1937 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Концентриране на човешкия ум

 

Отче наш

 

Пишете за другия път върху темата Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце.

Днес ще ви говоря върху концентрирането, върху съсредоточаването на човешкия ум. В съвременната култура на хората липсва съсредоточаване. С каквото и да се занимават хората в ума си, те нямат постоянни величини, на които да разчитат. Разсеян е човешкият ум. Например всички науки, които съществуват, са само за развиване на човешкия ум и те са все на физическото поле. Понякога пък говорят за окултни науки, но те влизат в съвсем друга област. Вземете например математиката – какво отношение има тя към физическия живот? Към физическия живот тя има отношение на изчисление. Какво е отношението на физиката, на химията? Един учител попитал свой ученик: „Я, Драганчо, ми кажи каква наука е геометрията?“. Оня отговаря: „Учителю, геометрията е наука за сполука“. И право е – без геометрия няма сполука.

Вие влизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с нея, но в действителност малко знаете от нея. Защото ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника, как ще разбираш окултната наука – тя е съвсем отвлечена. Вие имате едно вътрешно понятие, едно чувство, което определя отношението ви към дадена наука. Всяка наука си има едно чувство, на което почива, и ти чувстваш в себе си дали знаеш нещо, или не знаеш. Например за да бъдеш метеоролог, трябва да имаш едно чувство, чрез което ще знаеш кога ще се развали времето, кога ще има вятър и дъжд, кога ще вали сняг. Не само това, но ти можеш да имаш в себе си един сеизмограф и да знаеш кога ще стане земетресение. Също можеш да знаеш кога ще има промени на Слънцето – ще има ли там петна, или не. Ти чувстваш тия неща, но тези ваши вътрешни чувства не можете да ги разберете.

Да кажем, че някой път вие сте неразположени, а всъщност това е едно налягане върху кръвообращението отвън. Различно е налягането, когато времето е влажно и когато е сухо. Когато пък времето е бурно, имате пак специфично налягане, което е неустойчиво. Следователно това песимистично настроение се дължи на времето. И когато някой е крайно неразположен, налице е едно съвпадение на неговото неразположение с външното налягане. Някой път се случва, че паднете. Като не разбирате закономерните отношения, които съществуват при известно налягане, него ден вие не вземате в съображение, че няма да можете да ходите свободно. Например ако се вдигнете във въздуха като птица с крила, какво трябва да правите? В това отношение птиците знаят повече от човека как да хвърчат. Или ако влезете в морето и искате да се гмурнете надълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека. Понякога вие подценявате птиците – те са много учени същества, специалисти. Също и рибите са специалисти в спусканията на тия дълбочини – имат знание като водолази да слизат на най-голяма дълбочина, понеже могат да живеят там. Човек е изгубил това познание, което имат рибите, и ако слезе там, ще се задуши.

Сега да се върнем на темата: вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с нея. А помагало на интуицията е вътрешното чувстване на нещата, усетът. Всички те са спомагателни средства за изучаване. Това, което ви казвам, е теория. Мислете върху него, а не го навивайте на пръста си.

Ако изучавах музика, за да имам яснота на тона, най-първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите. Ако искам да дам съдържание на тона, ще упражнявам втората фаланга на пръстите; и ако искам тонът да има изражение, ще упражнявам третата фаланга на пръстите. Музикант, който не разбира този закон, няма да знае да пее както трябва. Той ще пее, но тонът му няма да има никаква форма, няма да има съдържание и изражение – в тона ще има нещо празно.

Нещата, които Природата е създала, не са произволни, а си имат предназначение. Сега ако човек с протегнати ръце и крака се завърти около пъпа, ще образува един кръг, а ако свие ръцете и краката си и се завърти, ще образува една елипса с два центъра. Сега вие сте в едно елипсовидно състояние и силовите линии, които излизат от двата ви центъра – от центъра на вашата симпатична нервна система и от центъра на вашата мозъчна система, се пресичат по различен начин и образуват разни отсечки. Например на млади години се чувстваш по един начин, а на стари години се чувстваш по друг начин; на млади години мислиш по един начин, а на стари години мислиш по друг начин. Всеки мисли различно, но за да мислиш, най-първо трябва да имаш една постоянна величина, т.е. трябва да схващаш нещата право, трябва да ги проучваш.

