1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Знание и чувствителност

 

Отче наш

 

Към кой свят спадат впечатленията? Четете темите си.

Чете се темата „Силни и слаби впечатления, силни и слаби мисли“.

Пишете тема върху Свойствата на четните и нечетните числа. (Имали сме такава тема.) Щом сте имали, щом един въпрос е проучен, в какво седят свойствата? Пишете тогава върху Свойствата на двойните и на тройните числа. (Не ги знаем.) Ще помислите малко, макар че не ги знаете. Та едно дете, като се ражда, знае ли всичко? Някои неща са съвсем незнайни, после стават знайни.

Какви са свойствата на точката в геометрията? Колко елемента има геометрията? Да оставим сега геометриците какво мислят. Колко елемента има геометрията? (Точката, линията, плоскостта и тялото.) Точката е един елемент. Да допуснем сега, че имате една плоскост, която е квадратна. Ако квадратът измени своята форма, той става един ромб. Какво отношение имат линиите; границите на тази фигура какво отношение имат? Сега имате понятието център, имате точка. Математическата точка е безпространствена, а геометрическата каква е? Каква е разликата между математическата и геометрическата точка? (Еднакво се определят – че нямат никакво измерение.) Не че точката е несъизмерима, тя е съизмерима. Защо е несъизмерима? Защото няма с какво да се мери.

Сега имате един метър, имате една единица, с която мерите. Несъизмерима ли е тази единица, понеже няма друга мярка, с която да я мерим? Според вас коя е най-малката мярка, с която можем да мерим? Тогава може да вземем от две несъизмерими неща да направим нещо, което е съизмеримо. Между две точки може да теглим една права, която можем да вземем за мярка. Две точки са несъизмерими, но правата линия е съизмерима, тя служи като единица.

Сега да допуснем, че имаме четири съединени линии, и да допуснем, че тия четири линии са перпендикулярни една на друга. (Фиг. 1) Ако са перпендикулярни, какво имате тогава? Ако се пресекат тия четири перпендикулярни линии, каква фигура ще се образува? Колко граници има тялото? Нали човек е едно тяло, после растенията са тела, животните са тела, камъните са тела. Значи телата имат разнообразни свойства. Да кажем, отношенията на две тела какви са? Едното тяло е растение, другото тяло е човешко тяло. Какви са свойствата им, начинът на храненето им един и същ ли е?

Телата нали се увеличават или се намаляват? Сега да дойдем до чистото механическо гледане. Когато едно тяло се намалява в пространството, кои са причините за намаляването? Те са чисто геометрически. Телата не са в покой – в Природата няма покой, но има движение. Следователно когато едно тяло се намалява или уголемява, кои са причините? Те са или че тялото се отдалечава, или че ние се отдалечаваме от тялото. Когато това тяло се увеличава, то се приближава. Това е едно явление за телата. Когато телата се приближават едно към друго, какви свойства придобиват? Например ако нашата Земя се приближава по-близо до Слънцето, какво придобива? Повече светлина. Следователно тя става по-светла. А пък когато се отдалечава? Тогава Слънцето малко потъмнява, става по-тъмно.

Сега каква е задачата на геометрията? Растенията изучават ли геометрията, нали и те са ученици? Само че в техните школи не я изучават теоретически. В Природата, при растенията няма теория, всичко е на опит – там теоретически разграничения за точката няма, за правата линия няма, тия неща за тях са непонятни. Едно растение може да направи една права линия, то може да направи квадрат, без да философства за квадрата. Това са предположения, понеже от чисто физическо гледище по кой начин ще знаем, че растенията изучават геометрията? Ами нали те строят. Тогава материалистите казват: „Как може растенията да изучават геометрия?“. Растенията са само изложение на по-висши същества.

Всъщност според метафизическото схващане растенията в света не съществуват. Как тъй? Растенията са картина на по-висши същества. Представете си, че направите един аероплан, без да има някой в него, че той да може да хвръкне, и наистина хвърчи до известно време. Или вземете една свещ – тя гори до известно време, а вие виждате проявление на друго същество. Тя има съществувания за други, то не е насочено към мен. Метафизиците така разсъждават. Прави ли са? Сега например окото на човека самό ли е станало? Окото е израснало. Че и очите растат, и ушите растат, и космите растат. Растат, само че накъде? Може ли окото да расте вън от тялото? Тогава какво ще кажете – че окото е част от какво? Кракът вън от тялото може ли да расте? Кракът нали е част от тялото, но тялото е създадено от известен ред, от известно количество клетки. Всяка клетка може да живее самостоятелно.

Клетките могат да съществуват самостоятелно, отделно могат да живеят, но когато тези клетки се диференцират, започват да строят тяло. Краката отделно, вън от тялото, не могат да съществуват. И човешкото тяло вън от физическия свят не може да живее. Вън от въздуха то не може да живее, вън от светлината, вън от топлината, вън от водата не може да живее. Както кракът е зависим от тялото, така тялото е зависимо от друго тяло. От какво е зависимо човешкото тяло? То е част от друго тяло. Това друго тяло самостоятелно ли е? От какво зависи човешкото тяло? (От Земята.) Земята е част от Слънцето, а Слънцето е част от нещо друго. Значи има един общ организъм в Природата, в който всички неща са само части. Това са философски разсъждения.

Та казвам: в геометрията това как се разглежда? Ние разглеждаме само физическия живот. Фактически ние си служим с геометрията за построяване на телата, на една къща например. Всичко друго, което правим в света, човек го е построил, преди още да е знаел какво е геометрия. Когато телата са се построявали, и най-малките същества са строили по законите на геометрията. Човек се е ограничил много, станал е много еднообразен. Например ако разглеждаме съвременния живот, учените са много еднообразни. Те изучават само външната страна на нещата. Когато едно тяло се изучава физически, човек как може да го изучава; колко неща можем да забележим в него? То се движи и ние отбелязваме посоката. Допуснете, че виждате едно човешко тяло, което постоянно се движи, но неговото движение е несъобразно.

Има тела, които се движат правилно. В небесното пространство Слънцето и звездите се движат правилно. Движението на човешкото тяло е много своеобразно. Нали казваме, че всички тия тела се движат около един център. Около какво се движи човек? Един ученик най-първо, докато седи в гимназията, около какво се движи? Отиде в гимназията и пак се връща; след това има друга точка. Той не върви винаги по една права линия, а по начупена. Как ще му определите пътя? Представете си, че едно разумно същество изучава движението на човешкото тяло. То вижда, че има голяма несъобразност: човекът върви, криволичи, много несъобразно върви, ходи, разхожда се. Как ще му определите пътя? Тогава, от ваше гледище, човек има ли геометрически правилен път; как мислите вие, той има ли правилен път? Няма. Но то е привидно така. Човек сам по себе си има един определен правилен път – онези са просто особености.

Например кои са особеностите на Месечината в нейното движение? Става едно прекръстосване с орбитата на Земята. Пътят на Земята показва, че той е една крива линия. Това произтича от факта, понеже Месечината се движи около Земята и с нея едновременно – около Слънцето. И Месечината прави движение около Слънцето. Ако разглеждаме Месечината, която се движи около Слънцето, какъв ще бъде пътят Ă и какъв ще бъде пътят на Земята? Например докато Земята направи едно обръщане около Слънцето, колко обръщания ще направи Месечината около Земята? (Дванадесет.) Тогава ще има голямо разнообразие, това движение как ще ни се представи от гледището на Земята? Пътят на Земята е една спирала, по-малка от нея е пътят на Месечината.

Да допуснем сега, че в този квадрат двете линии се стесняват. (Фиг. 2) Линиите ВС и АD се приближават, а разстоянието между тях се намалява, другите две линии се отдалечават. Казвате, че двете линии се скъсяват, но всъщност скъсяват ли се те? Скъсяването на линиите показва, че тялото се дели. Ако линиите се смаляват, тогава плоскостта се дели. Но така ли е? Да допуснем сега, че има трета линия. Това са разсъждения. Представете си, че имате ъгъла ВАС. Ако този ъгъл започнете да го увеличавате, като разтваряте линиите АВ и АС, щом ъгълът дойде до 180 градуса, какво ще се образува тогава? Страните ще образуват права линия. Да премерим сега колко сантиметра има едната и колко има другата страна, за да бъдем точни в мярката. Едната е двадесет, другата е двадесет и три сантиметра. Ако рамената на този ъгъл се отворят, тогава ще имате една линия от 43 сантиметра, ще имате една права линия; а най-първо тия две линии се пресичат.

Питам: тогава какво изменение е станало в отношенията? Тия две линии са граници. Какво се предполага? Че това са две граници. Ако имаме само една права линия, се предполага, че ти вървиш в една права. Тогава няма противодействие. А в тия двата пътя вече имате едно противодействие. Противодействието е в точката А, където тия линии се пресичат. Правата линия по какво се отличава? Че в нея няма противодействие, а в един ъгъл вече има противодействие. Какво трябва да се вземе в съображение? Ако две същества тръгнат от две различни точки, ако имат отношение в движенията си и се намират в една плоскост, като вървят перпендикулярно едно на друго с еднаква бързина, те ще се срещнат в точката А. Значи ако те се движат хармонично, с еднаква бързина, ако не спират, питам: какво би станало в тази точка? Стълкновение, колизия. При пресичането на пътищата, при срещането на двете тела ще стане сблъскване.

Някой път и в самия човек става сблъскване. Двама души имат сблъскване на техните идеи. От какво произтича сблъскването на идеите? Двама души, които вървят по пътя, се сблъскват и тогава хората падат на земята. Та казвам: като се изучава физическият свят, ние изучаваме резултатите. Физическият свят, това е резултат на разумни сили, които работят извън човека. Ние например изучаваме небето, изучаваме звездите и всички тия планети, но те са резултат на същества, които са строили. Цялата наша вселена е построена от разумни същества. Земята е един резултат, Месечината и Слънцето са един резултат – всичко е резултат на техния строеж. Ние изучаваме това, което те са построили.

Сега можем да си представим следното. Имаме Земята, на която ние сме се качили, взели сме си един билет… Можете ли да кажете на коя станция ще ни занесе Земята? До коя станция сте си взели билет? (До Слънцето.) Сега вие не можете да слезете от Земята на Слънцето. Можете ли да слезете, има ли някаква гара за слизане до Слънцето? Най-близката точка коя е? Венера и Меркурий. Това са философски работи. Всички планети и Слънцето не вървят по един кръг, ами вървят по спирала. Всички вървят по една спирала, която от центъра се увеличава, и най-после ще дойде до противоположната посока. Тия тела имат обратни движения, слизат по една спирала. Тъй че кръгът на нашата Земя се увеличава и ще дойде един ден, когато вие ще се спрете на гарата. Земята ще дойде на гарата на Слънцето, но след колко милиона години например ще стане това? Вие нямате данни, нали? Нали Земята е излязла от Слънцето? Щом е излязла от Слънцето, тя пак ще се върне към него. Вие не знаете кога, но онзи капитан, който управлява Земята, знае. Капитанът на Земята знае, но ние, пътниците, не знаем.

Всичките пътници, когато са се качили на Земята, са знаели, че отиват на екскурзия в пространството, но не са знаели след колко милиона години ще се върнат пак на същото място. Но въпросът има малко философска страна. Човекът на Земята иска да живее, постоянно да се храни; храни се той и израства. Най-първо е бил малък, но казва: „Трябва да се порасте“. Пораства, докато се спре неговото растене. Той трябва да се развива умствено. Развива се и идва време неговото растене да спре. Когато неговото развитие спре, той остарява и умира. Къде отива човекът, като умре; къде отива човешкото тяло? След като човек умре, след 10–15 години не можете да намерите неговото тяло никъде. Ще намерите само остатъци, каквито има в Слънчевата система между Юпитер и Марс. Там има една област, пълна с останки от разрушаването на една планета. Човешкото тяло след 10, 15, 25, 50 или 100 години се разкапва. Тогава къде остава, къде е човешкото тяло? Но всъщност не се разкапва човешкото тяло, а се разкапват неговите кости. Привидно ви се струва, че човекът се разкапва, но онова, което се разкапва в човека, това е грубата материя.

Има едно друго тяло в човека. Като се разруши материята, като се разруши физическото му тяло, другото тяло остава. Та аз определям материалистически: след като човек престане да живее, след като неговото тяло престане да функционира на Земята, той се разкапва. Тогава как се определя в геометрията това състояние? Геометрически как ще определите, когато едно тяло се разлага? Да кажем, има една буца сол. Да допуснем, че я туриш във вода – какво става с нея? Разтапя се. Да допуснем, че имате един килограм румънска сол. Голямата буца се разтапя във водата. Къде е солта? Във водата. Тялото на солта се изменя. Ако вземете, че изпарите тази вода, солта ще образува ли същото тяло? Какво ще образува тя? Кристали. След като изпарите водата, на колко части ще остане солта? Ще се изгуби ли нещо от нея? Няма да се изгуби нищо.

Правили ли сте опит да вземете едно кило сол и да я разтопите, а след като я разтопите, да я оставите пак да кристализира? Колко части ще добиете? Разбира се, от чисто физическо гледище, ако вземем най-малката единица, един грам сол, след като се разтопи, тя колко молекули ще има? (Безброй.) Не са безброй, с брой са – точно определено количество. Колко мислите, че има в един грам, колко молекули има в него? Знаят ли в науката колко тежи една молекула? Един математик изчислявал всичката материя на нашата вселена. Той получил едно число 9 с 90 нули. Цялата материя, която влиза в нашата вселена, е едно число 9 с 90 нули. Колко е точно, това е друго нещо, но ние не можем да си го представим. На вас ви се струва, че много работи не знаем, но кое знаем най-сигурно? Кое е най-сигурното, най-същественото знание, което има човек?

Знанието е потребно. Каква е ползата от него? Ползата от знанието седи в това, че то е процес на пречистване на съзнанието. Понеже ако не се учи човек, в неговото съзнание се набират много нечистотии и заблуждения. Тия заблуждения правят човешкия живот нещастен. Съзнанието на човека поддържа неговото умствено тяло. Знанието е процес за очистване на съзнанието, а съзнанието е процес, който гради неговото умствено тяло. Знанието е процес, който чисти съзнанието, което поддържа умственото тяло; чрез съзнанието иде храната на умственото тяло. Когато кажем, че човек трябва да бъде съзнателен, искаме да кажем, че той трябва да се храни добре. Най-напред защо трябва да се учим? Учението е процес. Ако ти не можеш да се учиш, в теб умственото тяло отпада, няма да става правилно храненето на умственото ти тяло. Човек се храни чрез съзнанието, то е процес на хранене на човека.

Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Така че защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото ако не учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто. Знанието е материал, с който се пречиства съзнанието. Човек, независимо дали е в училището, или вън от него, не може да не се учи. Някой казва: „На мене не ми трябва много знание“. Ако механически разбирате въпроса, на вас не ви трябва много знание. Ако знанието е товар, то на вас не ви трябва. Колко трябва да тежи най-много раницата? Колко килограма човек носи свободно на гърба си? (12 килограма.) А войниците по колко килограма носят? (Най-много по 40 килограма.)

Ако у вас чувствителността се увеличава, каква е нейната функция? Човек става нервен, когато не знае как да управлява своята чувствителност. Чувствителността поддържа здравето на човека. Като се увеличава нормалната чувствителност, здравето се подобрява. Казват, че някой е станал много чувствителен. Това е хубаво. Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. Когато се увеличава чувствителността, става изменение на кожата – тя става по-гладка, по-мека, по-възприемчива, приема повече впечатления. Казвате: „Много чувствителен съм станал“. А някой казва: „Не си струва човек да бъде много чувствителен“. Вие отбелязвате една промяна, която става във времето.

Вземете един човек, който е много чувствителен. Той отбелязва промените, които стават в атмосферата. Най-напред човекът чувства промените в топлината и в студа. Топлината с какво се отбелязва? Тогава става разширение: телата се разширяват от топлината, а в студа се свиват. Значи студенината е свиване на телата, което е свързано с електричеството, а разширението е свързано с магнетизма. При топлината имаме повече магнетически сили, при студа – повече електрически. Понеже не знае как да се справи с електричеството, тогава човек чувства неприятност. При магнетизма ние ставаме по-свободни, при електрическото състояние сме по-ограничени. Ограничението е по единствената причина, че електричеството има функция, свързана с човешкия ум, а магнетизмът – с човешкото сърце. Вследствие на това ние контролираме енергиите на сърцето по-лесно, отколкото енергиите на ума.

Един човек, който е господар на своята мисъл, няма да чувства студ. Чувстваш студа, но ти е приятно. Нали сте чувствали някога, лятно време, когато е много горещо – полъхне ви нещо и е приятно… Следователно за вас студът от 15, 20, 50, 60, 70 градуса ще бъде много приятна, разхладителна хладина. Ако мисълта ви е развита, значи ще чувствате това. А щом изстивате и започвате да треперите, мисълта ви не е силна. Някой казва, че много е мислил. Това не е мисъл. Питам: на колко градуса можеш да издържаш? Щом на пет градуса започваш да трепериш, никаква силна мисъл нямаш. Значи ти имаш силни чувствания. Много пъти това, което чувстват, хората го наричат мисъл, а то е чувстване. Той чувства нещо, а казва, че мисли. Оставете съвсем другите.

Чувстването има отношение към човешкото здраве. Чувствителността увеличава възможностите на човека да бъде по-здрав; а пък умът е този, който продължава живота. Ако човек мисли правилно, той продължава живота си. Дължината на живота зависи от неговата права мисъл. Когато вие говорите за щастие, разбирате ли от какво зависи щастието? Щастието е обусловено от правата мисъл. Знаете ли какво е правата мисъл? Права мисъл е тази, която не я страх от страдания; правата мисъл не я страх и от глад. За един човек на мисълта един месец глад е хубаво разсъждение. Човекът на мисълта един месец като пости, като не яде, мисълта може да го храни. Той като диша, се храни – и няма да търси друга храна. Един адепт от първа степен много рядко яде. Той в годината взема един обяд, само един материален обяд. През другото време се храни на бърза ръка, както когато вие имате работа, та на бърза ръка се храните. Той се храни чрез въздуха, чрез дишането.

Сега ще попитате защо привеждам този пример. Понеже минавате през една криза и нямате достатъчно храна. Казвате: „С един самун живее ли се?“. Отговарям: щом дойде кризата, вашата мисъл се усилва. Ще ядете по-малко и кризата ще се намали. Като мислите правилно, с колко може един човек да преживее на ден? Сега колко харчите, колко мислите, че харчи един човек; с колко лева може да мине? С 15 лева: 5 лева за един хляб и 10 лева за други закуски. Някои имат 15 лева, а някои нямат и 10; пък някои нямат даже и 5. Трябва да се научим да мислим правилно: не само да дишаме дълбоко, но да се научим да мислим правилно.

Вие сега се смеете. Да ви кажа ли защо се смеете? Понеже считате нещата за невъзможни. Като се усмихвате, казвате: „По-добре 20 лева в джоба, отколкото да повдигнем своята мисъл“. Тази работа е трудна. В 10 години един човек на мисълта само веднъж се разсърдва. Човекът, който се сърди, показва, че чувствителността му е силно развита, пък мисълта му е слаба. Защото сръднята се дължи на човешката чувствителност. Понеже човек се движи в една гъста среда, той иска да премахне тия препятствия, за да се подобри пътят му. Кое може да разсърди човека? Ако го спрете или ако му вземете това, към което се стреми, той ще се разсърди. Най-силното желание не е мисъл. Например вие вземате 20 хиляди лева назаем. Мисъл ли е това? На вас ви се струва, че е мисъл. След като вземете 20 хиляди лева, започвате да плащате лихва. Всичко, каквото имате, хвръкне, и вие започвате да мислите. Най-първо чувствате и си представяте живота такъв приятен, както когато човек фантазира. Ти казваш: „Ще взема 20 хиляди лева, ще бъда хубаво облечен – с нова дреха, с шапка“. Това не е мисъл, това са закуски. Вие идете в някой ресторант и кажете: „Дай това, дай от онова една порция“. Като ядете и започвате да плащате, тогава започвате да мислите. Като ядеш, ти мислиш ли тогава?

Та казвам сега: трябва да правите различие между една права мисъл и едно право чувстване. Чувствителността има отношение към здравето на човека, мисълта има отношение към нормално продължителния живот. Щастливият живот на човека зависи от неговата мисъл.

Казвам: геометрията е наука, която ще ви покаже истинския път за човешката мисъл. Сега ползата от знанието къде седи? Имайте предвид, че преди 50–60–70 години, преди да могат да предават мисълта по безжичния телеграф, някой кораб като потъва някъде, той не може да даде сигнал. Сега, когато един параход се намира в критично положение, веднага дава сигнал, веднага съседните параходи дойдат на помощ. Този параход дава точката, на кое място се намира, и онези параходи, които са наблизо, се притичват на помощ. Тъй щото пътниците сега по-лесно се спасяват, отколкото едно време. Значи светът е станал по-умен.

Ако ние имаме истинско знание, когато дойдем до една криза в живота, ще дадем сигнал на близките параходи. Сега човечеството във всички тези несгоди на живота се учи да дава сигнал – и ще му дойдат на помощ. Когато се намирате в най-голяма криза, трябва да дадете някъде сигнал, за да ви дойдат на помощ. Ако не дадете сигнал, какво става с вас? Всички пътници ще идат на дъното на морето – нищо повече. Вие сега как давате вашите сигнали, когато се намирате в криза? (Молим се.) Това значи да знаеш да приказваш. Ти не можеш да се молиш, ако не знаеш да приказваш; не можеш да се молиш, ако не знаеш да мислиш. Най-първо трябва да чувстваш и да мислиш, че тогава трябва да знаеш как да говориш. За да изпратиш една молитва, трябва да се изпратят известни думи.

Сега забелязали ли сте какво става, като дойдат три деца при вас? Погледнете едното и му дадете пет лева, на второто дадете два, а на третото – един лев. Коя е причината, че на едното давате пет лева, на другото – два, а на третото – един лев? Децата повидимому еднакво се молят, но резултатите им не са еднакви. Може да допуснем, че не сте имали пари. Но нека допуснем, че сте имали достатъчно пари, ала като погледнеш, на едното дадеш пет лева, на другото – два, а на третото – един. Какви са съображенията ви? Това дете, на което сте дали повече, и то ви е дало повече. Защото не може да дадете на един човек това, което не заслужава. Не мислете, че като идете при един човек и просите, вие няма да дадете нищо. Мислите ли, че ако нищо не давате, ще ви се даде нещо?

Но въпроса нека го вземем от чисто търговско гледище, да го погледнем чисто материалистически. Вие отивате при един господин, носите нещо много скъпо, нещо скъпоценно, и нещо, което не е така ценно. Откъде ще вземете повече пари? От скъпите неща. Да кажем, че продадете един скъпоценен камък – малко може да продадете, но скъпо. Продадете един скъпоценен камък колкото гълъбово яйце, или да допуснем, колкото яйцето на една ярка. Колко пари ще вземете за един такъв диамант, хубаво шлифован?

При сегашното състояние, при което се намира човешката мисъл, кое е онова, скъпоценното? Човешкото съзнание е пълно с много нечистотии, вследствие на това в сегашната ни култура произтичат тези войни. Кризата, която съществува сега, показва, че човешката мисъл не е чиста. Тогава ето тълкуването от окултно гледище: тия мъчнотии, които се раждат, това е процес на чистене на съзнанието. А то се чисти с големи страдания, които ще дойдат. Страданията са процес, това е филтриране на човешките чувства. Трябва да се филтрира човешкото съзнание, а също и чувствата. Страданията пречистват човешкото сърце, понеже човек като стане чувствителен, повече страда. Страданията са процес на филтриране на човешките чувства. Ако не се филтрират чувствата, се зараждат тия болезнени състояния. Тогава човек не може да бъде здрав.

Аз сега ви навеждам на това, понеже като говорим за чистата мисъл и за чистите чувства, ние подразбираме едно хигиенично състояние у човека. Чистото чувство е здравето на човека, а от чистите мисли животът може да се подобри и човек може да има по-щастлив живот. Сега ние искаме да бъдем щастливи, без да е пречистено съзнанието; искаме да бъдем здрави, без да се е увеличила нашата чувствителност. Увеличаването на нашата чувствителност създава условие за здраве. Казва някой: „Много чувствителен съм станал“. Значи възможностите за здравето се увеличават. В Природата колкото повече чувствате, толкова вие ще бъдете по-здрави.

Та това са още теории. Сега какви са методите човек да бъде здрав? Ако ви дам да развиете за тема „Какви са здравословните методи“, какво ще пишете? Вие ще кажете: „За да бъде човек здрав, трябва да вярва в Бога, трябва да обича Бога, трябва да обича хората, трябва да има любов“. Това са празни думи, нищо повече. Любовта има работа с човешката чувствителност, мъдростта има отношение към човешкото съзнание. Ако не учиш, ако нямаш знание, ти не можеш да пречистиш своето съзнание. Ако не можеш да пречистиш своето съзнание, умът ти не може да работи. Твоят ум е главен фактор, който играе завидна роля в света. Как мислите, че действа Любовта, навън или навътре? Любовта действа навътре. Вие мислите, че Любовта е качество на ума. Тя не е умствено качество, процесът на Любовта не е умствен процес. Вие считате, че знанието е процес на ума. Знанието процес на ума ли е?

Сега да оставим това. Знанието предшества съзнанието, то е необходимо като един материал. Съзнанието е процес. Колкото съзнанието е по-чисто, толкова умът работи по-правилно; а колкото умът живее по-правилно, толкова за човека е по-добре. Някой казва, че от много мислене той се е поболял. Човек не се поболява от много мислене. От много нечисти мисли – може, от много нечисти желания – също; но затова, че много мисли, че много учи, и да се е поболял – не може. Като учи непотребното, тогава човек може да се поболее. Ако учиш как ще рита един вол, като го заколиш, ти ще го наблюдаваш. Ако заколите сто вола, като ги наблюдавате, ще имате много отвратително възпоминание. Това не е знание. Както рита един вол, така ще ритат и другите. Щом заколиш един вол, после заколиш втори, и двата ще ритат по един и същи начин. Ти ще броиш колко пъти ще ритат и ще извадиш философия, че по-слабият рита по-малко, а силният – повече. Тогава какво е същественото? Връзката.

Що е правата линия? Да допуснем, че на един умрял човек турят прави линии, какво ще го ползват те? Допуснете, че на един умрял човек му покажат правия път. Представете си, че на един умрял човек му държат надгробна реч – какво го ползва сега това? Или представете си, че на един умрял човек му държите правила по хигиената или му дадете морални рецепти – какво го ползва това?

Та казвам: сега ще минете точките. Точка наричам това, което няма съзнание. Казваме, че някой е станал център на точки или че човек е станал точка. Казваме за някого, че е станал център. Като кажем, че човек е станал център, какво подразбираме? (Човек, от който зависи деятелността на други хора.) Сега вие се мъчите от точки да станете центрове. Ако вие страдате, значи сте точка. А пък за да подобрите своя живот, трябва да станете център. Защо страдате? Защото сте точка. Точката какво подразбира? Някъде нещо се отбелязва с точка. Доста важно е да бъдеш точка, защото все-таки някой ще се ориентира от нея. Най-добре е човек да стане център, че всички около него започват да се движат. Щом се образува център, образува се вече една система.

Може да приложите това: вашия ум да го направите център, а не умът ви да бъде точка. Сърцето не трябва да бъде точка, прицелна точка, но то също трябва да стане център. Следователно ако вие направите вашия ум и вашето сърце център, вече имате една разумна деятелност. На какво е израз тя? На един квадрат в правилния живот. Ъглите на квадрата трябва да бъдат по 90 градуса. Бащата трябва да има 90 градуса, майката да има 90 градуса, синът – 90 градуса, и дъщерята трябва да бъде 90 градуса. Тогава слагате философията какъв трябва да бъде животът. Как ще ги разпределите според годишните времена: къде ще турите майката, къде ще турите бащата през годишните времена? Къде ще сложите големия син и къде – малкия? Имате сфера, имате и две точки в сферата. Значи имате пролет и лято. А какво отношение има втората половина: есен и зима. Значи бащата какво представлява в сферата – пролетта ли представлява, или есента? Майката пролетта ли представлява, или есента – къде ще ги сложите?

Да дойдем сега до същественото. Значи кои бяха добрите страни? Знанието е потребно на съзнанието. Съзнанието е една основа, върху която умът работи. Увеличаването на чувствителността какво отношение има към сърцето? Като се увеличи чувствителността, увеличават се страданията. Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Нечистотиите се явяват от градежа, който става в човека. Ония неща, които не влизат в градежа, остават като нечистотии. Нечистотията е материал, който не е потребен, той трябва да се изхвърли. При яденето всички нечистотии не влизат в употребление. Едно голямо количество от тази храна трябва да се изхвърли навън. Следователно трябва да има една система, която да изхвърля непотребното.

Този закон важи и при строежа, който става при умственото тяло. И там остава материал – много мисли не влизат в употреба при градене на умственото тяло. Много от желанията, които имаме, остават, не влизат в градежа на духовното тяло, което трябва да изградим. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано и не се храни добре, тогава човек боледува. Когато умственото тяло е добре организирано, пък и мисълта е хубава, тия две тела постоянно помагат на физическото тяло. После помагат на астралното тяло в духовния свят; и най-после – на умственото тяло, с което работим и сега.

Сега някои хора мислят, че работят с тия тела. Мозъкът е седалище на ума. Центъра на симпатичната нервна система, или слънчевия възел, някои го наричат човешко сърце. Казва някой: „Боли ме сърцето“, а подразбират слънчевия възел. Той е астралното, а не физическото сърце. Къде е астралното сърце на човека? В симпатичната нервна система или в слънчевия възел. Да допуснем, че вие имате една болка, да допуснем, че ви ударят някъде – кой е най-ефикасният начин да намалите болката? Какво правите? Компрес туряте. Някой се удари на някой камък, сложат му кожа от някое животно. Значи ударът спира всеки правилен процес на кръвообращението и движението в капилярните съдове. Капилярната система играе важна роля в здравословното състояние. Всеки един удар спира кръвообращението и тогава се раждат много несгоди. Когато капилярните съдове не функционират правилно в мозъка, мисълта не е правилна. Когато капилярните съдове не функционират правилно в сърцето, тогава чувствата не са правилни. Когато капилярните съдове не функционират правилно по цялото тяло, както трябва, човек не е здрав. Тогава той усеща един упадък на тялото.

Първото нещо при здравословното състояние на човека е, че той трябва да регулира своите чувства. Второ, трябва да регулира своите мисли, за да регулира чрез тях съзнанието, а съзнанието се регулира чрез знанието. А пък за да регулира своите чувства, непременно човек трябва да увеличи своята чувствителност, трябва да е много чувствителен. Колкото повече е чувствителен той, но не болезнено чувствителен, а да се досеща и интуицията му да е развита, толкова по-добре. Някой път ние предчувстваме нещо – 5, 10, 15 години по-рано можем да предчувстваме. Тия хора, които предчувстват, вземат предпазни мерки. Това, което наричат интуиция, то е предчувствие. Ти предчувстваш и избягваш много голяма неприятност.

Та да ви приведа един пример какво нещо е чувствителността. Някой казва така: „Чудно нещо, той откъде го знае, трябва да му го е казал някой“. Беше може би преди 30 години, отивам в едно село във Варненско, правя си своите наблюдения. Казвам на един познат българин: „В това село можеш ли да ме заведеш?“. Той бе бакалин в селото. Рече ми: „На драго сърце“. Казвам му: „След два часа нека да тръгнем, подир обед. Там има едно облаче, да мине“. Пита: „Какво те е страх от един облак, нали ще се качиш на каруцата? Купил съм захар, кафе и други неща за бакалницата“. Казвам: „Ако ме слушаш, по-добре да тръгнем, след като мине този облак, два часа да закъснеем“. Отговаря: „Не, да стигнем два часа по-рано, ще бъде по-хубаво“. Като излязохме, не се мина и един час, това облаче се разви и валя такъв проливен дъжд, че на равно място имаше близо 30 сантиметра вода на пътя. Накваси се захарта, всичко, каквото имаше вътре, се накваси. Аз носех чадър, но той от бурята се обърна, та и аз се намокрих.

Слизаме по пътя, а там имаше дервенти, поизсушихме се, поизсуши се и захарта. Пет часа се изминаха и още селото беше далеч. На пътя имаше едно дере, водата бе придошла така много, че беше заляла моста и го надминаваше с 25 сантиметра. Казвам на бакалина: „Конете сега разбират много повече, отколкото знаеш ти. Няма да ги управляваш, а ще оставиш те да ни прекарат през моста. Ако спрат, ще идем в съседното село“. Отговаря ми: „На коня трябва да му туриш гем“. Рекох: „Чуй ме, ако не слушаш, може да дигнеш гемовете и двамата ще идем надолу“. Казвам: „Ако ти ме слушаш, ще пуснеш гемовете, ще оставиш конете да ни прекарат през моста, няма да ги буташ. Че може да идем и двамата на хаджилък…“. Рекох му: „Ако спрат конете, ще се върнем назад. Конете знаят, че мостът е съборен. Ти няма да ги буташ, ще ги оставиш!“. Той ги остави и каза: „Сега Господ да ни помага“. Те, конете, дойдоха до едно място и ни прекараха. Пък мостът не се вижда, не се знае дали е разрушен. Конете ни прекараха правилно през моста. Тия коне в дадения случай знаят повече.

Питам: кое е онова чувство, по което конете познават? Ако той ги кара с гема насам-натам, ще идем някъде. Та и двата коня минаха… Казвам тъй: има нещо в човека, което предвижда нещата. Тези коне как знаят къде е мостът? Като стъпи, конят знае дали мостът е здрав, или не. Дойде донякъде – и не иска да върви напред. Може да го насилиш, но и ти ще идеш с него заедно във водата. Спре ли се, върни го. Как знае този кон? В живота те имат това чувство, предвиждат, като че виждат нещата, че няма да могат да минат през моста. Казвам: същото е и в човека. Ако някой път ние оставаме някъде, то е като този с гемовете. Дойдем ли до някой порой, трябва да оставим конете да вървят. Ако се спрат при моста – върни се; ако не се спрат, остави ги – те ще те прекарат през моста.

Във всяко нещо ние се безпокоим. Безпокойството не е мисъл. Когато ти се безпокоиш, не знаеш къде точно е мястото; ако не се безпокоиш, ще знаеш къде е мястото. Щом се безпокоиш, считаш нещо за невъзможно. Тогава върни се назад, защото ще прегрешиш. Ако си смел, не се колебай! Колебанието не е никаква философия, никаква философия няма в колебанието. Казвам: има нещо в човека, на което можете да разчитате, на което трябва всякога да се подчинявате. Има един момент – наблюдавайте го! Всякога, когато започваш да учиш, когато започваш да правиш една работа, колкото и да е мъчен един въпрос, ти ще чуеш нещо в себе си, което ти казва: „Предметът е много мъчен, не е за теб“. Ако можеш да започнеш тази работа, това нещо ти казва: „Започни тази работа! Как ще стане, не питай!“. Ти искаш да тръгнеш някъде по пътя и нещо ти казва: „Тръгни!“. Тогава не му мисли. Но щом се раздвоиш, обърни конете и се върни. Пак мислĂ: и ако не се раздвоиш, вървĂ.

Всички хора страдат от едно вътрешно колебание към онова, Божественото, което показва пътя, и започват да философстват. Кажат ли ти: „ТръгнĂ!“ – тръгнĂ, нищо повече! „Не тръгвай!“ – не тръгвай! Ако ти кажат: „Нищо не яж!“ – не яж! Кажат ли: „Яж!“, тогава яж! Рекат ли: „РаботĂ!“ – работĂ! Кажат ли ти: „Бягай!“ – бягай; „МислĂ“ – мислĂ! Каквото и да ти кажат, направĂ го. Пита някой: „Как да бягам?“. Друг казва: „Няма как да бягам. Аз не съм научен да бягам“. Ами ако те гонят за живота ти, да те убият, тогава няма ли да бягаш? Гони ли те един неприятел, ще бягаш.

В човека има скрити сили. Аз съм привеждал онзи пример, когато русите обстрелваха Варна с големи бомби. Един свещеник на 80 години ми разправи своята опитност: „Болен бях, не мога да ида никъде, едва се мърдам. Като паднаха три-четири гранати, като се пукнаха, по едно време се виждам в новата махала горе с една тиква – като момък излязох. Аз се учудих, че като на млади години отидох на два километра далече, забравих, че попът е стар“. Казвам: „Ти не си стар, а си се подмладил“. Та остаряването е един метод на постоянно внушение: „Не мога, не мога, стар съм, стар съм“. Ти се спираш със спирачките, затягаш се, докато краката престанат да се движат – и постепенно човек остарява. Самовнушението ще го обърнеш обратно.

Казвам: правилната мисъл седи в това, всички да разтегнете спирачките, които ред поколения са завъртали, завъртали… Речеш да направиш нещо – стегне те то. Трябва да знаеш начина, по който ще се завъртят всичките спирачки. Или всички наслоявания, набрани мисли трябва да се изхвърлят; всяка неправилна мисъл трябва да се изхвърли. Или другояче казано: съзнанието трябва да се очисти. Нищо повече!

Някой ще каже: „Много страдам“. Всички ще минете през най-големите страдания, които не сте и сънували. Има много големи страдания. Представете си: един човек е умрял, но е умрял-недоумрял. Умрял е човекът, лекарите констатират това, и го заровят в земята, но жив в гроба го заровят. Представете си, че се намерите в това положение – какво ще правите? Вие ще минете през едно страдание, което не сте и сънували. Най-страшният затвор е, когато излезете от тялото – в това страдание много има да патите. Много пъти се случва, че заровят човека жив. Мине някой и чува – вика човекът в гроба. Отровят го – човекът примрял, спасяват го.

Та и душата, и духът в човешкото тяло по някой път са погребани в такъв гроб. Ако имате неправилни мисли, ако имате неправилни чувства, вие се намирате в едно критично положение. Като кажете: „Искам да се самоубия“, вие сте в гроба заровени и викате там. Ще се моли човек – молитвата е правата мисъл. Когато човек мисли право и чувства право, тогава въпросът е разрешен правилно.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 1 ноември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев