1937 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Което мислиш, става

 

Пишете върху темата Какво аз зная.

Вие може да предполагате, че знаете много работи, но онова, което от опит знаете, то е същественото. Има и несъществени работи, но същественото, което знаете, за него ще пишете. Има ли някоя изостанала, нечетена тема, или всичко е наред?

Например ако ви попитат за произхода на мигането, как бихте го определили, ако кажем, че е тема? Откога се е родило мигането? То е една функция. На какво е резултат мигането? Някои птици не мигат, а човекът изобщо мига. Някой мига по-бързо, някой – по-бавно. Нали казват, че мигането не е нещо научно, но е една функция на клепачите. Или пък какъв е произходът на сълзите? При голяма светлина двата клепача изменят положението си. Каква форма взема окото? Зеницата се свива, а същевременно клепачите стават елипсовидни. Колкото светлината се увеличава, толкова елипсата става по-голяма. Значи клепачите се свиват и се увеличават. И вие, ако сте един физиогномист, ще изучавате клепачите, защото те се различават. От тях можете де научите някои особени черти на душевните изживявания, понеже всяко нещо си има свои причини. Някъде причините са далечни и на човек наум не му идва за тях. Има далечни причини, които създават нещата. Но когато са се строили клепачите на човека, тогава са се събрали най-гениалните същества. Те мислили дълго време, правили един опит, втори, трети, милиони опити са направили – и после това, което са мислили, са го проектирали върху човешкото лице. Човек днес си служи с клепачите.

Тогава представете си какви трябва да бъдат очите на един ангел. Те виждат много далеч в известни отношения. Или пък вземете функцията или създаването на устата, на зъбите. Може да кажем, че у някои животни устата и зъбите са създадени, но зъбите не функционират. Вземете змията: тя не дъвче храната си – щом хване някоя жаба, постепенно я нагълтва цяла; змията има навик да гълта жабите цели. Колко време е било нужно за създаването на зъбите? При това физиологически те си имат свое предназначение – зъбите са в услуга, за да помогнат на стомаха в неговата работа. При човека и животните е така. При животните, например при някои месоядни като лъва и тигъра, когато остареят и нямат зъби, за да си хванат жертвата, те отиват подир младите животни от своя род, та когато те хванат жертва и се нахранят, старите доядат останалото. Значи в туй отношение синът приглежда бащата, защото зъбите му са паднали и не може да си лови жертвата.

В съвременната наука с тези работи не се занимават; учените се занимават с по-велики работи, а тези ги считат за маловажни. Хората се занимават с ония работи, които са необходими, които са грандиозни. Учените хора търсят причината как е създадена Вселената. Ония теории, математически изчисления и геометрически начертания – как, защо и за какво се движат телата, какви са били причините, които са създали Слънцето, планетите, кометите, падащите звезди и т.н. – това искат те да изяснят. Един обикновен човек казва: „Далечни работи са това. На мен не ми трябват“. В старо време са изучавали астрологията. Обаче ти не можеш да бъдеш астролог, ако не разбираш устройството на Слънчевата система; не можеш да бъдеш астролог, ако не знаеш нещо за домовете на Слънцето. Земята обикаля около Слънцето, тя има дванадесет дома и във всеки от тях престоява известно време. И когато се спира, образува известни характери в хората, които се раждат. От къде накъде Земята се е спряла в някоя зодия? Да кажем, че се е спряла в Овен, в Бик, в Рак. Донякъде тия животни, които са турени в Зодиака, отговарят на някаква идея.

Да кажем, имате навик да си изтърквате подметката на обувката отзад. Гледаш, петата е изядена и бащата току поглежда обущата; някои деца толкова силно вървят, че бащата след месец-два трябва да праща обувките при обущаря, за да им поправя тока. Някои кривят обувките си настрани, някои – отпред. Онези, които изучават човешкия характер, търсят причината защо човек изяжда обущата отзад или какво означава това, ако са изядени отвън, отстрани или отпред. Това изтъркване на обувката, този навик не сте го създали вие – десет, петнадесет, двадесет, сто, двеста поколения, хиляда поколения са го създали. Всеки навик си има своя повод отнякъде.