Например какво понятие бихте имали за Любовта, ако не я чувствате, а само с ума си я схващате? Какво понятие ще имате за Истината или какво понятие ще имате за Мъдростта, ако работи само вашият ум? Мъдростта има постоянна величина, т.е. има нещо, с което трябва да ви е ясно какво нещо е тя. Щом говорим за Мъдростта, ние подразбираме светлината, от която нещата стават ясни. Щом говорим за Любовта, ние разбираме живота, разбираме движението, което чувстваме. В живота чувстваме приятни и неприятни неща. Някой пита какво нещо е Истината. Ти трябва да живееш в Истината, понеже, живеейки в нея, ще бъдеш свободен. Извън Истината няма да бъдеш свободен. Ако не живееш в Истината, нямаш свобода – Истината носи свободата. Ако умът ти живее в Истината, той ще бъде свободен; ако сърцето ти живее в Истината, то ще бъде свободно; и ако волята ти живее в Истината, тя ще бъде свободна. Който живее в Истината, той ще бъде свободен. Свободен ли си, няма да кажеш, че това е възможно, а онова е невъзможно. Всичко е възможно, но всяко нещо има своето време.

Понякога вие искате да постигнете всичко. Добре, може ли един певец да изпее наведнъж ария, която е дълга няколко минути? Някой път ние искаме да разбираме всичко. Това е невъзможно, защото животът е музика и той изисква да пееш дълго време. Някои мислят, че може да се отделят от живота, и казват: „Аз искам да чувствам всички работи“. Младият не може да има живота на стария. Даже старите, които в миналото са живели живота на младите, и те са изгубили нещо и сега знаят нещата наполовина. Сегашните стари, когато бяха млади, знаеха едно нещо, а младостта на сегашните млади е друга, не е като на старите. Следователно вие, младите, когато остареете, няма да бъдете такива стари като сегашните, други стари ще бъдете. Младите, които ще дойдат подир вас, и те ще се различават. Има едно постоянно различие, а ние мислим, че ще бъдем като сегашните стари. Няма да бъдете като тях. Съберете старите дори от една възраст и ще видите, че опитностите им са различни. Кажете ми вие, когато остареете, какви ще бъдете, какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода? Стар човек е онзи, който може сам да си запали свещта, който може сам да си донесе вода, който може сам да се храни. Стар човек е онзи, който никога не пъшка, който върви по права линия. Казвате: „Ще остареем“. Хубаво, но когато остареете, сами ще си палите свещта, сами ще имате светлина и ще бъдете свободни.

Старостта подразбира свобода в живота. А сега в проявяването на стария човек хората разбират, че той има нужда младите да го гледат. Ами че младите пък имат нужда старите да ги гледат. Кой кого гледа – младите ли гледат старите, или старите гледат младите? При сегашните условия на живота старите гледат младите. Но сега заблуждението на старите е там, че те казват: „Когато остареем, младите ще трябва да ни гледат“. Какво трябва да направят младите в замяна на това, че старите са ги гледали, когато са били деца? Например имаш един приятел, който те целува. Какво трябва да направиш, и ти ли трябва да го целунеш? Две целувки не правят една добродетел. Една целувка е намясто, но щом и двамата се целуват, не е намясто. Единият трябва да целува, другият трябва да пасува – нищо повече. Щом и двамата се целуват, те не разбират целувката. Сега във вас се яви малко противоречие, нали? Ако вие отидете при една круша и я обикнете, питам: ще дойде ли и тя с вас да ядете заедно? Вие ще вземете от плода Ă и ще ядете, а тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма да направи това, което вие правите, т.е. няма да обядва с вас. Тя не обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви.

Сега какво заключение може да направите? Вие считате, че ваши приятели са ония, които ядат и пият с вас, които в даден случай мислят като вас. Питам: от тия приятели, които мислят като вас, колко са останали? Колко приятели имате, които ядат и пият с вас и на които можете да разчитате? Тогава какво трябва да правим? Сега да вземем целувката на човека. Какво разбирате под думата целувка? Когато целуваш, можеш ли да говориш? Целувката е един начин да мълчиш. Когато целуваш, ти ще мълчиш, пък другият ще ти предава един урок. Майката ли първо целува детето, или детето майката? В Природата как е, как мислите? Целувката е едно средство, едно качество на съзнанието: разбирането на един предмет е целувка. Следователно тя е онова, което разбираш и обичаш, т.е. целувката е един духовен опит. Онова, което опитваш, трябва да ти е близко. Не можеш да опиташ неща, които са далечни; можеш да опиташ само близките неща, в които съзнанието е пробудено. Когато съзнанието на другото същество е пробудено, вие можете да имате контакт – и тогава вече се образува запознанство и приятелство.

Вие трябва да се освободите от заблуждението да мислите, че знаете много или всичко. Вярно е, не го отричам. Но в дадения случай ти носиш шише с едно кило вода и казваш: „Аз имам всичката вода, която ми е потребна за днес“. Заблуждението е в това, че тази вода ще ти стигне за един ден, а за следния ден ти пак трябва да идеш да пълниш шишето. Много пъти трябва да изпразваш това шише, а това, което се празни и се пълни, не показва, че има цялото знание. Ти имаш достатъчно знания и мислиш ли, че когато целунеш един свой приятел, ще знаеш всичко? Не, не можеш да узнаеш всичко, ти си направил само една връзка. Целувката е връзка, която се прави в духовния свят. И ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена неправилно, последствията могат да бъдат лоши.

Сега в какво седят лошите условия? Например ти влагаш парите си в някоя банка и мислиш, че си се осигурил, но тази банка фалира и парите ти отиват. Не правете влог ненамясто. В Природата всяко нещо, което правите, трябва да бъде разумно. Всички неща трябва да бъдат разумни, за да бъдат те величини, на които всякога можете да разчитате. Всяка една постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е основана на този закон, трябва да се изправи.

Казвам: понякога има известни начини за наблюдение, въпреки че Природата е скрила неговите обекти. Ако вземете мозъка, дето са локализирани разните центрове, какво ще забележите? Представете си, че направим отвор на главата там, където е религиозното чувство; после направим отвор там, където е центърът на причинността; после направим два отвора отпред на челото, където е центърът на разсъждението; после направим два отвора отстрани на главата, където е центърът на инициативността; направим два отвора и над ушите, където е центърът на гнева, или пробием два отвора на малкия мозък. Какво ще забележите? Щом човек стане религиозен, мозъкът ще се надигне четири-пет пръста нагоре там, където е центърът на религиозното чувство; щом човек престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак надолу. Щом човек започне да мисли и разсъждава, мозъкът ще се надигне отпред, на челото, като два рога. Щом човек се влюби, веднага отзад ще му се появят две издатини. И вие ще разберете, че една млада мома се е влюбила, щом има отзад два рога. У онзи, който дава милостиня на хората, ще изскочат два рога на мястото, където е центърът на милосърдието. И когато видите такъв човек, вие ще кажете: „Защо са тия рога?“.

Питат някого: „Тебе рога израснаха ли ти?“. Трябва да растат рогата – ако не растат, ти не можеш да станеш човек. Трябва да имаш не един – стотина рога трябва да имаш. Обаче над тях Природата е сложила един капак, така че рогът не може да излезе навън. Това е, за да не се възгордее човек, за да може да мисли по-правилно; иначе човешкият мозък щеше да бъде изложен на големи сътресения. Сега роговете на човека са скрити. Те са големи рогове и малки рогчета. В мозъка има такива малки рогчета. Някой път роговете стават така големи и толкова твърди, че пораждат такова напрежение, от което черепът на човек се разпуква. Тия рогове притискат черепа и го раздвояват.

Та сега имате цял един свят за изследване, а вие седите и мислите какво да правите. Имате една мисъл да завършите училище, да вземете диплома за гимназия или университет, след туй да ви назначат някъде за чиновник или пък военен да станете. Хубави работи са те, но след това започвате един еднообразен живот. Питам: след като сте били двадесет години инженер и сте измервали земята, какво сте придобили? Вземете една специалност, каквато рибите са придобили, или една специалност, каквато са придобили птиците. Например конят е специалист в бягането, той бяга повече от мен и аз не мога да се надбягвам с него. В това отношение той знае повече за бягането, отколкото аз. Някоя птица пък знае повече и от коня, защото тя хвърка.

