1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Методи за самовъзпитание

 

Отче наш

 

Чете се темата „Старите и новите методи за самовъзпитание“.

Пишете върху темата Храненето като процес.

Има и втора тема: Връзката между органичния и неорганичния свят.

 

Вие разглеждате въпроса като някой диалектик – къде трябва да се постави запетайка, точка и запетайка, две точки, точка. Много пъти тези, които четат, не се спират на точката, не се спират и на запетаята. Мислите ли, че всяка една точка е турена намясто? Някой път поставяте запетая и мислите, че навсякъде, където е сложена, е намясто. Защо се слага запетая? Тези, които са изучавали езика, са разбрали, че е необходима една малка почивка. Питам: в българския език защо поставяте запетая? (За отдих.) Дайте едно изречение с точка и запетая. Ние се връщаме към елементарни работи, но ще извадим малко вода от запетаята. Сложиш някъде някоя сонда и изваждаш вода. Проста работа е, но не всеки може да копае кладенец.

Въпросът бе за старите и новите методи. В какво куцат старите? Старият метод за ядене в какво куца? Старият и новият по какво се различават? Кой е по-стар метод? Вегетарианството е един от най-старите методи. Тревопасните са по-стари, месоядците са с по-нов метод. Тревопасните имат два стомаха, най-първо събират храната, после я преживят. Месоядците, за да се освободят от двойния стомах и за да се съкрати процесът на хранене, са внесли месоядството. Не само това, но има и едно съкращаване на труда.

Например даде ви се да разработите темата „Кое е онова в Природата, което е заставило тия животни да станат месоядци?“. Отначало допуснете, че всички животни са вегетарианци. Нали всички са били във водата? Храната там лесно се е добивала, разтворена във водата, но след като са излезли на сушата, условията са се изменили. Там, във водата, при най-благоприятните, при най-хубавите условия, се е зародило месоядството. Учените биолози казват, че животът се е явил във водата, понеже има най-добри условия, но при най-добрите условия се е родило месоядството. Най-нисшите животни с какво се хранят? Първоначалните клетки според естествениците с каква храна се хранят? И между нисшите животни има месоядци. В зародиша на едно животно не можем да познаем дали е месоядно, или не е. Паразитните растения какви са? Месоядни – теглят от соковете. Ако разгледате кристалите, ще видите, че растенията ги изяждат. Какво ще кажат кристалите за растенията, които ги разрушават? Растенията се ползват от тях, прилепват към необходимата материя и изваждат всичките жизнени сокове.

Вие трябва да различавате нещата – тия процеси имат съвсем друго предназначение и специфичен характер. С този въпрос – дали трябва да се яде животинска, или вегетарианска храна, това е частично разрешение. Ако искате да продължите живота, в растенията ще намерите най-дългия живот. Има такива, които живеят толкова много, че Матусал2 е нищо при тях. Има растения, които живеят 7–8 хиляди години. Матусал колко години е живял? (969)

Сега да се спрем на въпроса какво разбрахте под стар метод. Стар метод е да бият малките деца. Първо ги бият, после ги милват, после пак ги бият, а след това пак престават да ги бият. Къде е лошото в биенето? В него няма никаква лошавина. Да кажем, вие отивате на баня, имате един теляк. Лошо ли е да имате теляк – не е, но ако той протрие кожата ви, е лошо. Следователно много малко трябва да вземем. Или вие се миете със сапун. Защо, миенето със сапун нов или стар начин е? Какви са вашите съображения? (Човекът мисли така.) Или някой път се бръснете и слагате сапун, или перете някоя дреха и я сапунисвате. (Научно се обяснява.) Добре, сапунът, който е добър за дрехата, добър ли е за лицето? Водата е най-доброто средство. Човек трябва да мие лицето си с най-хубавата, фина вода, която няма никакви примеси – много по-здравословно действа.

Щом едно дете е упорито, да го биеш с пръчица има резултати. Децата са упорити – защо? Има причина. Тя може да се намери в мозъка, към задната част, над темето. Дълго време трябва да употребявате пръчката и то пак не разбира. Някой път както бият малките деца, така бият и големите. Във всички затвори някой път употребяват стари методи.

