1934 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Живият квадрат на човешките отношения

 

Отче наш

 

Прочете се резюмето на темата: Защо е написано Евангелието от Матея и какво съдържа?

Възможно ли е ъгълът D и ъгълът В (фиг. 1) да се съберат на едно място? При такова положение – като във фигура 1, е невъзможно, но при дадени условия е възможно те да изменят своето положение.
Ако дадете свобода на движението на ъглите А и С, да се движат навън, да започнат да се смаляват, непременно ъглите D и В ще започнат да се приближават. Когато двата ъгъла ­ А и С, дойдат в крайния предел и станат един градус, какво ще бъде разстоянието между ъглите D и В? Те ще бъдат близо един до друг. Да излязат четири сестри и да направят един квадрат. (Излизат четири сестри.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават. Имате телата D и В, които се приближават.

Законът е: можем да кажем, че когато две тела се приближават едно към друго, то други две тела ще станат положителни, ще се отблъскват; и обратното: ако другите две тела започнат да се приближават, то първите две ще за почнат да се отблъскват. Питам сега: защо, като започнат да се приближават две тела, други две започват да се отблъскват? Ако започнем да сменяме положението на ъглите А и С, квадратът ще стане ромбоид, ще има разтегляне (фиг. 2). Ако ъглите D и В станат по 180 градуса, по колко градуса ще имат ъглите А и С – по 10 градуса.

Има един психологически закон. Понякога в живота вие усещате, че някой човек се отдалечава от вас. Имате например един приятел, когото сте усещали близо до вас, и той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мен“. Щом този приятел се отдалечава от вас, значи се приближава към друг. Неговото приближаване към другия ще съответства на отдалечаването от вас, ще има следното съотношение: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас. Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла D дотолкова, доколкото ъгълът А и ъгълът С са се отдалечили. В Природата съществува един закон: омразата на две души е толкова голяма, колкото любовта на други две. Противоположното: любовта на двама, които се обичат, е толкова голяма, колкото омразата на онези, които се мразят. Когато двама се мразят, други двама се обичат. Следователно всякога, когато искате двама души да се обичат, вие ще смразите други двама – това непременно ще стане. Щом искате двама души да се обичат, то непременно други двама, на друго място, ще се мразят. И причината за тяхната омраза е, че вие двамата се обичате. Ако вие не се обичате, то другите двама не може да се мразят.

Как ще представите това? Георги Радев14, излез на дъската. (– „Да означим любовта с положителна величина, а омразата – с отрицателна.“) Когато тези точки – А и С, се отдалечават, то точките В и D се приближават, но не по права линия, а по една крива линия.
Кои са причините и защо, като се отдалечават две тела, други две се приближават? Както се представя сега, то е цяла една система. Ако ъглите В и D се приближават, ъглите А и С се смаляват. Тези, които се приближават, се привличат, а тези, които се отдалечават, се отблъскват. Силата на привличането в дадения случай е равна на силата на отблъскването. Вие искате обяснение защо две тела се отблъскват и защо две тела се привличат. Ако дадем друга една теория – че всички ъгли се привличат към центъра, тогава любовта разширява ли хората? Вие искате да имате голямо пространство. Голямото пространство го дава само омразата. Колкото повече мразиш един човек, толкова по-голямо пространство му даваш, а колкото повече го обичаш, толкова по-малко пространство му даваш. Защо се ограничава един човек? Защото го обичаш. Разсъждавайте обективно: в дадения случай, ако му дадеш много пространство, непременно няма да го обичаш, а колкото по-малко пространство му даваш, толкова повече го обичаш.

Да допуснем, че това е куб, пълен с някакво съдържание. Ако разтегляме ъглите А и С, тогава откъде ще изтекат нещата? Ако при В и D има две отверстия, оттам ще стане изтичането. Това, което изтича, как ще го обясним в Природата? Само неща, които се обичат, изтичат, а пък неща, които не се обичат, не може да изтичат. Там, където има изтичане, има привличане; там, където няма изтичане, няма привличане. Това може да се обясни с друг закон. При В и D налягането е по-голямо, следователно това силно налягане в ъглите В и D разтяга ъглите А и С. Там, където е силно налягането, се образува привличане, а пък там, където е слабо, където телата се разтягат, те изгубват вътрешната връзка, която съществува между тях. Ако сега В и D се доближат, то откъде ще дойде изтичането? Щом две тела – А и С, се разтягат, тогава налягането иде отвътре. Това вътрешно налягане е произлязло от външното налягане върху D и В.