И така, вие сега ще изучавате окултната наука. Тя е наука, която говори за правилния живот. Например вие сте изучавали физиката на сърцето, но не сте изучавали физиката на ума. Трябва да разбирате качествата и свойствата на вашия ум, трябва да разбирате качествата и свойствата на вашето сърце. Например какво е първото свойство на вашето сърце? Ако вземете физическото устройство на сърцето, нали то има две подразделения, които се делят по на още две части. В едната половина имате артериална кръв, в другата – венозна. Значи когато в сърцето имате едно лошо чувство, това е венозна кръв; добрите чувства са артериалната кръв в сърцето. Някой казва: „Защо съм неразположен?“. Венозна кръв имаш. Венозната ви кръв трябва да мине през белите дробове, трябва тия чувства да минат оттам и да се преобразят. При това вие всеки ден трябва да се храните и в чувствено отношение. С каква храна храните сърцето си, какво меню му давате? Меню на милосърдие, меню на вяра, меню на надежда, на приятелство. Може да му дадете Любов към Бога – това е най-богатото меню. А какво меню ще дадете на вашия ум? Музиката е храна за ума. Ако нямаш музика, не можеш да храниш ума си. Наблюденията, които правите в обективния свят, са обикновена храна за човешкия ум. Следователно когато в училище мислим, ние фактически храним своя ум. От храната, която ще дадем на ума си, зависи неговият успех.

Сега това влиза в стълкновение с вашите сегашни разбирания. При сегашното самовъзпитание ние казваме, че човек трябва да живее добре. Ти не можеш да живееш добре, ако не знаеш да храниш ума си. Да мислиш значи да се храниш. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не знаеш да храниш сърцето си. Да чувстваш добре – това е хранене; чувстването е хранене. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не постъпваш добре. Добрите постъпки са храна на човешката воля. Твоята воля не може да укрепне, ако не я храниш. Всяка една добра постъпка е укрепване на човешката воля. За да укрепне волята ти, трябва да я храниш. Волята ти е като един лост за теб. Ако нямаш възпитана воля, ти не можеш нищо да постигнеш в живота; ако нямаш възпитано сърце, нищо не можеш да постигнеш; и ако нямаш възпитан ум, пак нищо не можеш да постигнеш. Тези неща са потребни на човека: един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля. Това е завършен процес на едно възпитание, което трябва да почива на един закон.

Ще ви обясня нещо друго. Ти казваш, че обичаш еди-кого си. Какво означава това? Онзи, когото обичаш, е свързан с теб и ти дава храна или за ума, или за сърцето, или за волята. Той е като едно дърво и ти трябва да ядеш от неговите плодове. Така ще укрепне или умът ти, или сърцето ти, или волята ти. Ти казваш: „Аз го обичам“. Кой печели – който обича или когото обичат? Онзи, когото обичат, винаги губи, а онзи, който обича, винаги печели. Вие искате да ви обичат, нали така, но всякога, когато ви обичат, вие ще губите. Всинца търсите да ви обичат, но трябва да имате положението на дървото – то е толкова търпеливо, даже има по-голямо хладнокръвие, отколкото Сократ. Сега вие се усмихнете и казвате: „Отлично е това дърво“. Ти го считаш за неразумно, но как може да ядеш плодове от неразумното, пък да ставаш разумен? Питам: може ли глупавото дърво да те направи разумен? Не може. Не мислете, че онова, което мълчи, е глупаво.

Ако вземете една съвременна грамофонна плоча и я сложите да се върти, тя говори. Когато тази проста плоча се върти, от нея излиза нещо разумно. Плочата е толкова скромна, че казва: „Не търси разумността в мен, тя е написана от еди-кой си автор“. По същия начин всеки човек в света трябва да бъде разумна плоча, от която да намерим реалността. Ако действително бяхте реалност, щяхте да бъдете една постоянна величина, но щом се изменяте, реалността седи другаде. Реалността седи във възпитаното ви сърце, във възпитания ви ум и във възпитаната ви воля. Там седи реалността – извън онова, което виждате и знаете, и извън онова, което чувствате. Това, което чувствате в дадения случай, показва една реалност, но последната е във възпитаното сърце; т.е. онова, което сърцето може да задържи, то е реалното. Онова, което минава през сърцето и не може да се задържи, то е преходна реалност.