Да допуснем, че ти отвън се справиш, но дойде в теб едно чувство, яви се нещо, което е упорито. Какво ще правиш със себе си, какво наказание ще употребиш? Сам не искаш нещо, но го направиш – раздвоиш се. Понякога човек е двоен – трябва да знаете, че сте едновременно две същества в съдружие, но имате общи интереси; човек не е една личност. Казват, че човекът е личност. Една двойна личност е той.

Някой път правиш неща, които не искаш, и пак ги правиш. Как ще го обясните сега? Например някои хора имат желание да станат големи, други нямат желание да станат големи. Едни имат желание да станат богати, други нямат желание да станат богати. Едни имат желание да станат силни, други нямат такова желание. Все са хора: от какво произтича желанието в едните? Някои искат да бъдат добри, други казват: „С добро не става тази работа“. Значи в човешкото съзнание има разни елементи. Например ти искаш да станеш голям човек – това желание не си ти, то не е само твое, не се е явило само в твоя ум, съществува и на друго място. Ако вземете всички хора, не сте всички на един ръст, различавате се.

Някой път съжалявате, че не сте израснали. Ти не можеш да растеш повече. Някой е израснал 150, някой – 160, 170, 180 см, два метра – и спира. При някои растения растежът е много по-голям. Вземете една тиква – колко голяма израства тя? Мерили ли сте колко дълги стават тиквите, каква амбиция има тя да направи такъв голям плод? Казват: „Това е ум“. Не, тя иска да се прояви. Ти седиш и се смееш на тиквата. Защо българите са взели този символ, откъде им е дошло наум да казват: „Глава като тиква – голяма, не мисли“. Дойде някой, започне някоя работа. Казват: „Тиквешка работа –  с големи перспективи, с малки резултати“. Защо не казват „динена работа“, а „тиквена работа“?

Някой път вие сте възбудени, някой път сте скръбни; а може да сте гневни, тъжни – и не знаете как да си помогнете. Ти казваш за някого: „Той е дървеняк“. Но в дадения случай, ако си възбуден, този дървеняк може да ти помогне. Ти не знаеш къде да сложиш гнева. Ако идеш при дървеняка и допреш гърба си до него, той казва: „Няма какво да се тревожиш, ще мине, ще се успокоиш. Много работи са ми се случвали, както не искам“. Дървото ти казва това, дървенякът: „Някой се е разположил при мен и аз сега искам хубаво време. Не искам да е зимно, студено, но нищо. По мен се качват, идват тук, ядат и пият, а нищо не плащат“. Дървеняк е той. Казвам: в известно отношение дървото може да ти помогне. Ако мислиш за него, можеш да се успокоиш.

Разфучал си се: вятърът фучи и човекът фучи. Не е лошо да фучиш. Като искаш да фучиш, какво трябва да правиш? Представи си един хубав бор, започни да мислиш за него – и фученето ще престане. Или може да си представиш един динен бостан. Представи си един бостан с дини, започни да ги гледаш – и веднага неразположението ще мине. Или си представи някакво плодно дърво – и това разтревожено състояние веднага ще се смени.

При съвременното възпитание трябва да се върнем назад, за да вземем всички методи, които Природата е употребявала. За себе си можете да употребите при известни условия растенията като един възпитателен метод. Например някъде си много пасивен, но искаш да бъдеш по-активен; мързелив си, но искаш да работиш. Започнеш една работа – отлагаш, отлагаш, протакаш… Студент си и имаш изпит, но първата сесия отложиш, втората отложиш – така мине година, две, три, четири; и най-после мине срокът, пропуснеш го. Щом си мързелив, иди при някой кошер, седни да го слушаш. Послушай пчелите как жужат и при това жужене в тебе ще се породи един малък подтик. Няма да станеш трудолюбив, но за една-две години в теб ще се яви един резултат. Ако си пасивен и искаш да станеш малко по-енергичен, иди при някой водопад или при някоя река и гледай как водата припка по камъните. След четири-пет месеца в теб ще се роди желание и ти като водата да търкаляш камъните.

