1932 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Живот и благо

 

Тайна молитва

 

Тема за следния път: Къде не е бил човек и къде няма да бъде.

Ето един въпрос, на който мъчно може да се отговори. Ще кажете, че човек е излязъл от Бога и при Него ще се върне. От друга страна се казва, че Бог е навсякъде. Как е възможно тогава човек да излезе от Бога и да се върне при Него? Излизането подразбира работа. Излизаш от дома си и отиваш на работа; излизаш от Бога и започваш да работиш. Никой не помни кога е излязъл от Бога и не знае кога ще се върне. Щом нищо не помни и нищо не знае, как ще реши задачата си? Може ли ученикът да реши една задача, ако не я разбира?

Какво ще кажете например за думата сензу от песента Нева сензу? Знаете ли на какъв език е тя,  какъв е смисълът Ă? Защо ви давам тази дума, не знаете; какъв е произходът Ă, също не знаете, но въпреки това тя има известно отношение към вас. Буквата С е закон на промени. Буквата Е показва причините на промените. Третата буква – Н, означава мъчнотиите, противодействията в Природата. Четвъртата буква – З, означава Разумното начало, което преодолява мъчнотиите. Изобщо думата сензу показва как може човек да разреши мъчнотиите си.

Всяка дума крие в себе си известни сили, както и всички органи на човешкото тяло. Срещате човек с къс нос, едва два сантиметра, а друг – с дълъг нос. За първия казвате, че нещо не му достига, а за втория казвате, че е напреднал човек. Значи носът има отношение към човешкото развитие. Ако видите висок, плещест човек, вие изпитвате към него известно уважение и страх, чувствате неговата сила. Ако срещнете нисък, слаб човек, ще изпитате към него известно съжаление.

Какво изпитва човек към планината? Някакъв особен страх и трепет, защото с големината си планината го респектира. Какво би станало, ако планината се подвижи? Но тя е строга и мълчалива – като философа: стои на едно място неподвижна и се занимава с научни изследвания, а хората се качват по нея и слизат – и те я изучават. Планините представляват героите на миналото, които са създали света и след това са заспали. Ако един от тези гении на човечеството се събуди, ще хване човека с двата си пръста, както той хваща бълхата. Планината ще хване човека и ще го пита: „Кой ти позволи да се качваш и слизаш по мен?“ „Не съм ли свободен да ходя по планината?“. Свободен си, но когато планината спи; щом се събуди, не си свободен, ще стоиш далеч от нея.

Какво означава страданието? Качване по гърба на един пробуден гений. А радостта показва, че ходиш по гърба на заспалия гений. „Какво да правя, за да не страдам?“ Ходи по гърба на заспалите гении. Значи събудените гении причиняват страдание на човека, а спящите – радост. Докато майката спи, детето яде от сладкото, но щом се събуди, пръчката играе по гърба му. То казва: „Началото беше сладко, а краят излезе горчив“. Детето не трябваше да събужда майка си – тя трябваше да спи, докато то изяде сладкото; като се събуди, не е нужно тя да търси гърнето със сладкото. Всеки иска да се прослави, да се чува името му по целия свят. Ето защо много пъти човек се домогва до гърнето на щастието, на славата, но изведнъж се събуди някой от заспалите гении и отнема щастието от ръцете му.

Питам: кой ви позволи да бъркате в гърнето на щастието? Ти си поет, напишеш една хубава поема и очакваш похвалите на света, но изведнъж геният на критиката се събуди и славата ти изчезва. Пипне ли те критиката в ръцете си, така ще те смачка, че не можеш да се покажеш пред хората. Критикът казва: „Как смееш да буташ поетическото гърне без позволение?“. Поетът казва, че хората не го разбират, че са невежи. Не, хората не са виновни, но поетът е писал, когато са се събудили гениите на поезията. Поетът иска гениите да влязат в него, но те лесно влизат, а мъчно излизат. Така и в спиритичните сеанси някой дух влезе в човека и излезе, но някой влезе и не иска да излезе. Аз пък питам: защо водата, като влезе в шишето, не иска да излезе. Ако си силен, ще обърнеш шишето и ще излееш водата; ако си слаб, водата казва: „Не искам да изляза – бъди силен ти да ме изкараш навън. Щом си бил силен да ме вкараш в шишето, бъди силен да ме извадиш оттам“.

