1934 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Качества на реалното

 

Отче наш

 

Прочете се резюме на темата: Ползата от богатството и сиромашията. Прочетоха се темите: Най-малката и най-голямата спънка в живота; Отличителните черти на минералите и растенията. За следващия път пишете върху темата: Съществени качества на свободата.

Каква е разликата между голямото и малкото? В геометрията най-големият ъгъл от колко градуса е? (– „360 градуса.“) Има ли такъв ъгъл? (– „Да, това е цял кръг.“) Окръжността има 360 градуса – значи от колко ъгъла е създадена? (– „От четири прави ъгъла.“) Например лицето на змията е свързано, сраснато с гръбначния ¢ стълб, няма никакъв ъгъл. При кучето имаме ъгъл от 45 градуса, при слона – 90 градуса, а при човека – 180 градуса. Лицето на човека е успоредно на гръбначния стълб, или образува с него ъгъл от 180 градуса. При 180 градуса имаме две паралелни, успоредни линии. Между две успоредни линии какъв ъгъл съществува? (– „Два прави ъгъла.“) Ако съберем четири прави ъгъла, по 90 градуса всеки, това прави 360 градуса. Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада? На физическото поле, в света, в който живеем, начертайте такъв ъгъл от 360 градуса! Ъгъл от 90 градуса може да се начертае, от 179 градуса може да се начертае, но щом дойдем до 180 градуса, не може да се начертае ъгъл, образува се една права линия повидимо.

Двама души не си хармонират – те съставят един ъгъл. Ъгъл се образува, когато един от двамата е на противоположната страна: има два възгледа, но има и една допирна точка, и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям. При най-голямото противоречие те образуват права линия; и при най-малкото противоречие се образува права линия. Къде се примиряват тогава? Къде може да се прояви примирението? Къде е най-голямото противоречие? Тук навлизаме в друга област. Какво отношение може да има между един ъгъл и противоречието? Вярно ли е, че двама души, които имат противоречие, образуват един ъгъл? Това аксиома ли е, или предположение, което трябва да се докаже? Допуснете, че вие сте тези двама души и може да образувате един ъгъл – хващате се за ръцете и опъвате краката си настрани. Какво се образува между краката? Правили ли сте опити какъв ъгъл може да образувате? Някой път сте се хващали за ръце, но не сте измервали какъв ъгъл може да се образува. (– „Образува се остър ъгъл.“)

Ние живеем в един огънат свят. Никъде в света няма плоскости. Целият свят е една огъната, корубеста площ. Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде в безкрайността. Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ. Има ли такава площ, която е безконечно дълга? Какво се разбира, когато в геометрията се казва, че успоредните линии някога ще се срещнат? Ако те са успоредни в цялата дължина, как ще се срещнат? (– „Този израз е извлечен от перспективата. Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността. В перспективата става това.“) Например колко висок може да бъде най-големият човек и колко – най-малкият? Колко сантиметра може да бъде най-малкият човек, когото Природата е направила някъде и удовете на когото са така развити, както в големия човек? (– „35 сантиметра.“) Вестниците пишат за едно джудже от 30 сантиметра, което един англичанин носил в джоба си.

Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат общ център, пресичат се някъде. Нали две линии трябва да се пресичат някъде, за да образуват ъгъл? Ако две линии не се пресичат някъде, може ли да се образува ъгъл? Не може. Щом се образува ъгъл между две линии, какво отношение се образува между тях? (– „За да се образува ъгъл между две линии, трябва да имаме общ елемент в пресечната им точка.“) Две линии са граници на две плоскости. Плоскостите са граници на един куб. Осем куба са граници на един тесаракт. Под точка ние разбираме, че има две линии, които се пресичат. Съществува ли линията като реалност в света? Не съществува. Точката реално съществува ли? Не съществува. Как така говорим за неща, които не съществуват? Например звук съществува за един човек, който има слух, има ухо. За един човек, който няма ухо, няма слух, съществува ли звук?

