1932 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Контрасти в живота

 

Тайна молитва

 

Защо човек трябва да живее, защо трябва да учи, защо трябва да яде, да се облича, да спи, и най-после защо трябва да умре? Това са въпроси, на които трябва да се даде някакъв отговор. Преди да си отговориш на въпроса защо живееш, нужно е да знаеш къде си бил по-рано.

Тема за следния път: Къде е бил човек, преди да дойде на Земята.

Какво допринася сегашният живот на човека? Всеки има стремеж към нещо. Днес вие сте млади; преди вас други са били млади, но са остарели; един ден и вие ще остареете. Какво допринасят младостта и старостта на човека? Като млади много неща не знаете, но имате условия да живеете. Какво направихте досега? Много грешки и глупости. Старите много знаят, но въпреки това умират. Както младият не може да се справи с живота, така и старият не може да се справи със смъртта. Младият е невежа в живота, а старият – в смъртта. И двамата жънат последствията на своето невежество.

Сега ще ви напиша арабското число 6 и Соломоновия знак9, който представлява два преплетени триъгълника (фиг. 1) – пак числото 6, но изразено геометрически. Каква е разликата между арабското число 6 и числото 6, изразено геометрически? Арабското число изразява шест единици, но не знаем какви са тези единици. Двата триъгълника, т.е. шестте страни, представят определена идея – Соломоновия знак. Числото 6 става по-определено, ако е алгебрично. Знакът плюс или минус означава нещо. На стария, който се готви за смърт, слагаш знака минус, а на младия – плюс. В първия случай разходите са по-малко, отколкото във втория. Като умре човек, за погребението се правят повече разходи, но щом го погребат, те постепенно намаляват, достигат до едно цвете и едно шише вода. Друг е въпросът за детето, което расте – неговите разходи все повече се увеличават.

Досега никой не е задоволил числото +6 – големи са неговите желания и нужди. Казано е в Битие: Бог създаде човека и се разкая. Значи и Небето се е видяло в чудо как да задоволи човека. Като е разбрал, че нищо не може да го задоволи, Бог му е изпратил смъртта. Пред нея и младият, и старият отстъпват и човек се отказва от всичките си желания, нищо вече не иска. Той казва: „Готов съм да умра. Предпочитам смъртта пред страданията“. Каква е разликата между смъртта и живота? В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират; в смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят; в живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията и чувствата на човека умират и оживяват. Същото се отнася и за доброто, и за злото.

Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. Какво е смърт? Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, отрицателно чувство и отрицателна постъпка са предвестници на смъртта; всяка мъчнотия, всяко страдание и всяка болест са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота; здравето и радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на него като на нещо, което осмисля живота, разбирам, но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта.

Страданието може да се уподоби на първите тонове, които издава цигулката, когато детето се учи да свири. В началото те са нечисти, неправилни  –  и много време трябва да свири то, докато започне да изкарва чисти, вер-ни тонове. Чрез страданието човек минава от неверните неща към верните. „Трябва да се мъчим.“ Ако мъчението може да те извади от лошите условия, то има смисъл. Какво е доброто? Път към живота. Ако доброто не те доведе към живота, то няма смисъл: вън от живота доброто няма смисъл. Значи доброто ни приближава към живота, а злото ни отдалечава от него; доброто води към живота, а злото – към смъртта. За да живееш, ще прилагаш доброто.

И като живее добре, човек пак умира. Къде отива? „На онзи свят.“ Ако е отишъл на онзи свят, добре ще бъде за него, но ако е попаднал някъде в пръстта и са го затъпкали? Ако пръстенът ти със скъпоценния камък се затъпче в пръстта, ти имаш право да съжаляваш, но ако го намери един благороден човек и го сложи на ръката си, можеш само да се радваш. Докато е на човешката ръка, скъпоценният камък придобива нещо хубаво; щом падне от ръката, той постепенно губи силата си. Вън от живота нещата губят цената си, защото нямат условия да растат и да се развиват.