Сега как ще обясните едно чувство? Например искате да обясните любовта. Как ще я обясните – чрез външното налягане или чрез вътрешното налягане? (– „Според вашето обяснение при любовта трябва да има налягане отвън, трябва да има една обективна причина отвън, за да се прояви движението.“) Ако причината е налягането отвътре, което разтяга А и С, тогава изтичането ще стане от D и В. Ако причината е външна, ако върху В и D има налягане, тогава изтичането ще стане от А и С. Сега ние се натъкваме на причината. Когато двама души се обичат, двама се мразят; и когато двама души се мразят, двама се обичат. Тогава как ще представите отношението: D се отнася към В така, както А към С? (– „А и С като се отдалечават до известно място, то D и В ще се срещнат, ще се слеят и тогава тези слети точки ще бъдат център на А и С.“)

Любовта е център, а омразата е крайните точки. Когато две същества се обичат, те се срещат в центъра, а когато две същества се мразят, те ще се отдалечат и тогава ще бъдат в крайните точки. Щом D и В се съберат в центъра, тогава отдалечаването на А и С ще престане. Когато двама души се срещнат в центъра на Любовта, тогава ще имаме крайния предел на омразата, по-далеч не може да се отиде. Следователно вие не можете да мразите един човек повече, отколкото друг го обича. Закон е: един мрази някого, а пък друг го обича. Значи любовта на този, който обича, ще бъде толкова голяма, колкото омразата на другия. Омразата не може да бъде по-голяма от любовта и любовта в дадения случай не може да бъде по-голяма от омразата – има едно равновесие. Вие ще кажете: „Защо трябва да мразя еди-кого си?“. Искате да знаете защо някой мрази някого – ако той не го мрази, друг не може да го обича. И ако единият не го обича, другият не може да го мрази. Значи любовта всякога образува омразата; това е една енергия, една сила. Ако се постави едно противодействие, ако се спре едно тяло в своето движение, тогава ще се образува омраза. Нали двама души, като се отделят, ще отхвръкнат! Ако се спре любовта, ще се спре непременно омразата (не че любовта се спира). Тогава можем да определим така: „Аз го мразя, за да го обича друг“.

Вие искате да уредите вашите работи, искате някой да ви обича, но като не разбирате закона, мразите го. Когато мразите някого, той непременно ще се отдалечи от вас. Имате желание той да се привлече към вас, но така ще го накарате да се привлече към друг. Според тази теория как ще примирите двама, които не се обичат? (– „Тогава трябва да отдалечим двама, които се обичат.“) Щом се отдалечат други двама, то тези, които не се обичат, ще се привлекат. Това е една относителна реалност в света, която функционира вътре в Природата. (– „Това е светът на квадрата.“) Да, във физическия свят. Така е построен физическият свят – защо е така? Резултатът е такъв. Ако някой е ударен и го боли, болката съответства на силата, с която го е ударил камъкът. Ако ударът е голям, и болката ще бъде голяма; ако ударът е по-малък, и болката ще бъде по-малка. Сега аз ви карам да мислите. Има неща, които вие не може да примирите в една система. Не може да примирите четирима души, да ги направите едно. Може, но по друг закон, който съществува. В даден случай двама души се приближават, други двама се отдалечават. Имате и обратен процес: ако искате да приближите двама, които се мразят, ще смразите двама, които се обичат – те ще се оттеглят и тогава онези, които не се обичат, ще се обичат.

Да допуснем, че съществува такова явление в света: един човек е скъперник и има още един скъперник като него. Тези двама скъперници привличат ли се, или се отдалечават, как мислите? Или има двама добри хора – щом има един добър човек, има и друг. Нещата съществуват като двойки. Щом ти си учен човек, като теб ще има друг, противоположно учен човек. Двамата учени или ще се привличат, или ще се отдалечават. Каква е разликата? Тези, които се отдалечават, печелят по-голямо пространство, но същевременно близостта изчезва. Тези, които изгубват своето пространство, се привличат. Щом се привличат, каква ще бъде печалбата? При отдалечаването има придобиване на външни блага, а се загубва вътрешната връзка. Щом две тела се отдалечават, губят връзката си – те не са така тясно свързани. По някой път вие искате да си обясните законите. Например защо баща ви не ви обича? Защото обича брат ви, нищо повече. Любовта не може да бъде едновременно между трима души – помнете това. Любов може да има само между два противоположни полюса, между живи същества, които се обичат в даден момент; между трима не може да бъде. Как мислите вие – трима души могат ли да се обичат едновременно? (– „Нали Писанието казва, че трябва да обичаме всички хора?“) При дадената система на квадрата трима души не могат да се обичат, но ако сложим повече измерения в друга система, тогава ще може да се обичат трима души и повече.

Това е от същото естество. Когато ъглите В и D се приближават един към друг,  ъглите А и С се отдалечават, но какво ще стане с ъглите 1, 2, 3 и 4 (фиг. 3)? Да кажем, че ъглите 1, 2, 3 и 4 са в същата система – кои от тях ще се привличат и кои ще се отдалечават? Ако D и В се привличат, кои ъгли от другия квадрат се привличат и кои се отдалечават? Имате линията 1–4 и линията 3–2. Ъглите В и D са така свързани, че като се привличат, упражняват налягане върху тези линии 1–4 и 3–2. Тогава щом се приближават D и В, 4 и 3 се отдалечават, а 1 и 2 какво правят? Може да направим този квадрат, може да направим 10­15 или 100 квадрата, цяла една система, но когато в единия квадрат става промяна, във всички други квадрати от същата система ще стане известна промяна. Каквото загубват D и В, А и С го придобиват – увеличението на А и С ще бъде каквото D и В са загубили. Когато двама търговци губят, други двама ще спечелят. Печалбата на последните двама ще бъде равна на загубата на първите двама. Има ред други разсъждения.

Някой път срещате противоположности: защо двама души те обичат и защо други двама те мразят? Двама души, които те обичат, и други двама, които те мразят, съставят една система. Щом двама души се мразят, то те са вече в една система с други, с които се обичат. Ако двама се разболеят, двама ще оздравеят; ако двама поумнеят, двама ще оглупеят; ако двама се подобряват, то други двама се влошават. И тогава вие искате да знаете защо половината от хората на Земята са добри, а другата половина са лоши – законът е същият. Вие някой път мислите, че всички хора на Земята са лоши. Каква е идеята във вас, когато се казва, че „целият свят в лукаваго лежи“? Кой цял свят в лукаваго лежи? Какво подразбирате под думите цял свят? Светът на ангелите в лукаваго ли лежи? Светът на боговете в лукаваго ли лежи? Под думите цял свят се подразбира Земята. Като се каже всички хора, подразбират се 100, 200, 1 милион, 10 милиона души – има едно определено число, има една определена система. Квадратът не съставя всичката реалност. Вие някой път мислите как ще се поправи светът. Защо двама души са забогатели, а други двама са осиромашели? И тогава какво трябва да стане? Тези, които са били сиромаси, трябва да забогатеят, а тези, които са били богати, да станат сиромаси – да си разменят ролите.

Как ще примирите двама души? Да допуснем, че двама души се мразят – какъв метод ще употребите, за да ги примирите? (– „В тази система на квадрата ли?“) В квадрата. (– „Ако двама души се мразят, за да ги накараме да се привличат, би трябвало други двама да се скарат.“) В  Природата съществува един закон: омразата не може да отиде по-далеч от 180 градуса; и любовта не може да отиде по-далеч от 180 градуса. Ако две тела се приближават и се слеят в едно, то други две тела се отдалечават до краен предел. Ако тези тела, които са в центъра, ги извадите оттам и започнете да ги разтягате, тогава другите два противоположни ъгъла ще започнат да се приближават. Като разместите ъглите, ще докарате В в положението на D и D в положението на В – тогава А и С се приближават. Променете местата на двама души, които се обичат – щом ги разместите в противоположни посоки, то другите двама, които се мразят, ще се обичат. За да преместите D в В и В в D, непременно трябва да ги сложите в центъра, а после ще стане движение в обратна посока и тогава А и С ще се приближат.

Допуснете, че от двама приятели, които се обичат, единият е богат, а другият е беден. Други двама, които се отдалечават, им завиждат, в тях има омраза, и двамата са бедняци. Защо в първите двама приятели сиромахът се привлича към богатия? Защо другите двама да нямат тази привилегия да се ползват от богатството на богатия приятел? Тогава, за да се премахне омразата, тези двама, които мразят, ще направят единия богат, а другия – сиромах. Представете си две гумени топки, които са събрани на едно място, с вместимост, да кажем, по 10 см в диаметър. Ако едната е напълнена с течност, която тежи, а пък другата е напълнена с газ, какво ще стане с тези две топки? Едната ще отива към центъра на Земята, а другата – към центъра на Слънцето. Ще се отдалечават, нали така? Представете си сега, че онази топка, която отива към Слънцето, напълваме с течност, а другата, която беше пълна с течност, напълваме с газ – тогава процесът ще се обърне. Та двама души, които се мразят, нямат едно и също естество.

Сега във вас да остане идеята: когато D и В се приближават, А и С се отдалечават, а когато D и В се отдалечават, то А и С се приближават. Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят. Съществува едно равновесие вътре в Природата. Да кажем, че някой човек се е разболял – при болестта печели ли, или губи? Щом един човек е болен, той е на полюса на Любовта. Той външно губи, а вътрешно има едно съзнание, има едно по-хубаво разбиране – по-слаб е външно, но вътрешно е богат. Когато човек отвън е здрав, вътре може да е загубил нещо. Богатият всичко има отвън, но вътре му липсва нещо, а пък беднякът в душата си има нещо ценно. Аз ви обръщам внимание на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата. Щом В и D се приближат до центъра, след това тяхното движение продължава – те ще тръгнат в обратна посока, ще започнат да се разтягат и тогава А и С ще се привличат.

Омразата не е вечно нещо, тя е само едно временно състояние в човека. Ти си недоволен от някого, понеже не е направил нещо, счупил е нещо, откраднал е нещо, казал е някоя дума, която те отблъсква – все има някоя материална причина, има нещо материално в това. Трябва да знаеш, че когато си неразположен, в противовес има друг, който е разположен. Казваш си: „Аз станах причина той да бъде неразположен“. Понякога трябва да бъдеш неразположен, защото, ако ти не си неразположен, другият не може да бъде разположен.

Как се определя в какво седи доброто в света? За да направиш едно добро, нали трябва да се лишиш от някакво благо? Носиш плодове за себе си, срещнеш един човек, дадеш му ги – лишаваш се от едно благо, но същевременно внасяш в сърцето си едно хубаво чувство. Ако не направиш една малка жертва, ако не се лишиш от нещо, ти не можеш да привлечеш любовта на другите. Понякога вие искате другите да ви обичат, но за да ви обичат, какво трябва да направите? Според вас за какво трябва да бъде обичан някой? Не могат да ви обичат, докато не дадете нещо от себе си. Вие искате да бъдете обичани, но не може да бъдете обичани, докато не дадете нещо от себе си – това е положителната любов. Ако вие в себе си не можете да направите жертва, не можете да имате любовта на другите – всякога има съотношение. Не може да храниш сития, не може да правиш добро на богатия, не може да учиш учения. Когато ученият се изпразни, значи е придобил любовта. Например ако един учител по музика е научил няколко души да свирят, ще им е предал едно изкуство и те ще го обичат. Ако богатият е раздал своето богатство на десет бедни и е подобрил техния живот, те ще си спомнят за него, ще мислят за него. Не може да не мислят, той им е дал богатство. Не може да не мислиш за онзи, който дава. Наглед онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто. Този, който ти е направил добро, отвън го няма, заминал е за другия свят, но постоянно мислиш за него – казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде!“. Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, не е добро.

Начертайте си този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка дали някъде във вашия живот я има тази квадратна система. Всички вие сте поставени все върху квадрата, квадратурата съществува навсякъде. И всяко изменение, което става в квадрата, се отразява в двете противоположни посоки. В квадрата имате двете линии и АВ, които са успоредни. Те се пресичат и образуват ъгли. Линиите АD и ВС са успоредни в едно направление, а пък и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни и вследствие на това се получава разногласие. Има един друг закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш.

Да вземем за пример една дама от висшето общество. Като отива при някой княз или цар, при някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си сложи пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Допуснете, че тази дама се познава с някой благочестив владика, с някой светия – ще отиде ли при него с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица – значи ще се нагоди точно към онези състояния, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика; като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога; като отидеш при философа, ще му говориш за философия; при търговеца ще говориш за търговия, за вземане-даване; при земеделеца – за земята. Ако им говориш за тези работи, ще кажат: „Разбира ме този човек, влиза в положението ми“. На болния ще говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? Причината сте вие.

Защо двама души си приличат? Аз съм причината. Ако двама души се скарат, какво трябва да направя? (– „Набийте ги и двамата.“) Много са далеч от мен. Бие се онзи, който е близо, а който е далеч, как ще го биеш? Може ли да биеш един човек, когото мразиш? Вие имате грешка – онзи, когото мразите, всякога е далеч от вас. Онзи, когото обичате, е близо и вие го биете; и искате да биете онзи, който ви обича. Аз не съм видял още някой грешник да е бит, всякога бият праведника. Биеш някого, който е близо до теб, но той е онзи, който те обича. Онзи, който те мрази, е далеч от теб. Невъзможно е да биеш човек, когото ти мразиш, защото е далеч от теб. Помнете: опасността е в това, че след като сте били някого, казвате: „Аз му дадох да разбере“. То е едно погрешно схващане. Ни най-малко не си му дал да разбере, но той се е чудил защо го биеш. Някой човек е праведен, нищо не е направил, но прилича на някого и го бият. Обвиняват бащата, че е убил сина си. Хващат го, бият го в участъка, съдят го и му налагат смъртно наказание, но тогава синът идва отнякъде и го освобождават. Бащата признава: „Аз казах, че убих сина си, само за да се освободя от боя“.

Бият се само тези, които се обичат, защото са много наблизо. Това е нещо театрално в живота – биеш онзи, който те обича, и след като си намериш погрешката, казваш: „Не трябваше“. И досега вие все мислите, че биете онзи, когото мразите, а никога не сте били някого, когото мразите. Като мразиш един човек, можеш да го набиеш само по един начин. Аз ще ви кажа сега по кой начин може да го набиете – не знаете, нали? Много проста работа е. Онзи, когото мразите, може да го набиете само по един начин: като го обичате. Ще го привлечете при себе си и тогава ще го биете. Понеже той е надалеч, като го обикнете, ще дойде при вас и тогава ще го биете; докато го мразите, по никакъв начин не може да го биете.

Другото правило е: когото мразите, никакво зло не може да му направите. Той сам е в злото, какво зло ще му направите! Ако го обикнете, с това ще го накажете – той ще почувства едно страдание в себе си. Затова любете враговете си, да почувстват страдание. Не ги бийте, за биене и въпрос не става. В който момент посегнеш да биеш врага си, него вече го няма, но като го обикнеш, ти го наказваш. Следователно любовта не е нищо друго, освен едно наказание. (– „А майката като бие детето си?“) Тя си представя, че го бие – това е една истина. Не ви го казвам, за да се обезсърчавате, но онзи, когото мразите, той е нещо недосегаемо. Това същество седи надалеч, то се пази, много е хитро, взело е всичко предвид. Ако искате да си отмъстите, трябва да обичате.

Който обича, е силен човек, който мрази, е слаб човек. Има известно противоречие в живота. Питат: „Защо тези хора се мразят?“. – „Защото са далеч.“ – „А защо се обичат?“ – „Защото са близо.“ – „Защо се бият?“ – „Защото са близо.“ – „Защо не се бият?“ – „Защото са далеч.“ И Писанието казва: „Когото Господ обича, наказва го, а когото не обича, оставя го“ – онзи, когото не обича, той стои далеч, не го наказва, а когото обича, той е наблизо. Когото бият, той очаква нещо – биенето лошо нещо ли е в дадения случай? Какво нещо е боят? Нека разгледаме думата бие: буквата Б означава нещо, посадено в земята; И означава, че са му дали повече водица, за да израсне; Е – това са поникнали клончета. Посятото е пуснало корени, израснало е, поникнали са му листа – значи много хубаво е станало. По-хубаво нещо от биенето няма. От нещо, което не е бито, не излиза нищо; само от нещо, което е бито, излиза нещо – такава е философията, другояче всичко е безсмислено.

Животът не е без смисъл, всичко е строго определено. Ако няма някакъв смисъл във всички страдания, тогава няма философия, обаче всичко си има смисъл. Един ден всички ще разберем дълбокия смисъл на противоречията, които ни измъчват, и тогава всеки ще каже: „Добре ми стана, че пострадах, че бях неразположен“. Това не го давам за утеха, но това е истина, която тепърва трябва да учите. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Вие досега мислехте, че може да биете този, когото мразите. Но вие не можете да го видите и да му кажете нещо, той не ви и чува даже. Изпейте една песен. Коя песен съответства на тази тема? (– „Всичко в живота е постижимо.“) Всичко в този живот е постижимо, когато сме разумни. Когато биеш един човек, значи му свириш, мислиш да му направиш едно добро. Ако Бог е допуснал страданията в света, значи е мислил да направи добро на хората.

Понякога твърдите, че вашите животи не са оправени – в погрешка сте. Всички хора куцат в едно: всеки е недоволен от положението, в което се намира. Младият е недоволен от младостта си, иска да стане цар; старият е недоволен от старостта си – всички са недоволни. Вземете сега тона си. (Всички пеят „си“.) Вземете тона сол. (Всички пеят „сол“.) Вземете тона фа. (Всички пеят „фа“.) Вземете тона ла. (Всички пеят „ла“.) Вземете горно ре, после вземете горно ми. (Всички пеят тези тонове. После изпяват горно „ре“, горно „до“ и „си“. Учителя свири една нова песен.)

Всички трябва да се радвате на онова, което Бог твори. Знанието иде от Бога. Всички същества трябва да се учат – това е закон. Всеки от вас трябва да придобие онова знание, което му е определено – философията на живота седи в това. Никога не вземайте онова, което не ви е определено, от него никаква полза няма да придобиете и то само ще увеличи вашите страдания. Когато един човек се приближи при Бога и не Го разбира, той ще страда. Щом се приближите при Бога, разбирайте Го, за да се радвате. Щом се приближите при Бога и не Го разбирате, тогава ще дойде страданието – щом страдате, това значи, че сте близо. Страданието показва, че сте близо, а пък радостите показват, че сте Го разбрали. Така че страданието показва, че не сте разбрали, а пък радостите показват, че сте разбрали това, към което се стремите. Когато човек се приближи при Любовта, той страда, а когато разбира Любовта, той се радва. Когато човек се приближава при живота, той страда, а когато го разбира, се радва. Същият закон е, когато имате противоречия. Не считайте противоречията, които имате във вас, за големи противоречия, които ви спъват в живота, това е привидно.

Станете. Да кажем Добрата молитва.

Когато обичаш един човек повече от друг, ти смразяваш други двама. Когато бащата дава на един син всичко, той смразява другите. Той трябва да разпредели равномерно богатството на всички синове. В света само любовта разрешава въпросите, а не омразата. Омразата е само резултат. В живота често търсят един човек, който да примири други двама души, но не всеки може да примирява. Някой има желание да примирява, но няма сила. Човек, който може да примирява, трябва да знае как да говори, трябва да е авторитетен. За да се прояви вътрешната любов, трябва да имате една външна подбудителна причина, а пък за да се прояви омразата отвън, трябва да имате вътрешна подбудителна причина. Омразата е отдалечаване, но щом дойдете до едно статично положение, този, когото мразите, изпитва недоволство и тогава усеща, че не обича някого, усеща самота, чувства се нещастен и казва: „В това направление не искам да вървя, опитах го“. Самотата е страшно нещо. Човекът на омразата остава сам. В любовта хората се обединяват и опознават, а като мразиш, оставаш сам. Самотата изправя човека, а при колективността се развива любовта. Ако двама не се съберат, не може да се роди любовта. Затова светията трябва да обикне грешника, да образува една система и грешникът да обикне светията. Грешникът не може да обича.

Ако синовете и дъщерите се доближат до майката, то бащата изхвръква навън; ако синовете и дъщерите се доближат до бащата, то непременно майката ще изхвръкне навън – затова трябва да се разпределят енергиите. Трябва да се изучава закона на успоредните линии. Ще се обнадеждиш с това, че двама души, които се мразят, като дойдат до известен предел, по-нататък не могат да отидат.

Пределът на любовта е центърът, а пределът на омразата са крайните граници, двата крайни полюса – по-далеч от тях не може да се отиде и човек трябва да се върне. Едно същество, което се отдалечава чрез омразата, то ще образува с друго същество нова система, ще се привлече при него. Тези фигури стават по-ясни, понеже с тях се обясняват психическите състояния. Щом едно същество се спре на едно място, то е недоволно от себе си, а докато се движи в една посока, то върши нещо. Щом се спре движението на любовта, човек е недоволен. И като се спре движението на омразата, човек пак е недоволен. Като се спре движението на любовта, превръща се в омраза; като се спре движението на омразата, превръща се в любов.

Всеки един център е нов път към Безграничното. Всяко положение в живота е път към Бога. Като влезеш в центъра, ти разбираш Безграничното, ти обичаш някого. Щом го обичаш, от своя свят отиваш към неговия, а като отидеш в неговия свят, ще се обърнат понятията. Като влезеш в неговия свят, ще имаш обратни понятия, ще се приспособяваш към неговите условия. И той ще каже: „Не мога ли да дойда в твоя свят?“. Това е вечна любов.

 

  1. лекция, 9 ноември 1934 г., София, Изгрев