че се страхувате, защото условията и хората са лоши; това са второстепенни работи, ще знаете, че вярата ви е слаба. Работете върху себе си, за да усилите вярата си, да изправите погрешките си. Не е лесно човек да изправи погрешките си – те се дължат на хиляди оплитания в миналото. Днес всеки трябва да вземе при себе си въжето на своето минало и да започне нишка по нишка да го разплита; за това се изисква дълъг период на работа върху себе си.

Съвременните хора се нуждаят от нов начин на възпитание, трябва да се изучават, да знаят през какви епохи са минали. В характера и в проявите си човек носи отпечатъците на епохите, през които е минал. Като изучавате себе си, както и ближните си, виждате, че сегашният човек още живее в своето минало и докато не се освободи от него, не може да приложи новото. Миналото крие в себе си стари, отживели времето си форми, вследствие на което човек трябва да ги остави настрани.

Някой казва за себе си, че е сериозен човек, справил се е вече с миналото. По какво познавате сериозния човек? По мислите, които го интересуват. Какви са мислите му? – „Не зная какви са мислите му, но все надолу гледа и постоянно е замислен.“ Не, мислещият човек не гледа нито надолу, нито нагоре; той е вглъбен в себе си, мисълта му е всякога права. От центъра на Слънцето към горната част на главата му е отправен един перпендикуляр – това показва, че неговата мисъл е свързана с центъра на Слънцето; ако от главата на даден човек не е издигнат перпендикуляр към Слънцето, ние казваме, че мисълта му не е нито права, нито дълбока. Правата мисъл обновява и весели човека.

Искате ли мисълта ви да бъде всякога права, с отвес към Слънцето, направете следното: вземете една тънка дъсчица, дълга около 40-45 см, и леко я прикрепете в източната страна на стаята си; в средата на дъсчицата да виси копринен конец, накрая на който закачете малка тежест – камъче, сребърен лев или малка златна монета; така прикрепен, конецът ще ви дава идея за отвеса на мисълта – щом погледнете към него, ще кажете: „Искам да имам права мисъл, т.е. с отвес към Слънцето“, или, с други думи казано: „Искам да имам прави отношения към Бога“. Който има правилни отношения към Бога, мисли за Него и Го обича; щом Го обича, той Го разбира. Ако няма правилни отношения към Бога, човек се страхува от Него, вследствие на което не Го разбира. Който не познава Бога и не Го разбира, не може да мисли право.

Този закон е верен по отношение и на работата, и на ученето – каквато и работа да започне, човек винаги трябва да работи с Любов; каквато и наука да изучава, трябва да вложи Любов. Където е Любовта, там е успехът; без Любов няма успех. Ако изучавате числата с Любов, вие ще дойдете до известни открития.

Днес си служите с числата като със символи, без да знаете техния произход. Освен че са количествени величини, числата имат още и силово съдържание, както и крият в себе си дълбок вътрешен смисъл и който го разбира, може да се ползва от тях. Например ако разбирате числото 6, вие можете да произведете всички числа, които са произлезли от него; ако не го разбирате, ще попаднете в числото 6 като число на илюзии и нищо няма да постигнете. С числото 6 се изразява Соломоновият знак – два преплетени триъгълника, единият с върха нагоре, а другият – с върха надолу. Ако попадне в триъгълника с върха нагоре, човек ще се ползва от условията на живота; попадне ли в триъгълника с върха надолу, ще се натъкне на големи нещастия. Ако разделите числата от 1 до 10 в три категории, ще имате следната табличка:

1, 2, 3 – от Божествения свят;

4, 5, 6 – от Ангелския свят;

7, 8, 9 – от физическия свят.

Това трябва да се докаже и разбере. Нещата се разбират само при правата мисъл – без нея няма живот, тя е външна проява на Божествения свят. Стремете се към правата и чиста мисъл, за да проникнете във Великия свят.

Като ученици на Великата школа на живота, всякога започвайте живота си с правата мисъл, а не с Доброто и злото. Бъдете художници в работата си, да виждате предметите ясно, за да можете правилно да нахвърляте красивите линии, т.е. да ги поставяте така, както са в Природата; след това всички ще кажат за вас, че сте велик художник.

В заключение казвам: мисълта съществува в живота като външна проява на Божествения свят. Следователно вие трябва да нанесете мисълта върху себе си както художникът нанася красивите линии на Природата върху платното си. Колкото по-вярно е нанесена мисълта, толкова по-ясна представа имате за нея; ако я нанесете несполучливо и вложите в нея несъществени неща, вие влизате в крива посока на живота и се натъквате на мъчнотии и нещастия.

И тъй, както добрият художник снема вярно линиите на Природата, така и човекът на правата мисъл трябва да се държи за отвеса, т.е. за перпендикуляра, отправен от главата му към центъра на Слънцето.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 26 септември 1930 г., София, Изгрев