Сега човек трябва да образува навик да постъпва правилно. Ако искате да си създадете характер, трябва да се научите да ходите правилно. Ти никога не можеш да си създадеш правилен характер, ако не знаеш да ходиш. Това изкривяване на крака е навик, който ще се отрази на твоята мисъл. Най-първо, когато вървите, в ума ви трябва да има една правилна фигура за това, как трябва да стъпва човек. Някой път вие сте нервни. Нервността произтича от едно сътресение – някъде удряте крака си повече, отколкото трябва. Така вие всеки ден с тези маловажни неща създавате вашите навици. Представете си, че петдесет пъти на ден слагате повече енергия, отколкото трябва, т.е. като вървите, петдесет пъти удряте крака си повече, отколкото трябва. С петдесет удара знаете ли колко излишна енергия изхарчвате? Природата търпи, но за една година по петдесет удара на ден колко удара правят общо? Сметнете го. (18 250) Колко енергия ще се изхарчи, а нервната енергия е скъпа! Ако сложим на всеки удар по една стотинка, колко ще струва? Да кажем, ти си живял 120 години – по 18 250 удара на година, колко удара ще станат за целия ти живот? Точно пресмятайте, да не ме заблудите, понеже върху това ще построя нещо, а Природата държи една много тънка сметка. (21 840 лева за година.) Представете си, че се плаща в златни пари; Природата не признава книжните пари, но златните. Да кажем, че за всяка една погрешка тя заставя човека да плаща по един грам злато. Колко ще стане тогава? За всяка погрешка по един грам злато! Знаете ли колко струва един грам злато? (80 лева.) За всяка погрешка вземат по един грам злато за енергията, която се е изразходвала.

Помнете закона: онова, което мислиш, в края на краищата става; онова, за което никак не мислиш, не става. И ако нещо е станало във вашия живот, то е защото вашият дядо, прадядо или прабаба са мислили, мислили – и сега то става. И ти участваш в това, което дядо ти и баба ти са мислили. Онова, за което вие сега мислите, то ще стане в бъдеще. А онова, което е станало, за него са мислили дядо ти и баба ти; хиляди поколения са мислили и ти участваш в него.

Сега този закон какво ще ви ползва? Казвате: „Каквото ще стане, ще стане“. Помнете: онова, за което мислите, ще стане, когато и да е. Възможно е да мислиш, че някои неща може да станат, може и да не станат. Не е така: каквото мислиш, ще стане. Една мисъл може в даден момент да не се реализира, но след време ще се реализира. Някой път в ума ти мине една мисъл: „Какво ще ходиш да работиш, та да се мъчиш… Иди и открадни двадесет-тридесет или петдесет хиляди лева“. Ако не загладиш тази мисъл, ще дойде ден и ти ще откраднеш. Пита някой: „Какво има, ако се открадне?“. Няма нищо! Аз разсъждавам философски. Вие казвате: „Няма нищо, ако се открадне“. Учителя казва: „Какво има, ако си преместил парите от една каса в друга?“. Държавата има друга теория и казва: „Понеже ти си преместил парите от една каса в друга каса, и аз ще те преместя от една къща в друга“. Аз поставям мислите последователно: понеже ти си имал добрата идея да преместиш златото, направил си услуга, и държавата ще те премести, ще те тури в затвора.

Вие казвате: „Това е карма“ – и хората седят да обясняват кармата. Има изопачаване на кармата. Да дадем сега изяснение за причините и последствията: ти си преместил златото от една каса в друга, и теб ще те преместят от една къща в друга. След това с големи почести ще турят няколко души адютанти, да ти сервират; и гвардия ще имаш, когато излизаш навън; по някой път ще ти сложат гривни на ръцете и на краката, за да те украсят. Ще дойде някой, ще надникне от прозореца да види на този висок гост, който е дошъл в този дом, да не му е лошо. Казват: „Защо са го преместили от неговата къща в друга?“. Защото и той е направил една „услуга“ – преместил е една торба от една каса в друга. Тогава какъв извод ще направите, ако вече не искате да имате адютанти? Щом си на такова почетно място, без адютанти не може – ти вървиш и адютантът върви, не можеш да бъдеш свободен, пазят те да не би да ти напакостят някъде. Да кажем, че ти си взел само една торба; но представи си, че си хвърлил златото във водата. Тогава как ще стане работата?

Разправяха ми един анекдот. Вървят един паток и една патица с малките си патенца. Излиза един плъх и хваща едното пате. Патокът се затичва, хваща плъха за врата, вдига го във въздуха и го носи. По същия начин, както плъхът искал да вдигне патето, и патокът го хваща, носи го и го потапя във водата. После го изважда, за да види дали мърда, пак го потапя – и когато плъхът престава да мърда, той го оставя на брега. Какво иска да му каже патокът?

Аз съм наблюдавал патици, гъски и кокошки лятно време, когато падат черниците. Стоят под дървото и щом видят, че падне една черница, затичват се: ту кокошка, ту пате се затичва. Гледам ги отгоре: кокошки тичат, патици тичат, петли тичат… Вятърът като разклати дървото, падне някоя барабонка и те се затичват. Най-първо всички седят спокойно и чакат да падне нещо. Ако черниците падаха изобилно, нямаше да тичат, но за една минута падат две-три. Отначало духа слаб вятър, но когато задуха силно, тогава падат много черници и всички се наяждат; после всички лягат на корема си – и петлите, и кокошките.