Седиш и казваш: „Аз не съм роден за нищо“. Тогава какво нямаш? Нямаш наклон, скорост. Ако искаш да бъдеш активен, ще имаш голям наклон; искаш ли да бъдеш малко по-пасивен, намали наклона! Някой път ти толкова си го намалил, че е станал хоризонтален и всичката вода е в застой – пасивен си, казваш: „Това не трябва да правя, онова не трябва да правя“.

Човек трябва да бъде силен. Злото е един метод човек да стане активен. Лошото е метод, който да направи хората активни, а доброто ги прави пасивни. Дълго време трябва да мине, за да може добрият човек да направи нещо. Лошият не мисли за последствията; а добрият ще каже една дума и ще мисли какви резултати ще произведе. Лошият казва: „Да мислят каквото искат“. Той ще каже една дума, после ще го съдят; добрият мисли дълго. Всеки, който мълчи, добър ли е? Невсякога, но Соломон казва: „Глупавият, като мълчи, минава за умен, а умният, когато много дърдори, минава за глупав“. Ти си даваш мнението навсякъде като умен човек, но твоето мнение не е валидно. Завършил си преди десет-петнадесет години и поддържаш някаква теория, която е била нова за времето си, но вече не вървиш със съвременната наука. Ти си даваш мнението според теорията отпреди петнадесет години, но тази теория вече е опровергана. Лансираш известни идеи, а другите хора казват: „Не си прав“ –  веднага ще те апострофират.

Казвам: в окултната наука има един метод, който трябва да се прилага. Допуснете, че това е един терен. Как ще го обясните научно? Можете да го обясните, но предполагаме, че и светлината има такъв терен. Светлината не минава по една плоскост, тя има изкусни малки колебания. Значи за да се нагъва етерът, това трябва да зависи от нещо друго – все има причина. Нагъването не произтича от своето собствено желание, това не е в неговото естество. Има по-голяма причина от етера – тя го нагъва. Да обясня това. Когато времето е тихо, водата е хоризонтална; когато има вятър, има леко люлеене. Ако една лодка пътува по морето, какво ще забележите? Тя върви нагоре, надолу, люлее се. От движението на лодката, която върви по този начин, аз вадя заключение, че има едно малко вълнение. Ако лодката не се движи, считам, че времето е тихо. Значи когато светлината върви така, има нещо, което вълнува етера, и следователно тя, като лодката, достига до нас чрез вълнение.

Някой път в светлината има нещо, което ви дразни – че светлината е силна. Движението на този етер понякога е повече. Невсякога тия вълни са отмерени, както учените смятат. Някой път междините им са по-дълбоки, а някой път са плитки. Нагъването на етера не е еднакво, следователно светлината, която идва, която ни се предава, също се различава. Движението на етера придава тласък на светлината – има едно усилване на движението Ă, което има съвсем друго предназначение. Сега ние ще се отклоним: какво е предназначението му? Казвам: в етера има нещо отвън; той не запазва своето хоризонтално положение, а се вълнува. Това не може да се забележи с просто око. Как са го забелязали учените? Голяма проницателност има в тях.

Да допуснем, че вие се вълнувате. Има нещо, което не зависи от вас, има нещо в Природата, което ви кара да се вълнувате. Казвате: „Вълнувам се“. Къде е лошото? Не може да не се вълнуваш. Някой път няма да се вълнуваш, но някой път, въпреки желанието ти, пак ще се вълнуваш. Ето един прост пример. Допуснете, че имате приятел, а вие сте богат търговец и се намирате в критично положение – имате да изплащате няколко полици, но нямате средства; имате стока, но не е продадена. Дойде приятелят ви, от него мислите да вземете. Той е богат – вие се вълнувате дали ще ви даде, или не. Или отивате при един министър, за да ви назначи за учител в гимназия. Завършили сте и отивате да искате служба – защо се вълнувате? Вълнувате се каква обхода ще има министърът, дали ще ви назначи. Вълнението от кого произтича – от вас или от него?