Сега вие говорите за концентриране. Концентрирането ще го придобиете във възпитанието на вашите клетки. Трябва възпитание на клетките. Когато се безпокоите за нещо, не се безпокоите вие, безпокоят се клетките ви. Например вашият стомах се безпокои, понеже сте му дали храна, която не му съответства – безпокоят се клетките на вашия стомах, безпокоите се и вие. Или дишате нечист въздух – безпокоят се клетките на белите дробове, безпокоите се и вие. Или сте внесли в ума си една нехармонична мисъл – безпокоят се клетките на мозъка ви, безпокоите се и вие. Най-първо трябва да дадете хубава храна на клетките си и да учите техния език, така че всички да ви разбират и вие да им говорите. И щом започнат да протестират, веднага да ги запитате къде е погрешката. Те ще ви кажат и вие ще я поправите.

Да допуснем, че имате някакво неприязнено чувство. Представете си, че ваш приятел е счупил една ваша чаша, която ви е останала от баба ви и от дядо ви. Какво трябва да правите, защо тази чаша е ценна за вас? Ако чашата на вашите баба и дядо е ценна, не е ли по-ценен вашият мозък, не е ли по-ценен вашият бял дроб, не е ли по-ценен вашият стомах? Ти отдаваш важност на една чаша. Питам тогава: откъде падна чашата? От вашата ръка. Тогава ще кажете на парчетата: „Съберете се на едно място и не се делете! Аз не обичам делението, всички ще се съберете на едно място!“. И тогава чашата ще бъде цяла. Ако чашата, която дядо ми е оставил, падне, тя трябва да отскочи, без да се счупи. Щом се чупи, тя ще ти причини беля. Задръж само тия чаши на дядо си, които не се чупят! Следователно всяка една идея във вас, която се чупи, не ни трябва. На нас ни трябва идея, която се огъва и не се чупи, чувство, което не се чупи, и воля, която не се чупи. Нещата, които се чупят, ги сложете настрани – те не ни трябват, те са временни. Постоянните неща ви трябват сега.

И така, използвайте опитностите, които имате. Аз например мога да примиря когото и да е от вас. Как ще го примиря? Да кажем, че двама души, които са сиромаси, се мразят, не могат да се примирят. Идва единият – давам му сто лева, идва другият – и на него давам сто лева. Идват двамата пак – пак им давам по сто лева. Така започвам да давам и на двамата, виждам действието на закона и казвам: „Ако ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам, но ако не ме слушате, и пет пари не ви давам!“. Е, нали ще се обичат тия двамата, когато им дам десет, петнадесет, двадесет хиляди лева? Направя ли им къща, създам ли им всички удобства, причините за омразата им ще се премахнат и тия хора ще се примирят.

Когато двама души не се обичат, има причини за това. От какво произтича сегашната омраза в света? Например ако някой заеме мястото на друг, оня ще го намрази. Или ако един учен е заел мястото на друг учен, оня ще го намрази. Омразата е все за лични работи. Ти мислиш, че онова, което си желал, не си го постигнал, но се лъжеш. Онова, което ще постигнеш ти, никой не може да ти го отнеме. Светлината, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; храната, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; мислите, които са ти дадени, никой не може да ти отнеме. Ако мислите, че някой е взел вашата мисъл, лъжете се – вашата мисъл остава за вас, ако разбирате закона. Ако вземат мисълта ви, тя е счупената чаша на дядо ви – нека си я носят където искат.

Та питам сега: какво е вашето верую? Вие казвате, че вярвате в Бога, а имате неразположение на духа. Ако обичаш Господа, веднага това неразположение ще изчезне, когато мислиш за Него. Щом мислиш за Господа и това състояние не се променя, твоята вяра е слаба. Сега да кажем, че искаш да опиташ дали си добър певец. Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца си и я подръж; после хвани втората фаланга и я подръж, а после хвани и третата фаланга. Ако състоянието ти се измени, ти си добър певец. Ами че музиката е изкуство, дадено, за да можем да се справим със силите на нашия ум, на нашето сърце и на нашата воля. Това е спасителното средство, което ни е дадено. При грехопадението човекът е изгубил своята музикалност и само няколко хиляди години преди Христа това чувство се е пробудило в една музикална област. Трябва да поставите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание. Да кажем, че сега искате да пеете, но се срамувате. Какво има да се срамуваш, като пееш вкъщи?

Какво трябва да носи тонът на вашата вяра? С кой тон трябва да започнете, как мислите, кажете ми вашето мнение! Нищо, че може да направите погрешка. Кой цвят сега слагате на вярата? Нали ясносиния цвят? Понеже небето има син цвят, когато повдигаме очи нагоре, този цвят въздейства за усилване на вярата. Тогава с какъв тон трябва да започнете, за да се образува вярата ви?

Сега аз бих желал някой да се поразсърди. Когато човек се сърди, какви гримаси прави? Или когато искате да изкажете пренебрежение, да покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите? Кажете, вие сте специалисти по това, аз го приемам за наука. Например някой казва: „Аз не искам да зная нищо за него!“. Той говори едно, но разбира друго – не иска да знае нищо за него, пък постоянно го държи в ума си и дето седне, все за него говори. Това не го разбирам: казва, че не иска да знае нищо за него, пък все за него говори. Казвам му: „Понеже ти не искаш да знаеш нищо за него, аз пък се интересувам, искам да зная за него“. И той започва да ми разказва все отрицателни страни, а аз превръщам тия величини. Той навсякъде е сложил отрицателния знак минус и аз му казвам: „Много добре, изваждай, изваждай!“. И когато той извади всичко, аз вземам и събирам, събирам. Той изважда, изважда – и остава с празна торба; а аз напълня торбата си, сложа я през рамо и тръгна. Кой печели – който изважда или който събира? Който събира.

У вас има един човек, който изважда, и друг, който събира. Този, който изважда, казва, че не се интересува от нищо, че не си струва да се живее. Той говори и започва да нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че няма пари, тялото му било хилаво, нямал какво да яде… Той все изважда нещата. А ти ги вземи, събери ги, сложи ги в торбата и му плати нещо. Какво трябва да му платиш? Все ще му дадеш нещо.

Един адепт срещнал един обезсърчен ученик. Ученикът казал: „Дотегна ми, не искам да живея!“. Адептът го завежда в стаята си, където имало една голяма боа, пуска я и тя започва да гони ученика. Онзи хукнал да бяга и след като се наместил умът му, казал: „Слава Богу, че се избавих, струва си да се живее!“. Нещастията в света, това са нещастията на този ученик. Вие сте се обезсърчили, но тогава ще дойде някоя змия. Змията учи човека на ум и разум; и когато се уплашиш, ще искаш да живееш. Ти си сложил в живота си едно препятствие, което не съществува. Понеже не мислиш, понеже не чувстваш правилно и не си концентриран, ти си турил неща, които не съществуват. Например мислиш какво ще бъде с теб след двадесет години. След двадесет години ще бъдеш точно това, което си сега. „Ама след двадесет години ще бъда ли ученик?“ Ще бъдеш точно това, което си сега. Ти предполагаш неща, които не знаеш. За да познаеш какво ще бъдеш след двадесет години, трябва да имаш интуиция. Без интуиция ти нищо няма да знаеш и ще предполагаш това, което не е, което никога няма да стане. Например ще предполагаш, че нищо няма да придобиеш, а след двадесет години ти ще постигнеш тия неща.

Пак да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите – кажете си вие мнението! Вие се стеснявате, че другите знаят повече. Те знаят толкова, колкото и всеки един от вас, само че се представят, че знаят повече, пък някои от вас се представят, че не знаят. Другите са изпитна комисия, но и те знаят толкова, колкото и вие. Всички сте смели, нали? Но ако целият салон започне да се руши, всинца ще излезете от него. Значи във всички има една предпазливост.

Сега ще ви кажа по какво се отличава младият човек от стария. Младият слиза, старият плува. Младият е по-смел, иска да се качва. И старият има желание да се качи нагоре, но иска с аероплан – той никога не разчита на краката си. Виждам един стар човек да казва: „Аз ходих на Мусала“. Той казва, че е ходил на Мусала, пък не е ходил. Старият мисли това в ума си, вярва, че е ходил, и го разправя на хората, пък краката не го държат. Той е гледал Мусала на картина, мислил е, че е ходил, но то е било само в ума му. Старите много обичат да се качват с ума си, а пък младите се качват и с краката си, т.е. старите ходят с ума си, а младите – с краката си. Старите обичат да плуват, защото да се плува по водата е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича аероплан или някой кон, или въобще нещо да го носи – той обича удобството.

Когато обичате удобствата в живота си, това са качества на стария човек. Той казва: „Важното е концентрацията“. Не че положението на стария е лошо, но трябва едновременно да знаем кога сме млади и кога сме стари. Щом слизаш и се качваш с краката си, ти си млад – тогава благодари на Бога. Щом си стар, значи искаш да ходиш с аероплан. Старият разбира какво нещо е водата. Аз съм виждал стари хора, които пращат някое дете да им донесе вода от най-хубавата чешма. Старият човек разбира качествата на водата.

И така, трябва ви концентриране. Даже когато една мисъл ви безпокои, трябва да можете веднага да се концентрирате и да я отстраните.

Как бихте изпели думата младост? На младостта най-първо ще Ă сложите л, което показва изкачване. След това има слизане и после пак качване. Ще се качиш горе и ще натовариш коня си – това е буквата м. Когато пеете думата младост, най-първо трябва да има качване, после – слизане и пак качване. (Учителя пее думата „младост“.) Слизам долу в кладенеца. (После пее с постепенно понижаване на тоновете.) Как ще изпеете: „Едно време аз бях първият ученик, що стоях в класа“? Я го композирайте. Понеже звукът е е закон за размножение, трябва да има усилване. В думата едно има единство и размножение. Тогава я изпейте думата едно! Как ще изпеете „Едно и едно правят две“?

В концентрирането човек трябва да различава хармоничните чувства. Концентрацията трябва да отделя организираните мисли, които носят благородни качества, от неорганизираните, защото нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки. Не само нашите, но и неорганизираните мисли на хиляди поколения преди нас ни препятстват. И когато излезем, виждаме се в чудо. Ние сме пратени да организираме нашите мисли и всеки от нас може да направи това. При самовъзпитанието трябва да се организират мислите. И в религията, и в морала трябва организиране на човешките мисли.

Сега вас ви е срам да изпеете думата младост. (Учителя пее думата „младост“ като един мъж, а после го пее, както би го изпяла жена.) Какво e младост и старост? Старият трябва да пее. Вие понякога мислите, че не можете да пеете. Трябва да правите упражнения – пейте вътрешно в себе си и мислете – и пеенето само по себе си ще дойде. Неразположен ли си, пей! (Учителя пее: „Колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен, колко съм неразположен, неразположен, неразположен, неразположен“.) Когато пееш така, неразположението ти ще мине. Когато пееш думата неразположен, тури запетая след частицата не и ще стане не, разположен. (Учителя пее думата „неразположен“, изговаряйки поотделно „не“ и „разположен“.)

Концентрирането на ума продължава живота – то е икономия в Природата. Концентрирането е способ да не хабим енергиите си безразборно и онова, което Природата ни е дала, всякога да го слагаме навреме, нищо да не харчим излишно. Например имаш предмет, който не виждаш ясно. Не се безпокой, мисли, че можеш да го разбереш. Може в дадения случай мозъкът ти да няма светлина, но щом дойде и най-малката светлина, нещата ще станат ясни. Човек трябва да работи – на всинца ви трябва концентриране. Не се спирайте, винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Във всяка отрицателна величина има нещо положително, от което да се ползвате.

Сега пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът – всички те са такива отрицателни величини, в които ще поставите една запетая. Неверие – сложете запетая след не и ще стане верие. Обезсърчение – сложете запетая след без и ще стане сръчен. В обезсърчението има нещо неразбрано, то е на физическия свят. Тогава развивайте в себе си вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта си към науката. Изслушвайте всичките учени хора – всички тия науки служат като метод за самовъзпитание. Ако човек изучава поетите или философите от древността, ще види, че са били все музикални хора. Ти не можеш да разбираш философията, ако не си музикален. Ако не си музикален, ти и поезията не можеш да разбираш, и химията не можеш да разбираш, и физиката, и геометрията, и математиката не можеш да разбираш. Във всички тия отвлечени науки има музика. Когато музиката дойде в геометрията, последната се преподава добре. Така, както се преподава сега, геометрията се преподава без музика.

В едно математическо отношение или в една геометрическа фигура всякога трябва да можете да сложите живи сили. Например на един триъгълник трябва да можете да турите бащата, майката и детето – това са живи сили, които функционират в него. Ако този триъгълник е равностранен, в него има правилни отношения; ако не е равностранен, има една малка дисхармония. Ако двете страни на триъгълника са равни, а третата е различна, това показва, че резултатите не са правилни. Казвам: нека вашият ум, вашето сърце и вашата воля да съставят във вас един равностранен триъгълник, където волята да служи на вашето сърце и на вашия ум, умът да служи на вашето сърце и на вашата воля, а сърцето да служи на вашия ум и на вашата воля. Това е закон: трябва служене – умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи; най-после и волята трябва да служи.

Това е едно самовъзпитание – човек да мисли, да чувства и да постъпва. Ако прави така, той ще може да се концентрира. И когато дойде една болка, ти ще можеш така да се концентрираш, че да я отделиш от себе си. С други думи, ти ще можеш така дълбоко да се концентрираш, че да изолираш болката в съзнанието си. Например усещаш една болка в краката, която някой път е непоносима. Ако нямаш концентриране, много работи ще те плашат. Когато отиват на изпит, много ученици нямат самообладание – плашат се и треперят. Много е трудно, когато човек държи изпит. Онези даровити певци, които дават концерт, имат концентриране; и макар да не могат да премахнат страха, все пак в себе си те имат една вяра. Казват, че всичко ще бъде за добро – и тъй става.

Понякога казвате: „Какво сме придобили от окултната наука?“. Вие едва сте в преддверието на окултната наука и това, което знаете от нея, е предисловие. Трябва да разбирате какво нещо е всяка днешна наука – и едва тогава ще бъдете готови да разберете онази област на окултната наука, с която се занимавате. В света има известни области, за които човек не е готов – това не е за него.

Сега кое е най-важното, кое остана в ума ви? Коя е основната мисъл, на която можете да се спрете? В Христа имаше концентриране. Шест хиляди войници Му се подиграваха, цяла нощ Го изтезаваха, но какво концентриране имаше Той! Христос седеше концентриран, като че нищо не се отнасяше за Него. На другия ден Му туриха кръста да го носи, а Той беше пак концентриран – дойде до едно място и каза: „Не искам да го нося!“. В ума на Христа мина друго нещо. Христос има концентриране на ума.

И така, когато дойде до изпитанията в живота, човек трябва да има концентрация. Ако няма концентрация, тогава ще дойде падението. Всякога падението иде там, където няма концентриране. Щом един ученик в училище се уплаши, той забравя всичко, скъсват го и когато излезе, не знае нищо. Така че концентрирането трябва да се придобие, то не е нещо, с което човек може да се роди. Той се ражда само с възможност да се концентрира и трябва да работи всеки ден за това. Ти трябва да възпиташ клетките си и да кажеш: „Ще ме слушате! Ако ме слушате, и аз ще ви слушам“. Трябва всички да насърчиш: краката си ще насърчиш, ръцете си ще насърчиш; очите, ушите, мозъка, каквото имаш – всичко ще насърчиш. Няма да внасяш никакви отрицателни мисли в ума си. Те ще дойдат, но ти ще ги отстраниш – ще ги отделиш, както рибарят отделя ония риби, които не му трябват, и ги хвърля във водата.

Мислете за концентрирането на човешкия ум, за концентрирането на човешките чувства и за концентрирането на човешките постъпки.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 26 февруари 1937 г., 5 ч., петък, София, Изгрев