Питам сега: кой ги събра под черниците, какво ще стане с тия кокошки, ако са се събрали без позволение? Някои ще кажат, че там става престъпление – патиците и кокошките преместват тия барабонки в себе си. Какво ще стане с бъдещото им прераждане? Питат: „Имат ли право те да ядат?“. Едни казват, че имат право да ядат, други казват, че нямат право… Гледам: лятно време косерите летят на големи групи и току нападнат някоя череша. Ако не ги подплашиш и ако всеки един изяде по десет череши, стотина косери колко череши ще изядат? Вие считате, че тия неща са маловажни. И аз съм съгласен с вас, че са маловажни.

Ами вие седите и се безпокоите, че нямате обувки за Великден. Или пък вие, модерните хора, които имате някакво разбиране, гледате, че някъде обущата ви са прогледнали. Изведнъж си затваряте очите и казвате: „С прогледнали обувки не се ходи“. Посъдрали са се обущата и вас ви е срам да ходите с тях. На какво отдавате срама да се носят съдрани обуща? Когато обувките са нови, човек има особено разположение. Твоите обуща са нови, но от кой гръб са снети? Знаеш ли колко ще платиш за едни великденски обувки? Колко чифта обувки могат да се направят от една телешка или от една ярешка кожа? Заради желанието да заколят едно теле и да направят от кожата му обувки ти представяш ли си, че след няколко поколения трябва да плащаш за своите обуща? Знаете ли колко ще платите? Според временния морал на човека ти ще помислиш, че искаш обувки, но и ще помислиш, че трябва да се платят. Казвате: „Този добитък е заклан, аз не съм отговорен“. Човек е отговорен за всичко онова, което той върши! Твоето желание за нови обувки ще се предаде на хиляди хора и ти несъзнателно ще причиниш вреда и страдание на не едно животно. Ще кажеш: „То е животно, в него страданието не е така силно“. Право е, че животните не страдат така, както човек страда, но все-таки, щом животните страдат, това страдание ще се пренесе и върху хората. Страданието у животните ще се предаде така, както в по-висшия живот страдат от по-нисшия.

Вземете например микробите: един по-нисш живот става причина друг по-висш живот да страда. Вземете чумата и холерата; има и други болести, които се дължат на малки същества, които искат да живеят. Тия същества, когато влязат в човека, ни най-малко не искат да го уморяват, но те са като стадо говеда, които, минат ли някъде, опасват и отъпкват тревата. Тия микроби са такива: когато навлязат в човешкия организъм, за двадесет и четири часа стават милиони, оставят своите извержения, отравят човека и той умира, не може да се справи с тия нечистотии. Отровата на микробите зависи от техните извержения. Сега учените хора се опитват да спрат процеса на тяхното размножаване и така са дошли до положението, че човек трябва да има чиста кръв; и щом дойдат микробите, да не намерят храна за размножаване и да измрат гладни. Някой пита защо те трябва да живеят вътре. Ти трябва да имаш чиста кръв, за да не те изядат микробите; щом имаш нечиста кръв, ще ти идват на гости. Най-първо, да кажем, идва хремата. Тя е дама от високо общество, в стомаха не слиза – отива в носа, качва се там, взема първите стаи в апартамента и след туй започва да чисти, отваря прозорците. И понеже се е качила в носа, ти не можеш да я изпъдиш.

По същия начин и погрешките, които вършите, когато дойдат във вас на гости, ще заемат някой апартамент – ще се качат на очите, на ушите, на устата, на зъбите, на пръстите. Щом погрешката се качи на пръстите, казва: „Аз искам видно място“. Качва се тя на пръстите, деформира ги или ви излизат такива малки фъски… Казвам: трябва да имате начин за вашето самоусъвършенстване. Това е процес.

Това, което говоря, не е лошо за един обикновен човек. Вие искате да уредите живота си на Земята. За да може да уреди живота си, човек трябва да го разбира, т.е. да знае как трябва да живее, защото живеенето на Земята е едно изкуство. Един цигулар, който иска да се научи да свири, трябва да разбира от музика, трябва да разбира онзи инструмент, който има – как да го държи и как да разполага с него. И животът е едно голямо благо. Вие например искате да живеете, но всякога трябва да знаете как да живеете – дайте една правилна насока на живота си. Например искаш да бъдеш щастлив. Какво подразбирате вие под думата щастие? Или искате да бъдете здрави, или пък искате да бъдете умни, или искате да бъдете добри. Много неща има в живота, много качества има, които трябва да придобиете.

На добрия човек, за да бъде добър, какво му трябва? Според вас какво трябва да има добрият човек? Добрият човек трябва да има едно качество, което да е придобил в миналото: той не трябва да бъде свидлив. Добротата не може да се прояви, ако си свидлив. Искаш да направиш някое добро, искаш да дадеш на един човек хляб или грозде, или ябълки, или круши. Аз често съм наблюдавал: някой носи кошница с ябълки, иска да даде, спира се, гледа в кошницата – отгоре има много хубави, но той дава отдолу една малка ябълка, не дава от хубавите. Друг пък, който също иска да даде, гледа да даде най-хубавата. Какво има в единия и какво има в другия – в този, който е дал хубавата ябълка, и в този, който е дал малката? Единият е свидлив. Другият, който не е свидлив, дава най-хубавата или вземе с ръка две-три ябълки и дава. Казвам: добрият човек не трябва да бъде свидлив.

Сега вие разсъждавате и си казвате: „То ако човек дава така, какво ще стане?“. Не считайте, че това даване, което хората правят, е правилното. В Природата има едно даване, което иде естествено. Трябва да дадеш, понеже даването е един закон. Природата, когато прати човека на Земята, го опитва да види какво той дава. Някои хора много добре изпълняват този закон, щедри са; някои не го изпълняват добре, не са щедри. Тези, които са изпълнили този закон, вече са белязани в света – и те имат благото, те носят това благо. Който се учи, и той има благо. Който е поет, има едно благо; ако човек е художник, ако е учен, той има друго благо.

Всички неща, които човек е придобил, са негова награда. Същото е, ако срещнеш някого, който е много учтив. Природата например е отбелязала, че някой е бил много учтив и особено любезен към младите моми – това е отбелязано на човешката глава. Някой учител е особено любезен към ученичките си, които са 15–16-годишни; някоя учителка е много любезна към учениците си. Това е отбелязано и минава за особена добродетел. Ако влезете в един свят и срещнете един ваш приятел, кое е онова, което е привлякло вниманието ви, за да се образува тази връзка? Някой казва: „Това е кармическо“. То е много общо казано, трябва да има един повод. Според вас кой е поводът? Ако двама ученици в училището стават приятели, кой е първият повод за това? Някои от вас, учителите, какво ще кажете? Доста сложен е въпросът…

Нека си послужим с едно сравнение. Кой е първият повод, че искаш да ядеш? Кога се ражда този повод? Кога е настанал поводът за приятелството? Някаква причина има за това, единият е направил в училището някаква малка услуга. Приятелството се създава при малките услуги. Един много малък повод може да послужи да се образува приятелство за цял живот. Всички велики работи в света стават не с нещо голямо, но с нещо микроскопическо. В приятелството човек е много внимателен в малките работи и ги оценява. Ако вие не можете да оценявате малките работи, които образуват връзката в човешките отношения, това ще ви липсва много и не можете да бъдете щастливи. Много пъти малките работи, които човек е направил, могат да послужат за повод на големи работи.

Та искам да ви наведа на една мисъл. Да допуснем, че вие седите и сте крайно неразположен, не ви върви; не знаете защо, но ви е криво. Някой човек е облечен – вие му намерите махна, като че ли той ви е крив. „Много се е облякъл, много се е натруфил!“ Или някой е направил къща – и тя ви е неприятна. Или някой се вози на файтон, на автомобил – и това ви е неприятно… Сега аз разсъждавам така: ако се безпокоя за положението на хората, какво ще придобия? Казвате: „Той е много богат, може да разполага“. Какво от това, че може да разполага, че дава пари назаем? И аз разполагам – и плащам; и той разполага – и дава пари назаем. Той, да кажем, дава пари назаем, пък аз събирам парите. Каква разлика има между онзи, който дава парите си, и онзи, който събира тия пари? Къде има по-голяма иждивена енергия – когато даваш или когато вземаш?

В живота има много малки правила, които трябва да знаете. От какво зависи доброто разположение на човека? Ти седиш, неразположен си… Вие как лекувате вашето неразположение, как се освобождавате от този взискателен гост? Когато неразположението дойде във вас, какво правите, как се освобождавате от него? То е гост, почитан като княз. Недоволството е княжеска дъщеря, принцеса – щом дойде вътре, раздрусва всичко. Дошла е недоволната принцеса и всички стават недоволни – тя е недоволна и те са недоволни. Дошла е принцесата радостна и всички са радостни…

Сега да оставим принцесите, които носят радостта, те са щедри. Когато дойде принцесата на недоволството, тя събира данъците. Щом дойде, казва: „Това защо не е направено, онова защо не е направено?“. Онази принцеса, която носи радостта, щом дойде, подарява и казва: „Това ще раздадеш, онова ще раздадеш“. Радостта е най-голямата гадателка, най-големият астролог – когато дойде, даром ще ти направи един първокласен хороскоп. Радостта прави най-хубавите хороскопи. Когато дойде скръбта, и тя прави хороскопи, но хороскопи с всичките противоречия. Тя прави неподходящи съчетания – как са били сдружени Венера и Марс… Някой път ще се занимая с астрология, защото аз не я разбирам. Някой седи, занимава се с астрология и казва, че простият българин си е заминал и че това имало връзка с Марс. Чудя се откъде е намерил връзката между този прост българин и Марс! Или казва, че Юпитер, който е благородник, е карал онзи българин да ходи с това велико разположение – той му бил обръщал особено внимание, занимавал се бил с него.

