1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Закон на доброто

 

Тайна молитва

 

Тема за следния път: Отношение между минералите и растенията.

Какво се разбира под самообладание? Да владееш нещо, което можеш да хванеш, разбирам. Можеш да завладееш Земята и да я управляваш, но как ще владееш нещо, което не можеш да хванеш? Казваш: „Искам да бъда свободен“. В какво се заключава свободата? Искаш да бъдеш свободен, когато ядеш, да не те стиска някой за гърлото. Искаш да бъдеш свободен, когато ходиш по улиците, да не срещаш никакво препятствие. И при най-голямото ограничение ти пак можеш да бъдеш свободен. Ограничението на леда не е ограничение за водата и ограничението на водата не е ограничение за парата. Колкото повече се разрежда материята, толкова повече изчезват ограниченията. Следователно ако изпаднеш при лоши условия, измени състоянието си. Твърдото вещество е ограничено във време и пространство: щом излезе извън времето и пространството, то вече има свобода. Оттук може да извадите няколко правила за живота.

Срещаш един човек и се плашиш от него, но другите хора не се плашат. Срещаш друг, когото обичаш, и се радваш, че си го срещнал, но други хора го срещат, а не се радват. Значи това, което плаши един, не плаши всички, и това, което е радост за един, не е радост за всички. Ти се страхуваш от мечката, но мечето не се страхува от нея, а като я види, то се радва, защото при нея то е по-свободно, макар и в гората, отколкото само. Всички хора искат да бъдат свободни, но свободата, която търсят, не съществува на Земята. Нито богатият е свободен, нито бедният; нито ученият е свободен, нито простият. Не казвам, че човек никак не е свободен: до известна степен е свободен, но не така, както си мисли. Стражарят е свободен, докато се разхожда из улиците, но щом се яви при началника си, вече не е свободен. И началникът не е свободен пред своя началник. И царят, над когото няма по-големи хора, също не е свободен: и той се страхува да не би да има някакъв заговор, някакви конспирации против него. Изобщо няма свободен човек на Земята – всеки се страхува от нещо: достатъчно е да му намериш слабото място, за да се уплаши.

Събираме числата 2 + 3 = 5. Ако заличим знаците плюс и равно, остават числата 2, 3, 5, без да знаем какво да правим с тях. Как събираме две числа на едно място? Можем ли да съберем водата и маслото? Каквото и да правим с тях, маслото винаги ще плува над водата. Маслото казва: „Аз не падам на дъното. Колкото и да се мъчат да ме поставят там, няма да успеят, аз ще изляза на повърхността“. Ученият казва, че маслото плува над водата, защото е по-леко от нея. За маслото е естествено да бъде леко, да плува над водата, но не и за човека. Казват: „Човек трябва да има тежест“ – значи да не е лек.

Казва се още, че човек трябва да бъде добър. Какво се разбира под добър, под добро? Добро е това, без което не можеш. Значи да ядеш е добро; да мислиш, да чувстваш е добро; да говориш, да ходиш, да дишаш е добро. Щом престанеш да дишаш, да ядеш, ти страдаш. Като престанеш да мислиш и да чувстваш, да ходиш и да говориш, ти пак страдаш. Много естествено: в света всичко е движение. Щом престанеш да ядеш, да дишаш, да мислиш и да чувстваш, ти преставаш да се движиш, значи преставаш и да живееш.

Слушате някой да казва, че трябва да израсте, висок да стане. Така говори младият, който расте на височина. Колко може да израсте? Най-много два метра – планина не може да стане. Колко са два метра? От два метра плат една риза не можеш да ушиеш: ако платът е 80 сантиметра широк, едва за едно дете става, а за голям човек са нужни поне 3–4 метра плат. В числата 3 и 4 се крият динамични сили. Докато ги разглеждаш като цифри, ти имаш едно разбиране; щом погледаш на тях като на динамични сили, ти имаш друго разбиране. Например събираш две семки от ябълка и три от круша, в резултат на което ще получиш пет семки, но с различни свойства. Всяко число има специфичен ключ. Ако в ума си носиш числото без неговия ключ, ти нищо не се ползваш, дори това е излишен товар за ума.