Сега да минем на друга страна на въпроса. Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение, но не знаете точно къде е. Например много пъти казвате, че скърбите. На кое място се намира специфично скръбта? Всички страдате, но аз бих искал да ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ¢ – на кое място живее тя? Щом съществува, трябва да живее някъде. (– „В слънчевия сплит.“) Тогава работата е лесна – хващате я и я изваждате навън. А радостта къде е? Вие казвате, че е пак в слънчевия възел. Проверете радостния човек и ще видите, че вратът му е по-широк, има по-голям диаметър. Щом човек е скръбен, вече има различие в мярката – вратът му е по-тесен. Ние отвън можем да измерим точно степента на скръбта и степента на радостта на човека.

Какво разбирате вие под думата скръб, как я чувствате? Какво нещо е скръб? За какво скърби някой човек? Скърби, че няма пари. Какво отношение има между него и парите? Парите никак не скърбят, а пък той скърби за тях. Парите да са болни, не са, глава да ги боли, не ги боли, да са гладни, не са, дърва за огрев да нямат, и това не е. Всичко си имат парите, а при това скърбиш за тях. Питам сега: как може да скърбиш за този, който не скърби за теб? Нали законът е: ако те обича някой, и ти го обичаш; тогава, ако скърби някой за теб, и ти може да скърбиш за него.

Майката може да скърби за сина си, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея. Някой казва, че е скръбен, че е сиромах – скърби за сиромашията, а пък тя и пет пари не дава. Срещали ли сте някъде сиромашията? (– „Има я някъде.“) Къде е? (– „На Изгрева е доста голяма.“) Аз съм срещал някои хора, които тежат повече, и други, които тежат по-малко, и съм забелязал едно съвпадение: сиромасите тежат по-малко, а богатите тежат повече. Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил. Сиромаси хора – да, но сиромашията – не. Откъде произтича думата сиромах, думата беден? (– „От липсата на условия.“) Болният човек е резултат от липсата на здраве.

Сега да направим едно малко разсъждение. Вие имате един орех и в него имате една възможност. Да кажем, че имате възможност да го изядете, обаче във вас се заражда идеята да го посадите. Като го посадите в земята, той се поляризира и образува елипса; това, което е било за ядене, вече не е годно, няма го. Орехът се е поляризирал в две направления, образувал е два полюса (фиг. 1). От единия и от другия полюс излизат разклонения – едното нагоре, а другото надолу.
Какво е станало с този орех, който не може вече да се яде? Поникнал е. Вие считахте, че той е изгубен за езика. Можехте да го изядете, но се оказва, че този орех израства в дърво и вместо един, може да имате 10, 20, 100 ореха. Сега да допуснем, че вие сте изгубили ореха и страдате. Това ваше страдание има ли място? Страдате, понеже не сте разбрали ореха. Питам: като го изядете ли сте по-добри, или като го посадите? В конкретния случай земята изяде ореха.

Сега другата страна: както е сегашният живот, възможно ли е да живеете без страдания? Всякога може да се избавите от едно страдание, но трябва да разбирате. Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания. Ако се намерите в неговата посока на движение и не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне и ще имате страдание. Ако той върви напред, а вие – след него, зад гърба му, няма да имате никакви страдания, няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде, или след него? Силният човек трябва да бъде пред слабия. Някой дойде и обиди силния, като му каже: „Един слаб човек зад теб едва се движи, като костенурка е, ти трябва да вървиш след него“. Какво ще почувства силният човек, ако го накараш да върви полека-лека? Ще почувства страдание. Върви той така ден, два, три, четири, пет, шест и започне да разсъждава, да философства: „Какво ще добия?“. Колко начина има да се освободи от този, да не ходи след него? Какво трябва да направи – да го вземе на гърба си ли? (– „Може да го заобиколи.“) Не може да го заобиколи, понеже няма място. (– „Може да го прескочи, а може и да го вземе на гърба си.“ )

Сега по закона на сравнението говорим за силния – бащата, и за слабия – малкия му син. Синът слуша баща си, понеже той е по-силен, а първо е и по-умен. До известно време синът се подчинява на бащата, но когато завърши четири факултета, а баща му е завършил само един, той вече се различава в своето разсъждение и започва да не се подчинява на баща си. Питам: кое е онова, което ще измени отношенията между тях? Може ли синът да бъде нещо повече от баща си, как мислите? Нека да разсъждаваме. Да вземем един пример. Представете си, че имате една ябълка от едно ябълково дърво. Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката. Това семе ще даде ли по-сладки ябълки от първите, от които е излязло? (– „Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат. Казват, че дивите плодове са по-сладки, а облагородените са изгубили от своята сладчина.“) Но са добили по-голяма сочност.

Още едно сравнение: може ли водата да излезе по-високо от своя източник? Може, ако има някакво изкуствено налягане. По естествен път не може да излезе по-високо, може само до същото ниво. По естествен ред синът не може да бъде по-високо от баща си; това, което бащата знае, и синът ще го знае. (– „Христос беше по-високо от баща си Йосиф.“) Йосиф не беше баща му. (– „Библейският Йосиф18 излезе по-умен от баща си Яков.“) Не беше по-умен. Когато Яков19 дойде при фараона, той благослови синовете си, а Йосиф не благослови своите синове. Само силният, умният благославя. (– „Как Каин излезе от Адам?“) Не излезе от Адам. Всичко, каквото се пише и говори за Слънцето, вярно ли е? Това са относителни работи. В някои отношения е вярно, привидно има нещо вярно.

Има две неща, не зная дали да ги кажа на вас, или не. Цялото никога не може да стане по-голямо от себе си. (– „Може да се надуе.“) Щом го надуват, то не е цяло, а е част. Човек, който расте и се развива, не е цяло. Цялото не седи в човешкото тяло, не седи и в неговия ум, понеже и умът расте. Нещата, които растат, не са цели. И умът на човека не е цял, и сърцето му не е цяло. Противоположното на цялото кое е? (– „Частите.“) Като казваме най-голямото, разбираме, че не може да има нещо, което да го измени. Питам: тогава на какво е свойствено най-голямото? На цялото. То се нарича най-голямо, понеже по-голямо от него няма. Някои неща наричаме най-големи, понеже от тях по-големи няма. Най-малкото се нарича така, защото от него по-малко няма. (– „Пътят между най-малкото и цялото какъв е?“) Пътят е път за най-малкото, за да може да отиде при най-голямото. Към голямото има много пътища, а към малкото колко пътища има? Голямото и малкото се отличават по това, че за голямото има безброй пътища, а за малкото има само един път. Това, което има само един път, то е най-малкото. За да се отиде до него, има само един път, а това, към което има безброй пътища, неизброими пътища, то е най-голямото.

Как ще определите най-голямото, за да добиете конкретна идея? Безброй пътища има към голямото, а към малкото има само един път – така мисля аз, така определям. Кое е най-малкото, към което има само един път? Някой казва: „Човек трябва да върви по правия път“. Къде е правият път? Всички говорят за прави пътища, но къде са те? На Земята няма прав път. И да вървиш нагоре, не е към Слънцето, не е към Луната – къде е правия път? (– „Пак е нагоре.“) Под думата нагоре трябва да разбираме най-голямото, а когато говорим за надолу, то е най-малкото. Те се отличават по две свойства: щом се качваш към най-голямото, ти се разширяваш нагоре, щом отиваш към по-малкото, там се стесняваш. Това са метафизични работи. Метафизиката20 е една гимнастика за ума, която може да ви докаже, че три е равно на две и две е равно на три.

Нали знаете онази приказка за кокошката? Един син, като се върнал от странство, искал да докаже на баща си, че две е равно на три. Той му казал, че по новото учение две кокошки са равни на три кокошки. Бащата се чудел и казал: „Синко, ще направим опит за това“. После казал на жена си да заколи две кокошки и да ги свари. Като ги сложила на трапезата, бащата казал на сина си: „Едната кокошка е за майка ти, другата е за мене, а третата е за тебе“. Това е един анекдот, той нищо не доказва.

Да допуснем сега, че всички вие приемате, че има същества, които са завършили своето развитие, живеят някъде и ръководят съдбините на човечеството. Вие проповядвате това учение и казвате: „След като се помолих веднъж, отговори ми се“. Някой път се молите и нищо не излиза. Казвам: има случайни неща – някой път има такива съчетания на условията, при които можем да мислим, че нещата са станали точно заради нас.

Например един селянин влиза в един град. Там са направили арка, окичили са града със знамена, за да посрещнат някое знаменито лице, което се връща у дома, но селянинът казва: „Направили са арка и целият град са окичили със знамена, защото са знаели, че аз ще отида“. Той си мисли, че арката и знамената са заради него. Ти вървиш някъде, задухва вятър, раздрусва крушите на някое дърво и като изпопадат, казваш: „Този вятър заради мен подухна и събори крушите. Това е от Провидението“. Това може да е вярно толкова, колкото е вярна мисълта на онзи селянин, че арката и знамената в града са заради него. Вятърът разклаща хиляди дървета и повечето круши окапват на земята. Тогава идва стопанинът на тези дървета, който има интерес от крушите и не обича вятърът да ги събаря. Ти казваш: „Този вятър заради мен дойде“, но онзи стопанин казва: „Разбирам да паднат една-две круши, но не и всичките. Ти защо накара вятъра да събори всички круши?“. Тогава те хващат и те държат отговорен. Какво трябва да направиш, какво трябва да кажеш, за да се избавиш от отговорност? Ти ще започнеш да философстваш пред стопанина: „Ако има много круши по дървото, няма да бъдат толкова сочни. Крушите бяха повече, отколкото дървото може да отгледа, но вятърът като ги раздруса и събори, останаха по-малко“.

Ние започваме със себе си. Най-първо сме будни към себе си, усещаме, че имаме известни задължения към своето тяло, защото знаем, че то ще ни бъде полезно. Ти искаш едно същество да ти помага – какви отношения трябва да имаш към него? И какви отношения трябва да има към теб това същество, за да ти помогне? Какви качества трябва да има? Неговото съзнание трябва да е будно.

Да дойдем не до отвлечените, а до реалните отношения. Първо изучаваме реалното. Кое е реалното? Реалното е това, което при всички условия не се мени, а си остава едно и също. Реалното не се мени. Щом нещо се мени, то не е реално, а е променливо. Любовта, за да бъде реална, не трябва да се мени. Силата, за да бъде реална, не трябва да се мени. Здравето, за да бъде реално, не трябва да се мени. Щом се изменя здравето, то не е реално.

Питам тогава: скръбта реално нещо ли е? Не е реално нещо, понеже се изменя. Здравето реално нещо ли е? И то не е реално, понеже се изменя. Здравият става болен, болният става здрав. Тогава нашето здраве е относително здраве. Скръбта ни е относителна скръб. Значи скръбта не е реална, а относителна, понеже може да се изменя. Скръбта показва известни отношения само в дадения случай. Николай, как бихте изразили тези отношения в математиката? Когато двама души скърбят, как ги означаваме в математиката? Един богат как ще го означим математически? (– „Той е растяща функция.“) Какъв знак ще му сложим? (– „Положителен знак.“) А на този, който е сиромах, който постоянно осиромашава? (– „Ще му сложим положителен знак, но той е намаляваща функция.“)

Да дойдем до известни разсъждения. Да допуснем, че имате пълно шише с шампанско. Пълното шише е богато, но като дойде един ваш приятел и му налеете една чаша, после втора, трета, четвърта, какво става с шишето – обеднява. Но то не е загубило възможността да забогатее отново, значи неговата форма си остава същата. Може пак да го напълните с шампанско и да стане богато, после може пак да го изпразните. Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило? Като е осиромашавало, то е изгубвало известна тежест. Това, което е изгубвало, съществено ли е за него? Не е съществено. И тази тежест, която е придобивало, съществена ли е за него? Пак не е съществена. Шишето си остава в своята форма. За шишето в дадения случай като че ли е безразлично, то казва: „Все ми е едно. Безразлично ми е кога съм пълно и кога – празно“. Учените хора казват, че когато шишето е празно, в него има въздух. Но дори да изтеглим въздуха, пак остава нещо в шишето.