Сега да оставим това, тия неща ще ги изучавате в бъдеще. Но казвам: ако имате неразположение на духа, какво трябва да го правите? Ще изучавате психологията на вашето неразположение, ще го изучавате като голям аристократ. Ще видиш какви особености има то, ще видиш дали обича да го хвалиш, ще намериш някоя негова слаба черта. Например недоволен си, че нямаш дрехи. Мислено можеш да си заръчаш една дреха – викаш някой шивач, заръчваш някой хубав плат, правиш хубава дреха, обличаш се хубаво. Ако не си доволен от тази дреха или не ти харесва, поръчай си втора, трета. Или имаш дрехи, но пак не си доволен, казваш: „Не съм ял сладко“. Направи си най-богатата трапеза!

Представи си, че си ял вече хубаво – и пак не си доволен; представи си, че си в университета, че си свършил четири факултета, голям професор си, ученици имаш, обичат те студентите – и пак си недоволен; представи си, че имаш някаква идея, но пак нещо не ти достига. Аз ще дойда до последния момент – значи си недоволен в себе си. Тогава ще седнеш и ще напишеш едно любовно писмо на твоето недоволство, ще кажеш: „Откак дойде в мен, сърцето ми трепери. Досега бях много невежа, много работи не разбирах, но откак дойде, умът ми се просвети от онова, което ти внесе в мене. Моля те да имаш добрината по-често да ме посещаваш“. Когато напишеш това и още няколко неща на твоето недоволство, какво ще стане с теб, знаеш ли? Като че от вас ще падне един товар, нещо ще се проясни.

Та казвам: най-после имайте един вътрешен характер, с който да осъзнавате вашия живот. Защото начинът, по който хората се възпитават, е много механичен, човек така не може да се възпита. Ако дойдете до най-голямото нещастие, което може да сполети човека, какво ще мислите? Ще ви представя много примери от историята. Нещастието, което сполетя Христос, не е ли най-голямото нещастие, което може да сполети някого?! Млад човек на 30–33 години, който трябва да живее, а Го хващат без никакво основание и Го разпъват на кръста. Казвате: „Такъв позор!“. Това е едната страна. Когато разгледахме този живот след 2000 години, как беше по-добре – трябваше ли Христос да бъде разпънат, или не, кое е по-високо? Христос не беше първият, който бе разпънат – и други хора са били разпъвани преди Него. Той влиза в положението на страдащите, за да опита най-мъчителното състояние, което човек може да изживее – да ти заковат ръцете и краката с гвоздеи.

Питам: колко може да трае това мъчително състояние? Дотолкова, доколкото съзнанието е в тялото; т.е. дотогава, докато ти се свързваш с материалното, което имаш на Земята, дотогава страдаш. Искат да ти вземат тялото, което имаш; щом се решиш да напуснеш това тяло, страданията ще престанат. Най-после Христос каза: „Тялото, което имам, давам го!“. Каза, че предава Духа Си в ръцете на Бога, а тялото оставя на хората да правят с него каквото искат. И тогава… Хиляди хора има, които са се ползвали от смъртта на Христос, Той е един пример в живота. Често, когато ви дойдат страдания и помислите за Христа, ви олеква, понеже Неговата мисъл е силна, Той е разсъждавал. Например каква концентрирана мисъл е имал, когато са Го удряли и ругали, а Той седял тих и спокоен и разсъждавал за характера на хората. Изучавал е характера на хората – не само какви са, но и в бъдеще какви ще бъдат. Христос е наблюдавал хората и после, когато е бил на кръста, е правел Своите наблюдения и е виждал от какво произтичат несгодите на човешкия живот. Той е решавал една задача.

