1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Закон за музиката

 

Добрата молитва

 

Прочете се темата Писмо до квадрата.

Изпяхме Обетована земя.

Музиката е достояние на ума. Тя не произтича от човешкото сърце, понеже то е свят на тъмнина, а музиката е в света на светлината. Ако искате да се ползвате от нея, трябва да разберете какво представлява една музикална форма. Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота. Някой иска в тъмнината да изрази с музика някакво чувство. Какво ще изразиш в тъмнината? В музиката се възпява хубавото, красивото. Грешката е, че искат да възпеят в нея външни неща. Ти не можеш да пееш на един камък, на Слънцето, на къщата, на коня си, можеш да пееш само на своята мисъл. Където има мисъл, има пеене; където няма мисъл, няма пеене, има само пъшкане.

Пеенето е начало на всяка култура, на всяка еволюция вътре в Природата. В сегашната музика полека започват се да изнасят известни неща. Някои класици са изнесли определени работи, но има и други. Например музиката иска да опише какви са чувстванията на човека. Това много мъчно може да се опише. Който се занимава със своите чувства, не може да пее, защото в човешките чувства има нещо много грапаво. Със сегашната музика можете да опитате докъде сте стигнали. Пееш, но гласът ти е дрезгав – тези грапавини са в твоите чувства, те са се отразили на гласа; ти не можеш да пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.

Бащата на музиката е умът. Това, към което музиката се стреми, е човешката воля – то е най-разумното. Следователно в ума седят основите, схващанията, а във волята – външният израз на музиката, която може да се оформи. Всеки човек, който иска да пее, трябва да има светли мисли и силна, пластична воля – това са две необходими неща за онзи, който желае да се занимава с музика, вън от това той нищо не може да направи. Бъдещата музика трябва да бъде поставена така. Като разгледате класическата музика, нейните форми, виждате, че там има малцина, които са били музиканти. Някои минават за музиканти, но са били преходни. Онези, които са създали нещо ценно, са имали тези качества. Когато бащата и майката родят един син, този син не е само тяхно достояние.

Музиката има две страни, аз ги наричам светла и топла. В Природата има една музика, която е студена; тя е за тонизиране, за регулиране на нещата. Музика, която дава подтик, е топла. Някои казват, че е на чувствата; не, това не е музика на чувствата, а на Любовта, хората тепърва ще я учат. От любовната музика няма и сянка още, сегашната не е никаква любов, а музика на чувствата.

Някои музиканти говорят за творчество. В какво седи творчеството? Казват: „Бах8“ – в какво седи Бах? Творчеството на българската музика седи в тоновете ми и фа – там е ключът. Българинът е разбрал от музиката само ла и фа, а тонът ми е импулсът му, там започват класическите ни песни. Тонът фа при българина означава неговият материален живот и понеже в него фа преобладава, той всякога има една скръб, винаги е тъжен – като вземе фа, запее за това, което не е постигнал, пее: Заплакала е гората, гората и планината9. И когато дойде до песни, които разрешават донякъде въпроса, той взема фа хомеопатично, а тропането представлява слизането от ла към фа; после пак подскача: ми, фа, ми, фа. Тонът ми е по-нисък от фа, в тонално отношение фа е по-високо, но щом минете в по-горна гама, вземате долно фа и горно ла – колко трябва да прескочите? Това е септима. Изпейте тогава горно ми и долно фа. (Изпяхме.)

Музиката, която съществува в Разумния свят, може да използвате за вашето развитие, но за да можете да се ползвате от нея, трябва да познавате астрологията много добре, трябва да познавате съзвучието на небесните тела.

(Учителя свири на цигулката български народни песни.) В народната песен българинът казва: „Няма какво да се прави, няма изходен път, ще се носи“; това е един омагьосан кръг. Свири се едно българско хоро и с това се казва къде е стигнал българинът, но това нищо не разрешава. Той играе от голяма скръб, че не може да разреши задачата си. После пак дойде тъжната част и вследствие на това в българската музика всякога остава тъга. След като играеш, тъжен си, после пак си весел, после пак тъжен. Играе си българинът и казва: „Тази работа не е свършена, какво ще се прави?“. Западната музика се отличава със замах, с широк замах.

Като срещнете една скръб в живота си, как ще я трансформирате, ако не знаете да пеете и да мислите? Всички искате да пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене? Искате, като пеете, да се харесвате на другите хора. Това не е музика, а ароматът, който цветята изпращат навън, ала не ароматът, а силата, която остава в тях, е важното. Не е музика онова, което излиза вън от теб, като пееш; музика е онова, което остава в теб след като си пял или свирил. Онова, което е отишло навън, няма да се върне; то е отишло и си има своето предназначение в Природата, но това, което е останало в теб, ще те ползва.

Сегашната музика е динамична, дава външен израз на динамизма, но няма вътрешен израз, т.е. още не е възпитателна. Динамизмът не разрешава нещата. Има бързина в музиката, но тя не трябва да бъде като бързината на светлината. Не мисли, че като пееш, трябва да гониш някого и не пей в състезание с някого – да го надминеш; не надминавай никого. Смешно е, когато един музикант иска да надмине друг. Да не го надминава, а да даде израз на това, което е в Природата – щом се даде израз, това е, а състезанието е губене на време. Ти си настигнал някого и си го надминал – какво си добил? Светлината не бяга, като излезе от Слънцето, не я гони никой. Всеки, който бяга, е по-слаб от онзи, който го гони.

Вие говорите сега за окултна музика. Окултната музика е това, което може да стане в теб. Постигнатото в музиката днес е грамадно, тя има грамаден успех. Това е една необходимост за вътрешно постижение. Постигнатото досега са условията. Вие можете да послушате всеки музикант, но да разбирате, че музиката има и вътрешна страна.

Трябва да се опитате да пеете, когато сте сами. Във вас всякога има един подтик, когато пеете, да ви слушат. Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика – когато започнете да пеете, цялото Небе слуша, имате от Горе най-хубавата преценка. Някой път, да кажем, ти си непримирим в живота, но като изпееш една песен, си готов да се примириш – това е едно от качествата на пеенето. Да се примириш не от необходимост, не защото условията са такива, не защото си беден или защото мирна глава сабя не я сече – не, това не е философия. Главата да е вдигната, но да се примирява тази глава. Живите хора трябва да се примиряват, не мъртвите.

Истината не е за слабите хора, тя е за силните в света; силният трябва да знае, че ако не върви по нейния път, ще изгуби своята сила. Истината е за умните; човек трябва да знае, че ако не върви по нейния път, умът му ще изгуби светлината. Истината е за най-силните в света, за най-умните, за най-добрите и ако не вървите по този път, ще изгубите това, което имате. Затова е дошла музиката – който пее, е силен човек, който не пее, е слаб, така определям. Силните пеят, слабите – не. Аз не свиря за другите, свиря за себе си.

В съвременната музика има голямо изкуство. В грифа на цигулката има девет позиции, има цяло изкуство, но това още не е музика, а акробатика. Вие може да свирите на пиано и свиренето ви да е хубаво – външната техника е необходима, тя е богатство, което в ръцете на един човек може да послужи за добро. Тя е богатство, но при един добър музикант; на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма да допринесе.

Има един пример, който ви давам. Кубелик10 е бил роден за музикант, бил е изпратен от Горе да свири, за да даде нещо хубаво на човечеството. Като забогатява, той казва: „Музиката не е за мен“ и става търговец, но от Невидимия свят правят така, че изгубва цялото си състояние и отново се връща към музиката. Сега Кубелик е изостанал, не може да достигне това, което е имал.

Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората няма да бъде по-добра. Щом се скъса една корда и после я вържете, вързаната корда няма да бъде така трайна като първата. Ако вашата цигулка се пукне и я поправите, каквото и да ми казвате, пукнатата цигулка не може да даде същия тон както здравата. Хубаво е, че може да се поправи, но пазете я да не се пукне.

В живота вие сте неблагодарни от това, което имате. От памтивека у вас е останала мисълта, че искате да постигнете нещо, но не знаете какво. Като излезете на сцената, искате сто хиляди човека да ви ръкопляскат. Добре, сто хиляди ви ръкопляскат, но ако не можете да отворите сърцата им, за да бъдат добри и умни, и ако това за тях е само едно удоволствие, което поддържа техните недъзи, тогава? Ако богатството на един баща служи само за да поддържа разпътството на неговите дъщери и синове, това богатство намясто ли е – не. Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен, и да не ходи само да печели пари; нека печели, но да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа“, но в служенето без пари също може да има тщеславие – за да забележат, че е така.

Трябва да пеете, понеже това е необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, Любовта изискват да им се пее. За да живееш, трябва да пееш. Ако има съмняващи се, може да дадете концерт, когато някой от вас има треска. Когато в класа се случи трима души да имат треска, ще им изсвиря три песни. Ако ги тресе, значи има разрешение от Невидимия свят за концерт, но ако не са трима, значи няма разрешение; ако е само един, никакъв концерт не може да се даде. Треска в умствено отношение имат мнозина от вас, но аз говоря за треската на тялото.

Младите задават въпроса как трябва да се живее. Мислете как трябва да живеете! На живота ще дадеш най-красивата форма, която можеш да създадеш, най-красивия израз, който можеш – това е живеене. Облечи живота в най-красивата форма, дай му най-красивия израз, за да не съжаляваш. При този най-красив израз, при тази най-красива форма всички неща са второстепенни, мимолетни, както падащите листа, както онзи прах, който е полепнал по барабана. Когато барабанът започне да бие, прахът се маха, няма граждански права там.

Музиката е един проводник. Истинският живот започва с музика и никоя култура не се е явила в отсъствието на музика. Имало е религиозни танци. Вие трябва да посетите едно събрание на адепти, да бъдете при тях, когато пеят, за да видите каква музика има там. Те пеят, за да видите как разбират музиката, да видите какво е музиката. Нямат никакви диригенти, всеки е диригент и като пеят всички, има хармония, ти се забравяш и се пренасяш. А сега вие ще посочите този или онзи да вземе правилен тон. Каква е песента на адептите? За да станеш техен ученик, трябва да се запознаеш с цялата съвременна музика, да си първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще послушаш как пеят, но още няма да пееш; ще ти дадат свободен билет само да слушаш. Човек дълго трябва да седи между хората, за да се тонира.

В музиката най-първо започнете с вътрешно пеене – пейте вътрешно, преповтаряйте, за да пеете с ума си. После прекарайте песента да слезе във вашата воля, т.е. да се въплъти – тогава можете да пеете. С пеенето ще дойде развитието на вашите способности и може до известна степен да се реализират нещата, които желаете в живота си. Човек трябва да има крайно самообладание, за да има някои постижения. Ти може да имаш постижения в света и да ги изгубиш – тогава ще имаш крайно страдание, ще имаш първо сладкото и после горчивото, най-първо успеха и после – неуспеха.

Ние се раждаме с радост и след това умираме. Това ли е разрешението на въпроса? Не, това е едно изключение, което трябва да решим, това е една задача. За да влезе в Невидимия свят, човек трябва да се отърси от смъртта и страха. Това е ограничение. Ти казваш: „Аз съм слаб човек“. Слаб си, защото не си се упражнявал. Казваш: „Болен съм“, защото не си здрав – значи трябва да преминеш от болестта в здравето. Здравето е естествено състояние, а болестта –особено. Ти казваш: „Аз не съм роден за музикант“. Никой не може да те направи музикант. Музикантът е търговец на дребно. Ти казваш: „Аз не съм надарен“. Само на сватба даряват човека – като присъстваш на някоя сватба, ще те дарят. Вие сте в музиката – присъствали сте на някоя сватба и сте надарени малко с музикалност.

Радвайте се на сегашната музика, за да я направите една основа на бъдещето, което е скрито – защото то първо трябва да се появи. Придобитото богатство няма да ни ползва, ако не знаем как да го използваме. Тези, които са дали всички образци на музиката, трябва да станат подтик; това грамадно богатство трябва да стане подтик – някои от вас може да го проучват. Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, в обертоновете, в отгласа, който може да даде един тон. Един тон е начатък, началото. Например някой свири ми. Този тон после се развива, стига до най-високата област в обертоновете и след това се образува едно връщане. При тона ла работите са уредени. Ти не можеш да пееш ла, докато твоите работи не са уредени; не можеш да пееш този тон, ако мисълта, която имаш, не е ясна – тогава ла не може да се вземе вярно; обикновено ла можеш да вземеш, но истинското ла – не.

(Учителя свири на цигулката и пее: „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни“.)

Всякога, когато един човек се освобождава от живот на несгоди, взема тона ла. Като ви се падне богатство, като ви се паднат десет милиона долара, можете да вземете тона ла приблизително, но с един милион долара не можете – защото, ако вземете един милион, може да кажете: „Защо не са два?“. Тонът ла значи, че тръгваш в един свят, който е вече уреден. Щом си в ла, ти си в свят, където няма противоречие. Какво значи ла? Какво ще се прави? Ще се опъва каиша. Гладни сме, болни сме, невежи сме, безсилни сме, сиромаси сме, студено е, скъсани са обувките ни – какво ще се прави? Изисква се едно вътрешно разположение. Четири елемента има в едно разположение: в него трябва да вземе участие човешкият дух със своята сила; човешката душа със своя израз; умът със своята светлина и сърцето със своята топлина.

(Учителя свири и пее: „Мир и радост са добри бъднини. Мир и радост са добри старини“.)

Мир – М – вие сте вече в една долина, отдолу ще започнете.

При новата музика ти не може да минеш по един и същи път два пъти, не може да повториш нещата по един и същи път – няма повторение. Ако искаш да повториш, винаги ще направиш грешка. Всяко нещо трябва да се вземе вярно. Новата музика се дава на нас, тя е плодородна. Каквото и направление да вземеш, няма да се спънеш. Това е царският път, по който има хиляди пътеки; можеш да минеш през която искаш и всички те дават различно разрешение на една и съща задача – няма никакво противоречие. Тук-там се явява едно различие в ударението, но то произтича от съвсем органични причини. Музиката трябва да се приспособява към ударенията на думите, но и гласът трябва да се приспособява към тях. Който пее горната песен, трябва да проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъднини – мирът и радостта са важното, а думата носят е спомагателна. Това е една формула, с която можете да си помогнете. Може без глагол – ти ще го подразбираш. Ако искаш, можеш да го кажеш отвън, но трябва да го имаш в ума си.

Вие ще се пазите. Ще приличате на синове, бащата на които е умрял, и ще се разправяте с имането, което той е оставил – кой какво да вземе; в това няма никаква философия. Музиката е едно богатство. Никога не спорете за това, което имате. Вземете, ако искате да се развивате. Законът в Природата е този: ако ти вървиш правилно по пътя, който е начертан, всякога ще имаш това, от което се нуждаеш, а то е достатъчно за теб. Ти го имаш, но не се спъвай в един строй, в законите му, в обществената му уредба – това са резултати. Във всяко общество съществуват известни условия, има вътрешни закони. Вие не се стремете да ги премахнете, не се спъвайте от тях.

Същият закон е и в музиката. Има известни придобивки, но не спорете за това. Важното е онова, което може да вземем от музиката и да остане в нас. Музиката да бъде не само едно външно, но и едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може да се изрази. Ти не можеш да отидеш при Бога, без да пееш; не можеш да отидеш при хората и да те обичат, ако не пееш. Здравият човек пее, мислещият човек пее. Ти вървиш, весел си, пееш си; и ученият човек върви и си пее. Давид11 вървеше пред ковчега на Завета и играеше и пееше. Жена му, като го видя от прозореца, попита: „Израилевият цар така да играе и пее?“, а той каза: „Не за хората пея и играя, а за Бога. Аз не играя за хората, а за Господа“.

Може някой път да ви обвинят – тогава вие се спъвате. Аз ще ви обясня къде се спъвате. Ако един човек ви държи лекция и същевременно е музикален, певец е и разбира от музика, речта му е музикална. Може ли той да ви проповядва, без да ви предаде музикалността, която има? Лекцията му излиза от него по един музикален начин. Когато четеш правилно, в това има известна музика и поезия. Човек не може да бъде поет, ако не е музикален; думите му трябва да са наредени в една музикална, хармонична форма. А както изпълняват музиката сега, това е външен израз на нещата.

Това, чрез което нещата могат да се реализират, да се осъществят, е музиката. Онова, за което човек пее, може да се реализира, а онова, за което не пее, не може. Не се спъвайте сега. Бог, Който е създал човека, е създал и музиката. Може ли Той да е създал човека и да не е вложил нещо в него? Вложил е – в човека има една музикалност, вложена от Бога. Някой казва: „Имам музикално чувство“; това не е чувство, а способност, музиката не е чувство. Ако искате да я чувствате, мислете я за израз на Любовта – истинският израз на Любовта е музикален. За този, който пее, можем да кажем, че е дошъл в първата фаза – че може да обича; онзи, който не пее, и да ви говори за Любовта, за каквото и да ви говори, още спи. Пробуденият в Любовта живее, мисли и се движи в нея, това са три качества на Любовта. Ако всеки от вас живее, мисли и се движи, това показва, че тя е започнала да действа в него – това е израз на Любовта, която той не съзнава.

Сега какво остава във вас? Коя основна мисъл остава във вас? Тонът ре как ще вземете, ла как ще вземете? Човек всякога може да пее тона ла по-добре, когато баща му е жив, когато майка му, сестра му и братята му са живи; щом един от тях е заболял, не може.

Смъртта не е нещо физическо, тя е нещо духовно. Всеки, който те е забравил, не ти пише; щом започне да ти пише, и двамата възкръсвате. Умирането е излизане от къщата. В смъртта нещата се забравят. Много хора, като умрат, като отидат в онзи свят, не помнят, че са били женени, че са имали жена, деца, братя; нищо не помнят, те са като човек, изхвърлен на някой остров и мислещ само за себе си – че е гладен, жаден и как да излезе от това лошо положение, в което се намира.

Помнете изречението: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“. Когато пее, човек отива в едно широко отворено място, качва се на висок връх, а хората го слушат отдолу. Посветените са разкрили малко повече на сегашните хора; едно време те не са били готови, сега са по-готови.

Но това е външната страна на музиката, в която днес има повече инструменти и повече дълбочина, отколкото в миналото. Птиците са постигнали много в музиката и летенето; после те са разрешили такива социални въпроси, които човек тепърва трябва да разрешава. Цялата борба между хората произтича от материалните интереси. Там, където се намесва материалното, може да има спор. Където има спор, има гъста материя, която се дели – например някое парче земя.

Един цар иска слава, иска повече земя, повече хора, повече богатства. Колкото по-голямо е разногласието, толкова повече някой навлиза в материята и не иска да пее – казва: „Какво ще придобия, какво ще спечеля?“. А той трябва да пее, защото всяко повдигане, всяко развитие не може да дойде, без да се пее вътрешно. Вие защо сте обезсърчени? За материални работи. Например казвате: „Къде ще се подслоним в бъдеще? Гладни ли ще умрем? Няма музика вече!“. Разумните същества сложат някого на шестия етаж в едно високо здание, запалят зданието и него го е страх – трябва да се хвърли отгоре и го обзема обезсърчение.

Новата философия в живота се решава чрез светлина, топлина и движение. Топлината е в душата ти. Сърцето ти е един акумулатор, то събира желанията, а душата събира топлината и е емблема на хубавите чувства, на добрите постъпки.

Една моя права мисъл е в съгласие с цялото Битие. Ако мисълта е права, тя има еднакво приложение за всички – следователно правата мисъл е права за всички и кривата мисъл е крива за всички. Правата мисъл не може да не се реализира, ти ще знаеш как ще се реализира. Ние казваме: „Дълго време“. Ако се возиш с биволска кола, много е дълго времето, но с бързината на светлината много скоро ще я реализираш; с биволската кола ще я реализираш за няколко милиона години.

Това, от което отстъпваш, не е реално, а това, от което не отстъпваш, е реално. От нереалното може да отстъпиш, от реалното – не. Сега вие сте с нови разбирания, но със стари похвати. Старото сте го опитали – в него няма никакво изкуство, в него сте специалисти.

Има една красива страна на музиката. Когато между вас има трима болни, на които умът се е разстроил, ще опитаме музиката върху тях. Ако не мислите, не можете да пеете тези песни така, както са написани. Отсега нататък трябва да пеете. Дарбата за музика отсега нататък трябва да развиете.

Някой казва: „Аз не съм млад“. Всички тъжите все за материални работи. Някой плаче за дома си, за обувките, за шапката, за парите си – все за материални работи.

 

Отче наш

 

  1. лекция, 29 декември 1933 г., София, Изгрев