Да направим сега друго сравнение. Пускат те в едно подземие, където има каси, и ти дават ключове, с които да ги отваряш, и каквото ти трябва, да си изваждаш. Понеже тези ключове са цял сноп, едва можеш да ги смъкнеш. Даваш да ги носи друг човек и ти вървиш отпред, а той отзад. Виждаш, че този човек е отишъл някъде, търсиш го, но никъде го няма. Отиваш при затворените каси без ключовете – какво ще придобиеш? В тях има пари, богатство, но всичко е заключено. Онзи човек отива при един свой приятел, хвали се с ключовете и казва: „Мога да ги продам на някого, от един будала ги взех“. Питам: какво е придобил той? Онези, сиромасите, са хората, които взеха ключовете на богатите. Богатите хора са без ключове, а сиромасите са хора с ключове. Сиромахът има ключовете, а богатият – касите. Има неразбиране помежду им. Богатият казва: „Да намеря ключовете!“, а сиромахът казва: „Да имам касите!“. Сиромахът може да работи – това са ключовете. А пък богатият не може да работи, той има касите. Какво трябва да се прави сега?

Разбиране трябва да има, ще направиш съюз. Ти си сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати за това, че си ги носил, и казва да си вървиш. Тогава какъв съюз може да стане? (– „Ще се уговорят всички точки.“) Този договор кой ще го изпълнява? Направили мишките договор с котката. Котката подписала, че дава свободен ход на всички мишки. (– „Някои мишки искали да закачат звънец на котката.“) Само на умрелите котки.

От ваше гледище какви искате да бъдете? Може да кажеш: „Аз искам да бъда учен, но нямам условия“ – някой ще ти помогне. Между 100–200 души, бедни хора, всеки казва, че иска да бъде нещо. Коя е чертата,  свойствена за сиромасите? Може ли да ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите? Във физическо отношение всички богати се групират на едно място, а пък бедните не могат да се съберат на едно място. Богатият си има звънец, отдалеч говори. Търговецът говори със звънец. Сиромахът трябва сам да говори. Богатият от вкъщи ще дрънка и ще поръча да му донесат един килограм захар, два килограма ориз, а пък бедният, който няма звънец, не може да дрънка, ще иде в бакалницата. Богатият отдалеч дрънка, а пък сиромахът – отблизо. Ако вие дрънкате отблизо, какъв сте? Сиромах. Ако дрънкате отдалеч, какъв сте?

Оплаквате се, че нямате близки. За да ви бъде някой човек близък, той трябва да бъде сиромах. Тогава правя извода: близък човек може да бъде само бедният, а богатият – далечен. Кое е онова, което заставя хората да обичат богатството повече, отколкото сиромашията? Николай, ти си учен човек, кажи. (– „Богатството подразбира възможности, а пък човек се радва на възможностите. Сиромашията всякога подразбира ограничение.“) Хубаво, съгласен съм. Но да кажем, че е зимно време – как бихте желали да живеете: в една неограничена стая или в една ограничена? Вие сте прави, че лятно време е хубаво да се живее в безграничното. Хубаво е да бъдете богати лятно време, но зимно време – в сиромашия.

Един българин отивал на гости и се спрял в едно далечно село. Отишъл в една къща, където готвели голяма патица. Като влязъл, стопаните скрили патицата. Той чакал да я сложат на масата, обаче те сложили само малко лук и хлебец. Като заспали вечерта, той станал, взел патицата, сложил я в торбата си и казал, че бърза, понеже има много работа. Казал още: „Моите патици са много несръчни, могат да ми направят голяма беля. Отивам да уредя този въпрос. Ако остана тук, ще имам голяма беля“. Като си отишъл, онези си казали: „Добре, че се освободихме от него“. После виждат, че патицата я няма. Той уредил въпроса с патицата. Какво са имали предвид онези, които са създали този анекдот? Като дойде един гостенин, нагости го от патицата, за да не отиде цялата.