Човек се нуждае от истинско знание, което може да го освободи от известни ограничения. Казано е, че Истината освобождава човека. Хората мислят, че са свободни и без Истината. Има една свобода в Природата, но тя не се отнася до Земята. Кога ще влезе тази свобода в човешкия живот, не се знае – това е въпрос на времето. Свободен е онзи човек, който от нищо не се безпокои и смущава и каквото и да му се случи, той всякога се радва. Свободата на сегашния човек е кратковременна: от време на време и само за няколко секунди той се чувства свободен. Докато е радостен, изведнъж изпада в неволята на живота; докато мисли, че от него човек ще излезе, изведнъж се обезсърчава: погледне се оттук-оттам и намира, че е в първото си положение. Макар и в будния си живот, човек често изпада в илюзиите на съня: сънува, че е цар, облечен в царска мантия, но като се събуди, вижда, че не е цар.

Питам: в какво се заключава истинската свобода? Хората наричат свобода и това, което ги заробва: докато мислят, че са свободни, неочаквано нещо ги ограничава. Под свобода разбирам онези условия, при които можеш да вършиш всичко, каквото пожелаеш, без да ограничиш нито себе си, нито обкръжаващите. Свободата има отношение към Любовта. Казваш, че си свободен, а не можеш да търпиш някого. Това не е свобода. Защо не можеш да го търпиш? Това е все едно да намериш на пътя си празна и прашна торба. Бутнеш я оттук-оттам и я захвърлиш настрани, като казваш: „Не ми е нужна такава торба“. Как ще постъпиш със същата торба, ако сложа в нея няколко килограма злато? Тя придобива вече друга цена – ти се навеждаш, хващаш я под мишница и казваш: „Тази торба е много хубава“. Обаче свободният човек би постъпил еднакво и с празната, и с пълната торба.

Често хората смесват формата на една мисъл с нейното съдържание. Ценна е и формата, и съдържанието Ă. Докато не се научите да различавате ценното в мисълта, не можете да имате правилно разбиране. Който има такова разбиране, той знае и причините на нещата. Ако си гневен, неразположен, ще знаеш, че си срещнал голямо противоречие на пътя си. Засилиш се да направиш нещо, но срещаш противодействие на силата си. Значи гневът е резултат на противодействие на човешките мисли и чувства. В случая гневът е условие да премахнеш препятствието. Ако го премахнеш, ти изпитваш радост, доволство; не можеш ли да го премахнеш, ти ставаш недоволен. Значи всяко неразположение към човека показва, че той ти препятства в нещо; и обратно: разположението ти към човека показва, че той ти помага. Понякога гневът прави човека страшен. Той е като бомба, която всеки момент може да избухне: достатъчен е най-малкият удар отвън, за да се запалят взривните вещества и човек да избухне. Силата на човека не е в избухването, но в преработването на взривните вещества – да се премахне от тях онова, което причинява взрив. Впрегни взривната енергия в себе си на работа. Това значи умен човек.

Питам: как се справяте вие с гнева си, как се лекувате от него? Като ви наблюдавам, вие викате, кряскате, докато изразходвате енергията на гнева. Казваш: „Пусни водата да изтече, за да ти е мирна главата“. Трябва да изтече водата, но мътната; при това тя ще изтече, но друга ще се набере. Ако има място къде да тече, без да се събира друга, пусни мътната, дай Ă път да тече, но ако тръбата е запушена, откъде ще изтича мътната вода? Който може да впрегне гнева си на работа, той усилва своята памет; ако не може да го впрегне, паметта му постепенно отслабва. Значи отслабването на паметта се дължи на постоянно безпокойство и гняв. Следователно щом губиш паметта си, знай, че си дал път на безпокойството и на гнева в себе си. Аз говоря за вътрешното безпокойство. Гледам, някой външно е спокоен, а вътрешно е постоянно в смущение и безпокойство. „Искам да усиля паметта си.“ За да постигнеш това, трябва да имаш вътрешен мир и спокойствие. Станало е някакво земетресение, наводнение – бъди вътрешно тих и спокоен!

Питаш: „Може ли да стане тук земетресение?“. Земетресението си има свои причини. Ако създадеш условия за земетресение, и това ще стане. Чашата сама по себе си не може да се счупи, но ако я удариш силно, ще се раздроби на много частички; ако я удариш слабо, няма да се счупи. Ние гледаме на земетресението като на метод на Природата; бушуването на океанските води е пак метод. Всичко, каквото става в Природата, има своята добра страна. От това гледище и земетресението има добри страни. Ако хората живееха добре, нямаше да има земетресения; ако пък станеше някъде земетресение, то щеше да бъде хармонично, плавно. Всичко, каквото става в Природата, става и в човека. Като се мъчи да преодолее вътрешните стихии в себе си, той става силен, крепък.

И тъй, изучавайте законите на външната Природа, за да познавате законите на своето вътрешно естество. Млад си, косата ти е черна: не се минават много години – гледаш, косата ти започва да побелява, докато един ден цялата стане бяла. Минаваш за окултен ученик: опитай се да приложиш едно окултно правило, за да направиш косата си черна. Ще кажете, че прилагате окултни правила в живота си. Много правила и методи прилагате, но все стари. Някой ти каже, че си простак, ти веднага кипваш и казваш: „Ти си по-голям простак“. Ето стария начин на отношения. Каквото и да ти каже, усмихни се и нищо не казвай. Ако трябва да отговориш нещо, кажи: „Радвам се, че си срещнал един простак“. Думата простак ще произведе два различни резултата: или ще те разгневи, или ще те развесели. Ако те разгневи, ти си срещнал учен човек, който е могъл да наруши твоето равновесие; ако те развесели и се усмихнеш, ти си учен, а той – прост.

Върви едно куче по улицата и в устата си носи парче месо. Среща го един човек и хвърля камък по него – иска да вземе месото за своето куче. Обаче кучето си върви, не обръща внимание. Такова нещо е самообладанието. Ако го хванеш за опашката и то изпусне месото, не е издържало изпита. Така постъпват повечето хора: на малки изпитания лесно устояват; щом дойде по-голямо изпитание, те пропадат. Ако искаш да знаеш дали имаш самообладание, помоли приятеля си да забие една игла в ръката ти и наблюдавай доколко можеш да издържиш, без да извикаш. Не е достатъчно само да мълчиш, но и да запазиш разположението си. Каква по-голяма игла можете да очаквате от обидните думи? Какво ще кажете, ако се изредят 30–40 души и всеки ви каже по една обидна дума? Който има самообладание, ще мине спокойно покрай тези хора, ще се усмихне и ще си остане пак добре разположен – нищо няма да го смути.

Животът опитва търпението, самообладанието на човека. Така той се калява, става достоен ученик на новите идеи, на новото учение. Всяко ново учение е предизвиквало и предизвиква гонение против себе си. Привържениците на старото първи се обявяват против новото: старите преследват новото, новите хора го защитават. В тази борба се познава кое е ново и кое – старо. Ако защитаваш идеите си по стар начин, ти не носиш новото в себе си. Езичниците гонеха християните, но последните минаваха и заминаваха покрай тях с усмивка. Ето новото: те ги мъчеха, изтезаваха, но християните ги оставяха да правят, каквото искат с тях, без да им отвръщат със зло. Да отговаряш на злото с добро – ето новото. Носиш ново учение на хората, но те не го приемат. Един ти отреже пръста – ти го залепиш; друг ти отреже ръката – ти я поставиш на мястото Ă. В края на краищата всички хора ще тръгнат след теб. Всяко ново учение, което носи свобода, може да се приеме. То освобождава човека от ограничителните условия на живота.

Аз не говоря за абсолютната свобода да прави човек, каквото си иска. Това не е свобода. Един цар може да започва войни, да коли и да беси хората – това не е свобода. Свободата стои по-високо от желанията. Всеки човек има задачи за решаване, но трябва да решиш задачата си така, че да донесеш едно благо както за себе си, така и за обкръжаващите. Не носиш ли благо на хората, ти си вън от свободата. Така и животните решават задачите си. Гледаш как котката прави своите изчисления: от колко метра да скочи, как да скочи, за да попадне точно на жертвата си. Тя без инструменти прави верни изчисления и решава задачата си добре, но за жертвата не е добре. Ще кажете, че животните се ръководят от инстинкта. Така е, но и в него има нещо разумно. Ще кажете, че ръката на човека е неразумна, но тя е създадена от разумни сили и докато между силите, които са работили за създаването Ă, и вас има връзка, ръката е здрава; щом изчезне тази връзка, ръката заболява. Това се отнася за всеки орган. Като знаете това, никога не се спирайте върху механичните, неразумните сили в Природата. Изучавайте добрия човек, а не лошия; изучавайте доброто, а не злото. Светът е разумен, следователно изучавайте разумността като основа на живота.

Човек е започнал живота си с доброто. Когато е излязъл от Рая, тогава е дошло злото в света. Който познава доброто, без да изучава злото, той го разбира. В света злото е необходимост – то се явява като преграда между хората. Защо има лоши хора на Земята? Защо има различни служби? Какво щеше да бъде, ако всички хора бяха военни или всички бяха работници? Всеки човек изпълнява известна служба, където неизбежно среща ограничения. Например простият войник е ограничен от взводния; взводният е ограничен от фелдфебела, фелдфебелът – от подпоручика; подпоручикът – от поручика, от капитана и т.н. Това е порядъкът на света. В новия живот има друг порядък.

Ще кажете, че искате свобода. Ако всички клетки на тялото искат свобода, кои от тях биха влезли в краката на човека? Всички клетки ще искат първо място. Свободата идва от разумността. Разумният човек дава свобода на своите клетки, както и на всички органи. Краката ходят с часове и той се отнася внимателно с тях, дава им почивка. Ръцете вдигат и слагат мотиката – той и на тях дава почивка. Неразумният използва ръцете и краката си безмилостно, не гледа на тях като на разумни органи. Той казва: „Ще работиш, докато излязат мазоли на ръцете; ако нямаш мазоли, не може да ядеш“. Тогава колко души на Земята имат право да ядат?

Повечето хора нямат мазоли на ръцете си. Необходимо ли е всички хора да работят по един и същи начин? Необходимо ли е светлината да работи като човека – да оре и да копае? Необходимо ли е мисълта, чувствата и волята на човека да вършат една и съща работа? Всеки човек върши една или друга работа според условията, при които живее. Днес хората употребяват за физически труд повече време и енергия, отколкото трябва. Казвате, че фабриките трябва да работят 8 часа дневно – къде е писано това? Колко часа са нужни за смилане на храната? Според някои са нужни 4 часа, но според мен здравословната храна се смила за час и двадесет минути. Всяка храна, която се смила за повече от това време, е вредна. Ако са нужни 4 часа, това показва, че тя не е полезна за организма. Всяка храна, която се отразява зле върху човека, не е в интереса на неговия стомах.

Съвременните хора се намират в едно неестествено положение поради техните различни интереси. Интересите на един са в противоречие с интересите на друг и те могат да се съгласуват дотолкова, доколкото е съгласието между пясъчните зрънца. Където и да ги сложите, те не се хармонизират, всяко пясъчно зрънце е независимо от останалите. Докато са в ръката на човека, те са тихи и кротки, но щом излязат от нея, всяко зрънце тръгва по свой път. Това не е свобода. И сегашните хора, според разбиранията си, са в положението на пясъчните зрънца. Това е механичен живот, а не онзи разумен, съзнателен живот. Вие нямате правилно разбиране за живота. Например работиш при някой богат човек, но той не иска да ти плати: не че няма пари, но има известни съображения. Най-накрая ти го срещнеш, удариш го по главата и той те даде под съд. Имаш да взимаш пари от него, правилно е да бъдеш недоволен, но ти си виновен за пукването на главата му и те осъждат; лежиш няколко седмици в затвора, след което излизаш. Ти казваш: „Поне му дадох да разбере!“. Това е губене на време. Можеше да заставиш този богат човек да ти плати двойно, без да го биеш. Пазете се от онези мисли, които разрушават. „Аз съм войнствен човек.“ Това не значи, че трябва да биеш и да разрушаваш.

Среща ме един от учениците и ми казва: „Доколкото разбирам, ти си причина за всичко, което става тук“. Ако си убеден в това, завържи приятелство с мен, това нищо не ти струва. Ти трябва да разбираш нещата. Казваш: „Всичко зависи от тази чаша“. Така е, всичко зависи от чашата, но ти сам ще я вземеш и ще почерпиш вода от определеното за теб място. Казваш: „Ти можеш да направиш всичко“. Какво означават тези думи? Под Ти не разбирам ти – човекът,  но Бог, Който прави всичко. Ако и ти кажеш за себе си, че можеш да направиш всичко, съветвам те да излекуваш болния си крак. Не само че не можеш да го излекуваш, но гладуваш – три дена не си ял от болка. Гладът не разрешава въпроса. Има случаи, когато някои хора трябва да гладуват, това е за тяхно добро и аз съм готов да гладувам с тях. Има хора, от които не се иска гладуване. Яденето е благо, което идва на своето време. Ако не ядеш навреме, яденето не допринася никакво благо. Истинско хранене е това, което носи свобода на човека.

Докато е на Земята, човек е пробен камък за всички обкръжаващи. Чрез изпитанията всеки познава доколко е свободен. Конят например е свободен само след като пренесе товара на господаря си от едно място на друго, после пак го впрягат. И човек ляга, става, яде. Това не е свобода. Ще кажете, че свободата идва отвън. Това зависи от условията, при които човек живее. И конят е свободен, докато е в гората, но щом го впрегнат, той губи вече свободата си.

Днес повечето хора се стремят към високи служби: един иска да стане началник, друг – художник, друг – музикант: всеки иска да се прослави. Искаш да станеш виртуоз. Можеш ли да свириш като виртуоз? Можеш ли да свириш само за себе си? Ако си генерал, можеш ли да заповядваш на себе си? Опитвали ли сте търпението си – да знаете колко време можете да стоите на едно място? Ако ви задържа 8 часа при себе си, колко от вас ще издържат? Може да останат един-двама, но и те ще клюмнат от умора. Но и аз се питам: защо трябва да говоря 8 часа – какво особено ще научите? Обаче има един случай, когато можете да бъдете будни: ако очаквате след 8 часа да получите наследство от два милиона. Представете си, че има условие: който заспи, няма да получи наследството. Тогава ще се разтривате, ще се обръщате наляво-надясно, за да не заспите. Ако ви говоря, без да получите наследство, ще кажете, че това е губене на време. Значи човек може да бъде буден, когато очаква нещо ценно.

Кой учен може да направи изчисление: да преброи колко клетки има в човешкия организъм? Един германец изчислил, че са нужни 20 билиона клетки за направата на човешкото тяло. Ако една клетка струва един лев, нужни са 20 билиона лева за направа на човешкото тяло – това е грамадна сума. Поглеждаш към тялото си и казваш: „Какво ли ценно има в мен? Какво ли може да излезе от моята глава?“. Това е неразбиране на великите процеси, с които си служи Природата. Всеки човек има възможности, но му са нужни условия. Условията ще дойдат на своето време. Щом дойде времето, той сам ще разбере гениален ли е, или е обикновен човек. Гений е онзи, който се е проявил на времето си, иначе е обикновен човек. Значи гениалните са дошли на своето време, а талантливите са се проявили между гениалните и простите.

За предпочитане е да бъдеш гений, отколкото прост. Под прост човек разбирам онзи, който не е дошъл на своето време. Какво ще допринесе свещта в бурно време? Колкото и да я палиш, тя все изгасва. Има смисъл да запалиш свещта, но в тихо, спокойно време. Не хабете енергията и средствата си в бурно време: работи вкъщи, докато бурята отвън престане. Ако си развълнуван, стой далече от морето, докато утихне; ако си скръбен, стой далече от скръбта, докато тя премине. Излизай всред Природата, когато тя е весела и засмяна; когато е гневна, не ходи при нея.

Това са правила, на които самата Природа ни учи. Тя отнася във въздуха хиляди прашинки, хиляди листа от дърветата и ги оставя далеч от себе си. Ако Ă се оплачеш за това, тя пита: „А ти колко души уби? Плати ли за тях?“. Днес плащаш за погрешките си, на другия ден пак ги повтаряш. Природата също прави погрешки, но ги изправя. А ние, които не разполагаме със средства, както тя, не трябва да грешим. Следователно ако не можеш да изправяш погрешките си, не ги прави; ако можеш да ги изправиш, прави ги. Има и трето положение: правиш погрешки – можеш да ги изправиш, а не ги изправяш. Това не е добре.

От гледище на Природата погрешката е необходимост: за да започнеш да мислиш, ти трябва да сгрешиш; докато не си сгрешил, ти малко си мислил. Като сгрешиш, тогава идваш до истинската мисъл и тогава в теб се заражда по-добро разположение, отколкото си имал по-рано. Адвокатът казва: „Докато не изгубим няколко дела, не можем да бъдем добри адвокати, но като ги загубим, тогава започваме да мислим“. Докато печелите, не мислите за загубите; щом започнете да губите, мисълта ви посещава. Значи всяка грешка на физическия свят е едно благо за гениалния. Той се е родил на света, за да изправи всички свои нарушения в миналото. Като простак човек греши по просташки: посочва на другите пътя на постижението, а сам нищо не е постигнал, защото живее само за себе си. Гениалният не живее само за себе си. Този път за постигане е придружен с по-малко жертви и мъчнотии. Когато геният се намира в мъчнотия, той поставя лявата си ръка на кръста, а дясната – на челото, и застава спокойно; а простият върти ръцете си на една, на друга страна, без да върши нещо. Ако не знаеш къде да поставяш ръцете си, ти нямаш основа в живота си. Под основа разбирам основна идея. Мисъл, която никога не се мени, е основна. Как ще работиш без основа? Птицата може и без основа – тя живее във въздуха. За човека основа е твърдата материя, почвата; за рибата – водата, а за птицата – въздуха. И тъй, основната мисъл за човека е доброто.

Доброто представлява почвата, твърдата материя, върху която човек работи. Следователно всичко, с което човек работи, е добро. Вън от това то съществува като мисъл, която принася известна полза. Значи вашите ръце представляват доброто в света; вашата уста е доброто, вашите уши са доброто, вашите крака, нос, всички добродетели също представляват доброто. Това са условия, които помагат за постигане на великата цел на живота. Към всички, с които работите, отправяйте такива мисли и чувства като към себе си. Желаеш да се повдигнеш – пожелай същото и на приятелите си – това иска Разумното начало от вас. Вие живеете в едно разумно общество и сте свързани с него чрез разумните хора, които ви помагат при всяка мъчнотия. Една тяхна мисъл, един поглед, една сладка дума са в състояние да ви освободят от всички затруднения. Лъчът на Слънцето е светъл, а погледът на добрия човек е силен.

Коя е основната мисъл на днешната лекция и какво разбрахте от нея? Човек трябва да се занимава с доброто – да не се докосва до забраненото дърво. Казвам: понеже човек пожела именно знанието на забраненото дърво, той не издържа своя изпит. Сега и вие пипате това дърво и се отклонявате от правия път на еволюцията, без да постигнете това, което желаете. Това е злото, което препятства за постигане на желанията ви. Сега човек работи с доброто – не му е дадено да впряга злото на работа. Само Бог има право да впряга злото на работа; и ангелите даже нямат това право – те могат само да отблъскват злото от себе си, но не и да работят с него.

Като знаете това, не се разправяйте със злото. Който си е позволил да се разправя с него, всякога е бил тъпкан. Злото е стихия. Как ще се справите с водата, която минава през пропукания бент? Тази вода е хала, не се разправяйте с нея. Може да я впрегнете на воденицата, но ако се разправяте с това буйно течение, ще пострадате. За да укротиш водата, трябва да имаш широка площ. Злото е гъста материя, която оплита човека. Няма човек на Земята – нито в миналото, нито сега, нито в бъдещето – който може да се справи с тази гъста материя. Не се борете със злото, а носете доброто в себе си: нека доброто се разправя със злото, а не вие.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 31 март 1933 г., София, Изгрев