1929 ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Източници на живота

Размишление върху Вярата.

 

Четоха се темите Качества на милосърдието и Причини за обществената криза.

 

Като слушам темите ви, забелязвам, че в тях отсъства онова вдъхновение, което по-рано съществуваше. Сега пишете по-малко. В това отношение приличате на онзи германски проповедник, който в първите години на своята работа проповядвал много добре, но след време изгубил вдъхновението си – защо? Един ден германският император присъствал на една от неговите проповеди и останал възхитен от нея. На излизане от събранието той казал на своя пръв министър, който го придружавал: „Този млад даровит проповедник трябва да се възнагради. Увеличете заплатата му, за да работи по-добре, да не живее в лишения“. След две-три години гласът на този проповедник не се чувал вече, само от време на време държал по някоя проповед. Това дошло до ушите на императора и той запитал министъра си коя е причината проповедникът да престане да държи своите хубави проповеди. „Много естествено – отговорил министърът. – Когато затлъстее, петелът престава да пее.“

Сега, като писахте върху кризата, каква дума е тя? Гръцка9. Криза съществува не само в обществения, но и в личния живот на човека. Казват например за болния, че се намира в кризата на своята болест – това значи, че болестта е дошла до положение, което определя ще живее ли болният, или ще умре.

На какво се дължи кризата? На недоимък на нещо. Кризата на болния се дължи на недоимък на живот. В широк смисъл на думата недоимъкът на живот изопачава човешкия характер, вследствие на което внася известна дисхармония във всички негови прояви. Казват за някого, че е станал безверник – защо е станал безверник? Защото има много да дава, не му достига нещо. Той изгубва доверие към кредитора си и търси начин да избяга, да се освободи от дълговете си.

Като не разбират проявите на живота, мнозина мислят, че вярванията са причина за критичното състояние на човека. Не, дълговете са причина за състоянието, което той преживява; недоимъкът на средства за живот изопачава характера на даден човек. Ние наричаме безверник всеки, който не иска да плаща дълговете си; вярващ пък е онзи, който е готов да ги плаща.

Какво представлява Новото учение? Всеки който вярва, може ли да следва Новото учение? Новото учение седи в новото разбиране и приложение на Любовта. Нов елемент влиза сега в света; именно този елемент определя посоката на човешкото движение. Ако няма нов елемент в живота, няма да има нищо ново в света. Ново има в мислите, в чувствата и в постъпките на хората. И в Писанието е казано: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам ново“; за новото сърце говорят днес всички.

И тъй, като говорим за обществена криза, ние разбираме криза в живота на хората: парична криза, хлебна криза и т.н. Като настане хлебна криза, всеки започва да търси хляб. Ако срещнете човек, който не е ял десетина дни, ще видите, че едва се държи на краката си, едва говори; нахрани ли се, силите му се възстановяват и той върви смело, решително, с вдигната глава.

От недоимък в храната се явяват различни болести, но болести се явяват и от пресищане. Ще кажете, че богатите ядат най-хубава храна. И това се случва, но срещате богати, на които вкусът е много изопачен, вследствие на което често употребяват нехигиенична храна. Ако отидете сред културни народи, каквито са германците, французите, американците, ще видите колко неестествено се хранят. Понякога германците употребяват месо, което е престояло няколко дена; те не се замислят какви пакости може да им причини това месо. Американците пък обичат в големите горещини да пият студени сиропи; те простудяват гърлото си и сами си причиняват нещастия. Културни народи са и германците, и американците, но в тяхната култура липсва нещо съществено.

В културата на всички съвременни народи липсва нещо съществено, вследствие на което преживяват ред кризи, външни и вътрешни. Под думата култура в тесен смисъл разбираме обработване на семена на растения, на плодни дървета; в широк смисъл тази дума подразбира развитие на индивида, на семейството, на обществото, на народите, на цялото човечество. Днес всички говорят за новия елемент, който е влязъл в културата; кой е този нов елемент? Любовта. Значи Любовта влиза в културата с цел да я подобри, да я подигне и обнови. Влезе ли този елемент в културата, той ще внесе обрат във всички области на живота; влезе ли в дом, където има болести, ще изгони болестите навън; влезе ли в човека, ще го преобрази, ще го превърне в нов човек.

Съвременните хора преживяват различни кризи: сърдечна, умствена и материална. Поради отрицателни чувства, обиди и огорчения, те са подпушили естествените си чувства, внесли са известно наслояване в своето сърце; поради ред умствени противоречия и съмнения, те са внесли големи наслоявания в умствения си живот; и най-после, поради неразбиране великите закони на Природата, те са изопачили своя материален живот. Днес те се нуждаят от нови енергии, от нови течения в организма си, да изчистят всички наслоявания, всички утайки на миналото, които са подпушили техния живот. Само Любовта е в състояние да внесе тези нови енергии в живота, да освободи човечеството от чуждите вещества, останали в него от далечното минало. Както болестите се дължат на натрупване на чужди вещества в организма, така и кризите в обществения живот на човека се предизвикват от чужди, отрицателни мисли, чувства и постъпки. Любовта е единствената сила, която е в състояние да освободи от тия чужди вещества и наслоявания както отделния индивид, така и цялото човечество.

Като се намерят в затруднения, в лишения, хората започват да се оплакват, че гладни ще умрат, че децата им ще останат невежи и т.н. Да придобива човек знания, да стане учен – това не зависи от неговото материално състояние. Много богаташки синове са останали невежи – защо? Не са били способни, не са имали желание да учат. Учеността се определя първо от вложените дарби и способности в човека, след това вече идват материалните условия. На способния те дават възможност да развие онова, което Природата е вложила в него; на неспособния могат да причинят по-голяма вреда, отколкото полза.

За да се развива правилно, в ума и в сърцето на човека трябва да има постоянен прилив на енергии. Прекрати ли се прииждането на тия енергии, той започва да остарява, а всяко остаряване води към втвърдяване. Както градинарят полива всички зеленчуци в градината, така и човек трябва да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка си, за да приижда към тях енергия, да ги храни; полива ли само едни центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво.

Хората са нещастни поради това, че са едностранчиво развити. Казват за някого, че е отличен музикант; за друг казват, че е отличен поет. Ако музикантът и поетът се проявяват само в своята област – в музиката или в поезията, те не са истински майстори; гениалният музикант е всестранно развит, гениалният поет – също. Всеки обикновен музикант, поет, учен или художник е едностранчив. За обикновения музикант музиката е забава, а не е изкуство, нито творчество; за обикновения поет поезията е забава, а не творчество. В обикновен смисъл на думата и поезията е музика, защото в нея има ритъм, такт, стъпка, но това е външната страна на музиката.

Истинска музика, истинска поезия е онази, която засяга целия душевен живот на човека. Срещате един музикант, който е майстор изпълнител; друг музикант е майстор в творчество, трети – в импровизация. Истинският музикант или певец е силен във всички области, той има всестранно развитие. Музикант, който има строго определен ритъм, се отличава с голяма съобразителност; той поставя нещата точно навреме и намясто. Тактът пък е особена музикална способност. Когато истинската музика, поезия и наука дойдат на Земята, животът на съвременните хора ще се оправи.

Преди две хиляди години още е казано, че е наближило Царството Божие на Земята. Сега и аз казвам, че е наближило времето да дойде Царството Божие на Земята. Кога ще дойде – когато хората се домогнат до великата музика, поезия и наука, когато приложат великото изкуство за живеене в своите лични и обществени отношения.

Днес всички се запитват кога ще изчезне злото в света; казвам: злото ще изчезне, когато хората престанат да хранят свинете си. Отворете своите кочини и пуснете свинете в гората на свобода! Докато коритата на свинете са пълни с каша, и дворът ще бъде пълен със свине; с други думи казано: докато храните греха в себе си, той всякога ще има условия за живот във вас, но престанете ли да го храните, изпразните ли коритата, в които сте му слагали храна, той сам ще ви напусне. Къде ще отиде? В гората. С какво ще се храни? С корени.

Ленивите хора създадоха греха и престъпленията в света. Българите често употребяват поговорката: „Накарай мързеливия на работа, да ти даде ум“. Наистина, ако накараш мързеливия на работа, той ще обикаля оттук-оттам, ще започне да те учи как по-лесно да изкараш прехраната си, без да губиш сила и време. Той ще ти преподава различни теории за бедни и за богати, за неправдата в света, но никаква работа няма да свърши.

Следователно, за да стане господар на злото, на греха в себе си, човек трябва да работи. Природата прилага особени възпитателни методи към всеки, който не работи – тя възпитава мързеливия чрез страдания, чрез болести, чрез сиромашия. Като му изпрати някаква болест, тя го заставя да се върти на една и на друга страна, да прави упражнения. Като здрав, той не е правил упражнения, не се е движил, не е работил, но сега, като болен, прави всичко, което болестта го кара, а същевременно изпълнява и съветите на лекаря. Природата не търпи нищо отрицателно: мързел, лъжа, измама, залъгвания.

Един млад поет изпаднал материално и отишъл при един банкер, за да иска сума назаем. Банкерът не го приел лично, но като разбрал нуждата на поета, казал на слугата си: „Кажи, че не съм вкъщи“. Няколко години след това банкерът имал нужда от поета и отишъл в дома му. Поетът подал главата си от вратата и казал на банкера:

– Поетът не е у дома си.

– Как тъй? Аз чувам неговия глас.

– Чудно нещо – отговорил поетът. – Аз повярвах на твоя слуга, а ти на мене не трябва ли да вярваш още повече?

Като ученици, вие трябва да внимавате в своите прояви, да чистите мислите, чувствата и постъпките си от всички чужди вещества, които са причина за ред болезнени състояния във вашия живот. Например някой казва, че не му се работи – това е болезнено състояние. – „Не ми се мисли.“ Това е болезнено състояние. – „Тревожно, тежко ми е на сърцето.“ И това е болезнено състояние. За да се освободи от болезнените състояния, човек минава през големи страдания. Когато искат да заставят някого да каже истината, подлагат го на големи страдания. В турско време, когато са искали да заставят богатия български чорбаджия да каже къде е скрил парите си, слагали на шията му нажежена желязна верига. Докато не виждал нажежената верига, той не казвал къде са парите му и се представял за сиромах; щом видел нажежената верига, веднага казвал къде е скрил парите си.

Сега, като знаете, че енергиите на Любовта са в състояние да освободят човека от всички наслоявания на миналото, не им поставяйте бент. Колкото и слаби да са тия течения, не прекъсвайте тяхното прииждане – този прилив на енергии определя вашето съществуване на Земята. Всяка Божествена вълна не е нищо друго, освен нов приток от енергии на Любовта, който се втича в човешкия живот.

Според Божествената наука съществуват дванадесет източници, или притоци, на живота, но днес функционират главно седем. Астролозите наричат тия притоци зодии. Всяка зодия представлява творческо течение в Природата. От 12-те творчески течения пет са запушени, остават само седем. Астролозите са свързали тия седем течения със седемте планети: Меркурий е свързан с творческия принцип на конкретния ум; Венера – с любовта; Земята – с крайния материализъм; Луната – с въображението, тя представя утробата, в която се зараждат идеите; Марс – с ония войнствени сили, чрез които човек си пробива път; Юпитер – с благородството; Сатурн – с разумността, с философията на живота. Свърже ли се с творческите енергии на тия седем източника, човек може да живее; запушат ли се те, той е осъден на смърт. Като знае това, човек трябва да бъде внимателен, да не запушва нито един от тия притоци и не само не трябва да ги запушва, но трябва да се стреми постепенно да отпушва по един от останалите пет. Като се отпушат и последните пет, човешката душа ще дойде в своето първично състояние – както някога е излязла от Бога. Когато всичките 12 източници в човека са отпушени, той се намира в положение на безсмъртие.

Мнозина казват, че човек не трябва да бъде смел. Не, смел ще бъде, убеждение ще има. – „С наука, с философия не трябва да се занимава.“ Не, ще се занимава и с наука, и с философия. Някои казват, че Любовта била празна работа; Любовта е велика, мощна, творческа сила – ако сърцето не трепти от свещените чувства на Любовта, човек е осъден на смърт. Ако умът не възприема светлината на мислите, човек е осъден на смърт. Изобщо, ако не може да прояви благородството на своя характер, да разсъждава дълбоко философски, човек не може да се развива. Той не трябва да бъде повърхностен в своите заключения; разсъждава ли повърхностно, утре ще чуете, че е умрял. Истинският философ не умира; за него смъртта е трансформиране, т.е. минаване от едно състояние в друго. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим“.

И тъй, за да дойдете до положение да отворите запушените притоци на живота, вие трябва да имате прави разбирания; само тогава ще излезете от хамбарите си и ще се посадите в земята, за да изгниете и след време отново да изникнете – това подразбира излизане от стария живот и влизане в новия. Това значи: ако при мъчнотиите, в които се намирате, не можете да приложите един от 12-те творчески принципа, да се посадите в него и отново да изникнете, нямате никаква сила. Къде е силата на Новото учение? Да живее човек в Новото учение, това значи да е отворил път в себе си за възприемане на Божествения живот. Това не подразбира, че ще стане светия – и без да е светия, може да бъде образец на Божествения живот.

Светията, геният, Учителят са завършили своето развитие. Те слизат на Земята между хората, за да държат матура. И Христос дойде на Земята, за да държи матура; кървава пот излезе от порите на челото му, докато я свърши. В какво се състоеше Неговата матура? Да отвори един от запушените източници; Той сам трябваше да намери този източник, сам да копае, да го отпуши и след това да покаже на хората нов път за спасение. Така постъпи и Мойсей – с тоягата си той удари канарата и вода потече от нея; след това каза на хората: „От тук ще пиете вода“. И Мойсей отпуши един извор. – „Кой запушва изворите на живота?“ Човешкият егоизъм. Следователно, за да не запушвате тия извори, откажете се от вашия егоизъм и престанете да живеете само за себе си.

Приложете новото, което иде в света. Новото се заключава в отхвърляне на егоизма и в прилагане на общия живот. Не задържай благата само за себе си, но ги споделяй с ближните си, като им покажеш как трябва да обичат Бога. Труден е този въпрос, но е приложим. Казано е в Писанието: „Ако не обичаш брата си, когото си видял, как ще обичаш Бога, Когото не си видял?“; наистина, да обичаш Бога, Когото не си видял, е мъчна задача. Щом възлюбиш Бога с всичкото си сърце, ти ще Го видиш; правило е: докато не възлюбиш Бога, не можеш да Го видиш. В човешкия живот е точно обратно – първо трябва да видиш някого и после да го възлюбиш.

Мнозина запитват как трябва да възлюбим Бога. Това е тяхна работа. Когато момата залюби някой момък, пита ли как трябва да го люби? Както светските хора знаят как да любят, така и вие трябва да знаете как да възлюбите Бога. Като възлюби Бога, човек става смел и решителен, жизнерадостен, готов за работа. Докато не е възлюбил Бога, той се стреми към външно богатство, но всеки може да отнеме външното богатство; за човека е важно вътрешното богатство, което никой не може да отнеме.

Когато се говори на учени хора, мисълта, че човек трябва да възлюби Бога, може да се изрази с отношението А:Б. В това отношение А представлява човека, който трябва да възлюби Бога – Б. Щом възлюби Бога и се свърже с Него, той се изпълва със сили и мощ, може да разреши всички мъчнотии в живота си; ще има страдания, ще боледува, но всичко това ще счита за привилегия – това са задачи за разрешаване.

Религиозните лесно разрешават мъчнотиите си, но на теория. Като видят някой човек в затруднение, те казват: „Повярвай в Господа Исуса Христа и работите ти ще се оправят“. Аз казвам: не запушвай източниците на живота си. Бъди внимателен, докато не си ги запушил; запушиш ли ги веднъж, колкото и да вярваш, вярата няма да ти помогне. Отпушени ли са източниците на живота, можеш и да не вярваш, но животът в тебе ще тече. Във всеки човек има вътрешна Вяра, която в нищо не се разколебава. Докато тази Вяра живее в него, източниците на живота му никога няма да се запушват. Опасно е тази Вяра да не се изгуби. Ако някой казва за себе си, че вярва, а не е изпитал вярата си, тя нищо не струва. Ако казва, че не вярва, но не е проверил неверието си, и това неверие не е валидно. Каквото и да говори, човек трябва да го е опитал – последен има думата опитът.

Един англичанин работил усилено цели 20 години върху една летяща машина. Той постоянно въвеждал нови приспособления към машината, но през всичкото време не направил нито един опит, за да види как лети. След 20-годишна усилена работа оповестил във вестниците за своето откритие и определил деня и мястото, където ще произведе своя опит. В определения ден и на определеното място се събрали множество хора, за да видят новото изобретение. Изобретателят погледнал самодоволно към публиката, с което подчертавал своето превъзходство над нея. Машината чакала своя изобретател. Той разказал принципите, върху които била построена, обаче трябвало да се направи опит, да видят как ще лети. Машината започнала да пръхти, да вдига шум, но не се вдигнала от мястото си. Всички присъстващи започнали да се смеят, а изобретателят, силно засрамен, вдигнал машината си и напуснал залата.

Следователно, искате ли да изнесете своето изобретение пред публиката, първо направете опита си сам, за да видите ще лети ли, или не. Не направите ли опита предварително, ще се изложите на подигравките на хората. Ама той бил уверен в добрия резултат на работата си. Такава увереност е крайност; имаш ли някаква идея, първо сам ще я изпиташ, после ще я изнасяш пред хората. Като видят, че машината ти лети, те ще кажат: „Работил е този човек, машината лети“. За човека е важно да има такива идеи, които да го повдигат във въздуха, над обикновените условия на живота. Не може ли идеята му да го повдигне, той не е свършил работата си както трябва.

Истинската наука има за цел да повдигне човека във въздуха, да му открие широкия свят, за да види какво се крие в него. Не може ли да постигне тази наука, всичката му деятелност се свежда до нула. Следователно, дойдете ли до някакво постижение, задайте си въпроса: „Мога ли да литна със своето постижение?“. Ако можете да летите, всички ще ви ръкопляскат; не можете ли, ще бъдете изложени на смях и на подигравки.

Съвременните хора са решили много от своите задачи, но съществената не са решили. Когато реши своята съществена задача и направи десетки сполучливи опити, човек може свободно да излезе пред света, да патентова своето изобретение. Когато принципите, върху които почива неговото изобретение, са изпитани и на практика, т.е. в самия живот, той ще се ползва от Божието благословение. За да придобие това благословение, човек трябва да се държи за великите положителни мисли, а не за чужди, преходни мисли. Например мисълта „Аз живея“ е положителна; при каквито и мъчнотии да се намерите, кажете си: „Аз живея“. За предпочитане е да страдам, да съм беден, невежа, но да живея, отколкото да съм в положението на най-големия милионер, но мъртъв. Какво струват почестите, с които изпращат милионера за онзи свят? Животът е за предпочитане пред всички материални блага в света.

Всеки философ, който не може да приложи философията си в живота, е мъртъв. Всеки музикант, поет, художник, който не може да приложи своето изкуство, сам да се подигне, е мъртъв; той има да работи още много върху себе си, върху изкуството си, да го съживи, да го направи приложимо. Някой музикант казва, че хората не могат да го оценят. Това е невъзможно – когато великото се изявява в света, непременно има и ценители, иначе не би дошло; то чака своето време да се изяви.

Като ученици, вие трябва да работите върху себе си, да премахнете всички условия за обществена криза. Където има лъжа, кражба, мързел, безверие, суша, там всякога се явяват кризи. Махнете причините за кризите и кризите ще престанат. Намерите ли се пред някаква криза, не казвайте, че Господ ви е забравил, но възстановете свещения образ на Бога в себе си; постигнете ли това, всички кризи ще се разрешат благополучно.

Желая ви сега да възстановите свещения образ на Бога в душата си.

 

Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина.

Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина пребъдват в нас.

 

  1. лекция, 30 октомври 1929 г., София, Изгрев

Назад към съдържанието на книгата.