Следователно когато страдате, вие трябва да знаете какво решавате с това страдание. Някой път страдате и трябва да знаете защо страдате. Някой път нямате обувки – страдате за обувки; някой път нямате шапка – страдате за шапка; някой път не сте яли – страдате за ядене, а някой път не сте здрави или нямате жилище през зимата. Има много причини, които създават неразположение в човека, но всякога трябва да се спрете при съществените работи. Вие сега минавате и казвате, че сте много нещастни. Не разсъждавате правилно, хората не могат да бъдат нещастни! Най-първо сте нещастни, ако нямате глава, нещастни сте, ако нямате ръце, крака и уши. Но сега всичко ви е намясто: ушите са намясто, главата е намясто, стомахът е намясто, дробовете са намясто, мозъкът е намясто, очите са намясто – всичко имаш, и при това си недоволен.

Вие не оценявате благата, които имате в себе си, нямате ясна представа за всичките блага, които са вложени във вас. Някои казват: „С такова малко чело какво мога да направя?“. Хората, които имат голямо чело, нищо не правят. Малката глава е опасна, но и голямата е опасна. Ако човек имаше главата на една муха, какво щеше да направи? Нищо нямаше да направи. Но ако една муха има човешка глава, и тя нищо няма да направи. Човешката глава ще я сложиш на човека и главата на мухата ще я сложиш на мухата, всяко нещо – на мястото си.

Сега всички вие грешите, че искате да имате главите на другите хора. В дадения случай ти, който си се родил в света, не можеш да намериш по-хубава глава от тази, която имаш. Винаги всички хора страдат по единствената причина, че искат да имат други глави. Казвате: „С добро не може да се ходи“ – и си слагате друга глава. Че в тази глава е доброто, ти трябва да сложиш своята глава! „Ама човек трябва да бъде учен“. Това е друга глава, а тази, с която си в дадения случай, която ти е дадена, тя е най-добрата. Когато идеш в другия свят и пак те пратят на Земята, ще ти сложат друга глава. Но не съжалявайте, че имате тази глава, с която сте сега. Друг път вие се оглеждате и сте недоволни от вашето лице. По-добро лице от това не може да ви се даде. Ако ви дадат друго лице, съвсем ще загазите.

Та казвам: оценявайте тази глава, която имате, тия разбирания, които имате. Радвайте се, вие имате много хубави разбирания. Всички хора имат много добри разбирания, но щом се дойде до приложението, не прилагат, няма приложение… Например аз седя и съм щедър. Когато погледна някой човек, той не ми харесва; погледна главата му – не ми харесва. Бръкна в джоба си и търся дребни пари. Напипвам сто лева, но казвам: „Не“, напипвам петдесет лева, пак го погледна и казвам: „Не“, напипвам десет лева, но и тях не давам. Когато напипам пет лева, казвам: „Стига му“. Това не е справедливо. Справедливо е да не знаеш какво имаш в джоба си и като бръкнеш, да не търсиш по-малка монета, а каквото напипаш, да го дадеш, да не разсъждаваш. Когато бръкнеш и хванеш сто лева или сто и петдесет лева, дай ги – законът е този. Така е, ако искате да се поправите.

При един съвременен епископ, католически или православен, идва богомолец, хваща ръката на владиката и слага една банкнота от десет хиляди лева. Какво трябва да направи владиката с тия пари? Той ще вземе да ги тури в джоба си. Щом си отиде богатият човек, след него идва сиромах – и той целува ръка на владиката. Когато сиромахът целуне ръката му, владиката трябва да даде това, което му е сложил в ръката богатият. Владиката служи само като един проводник. Когато погледне към сиромаха, той трябва да каже: „Много ми харесваш, мога да ти дам десет хиляди лева, понеже ти си се молил заради мен. Ще ти дам тия пари, ти да се помолиш за мене, че като човек правя грехове“. Или да кажем, че богатият е дал хиляда лева – една целувка е хиляда лева. Владиката счита устните на бедния човек за толкова чисти, че само за да го целуне той, ще даде хиляда лева.

Трябва да имате такива разсъждения. В живота трябва да има една правилна обмяна на мисли и чувства. Във всеки момент, когато се представяш пред лицето на Бога, трябва да бъдеш изправен и разположен. Не само да искаш благословение, но това благословение, което Господ ти е дал, го давай и на другите. Аз похвалвам поета – каквото богатство Господ му даде, той пише стихове и даром ги дава. Можеш ли да накараш един поет да ти напише едно стихотворение? Колко ще ти вземе? Човек от добра воля написва нещо. Цигуларят също свири от добра воля, но можеш да му дадеш хиляда долара, които правят осемдесет и две хиляди лева. Някъде този цигулар с пари го заставят да свири, друг път отива в някой дом и без да му плащат, свири. Кое е онова, за което свири? И там има нещо дадено – и те са платили; не мислете, че не се плаща в света.