Какво се крие още в тази приказка? Тя разкрива две неща: онзи, който идва на гости, е нечестен, мисли за себе си, но и онези, които го приемат, са нечестни, скържави, мислят за себе си. Тази приказка иска да покаже, че който е задигнал патицата, е много умен, оправил си е работата. Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди си работата“. Онзи, който е създал тази приказка, иска да каже друго нещо, моралът ¢ се изразява в друго направление. Например вие намерите на пътя някоя кесия с пари,  това е сварената патица – ще я върнете ли? Казват, че трябва да върнете кесията. Но аз казвам, че стопанинът, който е изгубил парите, е заминал за онзи свят и няма роднини. Какво трябва да се прави с парите? (– „Сегашните закони казват, че трябва да се предадат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.“)

Представете си, че трябва да ви подложат на едно изпитание, на едно изкушение, за да се покаже кой докъде е стигнал, кой какъв морал има, дори трябва да ви подложат на всевъзможни изпитания. Например някои от вас ще ви вкарат в богата стая, с богати гозби, и ще ви кажат да не ги бутате, а вие три дена не сте яли. Ако ви гледат през една малка дупка, какво ще правите? Първо ще се разхождате, ще поглеждате наоколо, после ще погледнете към гозбите и после какво ще направите? Някой от вас ще вкарат в стая, пълна с каси злато, а пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент, искате да следвате в университет. Казвате си, че еди-кой си моралист еди-какво си е казал, мислите и поглеждате касите; после пак си кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо, хата олур.

Могат да ви поставят на ред други изпитания и човек може някъде да издържи, някъде – не. Питам: ако всинца на общо основание ви прекарат да минете през едно планинско място, където има скъпоценни камъни, големи колкото кокоши яйца, колцина от вас ще минат, без да си вземат от тях? Най-малко по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго.

Например пуснете едно българско дете в градина, където са нападали ябълки, и му кажете да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? Все ще имат по една-две ябълки в джобовете си. (– „Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение. Само децата да не късат.“) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене.  Като стопявате снега, той разваля ли се? Стопява се, за да се прояви в друга, по-съвършена форма. Като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка става негодна да я яде човек. Почвата и някои животни ядат изгнилото вещество, но в прекия смисъл на думата вие сте прави – плодът ще стане негоден за човека. Първоначално плодовете са имали други качества, никак не са гниели, всякога си оставали пресни. Сега те са образували ред вторични качества, но първоначално не е било така.

Например някой човек се ражда с първични дарби, които Природата му е дала, но има и наследени от баща си, които също се проявяват. Желанието на човека да пие спиртни напитки не е от Природата, наследено е, това е вторичен навик, дошъл отпосле. Първоначално човек не е имал навик да събира, после се е образувал навикът да събира съкровища. У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито. Например ако на една кокошка ¢ сипете една крина жито, след като се наяде, тя ще започне да рови с крака, ще остави житото и ще замине. Ако оставите пред една катерица зрънца от царевица, след като се наяде, останалото ще го прибере и ще го складира някъде. Мравките, като намерят жито, ще го вземат и ще го скрият някъде. Кокошката е нехайна в това отношение. Каквото и да намери, тя казва: „Аллах керим“. Има вторични качества, които отпосле са израснали, в течение на хилядите години развитие. Нашите растения са се развили при различни условия. И малките организми – мухите, и рибите са се развивали при известни условия. Тях Природата ги е впрегнала да работят при разни условия, за да родят нови форми.

И богатството, и сиромашията, всичко това Природата го употребява като импулс, като подтик. Богатството и сиромашията са средства, за да работи човек. Богатият е заставен да мисли в едно направление, сиромахът е заставен да мисли в друго направление. Богатият мисли как да запази това, което е придобил, а пък сиромахът мисли как да придобие нещо. Богатият е консерватор, а пък сиромахът е демократ. В една консервативна партия има нещо придобито – тя мисли как да го запази; иска да се приемат закони, с които да се запази придобитото. Сиромахът няма нищо и търси начин да добие това, което няма.

Може да направите един малък опит с някои закони, които функционират. Да допуснем, че сте в един клас и някой от вас е слаб, болен. Всеки от класа може да отдели малко количество енергия и да я предаде на болния. Да кажем, че класът е от 100 души – ако всички дадат най-малко по сто единици енергия, то болният ще оздравее. Ако разходите един болен човек между здрави хора, той ще вземе от тях. Или ако заведете болния между растения, да мисли за тях, той ще оздравее. Единственото нещо, което вреди на болния, е мисълта, че тази болест е неизлечима. Някои болести се дължат на недоимък, а някои на излишък, на неупотребени вещества, които трябва да излязат от тялото. Например на един неврастеник, който не може да търпи, какво му липсва? Липсва му известно количество вода. Той има малко количество вода в съединение в тялото си. В него има натрупване на чрезмерно електричество, което го суши. Количеството вода, което липсва, трябва да се даде на организма и неговата неврастения изчезва. В този човек трябва да се образува магнетично състояние и тогава той ще почувства, че може да търпи. Нервен ли си, малко вода имаш. Трябва да знаеш как да внесеш вода. Сега може да се изяснят нещата. При неврастенията липсва първата вода. Трябва да се намери най-чистата вода. Водата е добър проводник на електричеството и следователно на нервния човек трябва да му се даде вода, за да протече в него това електричество и да се образува магнетично течение – той е имал подпушване на тези енергии в себе си.

Ако в тялото се събере повече вода, отколкото трябва, то ще се образува флегматичен темперамент . Тогава трябва обратен процес – да изкарате водата навън. Много хора страдат от застояване на вода, от воднянка. Какво трябва за такъв човек? Трябва изпарение. Имате дете, което обича да се гневи. Действате с една мярка, с втора, с трета, с четвърта, но по никакъв начин не можете да го укротите. Завеждате го в гората и тъкмо да се разсърди, задава се мечка (вие ще направите една изкуствена мечка). Какво ще стане след като дойде мечката? Гневът на детето веднага ще изчезне.

Гневът на човека изчезва по две причини: от страх и от любов, а може да се появи всякога при липса на любов и при липса на страх. Ако се гневите, значи малко се страхувате. Прибавете още малко страх, за да се махне гневът ви, и няма да се нервирате. Или ще си създадете другото положение. Ще вземете малко любов, но от коя доза? От колко елемента е съставена любовта – от елементите и –А. Щом плюсът минава в минуса, ще се яви светлина. Когато някой минава от положителния полюс в отрицателния, явява се светлина. Плюсът може да мине в минус, но минусът може ли да мине в плюс? Кой се унищожава в дадения случай – силният или слабият? Минусът нали е по-слаб? (– „Във физиката, когато имаме един положителен и един отрицателен полюс, получава се искра.“)

Аз сега превеждам: почвата е минус, зрънцето е плюс. От тях се раждат плодовете. Плодовете падат на земята – тя е минус. Слънцето е един плюс, но винаги плодовете ще падат при минуса. Ако не бъдеш при минуса, не може да се ползваш. Плюсът е един закон, който действа в теб, а минусът, това са условията. Плодът винаги ще стане и ще иде при минуса. А и В са двама души: едното лице има да взема 1000 лева, а другото има да дава 1000 лева. Тогава какво става? Този, който има да взема, е минус. Помнете: той е имал 1000 лева и ги е дал, минус е този, който има да взема.

А – 1000 – 0 – минус

В – 1000 – плюс

Богатият става богат по причина на бедния. Всички богати хора са събрали парите и имат да дават, те са големи длъжници. Богатите хора са длъжници и те трябва да си платят дълговете, а пък сиромасите имат да вземат. Така работите ще се уравновесят.

Да допуснем по същия закон друго нещо: единият обижда, а другият е обиден. Кой е богатият? Този, който обижда, е богатият – той има да дава. Обиденият е този, който има да взема. Следователно онзи, който обижда, е плюс, а обиденият е минус. За да се уравновесят работите, за да прекратите процеса, какво трябва да стане? Плюсът трябва да се превърне в минус. Онзи, който ви е обидил, трябва да каже: „Извинете ме, аз ви обидих!“ – и въпросът ще се свърши.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 30 ноември 1934 г., София, Изгрев