Оплакваш се от мъчнотиите си. Смешно е овчарят да вкара овцете си в кошарата и да не може да ги изкара. Не е ли чудно да завършиш три факултета и да не можеш да се освободиш от скръбта. Как е влязла скръбта в теб, не знаеш, но също така не знаеш как да се освободиш от нея. После се питаш защо Бог е създал света така, защо е допуснал страданията. Ти сам създаде страданията си – Бог не е мислил да ти ги създава. Ти поставиш пръста си на печката, опариш се и страдаш, а после се питаш откъде ти дойде това страдание. Като си учен, длъжен си да знаеш причината на страданието и на радостта, на здравето и на болестта.

В какво се заключава здравето на човека, на какво се дължи то? На добрата храна, на чистия въздух и на светлината. Здравият човек мисли правилно, диша дълбоко и се храни добре. Умният човек всякога мисли правилно, затова той върви добре, а същевременно добре работи и си почива. Всяка проява на човека има свои отличителни черти. Същото се отнася и до физическото тяло на човека. Например казваш, че един човек е топъл, а друг – студен. Това лесно се проверява, както е лесно да кажеш, че свещта свети или не свети. Щом свещта гори, няма защо да доказвате, че тя има светлина. Очевидните неща не се нуждаят от доказателства: като запаля свещта, тя сама по себе си вече гори и има светлина. Важно е дали вие виждате това, или не? Ако за запалената свещ казвате, че не свети, причината е във вашите очи – има някакъв дефект в тях.

Следователно когато не разбирате известен предмет, това показва, че нещо ви липсва. Колкото и да ви се говори, предметът все ще ви остане неясен. Какво ще разберете от знаковете, с които си служи математиката? Например две успоредни хоризонтални чертички означават знака равенство (=). Едно малко ъгълче с върха надясно (>) означава по-голяма величина; същото ъгълче с върха наляво (<) означава по-малка величина. Например 4>3 и 3<4. Това са условни знаци, които съществуват в дадена система. Който изучава тази система, ги разбира и си служи с тях. Много от гръцките и латинските букви се прилагат в алгебрата и геометрията.

Представете си, че имате линията АВ.

 

А_____________B

 

Измервате от нея 10 см, които трябва да разделите на 10 милиона части. Колко време ви е нужно да направите това деление? Ако за една минута отделяте 100 частици, за един час, т.е. за 60 минути, ще отделите 6 000 частици; за 24 часа ще отделите 144 000 частици. Колко частици ще отделите за 10 дни? Времето може да се съкрати, а може и да се удължи – зависи от интензивността, с която се работи. Ако времето се съкрати, повече енергия ще се изразходва; ако се удължи, енергията ще се спести. Оттук вадим следния закон: когато една работа се свършва за по-малко време, изразходва се повече енергия. Значи когато енергията се увеличава, времето се съкращава; когато енергията се намалява, времето се удължава.

Представете си, че искате да прокарате една идея, например идеята за въздържанието. От какво трябва да се въздържа човек? Друг иска да прокара идеята за любовта или идеята за благоденствието на човечеството. Защо е нужна Любовта, защо е нужно благоденствието? Преди да се стремиш към благоденствието на цялото човечество, запитай се ти имаш ли благоденствие. Щом свършиш работата, която ти е дадена, цялото ще благоденства; ако първо ти не свършиш работата, и цялото няма да благоденства. „Искам благото на цялото човечество.“ Какво е човечеството? Според мен човечеството е права линия, разделена на милиарди частици. Ако хората не бяха частици от едно цяло, те нямаше да умират. Може ли едно гърне, раздробено на милиарди частици, да благоденства? Ще кажете, че всяка частичка е живо същество. Живо същество, но от счупено гърне. Всяка частица е толкова жива, колкото е живо например изваденото сърце на жабата: то може да пулсира дълго време вън от тялото, но това е живот на счупеното гърне и един ден ще престане да пулсира.

Може ли цялото да умре, а частите да са живи? Ще кажете, че след като човек умре, клетките продължават да живеят. Съгласен съм с вас, но казвам: като отрежете крака на кокошката и го изядете, той продължава да живее, но във вас, а не в кокошката. Вие благувате, а кокошката страда. Значи човек страда, когато се е качил на гърба на пробудения гений. Ако си гладувал три дена и на гърба ти се качи една кокошка, какво ще направиш? Ще я заколиш и ще я изядеш. Ама вегетарианец си бил! Мислите ли, че сегашните вегетарианци са истински? Колко микроби приемат заедно с храната! За да бъде истински вегетарианец, човек трябва сам да си приготвя храната. Ще кажете, че съм краен в своите заключения. Яли ли сте швейцарско сирене? Отрежете едно парче и вижте какво има вътре в него – ще видите много червейчета. И казвате, че това е вегетариански продукт.

Колко паразити нападат човека, но той не може да се освободи от тях. Страшно е, когато чувството паразитизъм се вмъкне в човека – той престава да работи и очаква всичко наготово. Като говоря за паразитите, аз имам предвид отрицателните мисли и чувства на човека. Какво ще правите с тях? Каквото правите с паразитите – сложете ги между пръстите и ги чукнете. Вие ги криете, не искате никой да знае за тях. „Можем ли да се освободим от тях?“ Според мен няма грешка, от която човек да не желае да се освободи, както и няма случай, в който да желае да греши. Някой прави грешки, но с научна цел. Например неправилно е да режеш една жаба, но понеже става с научна цел, се оправдава. В случая нещастието на жабата е благоденствие за човека. За хиляди хора войната е нещастие, но за някои е благо. Убил си десетки хора и те възнаграждават с кръст за храброст, всички те признават за герой. Като минеш покрай една грънчарница и изпочупиш десетина гърнета, ще минеш за герой, защото е война, и ако не счупиш нито едно гърне, ще минеш за страхлив и малодушен. Това са относителни неща.

И тъй, за да се освободи от мъчнотиите си, човек трябва да анализира своите мисли и чувства. Без този анализ той не може да дойде до правилно заключение за проявите в живота. Като мисли правилно, човек изработва истински морал в себе си. Днес понятието морал е крайно разтегливо: това, което е морал за едного, за друг не е морал. Когато детето открадне една-две ябълки от градината на съседите, всички казват, че то е престъпило закона. Когато богатият направи една търговска сделка, в която злоупотреби с милиони, казват, че е умен човек, че умее да върши сделки. Да заколиш едно говедо, да одереш кожата му и да я продадеш, това не е престъпление, но ако си вегетарианец и носиш кожени обувки, това е престъпление. Природата има един строг, неизменен морал, който се прилага еднакво към всички хора. Дали съзнаваш кое е морално, или не – не е важно: един ден говедата ще те държат отговорен за кожата на твоите обувки. Че си ги купил готови, няма да те оправдаят: щом носиш обувки от кожата на говедата, ти взимаш участие в престъпленията на онези, които са ги клали. Вдълбочи се в себе си и се запитай: от крадена кожа ли са обувките ти, или не. Ако са от крадена кожа, и без пари да ти ги дават, не ги взимай.

Мнозина се извиняват за грешките си с това, че всички хора грешат, но това не ги оправдава. Всеки се съди в зависимост от своите разбирания. Казваш, че не можеш да оправиш света. Ти не знаеш, че понякога спасението или нещастието на хората зависи само от един човек. Един голям хотел се е запалил, ти влизаш в него, оставяш вратата отворена и въздухът нахлува вътре, с което усилва пожара. След теб идва друг, веднага затваря вратите, пречи на въздуха отвън да влиза – и пожарът се прекратява. Първият носи нещастие на хората, а вторият ги спасява. Човек носи отговорност за доброто или за злото, на които съдейства. Влизаш в стая, в която има задушлив газ. Един човек спи там и не подозира, че смъртта го дебне. Какво ще направиш, за да го спасиш? Ще отвориш вратата и прозорците, да влезе чист въздух. В случая въздухът спасява човека.

Човек е дошъл на Земята, без да знае законите на Великата природа, нито тези, които Бог е вложил в него. Интуицията му говори, но той не се вслушва в нея. Тя се изявява като вътрешен глас, който му нашепва: „Не прави това, за да не те сполети нещастие“. Той не се поддава на този глас и си прави каквото иска. После се чуди защо идват нещастията: първо по-малки нещастия; после – по-големи, докато всичките му работи се объркват. Той се чуди защо работите му не се нареждат.

Ако не ядете, както трябва, ако не пиете вода, както трябва, ако не дишате дълбоко и не приемете светлината правилно, вие не можете да очаквате добър, щастлив живот. Казват за някого, че е твърд, корав човек. Корав е, защото в него преодолява твърдата материя. За да се справи с нея, трябва да изучава нейните закони. За друг казват, че е мекушав, че много е омекнал – течните вещества преодоляват в него. Голям фантазьор е – значи въздухообразните вещества преодоляват в него. За да не преобладават едните или другите вещества, човек трябва да работи върху себе си, да ги уравновеси. Ако не съчетаете правилно различните вещества в своя организъм, не можете да имате успех в живота си. Който може да уравновесява количеството на различните вещества в организма си, той е гениален човек. Ако е музикант, от два тона може да състави цяла песен. Дайте му двата тона – долно до и горно ла, и вижте какво ще направи: така ще ги съчетае с други тонове, че ще се чудите как е направил това. Той носи в съзнанието си тоновете между до и ла и правилно ги свързва; обикновеният музикант и с много тонове нищо не може да направи. Гениалният от двете крайни точки на правата може да намери своя път, обикновеният и при много точки пак не може да се ориентира.

Колкото и да ви се говори, обикновеният живот още ви привлича. От сутрин до вечер човек мисли само за прехраната си, как да се облече, да се разходи и след това да си почине. Малко хора се въодушевяват от една светла идея или от идеята за Бога. Казват за някого, че е религиозен. Религиозен е, мисли за Бога, но първо мисли какво ще получи от Него. Днес светските хора искат да разрешат въпросите на живота, да внесат нов ред и порядък. Бъдещият ред и порядък няма да се отличава много от сегашния: и тогава хората като сегашните ще ядат и ще пият, ще се обличат, ще си правят къщи; разлика ще има само в разумността им. Колкото по-разумен е човек, толкова по-добре ще нареди живота си.

Един син от българските села бил принуден да се грижи за своя 90-годишен баща. Той се отегчил толкова много от него, че решил да го изнесе накрая на селото и там да го остави, дано по-скоро умре. Качил го на гърба си, а в едната ръка носел голям кош, където щял да остави баща си. Детето му тръгнало с него, да придружи дядо си до края на селото. Като настанил синът дядото, детето казало на баща си: „Татко, не оставяй коша тук, вземи го със себе си!“ „Защо?“ „И на мен ще ми потрябва някога, да те занеса с коша на края на селото“. Бащата се замислил върху думите на детето си и решил да върне дядото обратно вкъщи, да продължи грижите си за него. Той разбрал, че каквото прави на другите, ще се върне и към него.

Помнете: благото на човечеството е ваше благо и вашето благо е благо на цялото човечество. „Какво мога да направя аз, един човек?“ Може би ти си последният, когото очакват да направи едно добро за цялото човечество: хиляди хора очакват пример от теб. Това е закон не само за физическия свят, но и за много светове. Всички очакват да видят пример от едного, както земеделецът наблюдава дали посятата семка ще покълне – и щом покълне, радостта на всички е голяма. Всички се радват, че си пораснал. Всички се радват на една мисъл, която носи благо на целия свят – тя ще донесе благо за цялото човечество, както и за онзи, който я е родил. Величието на човешкия характер се крие в онези мисли и желания, които човек ражда с цел да донесат благо за него самия и за всички хора – те го правят велик и гениален.

„Бог да ни помогне да израстем!“ Той ще ви даде само условия за развитието на мислите и желанията, които са вложени вече във вас. „Можем ли да разрешим всички въпроси на живота?“ Днес ще разрешите само това, което е определено, и може би от този ден зависи вашето бъдеще. Внимавайте да не го пропуснете! Какво ще правите, ако изпуснете парахода за Америка? „Много параходи отиват за Америка.“ Ами ако е един? „Ще чакам, докато се върне“ Ще чакаш цяла година. Ако успееш да се качиш навреме, печелиш; ако го пропуснеш, губиш. В Природата има параходи, които спират на твоето пристанище или веднъж в годината, или един път на десет, двадесет, тридесет години, дори има параходи, които спират само веднъж на 120 години: и тогава щеш – не щеш, ще се качиш на парахода и ще отпътуваш. Ако доброволно не искаш, насила ще те вземат.

Какво остана от днешната лекция във вашия ум? Не искам да се обезсърчавате от живота си, но да го осмислите. Колкото и да желаете да се освободите от него, няма да можете – неизбежно ще минете през него. „Прашен е този път.“ Ще го минете: важно е да знаете как да ходите, за да не дишате праха. Ако се случи да вали дъжд, това е щастие за вас – дъждът ще погълне праха; в този смисъл той носи щастие за човека. Понякога щастието се усмихва на човек, а понякога изчезва – и прахът отново се събира. Лошите условия не могат абсолютно да се премахнат. Може да разчитате на богатството на дядо си и на баща си… Не се лъжете, те отдавна са изгубили своето богатство. Следователно разчитайте само на себе си. Дядо ви, баща ви, приятелите ви – те са странични неща. Ако вън от вас дойде отнякъде помощ, добре дошла. Не се обезсърчавайте от мъчнотиите, които срещате на пътя си. Човек се обезсърчава от малки неща: нямал какво да яде, нямал достатъчно пари, нямал нови дрехи, нямал богати приятели и т.н.

Казвам: радвайте се на обезсърченията си. Ако човекът се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека. Много възможности и блага са дадени на човека. По отношение на животинското царство човек е божество: трябва ли той да се обезсърчава? За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра. През Балканската война10 един учител от казанлъшките села по време на отстъпление изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко дена без хапка хляб. Обезсърчен и отчаян, той започнал да се моли: „Господи, слушал съм за Теб, че Си силен, че помагаш в безизходни моменти в живота. Ето, аз съм в такова положение, никой не може да ми помогне, ще умра гладен. Помогни ми Ти! Докажи ми Твоето съществуване“. Не се минало и половин час от молитвата му, когато той съзрял отдалече една костенурка с парче хляб между краката си, което влачела, да се отправя точно към пещерата. Като стигнала до входа Ă, тя оставила хляба и продължила пътя си. Нова вяра, ново разбиране е нужно на хората!

Мнозина от вас сте завършили гимназия, университет, изучавали сте математика, геометрия, литература, езици. Знаете, че всеки език си служи с препинателни знаци: точка, запетая, две точки, удивителна, въпросителна и други. С такива знаци хората си служат и в живота. Някой седи пред една трудноразрешима задача и се чуди как да я реши. Друг е изпаднал в мъчнотия и се пита какво да прави. Падналият в живота се пита какво да прави. Гладният пита: „Какво да правя?“. Ще ядеш. Жадният пита: „Какво да правя?“. Ще пиеш вода. Болният, умореният ще почива. „Искам да пиша нещо.“ Пиши! „Искам да чета.“ Чети! „Да служа на Бога.“ Служи! „Искам да се боря, да докажа на хората, че не съм слаб.“ Бори се, но трябва да знаеш как да се бориш, за да излезеш победител. Ако срещнеш мечка в гората, как ще се бориш? Или ще я хванеш за пъпа, или ще запалиш една клечка кибрит – и в двата случая тя ще капитулира. Но за предпочитане е да запалиш кибрит: всички животни бягат от кибритената клечка.

Един американец попаднал в африканските джунгли, където срещнал голям лъв. Ужасен, американецът притаил дъх и не знаел какво да прави. В този момент в подсъзнанието си някъде чул гласа на майка си: „В джоба си имаш кибрит. Запали една клечка!“. Той веднага драснал една клечка кибрит, от която тревата наоколо се запалила. Лъвът се уплашил и избягал. Значи една кибритена клечка е в състояние да избави човека и от най-голямата опасност, но той трябва да знае как да я запали. Който мисли правилно и знае къде да постави всяка своя мисъл, той винаги ще има успех.

Един виден проповедник бил посещаван все от богати хора, милионери, които обичали да слушат неговите проповеди. Като говорел за страданията на човечеството, за мъчнотиите, през които минавали хората, богаташите дълбоко пъшкали. Един ден проповедникът ги запитал: „Защо пъшкате?” „Мъчно ни е, че нямаме възможност да помогнем на страдащото човечество”. Всъщност те пъшкали за себе си.

Като ви наблюдавам, виждам, че и вие пъшкате. Казвам: престанете да мислите за вашите изгубени милиони – не мислете, че сте милионери; не мислете, че щастието се крие в милионите. Ако не бяхте изгубили милионите си, вие щяхте да бъдете на дъното на океана, но понеже сте ги изгубили, вие сте вече на повърхността на водата. Според сегашното разбиране на хората идеята за богатството носи само тежести.

Тежко е да носиш в мисълта си идеята за богатството. Аз не съм за сегашната сиромашия, но не съм и за сегашното богатство: аз поддържам онази сиромашия и онова богатство, които ще дойдат в бъдеще. Някога ще ви говоря за бъдещата сиромашия и за бъдещото богатство и за отношенията им към човечеството. Върху тях ще се съгради бъдещият социален строй и бъдещият бит на хората. Както и да гледате на нещата, при сегашното разбиране и знание хората не могат да имат по-висока култура от съществуващата. Днес има господари и слуги, синове и дъщери, раждания и умирания, съдилища, болници – това е естествено за сегашния ред и порядък. Друг е въпросът за бъдещия ред, когато между хората дойде културата на братството.

Сегашният живот е пълен със забави като живота на децата: в тях е щастието на хората; и ако им отнемат забавите, животът им ще стане нещастен. Ако не можеше да яде, болният щеше да бъде крайно нещастен: яденето, макар и не много сладко, е благо за болния, то все му допринася нещо. Съдят някого – може да го осъдят, може и да го оправдаят. Важното е, че близките му започват да мислят и чрез мисълта си идват до прави заключения. Някой е умрял – всички се запитват от какво и колко време е боледувал; започват да мислят за смъртта, за страданията. Условията на сегашния живот, добри или лоши, са ценни, защото събуждат мисъл у човека. Срещаш един поет, знаеш, че работи при трудни условия, но си казваш: „Да мога да пиша и аз като него“.

Благодарете за всички условия, защото те събуждат човешката мисъл и помагат за събуждането на човешката душа. Знайте, че от гледище на бъдещето сегашният ред и порядък е на мястото си. Помни: за умните хора, които разбират законите, сегашният живот е благо; за глупавите, които нищо не разбират, животът е мъчение и страдание.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 18 ноември 1932 г., София, Изгрев