Ако Бог на едного дава повече, а на друг – по-малко, това зависи от човешкото разбиране, а като не разбираш това, криво разсъждаваш. Ако Господ ти беше сложил слонска глава с дълъг хобот, какво щеше да правиш? На всеки едного Той е дал точно онова, което му трябва. Аз съм ви привеждал това положение: тези тела, в които сега сте облечени, вие сте си ги харесали. Един окултист и учен човек така представя работата – аз изнасям неговата мисъл, това е според неговата идея. Горе-долу той е прав, като казва, че всичките тела на хората са като костюми, изложени на витрините в другия свят. Ако някоя душа иска костюм, тя ще облече едно тяло, сложено в една форма, после ще го съблече. Тя облича едно, второ, трето тяло, докато облече форма, която й хареса. И щом й хареса една форма, тя от нея не може да се освободи. Иска да я съблече, започва да рита, да рита, но все повече се оплита, докато най-после се роди на Земята. Щом обичаш дрехата, когато я облечеш, не можеш да се освободиш от нея. Ако започнеш да риташ, ще се намериш роден на Земята. Та казвам ви: законът е верен – щом обичате нещо, непременно то се хваща за вас; и най-после това, което желаете, ще стане.

Затова седнете и мислете за онова, което е положително – за онова, хубавото, постоянно мислете! А вие седите и мислите лошо за себе си… Мислите лошо за себе си, а искате другите хора да мислят добро за вас. Научете се да оценявате онова, което Господ ви е дал. Детето трябва да оценява своето детство, възрастният трябва да оценява своята възраст; музикантът – да оценява музиката, поетът – да оценява поезията; работникът трябва да оценява своята работа. Оценявай в даден случай онова, което имаш. Онова, което оценяваш, то ще дойде; онова, което не оценяваш, няма да ти се даде. Всички нещастия произтичат от факта, че ние сме неблагодарни за онова, което имаме – и вследствие на това животът ни се изопачава. Как се изопачава? Вземаш един плод, държиш го една седмица, две седмици (някои плодове не могат да траят дълго време) и той изгнива. Ти трябва да вземеш на момента да го изядеш; щом остане за няколко дена, той сам по себе си ще се развали. Има неща, които са спешни – не ги оставяйте! Сготви си ядене, не го оставяй за другия ден – до довечера трябва да се изяде. Аз съм имал опити: всичко, каквото оставям, се разваля. Това, което ти готвиш, се разваля. За Природата въпросът е друг. Каквото приготвиш днес, трябва да го изядеш. Утрешният ден ще донесе нещо ново.

Казвам: научете се сега да мислите, понеже човекът се отличава със своята мисъл, той е онзи, който мисли. Всички противоречия в света са начини да ни заставят да мислим. Това са противоположности. Да кажем, ти се считаш за нещастен… Не че онова, което чувстваш, не е вярно, но ти се радваш и оценяваш радостта, а не оценяваш скръбта. Когато си радостен, ти си захласнат в своята радост, а в скръбното състояние си много разположен да направиш услуга. Някой път, когато си страдал, си готов да услужиш повече, отколкото когато си радостен. Някой път си се облякъл официално като министър, отиваш на визита, виждаш някой беден човек и казваш: „Нямам нищо“. Щастливите хора нямат време за нищо, но трябва да ги хване скръбта, която казва: „Скоро направи това!“. Скръбта тук е намясто. Някой пита: „Защо скърбя?“. Ти си министър-председател и скръбта ти казва: „Слез от автомобила, направи услуга!“. Ако не направиш тази услуга, ще ти пати главата. Скърбите са благословение.

Аз имам два много интересни случая. Отива един човек при един български чорбаджия да му иска нещо, а той му казва: „Иди да работиш!“. Казват на чорбаджията: „Знаеш ли, този човек ще стане министър-председател.“ „Брей, не думай!“. Тогава той вика човека в къщата си: „Ела бе, момче!“. И другият случай: при един свещеник идва един калугер, който ходел окъсан по селата – отивал в Света гора на хаджилък и знаел няколко езика. Гледа го попът – иска да се освободи от калугера. Последният му иска 50 лева за път, но попът казва: „Нямам“. Калугерът си отива. Аз се приближавам при свещеника и казвам: „Ами този калугер е Христос!“ „Стой, не думай, пари имам! Ако е Христос, готов съм да дам!“. Че това е неразбиране, ние много материалистично разбираме работите. И Христос казва: „Понеже гладен бях… това бях, онова бях.“ „Господи, кога? Не Те видяхме!“ „Понеже не сте го направили на едного от Моите малки братя, и на Мен не сте го направили“.

В един човек всякога виждай Божественото, зачитай онова, с което Бог е благоволил да го надари. Направи му една услуга и виж Божественото в него – това е добрият начин. По този начин вие ще подобрите живота си. Всяко добро, направено по този начин, влиза в скачените съдове. Ако разсъждавате така, вашата карма постепенно ще се разтопява, разтопява – и във вашата долина на живота тревата ще започне да изниква, ще има за оране и плод ще има. Този е правият път.