Да допуснем, че ти си министър. Срещнеш една мечка и се вълнуваш, но тук твоето вълнение е от един характер, а при мечката – от друг. Все пак произходът на вълнението е почти един и същ. И тогава вие не знаете какво ще стане от срещата ви с мечката… За нея сте слушали какви ли не истории, какви ли не лоши приказки – че плюела, че нападала, че ще се върне някъде да тъпче. Ако за тази мечка майка ти и баща ти бяха говорили хубави работи, като я видиш, сърцето ти ще трепне ли? Като те погледне, между твоето и нейното състояние ще се образува една връзка и ти веднага ще трепнеш.

Мечката по психология има много по-дълбоки чувства. Като обича, тя обича много дълбоко, много се привързва. Ала като те намрази, и 20 години да минат, не те забравя – и трябва да се пазиш, защото докато не си отмъсти, не Ă минава. Онези, които са проучвали психологията на мечката, са констатирали ред факти. Ако вие сте студен, веднага ви трепва сърцето, защото мечката не обича студените хора, плюе ги. Но ако човек е с топло сърце, ако е добър човек, тя е разположена – понеже е същество на сърцето, разбира. Ако мечката ти се засмее, значи те е харесала; щом те плюе, трябва да знаеш, че имаш нещо в характера, което трябва да се измени. Тези, които ги е плюла мечка, по три месеца ги е тресло. Аз лансирам един възглед за мечката, но не съм го констатирал.

На мен всякога са ми разправяли, че мечката назад не се връща – не трябва да се поставя човек на пътя Ă. Така са ми казвали. Може би преди 30 години ходих на Мусала и проверих, че мечката се връща по пътя, по който е дошла. Ние слизахме по Маричината долина, пътеката криволичеше и гледам: една мечка иде, слиза към Марица. Аз я наблюдавам: тя иде, навела глава, замислила се нещо, някакво приятно чувство има в себе си. За пръв път ми се случи да я видя в естествено положение. Тя върви така, харесва ми – иде, ще ни пресече пътя. До мен вървеше един евангелски проповедник, който говореше. Виждам, че мечката приближава, почти ще се срещнем – какво ще каже тя? Вече наближава, иде до 10–20 метра; ние вървим и тя върви, не си вдига главата – замислила се е, за вода отива. Казвам: „Слушай, една мечка иде насреща, да се поспрем малко, да мине“ – исках да заемем позиция. Проповедникът се подхлъзна, че имало едно дърво, падна, обърна се и вдигна два крака срещу мечката. Аз спрях и гледам – мечката отвори очи като фенери, една светлина излезе от тях. Тя се обиди, че никога не е виждала такова нещо – крака насреща си. Върна се назад, тръгна в обратна посока. Не се обърна да ни погледне – ние я наблюдавахме. Казвам на проповедника: „Ти с речта си не можа да уплашиш хората, но с вдигането на краката уплаши мечката“.

Казвам: трябва ни присъствие на духа. Аз спрях и гледам – тази мечка бяга по-бързо от кон. Нагоре бяга и виждам, че има особено психическо състояние. Казвам: не се страхувайте, мечката ще се върне. Като дойде някое голямо противоречие, значи тази мечка е дошла. Закъсал си – не се страхувай, ще се намери някой проповедник да си вдигне краката нагоре, ще се намери малка причина, която да премахне мъчнотията. Имаш известни малки мъчнотии в живота си, а не можеш да ги разрешиш по обикновения начин. Да кажем, че дойде мечката в теб – едно чувство се повдига, вълнуваш се какво ще правиш?

При изучаването на съвременната зоология, при изучаването на разните животни – вълци, мечки – от чисто психологическо гледище много пъти в децата може да се създадат много добри, но и много лоши последици. Като не знаем как да изучаваме животните, може да се създадат лоши последствия. Ако аз бих преподавал естествената наука, щях да ги наредя в преподаването по съвсем друг начин. Ако искаме да имаме наука за възпитанието, трябва да познаваме научните методи. Защото, когато изучаваме едно животно, все някое негово качество ще те засегне. Когато проучваш вълка, все ще остане нещо у теб. Когато изучаваш другите видове животни и растения, те все ще бъдат за или против, все ще оставят нещо в теб.

Та казвам: когато се намирате в едно голямо противоречие, растенията и животните, ако ги изучавате, могат да ви помогнат. Да кажем, че един човек се намира в едно болезнено състояние. Тогава проучвай, чети за растенията! Имаш някои трудности в живота – чети за растенията! Това е като един вътрешен възпитателен метод. Някои мислят за някои добри хора. Трябва да знаеш за кого да мислиш. Като се проучва животът на великите хора във всички отрасли на науката, които историята ни дава, те ще допринесат нещо.

И така, при сегашните условия ние оставаме сами. Тогава вие искате да се самовъзпитате. Как? От сутрин до вечер мислите за себе си – пакостта е там. Не мислете само за себе си! Излезте, погледнете небето, помислете за хилядите звезди – те са параходи, които носят хиляди и милиарди същества. Помислете с каква бързина се движат, погледайте ги малко. „Ще се отдалеча от пътя си.“ Колкото и далеч да е тази звезда, защото светлината Ă достига до нас за три години, за десет години, за сто или за хиляда години – тя може да упражни влияние. Има движения, много по-бързи от движенията на светлината. Ако се свържеш с една звезда, тя ще упражни влияние върху теб. Разбира се, ти трябва да свържеш звездите с разумни същества – тези, които светят, са разумни, светлината е израз на разумност. Избери според състоянието си една светла звезда!

Да допуснем, че някой от вас е музикант – той трябва да знае кой ще му помогне. В музиката трябва един стимул. Откъде иде той? Музикантите често трябва да гледат звездите, защото музиката иде от звездите. Всяка една звезда има тон. Като се движат из пространството, получава се една симфония – Бетовеновата симфония е нищо пред симфонията на звездите. Пеенето на сферите, свиренето на сферите – това е като от „Хиляда и една нощ“. Някой казва: „Докажи го!“. Стига човек да има тънко ухо, мога да му докажа, но когато е глух, мъчно може да се докаже. Сега забележете: това са наблюдения, мои научни изследвания. Онези, които са музикални, надарени, които имат музикални дарби, са всякога по-търпеливи от тези, които не са музикални.

Кой човек е търпелив? Търпеливият е всякога музикален. Той може да казва, че нищо не разбира, но е музикален. Който е търпелив, е музикален; който не е търпелив, не е музикален. Някои хора са чувствителни, но не смесвайте чувствителността с нетърпението. Чувствителният има търпение. Търпеливият издържа, с голяма издръжливост се отличава той. Човек, който не мисли, не може да бъде търпелив. Търпеливият мисли, разсъждава, в него умът работи.

Казвам: за търпението е необходимо човек да бъде малко музикален. Не да излиза да пее и да свири пред хората, но на себе си да пее най-първо – най-добрата публика за пеенето в човека е самият той. Всички се стремете, като пеете, да се слушате: не питайте дали другите хора ви харесват. Ако всеки се слуша, докато пее, ще се научи да пее по-добре, отколкото ако пита дали другите го харесват или го слушат. Ако преподавате пеене, карайте учениците да се вслушват в това, което пеят.

Понякога ви е страх да не би да вземете някой фалшив тон. Тоновете не могат да бъдат фалшиви. Фалшивият тон е в определена гама. Имате определен основен тон. За да вземете фалшив, трябва да има противоречие във вашите чувства. Ако чувствата ви са във възходяща степен, тогава няма да можете да вземете бемолите правилно, а диезите ще можете. Като дойде повишение – върви, но като дойде понижение – не върви. Като сте неразположени, пониженията може да ги вземете добре, много хубаво, но повишенията не можете. Понякога гледам певците, които пеят – тъжните песни ги пеят много хубаво, а щом се дойде до веселите песни – не могат, има известна сухота. Живите песни те не могат да пеят хубаво, не могат да ги вземат вярно. Вземете един тъжен човек, дайте му една весела песен – той никога не може да я изпее. Вземете един, който е тъжно настроен – бемолите ги взема хубаво, но като дойде до диезите – не върви; някой път диезите взема вярно, а бемолите не може. Това са посторонни, специфични работи.