Има нещо, което радва човека. Това е мисълта, че един ден той ще се освободи от оковите на смъртта и ще влезе в живота на безсмъртието. Днес човек се радва на преходни неща: живее и не мисли за смъртта, не му се вярва, че ще умре. И наистина, няма защо да вярва – и без да вярва, той умира. И като вярва, умира, и като не вярва, умира; и като вярва, живее, и като не вярва, живее. Вярваш, че някой говори истината, но доколко я говори, това е въпрос.

Да се върнем към числата –6 и +6. Който ги разбира, знае качествата им. Може ли числата –6 и +6 да изпълнят задълженията, които им се дават? Те имат възможност да ги изпълнят. Това е един философски въпрос, от който малцина се интересуват. Колко души се интересуват от книгите на известен философ? Той пише по разни въпроси, но все едно, че пише на натоварени коне: той ги съветва да работят, а те са натоварени; той им говори за света, за небето, за Слънцето, за културата, за хората, за къщите, за университетите, за великите задачи, а после ги пита: „Разбрахте ли?“. Какво могат да кажат конете? „Какво ни интересуват тези работи?“ Какво ни интересува –6 и +6?

Болният се оплаква на лекаря от страданията си и    очаква от него да го избави от смъртта. Лекарят си казва: „Аз те лекувам, но един ден смъртта ще те задигне, пък и мен ще задигне“. Болният вярва, че няма да умре, и наистина не умира в този ден, но на втория ден умира. Лекарят се чуди защо е умрял, прави аутопсия и разбира, че болният е умрял от разрив на сърцето. От какво е умрял, не е важно. Колкото и да говориш за смъртта му, никого няма да утешиш. Та и философите много говорят, но важно е какво трябва да се прави. Като говориш много на турчина, той пита: „Какво му е чеврето?“. Тайната на нещата е в –6 и +6. Аз лесно мога да съживя минуса, като го оженя: мъртвият възкръсва, като го оженя. Ще сложа една напречна линия на минуса и той става плюс: мъртвият излиза вън от гроба.

Минусът показва не само смърт, но и страдания. Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт – ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде; но ако го посеете в земята, очаква го първо страдание, а после изникване. В този смисъл страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтиква човека към живот.

Сега ние разглеждаме числата –6 и +6 като самостоятелни единици. Аз питам откъде са дошли тези числа. Така питат всеки пътник, който отива в хотел. Той казва, че идва от еди-коя си държава, град или село. И учителят пита детето откъде идва – и то отговаря на въпроса. И вас ви питат откъде сте дошли. Преди да сте дошли на Земята, вие сте били някъде. Искате да кажете, че сте дошли от Слънцето, но ви е страх да не ви се смеят. Вие играете роля, както едно време истината е била принудена да играе роля. Понеже хората не са я обичали, тя се криела зад вратата. Като измъчвали някого, той се питал: „Няма ли истина, няма ли правда в този свят?“; и тя се обаждала: „Тук съм, зад вратата“. Има истина, има и правда в света. Казвам: Истината и Правдата не са в състояние сами да оправят света. Ако можеха, досега те щяха да го оправят. Правдата и Истината са в състояние да оправят света дотолкова, доколкото те се прилагат в човешкия живот, но вън от него нищо не могат да направят. То е все едно да сложиш кибритена клечка в дървата, без да я запалиш. Ако я запалиш, тя ще произведе известен резултат.

Животът представлява съвкупност от задачи. Всяка задача е една кибритена клечка. От изгряването на Слънцето до залеза – целия ден ще палиш кибритените клечки. Ако се палят лесно, ти ще бъдеш щастлив; ако се палят мъчно или изобщо не се палят, ти ще бъдеш нещастен. Има дни в живота, когато се пали само една клечка и тя не може да се използва за другия ден. Какъв ще бъде животът ти за другия ден, не се знае. Днес времето е хубаво, ти си облечен с тънки дрехи, но на другия ден времето може да се развали, какво ще правиш тогава с тези тънки дрехи? Ще бъдеш ли разположен този ден? Понеже навън е студено, ти ще се свиваш, ще търсиш къща да се приютиш, ще искаш да ти услужат с топли чорапи, със здрави обувки – и най-накрая ще седнеш да ядеш.

Всички хора се стремят да постигнат нещо. Има правила за постигане на резултати, които са дадени от Природата. Например някой иска да стане музикант, друг – художник, трети – инженер. Много изкуства и занаяти е предвидила Природата – и за всяко от тях е предвидила специален център. На човека не му остава нищо друго освен да работи за развитие на своите центрове. Искаш да развиеш един от тези центрове, а не работиш – Природата ще те интернира на общо основание. Живата, разумна Природа не търпи мързеливи, празни хора.

Питате: „Защо греши човек?“. От непослушание, защото то води към лъжа, кражба и други отрицателни прояви. Майката отива по работа и казва на детето си: „Няма да буташ гърнето със сладкото!“. Тя разчита на него, нарича го ангелче, но като остане само, детето поглежда към гърнето. Нещо го тегли да си вземе една лъжичка сладко, но като си спомни, че майка му е забранила да го пипа, то се отказва да си хапне от него. После пак се приближава и си казва: „Ще си взема само една лъжичка, никой няма да забележи“. Но то се увлича – след първата взима втора, трета лъжичка – и преполовява сладкото. Като се върне от работа, майката проверява гърнето и вижда, че детето е яло сладко. Тя го пита: „Яде ли от сладкото?“ „Не съм“. Ето първата лъжа, резултат на непослушанието. Майката е недоволна от детето, взима пръчката, набива го добре и го изпъжда навън. Като се намери вън от рая на майката, детето признава грешката си. Ето един пример от драмата на човешкия живот.

Така постъпва и Природата: за всяка погрешка тя изпъжда човека вън от Рая. Природата, т.е. Божественото начало в човека, го наказва за всяка негова погрешка. Щом сгреши, тя му казва: „Излъга ме!“. Защо детето не каже истината още в началото; защо не иска прошка от майка си и не каже, че е пипало сладкото? Защо я излъга? И досега още никой не е отговорил на тези въпроси. Два начина има за изправяне на човека: законът и Любовта. Когато детето лъже, майката първо прилага закона: взима пръчка и налага детето. Отношенията между майката и детето временно се изменят. Тя пак го обича, но знае, че нейното ангелче не говори истината. Желанието на детето да си хапне сладко е по-силно от послушанието: в случая то обича повече сладкото, отколкото майка си.

Значи грехът и страданието се раждат между полюсите на Любовта. Човек се бори между любовта си към Бога и любовта си към света. Гърнето представлява света, който изкушава човека. Казваш: „Нямам ли право да вкуся от сладкото?“. Нямаш право, щом ти е забранено. Има неща, от които можеш да вкусиш; има неща, от които не можеш – всяко нещо е на своето време. Защо ще ядеш стипчив, недозрял плод? Почакай два-три месеца, докато той узрее. Вторият начин за изправяне на човека е Любовта. Ако любовта на майката е силна, тя може да изправи детето си без никаква пръчка.

Казвате: „Културата и науката ще просветят хората“. Как ще стане това? Ако съвременната наука ни учи само да градим къщите си, какво ще придобием от това? Къщите ни запазват от суровите условия на Природата. Науката ще ни научи как да си приготвяме облекло, обувки, да запазваме храните си, но това е външната страна на живота. Има още нещо необходимо за човека.

Едно магаре, натоварено със сол, минавало през река, но случайно се подхлъзнало и паднало във водата. Като станало, усетило, че товарът му е олекнал. Друг път, натоварено с вълна, то минавало пак през реката и за да се облекчи, съзнателно се потопило във водата, но било излъгано: товарът му толкова натегнал, че то не могло да излезе от водата. Онова знание, което ни облекчава, е на мястото си, когато носим сол, но същото знание не може да ни помогне, когато сме натоварени с вълна. Ако прилагате първия метод на магарето, при лошите аспекти на живота вие ще имате резултат минус.

Ако Слънцето е във възходящ или низходящ знак, какво влияние ще окаже върху човека? То е все едно да посеете едно семе през пролетта или в ранната есен. В двата случая ще имате два различни резултата. Ако върху някой човек има влияние Сатурн и Луната, какъв ще бъде неговият характер при лошите аспекти на тези планети? Той ще бъде мрачен, ще има силно въображение, но ще преувеличава нещата и от страх ще умре. Сатурн ще му създаде хилаво тяло, а Луната – болно въображение. Луната има желание да му помогне, да го подтикне към работа, към дейност, но слабото тяло не му позволява това. Той предпочита да умре, отколкото да се бори с лошите условия на живота. Коя планета може да му помогне при тези условия? Слънцето и Венера, която не отива никъде без Слънцето: тя пали свещта си от него, а със запалена свещ добре се пътува. Понякога Венера обича да се шегува и със свещта си запалва и плевнята на човека.

Ново съзнание е нужно на човека – без него той не може да се повдигне. Старото съзнание е стара дреха – наричаме го атавистични навици. Новото съзнание изключва всички условия, които спъват човека, всички болезнени състояния: новото съзнание прави организма здрав. Птицата по-лесно може да избегне лошите условия, отколкото млекопитаещите – ще хвръкне и ще отиде при по-добри условия. Разумният човек, който разбира законите на Природата, като птицата лесно се справя с лошите условия.

Куче минава покрай един кон с вериги на краката и го пита:

– Защо са тези окови на краката ти?

– Господарят ми не иска да скитам из гората.

– Защо не направи краката си по-тънки, да могат лесно да се изхлузват от веригите?

– Те са ми наследство от дядо ми и прадядо ми.

Кучето продължило пътя си и срещнало един вол с юлар на главата си. То го запитало:

– Защо носиш този юлар?

– За да ме впряга господарят на работа.

– Защо носиш рога?

– За да се браня.

– Ако нямаше рога, лесно щеше да се изхлузваш от юлара.

Един ден конят поумнял и се освободил от веригите. Той видял кучето, вързано със синджир, и му казал:

– Благодаря ти, че ми посочи как да се освободя от нещастието, но какво е станало с теб? Какъв е този синджир на врата ти?

– Там е злото: господарят намери как да ме ограничи. Трябваше да направя главата си по-тънка, за да се измъквам от синджира.

Казвам: веригите, юларът, синджирът – това са символи.

Според някои източни и западни окултисти науката води човека до една опасна област. Преди всичко трябва да се изучават качествата на елементите, които животът включва в себе си, трябва да се изучават и условията, при които тези елементи действат. Живата и мъртвата материя, както мислите, чувствата и постъпките, има своя положителна и отрицателна страна. Всичко това трябва да се знае. Не можеш да работиш с известни елементи, ако предварително не знаеш техните свойства. Всяко свойство, приложено намясто, има резултат.

Една млада красива мома се отегчила от живота, дотегнала Ă селската работа. Един ден, като работела на нивата, седнала да си почине и се замислила. Минал един богат човек и я запитал:

– Защо си толкова замислена?

– Дотегна ми животът.

– Започни да пееш и да играеш. Хайде, попей ми и ми поиграй!

Той я възнаградил щедро. Съседът Ă, стар беден човек, я запитал:

– Какво стана с теб, дъще, че толкова се развесели?

– Реших да пея и да играя, за да подсладя живота си.

– Тогава да поиграя и аз.

Започнал той да играе, но не върви: краката му се преплитат. Когато момата играе и пее, то е намясто, а от стария се иска друго.

Методите на стария и на младия са диаметрално противоположни. С кой от двата метода ще си послужиш, това зависи от твоята разумност. Умният употребява всяко нещо на неговото място. Здравословно, добро нещо е да пееш и да играеш, но работа се иска и на полето, и вкъщи. Понякога е по-добре да играеш и да пееш, отколкото да се потиш в кухнята. Така е за момата, но не и за стария. Какво трябва да прави той: как ще превърне своето недоволство в доволство? Следващия път ще отговорите какво трябва да прави старият, за да му тръгнат работите.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

  1. лекция, 11 ноември 1932 г., София, Изгрев