Оценявай онова, което Бог ти е дал. Не роптай против главата си, не роптай против дробовете си, не роптай против стомаха си, не роптай против краката си, против ръцете си… Всичко онова, което Бог ти е дал, използвай го в дадения случай – то е намясто; в другия живот Той друго ще ти даде. Благодари на Бога – това е щастието на човека. Проверете това и ако е вярно, следвайте този път. По-права философия от тази няма. Това е философията, която съществува в Природата – тя така работи. Природата наблюдава хората: щом сте съгласни с нея, и тя е съгласна с вас. Няма нещо по-хубаво от това, да бъдеш в съгласие с Природата; и няма нещо по-хубаво от това, тя да бъде в съгласие с теб. Ако ти си в съгласие с нея, и Природата ще бъде в съгласие с теб; ако ти си в несъгласие, и тя ще бъде в несъгласие.

Сега какво разбрахте в ядката, каква разбрахте от правилото? Цялата погрешка е в това, че не сте заинтересовани от следното: вие трябва много да платите за нещата. Ще ви приведа един български анекдот – дали е верен, или не, не зная. Отива един да си купува ахтапод. Продавачът по погрешка отрязва едно парче сапун. Човекът взема ахтапода, начева да го дъвчи, а оня започва да се пеняви. Българинът си мисли, че ахтаподът е особен, и казва: „Пениш се, не пениш се, пари съм дал, ще те ям“. Пък то какъв ти ахтапод – сапун! Питам: щом е сапун, трябва ли да го ядете? И вие понякога представлявате точно това. Бих показал несъответствието на една мисъл. Казвате: „Толкоз ли съм глупав, та да ям сапун!“. Ала колко пъти ядеш сапун и казваш: „Пари съм дал“. Ти ядеш, а той се пени. Сапунът за какво е? За очистване на дрехата, за пране. Следователно когато искаш да се очистиш, сапун ще вземеш; когато искаш да се наядеш, ахтапод ще вземеш.

Един американски цигулар отишъл да взема уроци при виден професор. Последният поискал 10 000 долара за един урок от три часа. „Втори урок ще искате ли?“ „Не – отговаря цигуларят, – засега е достатъчно, всичко научих за десет хиляди долара“. Не е долар, не са два, а десет хиляди долара. Да ги дадеш от джоба си за един урок… Казвам: вие не сте се научили, защото нищо не сте платили. Ако платите за една лекция десет хиляди долара, ще се научите. Чудите се, че за една лекция са дадени десет хиляди долара. В Природата има един закон и аз сега ще го преведа: когато не оценяваш една постъпка или едно действие както трябва, глобяват те десет хиляди долара. Тук доброволно ще дадеш на професора, т.е. на Природата: щом изпрати своите агенти, ще платиш – ще те глобят според закона. Закон е, трябва да се плати. Стражарите седят с перото и кой къде плюе, глобяват го. Хубаво е това – всеки трябва да си извади кърпичката.

Ако не изпълните онова, което ви казвам, всеки един от вас ще даде десет хиляди долара за един урок. Ако имате пари, нямам нищо против да платите. Четири-пет глоби по десет хиляди долара – петдесет хиляди долара, които правят пет милиона български лева. Всеки един от вас да мисли добре!

После нали трябва да правите някакви справки и трябва да ходите на пощата да си дадете адреса. Адресът трябва да бъде много точен. Някой път ви намират на еди-коя си улица, еди-къде си. От невидимия свят обичат, когато ви пишат, да имате точен адрес. А вие не можете да имате точен адрес, ако не правите добро. Тогава каквото ви изпратят от невидимия свят, няма да дойде. Щом правите добро, вече имате точен адрес и тогава всичките ви работи ще се оправят. Защото всичко, каквото съдържа Земята, е за разумните хора. Един ден всеки от вас ще участва в тия блага – на Земята има още хиляди неопитани блага и те очакват разумните хора да дойдат и да им се радват.

Вие сега мислите за оня свят – да умрете и да се преродите. Но вие ще направите една погрешка. Турците казват: „Дойде говедо, вол си отиде“. Ако си се родил говедо и си отидеш вол, какво си придобил? Сега аз ви казвам какво можете да направите: поне една плевня можете да запалите. Казвам: свещ можете да запалите. Вие отговаряте: „Нищо не мога да направя“. Една стомна вода можете да донесете навреме – това струва милиони. Ако не я донесете навреме, това нищо не струва. Някой път човек би дал милиони за една стомна вода. И ако навреме запалиш свещта, и тя струва много. Навреме правете всичко онова, което ви казвам.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 8 януари 1937 г., 5 ч., петък, София, Изгрев