Когато доктор Гал3 изучавал центровете на мозъка, открил центъра на разрушителността – той има грамадна енергия. Един човек, който се занимавал с петлите бойци, забелязал, че у смелите петли главата при ушите е широка, а у миролюбивите е по-тясна. Като сравнил хората, намерил същото различие – на онези, които са миролюбиви, главата не е широка; на тези, които не са миролюбиви, главата е широка между ушите. И други центрове вземат участие в това.

Казвам: човек сам по себе си представлява една област, която трябва да проучва. Има много външни влияния, с които той трябва да се справи. Трябва да разбере законите и тогава да се съобразява. Онзи лодкар, който влиза в бурното море, трябва да бъде майстор, защото е изложен на опасност – тия вълни могат да го завлекат и той трябва да ги пресече: ако дойдат встрани, веднага ще го прекатурят. Някой път в живота вие падате – тогава не сте вървели по същия закон за пресичане на вълните. Като вървите, трябва така да ги пресечете, че да не удрят отстрани – ще ви прекатурят. Мъчнотиите ги гледайте право в лицето, не им обръщайте гърба си! Опасно е да вървиш успоредно с тях – да те ударят в реброто. Върви насреща им или бягай – в гърба да те бият. Щом вървиш успоредно с мъчнотиите, непременно ще се обърнеш.

Какво се разбира под израза: „Успоредно с мъчнотиите“? Не се примирявай с тях. Щом искаш да се примириш с една мъчнотия, тя ще те обърне. Не се примирявай, никакво примиряване! Или вярвай, или върви смело напред. Но с мъчнотия паралелно да вървиш – не! Мореплавателите употребяват същия метод. Следователно не върви паралелно с противоречивите мисли и желания. Ние сега се отклонихме малко. Това е нещо, което можете да приложите: в мъчнотиите вървете направо и напред!

Как започнахме лекцията, каква беше основната мисъл? Старите методи. Старите баби употребяват старите методи, които са много благоприятни за тях. Например детето е непослушно и тя му казва, че майка му е крива, че баща му е крив – и детето обича баба си, която го настройва политически против бащата и майката. Майката възпитава по един начин, старата баба – по друг. Тази стара баба на младини възпитаваше както дъщеря си. Сега, като е остаряла, дъщерята възпитава като нея, а тя прилага меките методи. Бабата прилага Христовия метод, майката прилага Мойсеевия. Майката казва: „Пръчица!“, бабата казва: „Не!“. Кой е по-прав – бабата ли, или майката? При децата да започнеш с Мойсеевия закон е право, но не само с Мойсеевия. Най-първо трябва да започнем с Христовия закон, после да влезем в Мойсеевия и пак с Христовия. Мога да ви приведа примери, мога да се аргументирам.

Вие всякога започвате с Христовия закон, после ще дойде Мойсеевият; после пак трябва да влезете във фазата на мекия закон. Така трябва да имате една баба и когато майка ви и баща ви ви набият, да има кой да ви утеши. Не е лошо човек да има една баба; хубаво е детето да има освен баща и майка един стар дядо и една стара баба.

Ти съвсем си загазил, хванал те е онзи кредитор, който има да взема от теб – той е баща ти и майка ти. Дойде някой и казва: „Той е лош човек, кожодер“. Но чуваш: „Остави, ти ще намериш оттук-оттам пари, ще се уреди тази работа“ – това е баба ти. Не е ли по-хубаво да имаш една баба, която да те утешава?

Трябва да знаеш кога да идеш при баща си, кога – при майка си, и кога –  баба си. Вие имате две майки, двама бащи и по две баби. Едната майка е много строга, другата е мека. Имате и двама бащи. Някой път ще се срещнат меката майка със строгия баща и строгият баща с меката майка. В дадения случай аз вземам бабата за меката майка. Тя е стара и умна, казва: „Едно време и аз правех тия работи… Ама дете е, защо ще го бия?“. Младата майка не разсъждава така. Старата баба казва: „Дете е то, не разбира. И аз като бях като теб, не знаех тия работи“. Веднага ще се роди спор между бабата и майката. Кой е на правата страна? Бабата, а майката е на кривата страна.

Казвам сега: обичайте майка си, обичайте и баща си, обичайте и баба си, обичайте и дядо си.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 11 октомври 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев