1934 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Естествено разположение

 

Отче наш

 

Чете се темата: Естествени размери на свободата. Още една тема имате: Отличителните черти на гръбначните животни.

Какво трябва да се разбира под думите естествени размери на свободата? Ако някой математик иска да докаже, че 4 е равно на 1, ще повярвате ли в това? Няма да повярвате, но той може да докаже, че 4 е равно на 1 – тук се крият вече две различни идеи. Възможно ли е 1 да е равно на 4? Имате четири точки – какво образуват те, на какво са граници? Те образуват един квадрат (фиг. 1). Четирите ръба са граници на квадрата. Тогава мога да ви докажа и че 6 е равно на 1. Какво ще образуват 6 плоскости – един куб, значи те са граници на куба.

Казвам: за умрелия човек има само едно положение – да лежи по гръб, а за живия човек има много положения – той може да лежи и по гръб, и по корем, и на едната, и на другата си страна, но може и прав да бъде; за живия има падане и ставане, всички положения може да има. Тогава как наричаме онези тела, които се отличават с малки промени? Всички искате да бъдете щастливи, да бъдете здрави, да бъдете умни. Това са идеи. „Стани добър човек“ – да бъдете добри, то е нещо много неопределено. Какво добро има в даването на един лев на някого? Казвате: „Добро му направи, даде му един лев да си купи хляб“. Добре, с един лев се купува малко хляб, но въздух може ли да се купи? Ако някой каже, че съм му дал пари да си купи въздух, ще повярвате ли? Може да се купи въздух. В големите градове, като Париж и Лондон, където въздухът е нечист, събират планински въздух в особени батерии и богатите хора го пускат в къщите си, да дишат планински въздух в стаите си. Когато ми кажат, че някой е направил добро, казвам: „Той си има една батерия, с която е пренесъл доброто отнякъде“.

Каква беше основната мисъл? Допуснете сега, че един човек е доволен, а друг е недоволен. Доволството и недоволството какво съставят? Откъде започвате движението? Да кажем, че един недоволен излиза от дома си, излиза вън от мястото на недоволството – докъде отива? До мястото на доволството. Тогава сиромашията е един подтик, една изходна точка – излизаш от сиромашията и се движиш към богатството; значи изхождаш от две идеи, които едновременно занимават ума ти. Считаш, че сиромашията е нещо лошо, казваш: „Не се живее в сиромашия“. Някой път сиромашията е необходима, за да стане човек щастлив. При обикновените разисквания, при които няма сложни разглеждания на въпроса, това изглежда парадоксално – та на кого сиромашията е допринесла нещо?

Представете си, че сте поканени на богато угощение в един български дом, където са направили баница, но брашното, маслото, сиренето, с които са я направили, не са били хубави. От пръв поглед вие се полакомявате, но после ви става тежко на стомаха, започва да ви боли и вие искате да повърнете всичко това, да дойдете до първото си положение – искате да станете сиромаси. След като се освободите от богатството, казвате: „Слава богу, едва се освободих от това голямо нещастие“. Това се случва с хората, които имат съзнание.

Някой взима две хиляди лева, има голямо богатство, но не може вече да спи – мъчи го това богатство. Аз съм ви привеждал примера за онзи религиозен човек, който бил на събрание – вечерно време в Америка имат такива съживителни събрания, и видял как един богаташ си забравил на прозореца торбата с доларите. Религиозният си казва: „Този човек има много пари, той е забравил торбата заради мен“. Взима торбата, мисли, че работите му са уредени, и си казва: „Какво от това, че съм я взел?“. На другата сутрин става да се моли, но молитвата му отива до торбата и се връща назад. Той си казва: „Това ще мине, аз още не съм свикнал с парите“, но и на следващата сутрин, като става да се моли, парите пак са пред него. Цяла седмица, като рече да се моли, торбата е все пред него. Религиозният си казва: „Тази торба ме спъва, не я искам“. Взима я, отива при богаташа и му казва: „Видях, че ти си остави торбата на прозореца и я взех. Намислих да ти я върна, защото, като река да се моля, торбата е пред мен, не ми пуска молитвата да иде горе. Вземи си я, за да мога да се моля както трябва“. Значи торбата става едно препятствие за неговата свобода. За да придобие свободата си, той трябва да върне тази торба.

Казвам: често свободата е опасна, ограничението е по-лесно. Свободен си да задигнеш торбата, но тази свобода те ограничава, произвежда известни пертурбации в съзнанието ти. Върни торбата, за да придобиеш първата свобода. Значи свободата не е от естеството на торбата. Каква граница има свободата? Казвам: страхливият бяга, а смелият стои, не бяга. Питам: кой е свободен – този, който бяга, или този, който не бяга? Единият казва: „Господ ми е дал крака, свободен съм да бягам“, а другият казва: „Аз съм свободен да стоя на едно място“. Единият усеща, че има опасност, другият, който не е в състояние да съзнае това, остава на мястото си. И единият е свободен, и другият е свободен: единият е свободен в бягането, другият е свободен в стоенето. Значи при известни условия за предпочитане е да си свободен в бягането, а при други условия за предпочитане е да си свободен в стоенето.

Не всякога трябва да приемаме, че човек е свободен да прави каквото иска. Това е едно разбиране на свободата: човек е свободен да прави това, което не иска; свободен е да прави и това, което иска. Свободен си да правиш това, което не искаш, защото при самовъзпитанието си трябва да вложиш нещо – някой път ще жертваш нещо от себе си, ще дадеш яденето си. Имаш известно благо, даваш го на друг, лишаваш се, но това лишение е свобода в теб. А пък в някои отношения отиваш при някого, за да го обереш. Свободен е онзи, който прави каквото иска; свободен е и онзи, който не прави каквото иска. Защото, ако човек всякога прави това, което иска, той става роб на своите желания. И ако прави всякога това, което не иска, той пък става роб на други състояния – от страх може да направи нещо. Може да направиш нещо от идеята, че ще спечелиш нещо. В даден случай човек трябва да върви по пътищата на разумния живот, да знае кога трябва да се ограничи и кога не трябва.

Движите се между точките А и D – имате свободата АD, но тази свобода е съвсем ограничена. Най-късото разстояние между две точки е правата линия. Като се движите по една права линия, с какво ще я измерите? Тогава имате свободата на една плоскост. За да любите, за да може да любите, вие се движите по границата на една плоскост. Вие се движите в един видим свят – как ще представите тази свобода? AD е успоредна на ВС, имате вече съотношение, имате две същества, които са свободни – как ще ги представите? Аз не зная как да представя това, кажете ми вие как. ВС и АD са свободни – тези точки в дадения случай, когато нямат отношение на пресичане, са свободни. Две същества, които са свободни, същевременно ограничават други две същества. Когато две същества са свободни, за да се проявят, трябва непременно да има други две същества. Изобщо тяхната свобода образува ограничение, но това ограничение не е препятствие – това са случаи, възможности за опознаване.

Всяко едно ограничение е точка, или условие, за опознаване. Ограничаваш ли един човек, ти се опознаваш с него. Например ти си тръгнал някъде, срещне те един приятел и те спре – като те срещне любовта, ограничава те. Любовта ограничава хората. Какво загубва човек в това ограничение? Вие правите едно намаляване на движението. Да разгледаме свободата. Да допуснем, че пътувате свободно, като някой кон, в пространството – какво ще се ползвате от това? Силата на свободата седи в нейното ограничаване. В разумния живот ограничението е висша сила, която ограничава това, към което се стремим, да се реализира по-добре.

Следователно при всяка една среща, като се говори за ограничение, подразбираме една по-висша сила, която ограничава човека. Всякога естествените ограничения подразбират по-висши същества, които ограничават човека, и той няма избор да вземе друго направление. Например като влезеш в света на плоскостта, света на двете измерения, ти нямаш избор да вземеш друго направление. Това е по-добре, отколкото да влезеш в света на правата линия. В света на плоскостта имаш много по-големи възможности за своето развитие, отколкото ако би живял в продължението на правата линия.

Казваш: „Това е право, това не е право“. Всичко е право, ако го разбираш; всичко е криво, ако не го разбираш. Вие казвате, че човек трябва да има един приятел – съгласен съм с вас. Какво разбирате под думата приятел? Хората говорят за тази идея. Тази идея е права само при едно условие: в едноизмерния свят един приятел трябва да имаш, там не може да имаш двама приятели. А и D А е единственият приятел на D, D е единственият приятел на А. Щом влезете в квадрата, всеки един в него вече има по трима приятели. А има приятел D, но и В и С са негови приятели и вървят успоредно с него. В D в дадения случай има възможност да се пресекат, той върви в друго направление. Забележете, че D не може да върви в една и съща посока с С. Един ден ще тръгне в тази посока, но засега това е само вътрешна възможност. Поради това някой път те са преплетени във вашия ум, във вашите чувства. Вие не можете да обясните какво преплитане става.

Понякога ви мъчи някое състояние, някое желание. Вие се усещате ограничени, притеснени от неразбирането на онзи закон, който работи в естеството ви. Природата иска да ви застави да мислите малко по-сериозно. Сега какво разбирате под думата приятел? В дадения случай тези двама приятели са ограничени в един свят, те са граници на една реалност. Ние взимаме правата линия, която може да стане мярка за измерване на всички промени във физическия свят. Правата линия е почти като мярка – право трябва да вървиш. Значи този приятел има същите качества като теб. По какво ще се различите? Ще се различите само по своето положение. Вие имате две ръце – по какво се различават лявата и дясната ръка? По това, че с лявата ръка вземаш, а с дясната даваш. В Природата е така, ръцете показват, че от едно място трябва да вземаш. Лявата ръка, това са катодните лъчи. Катодът е място, където трябва да възприемаш, катодът е негативната страна. Сега вие изучавате какво нещо е негативното. Мислите, че негативните сили са лоши, но не е така. Това зависи от пътя, по който идват силите, които могат да се проявят. В дясната страна е мъжкият принцип – непроявените сили.

Какво представлява ръката? Засега знаем какво нещо е лявата ръка. Ние познаваме човека по неговата лява ръка, която взема. В лявата ръка винаги се изразяват наследствените черти, това, което сме изработили от ред поколения в миналото, а на дясната ръка се отпечатва това, което изработваме сега. Ако изследвате линиите и строежа на ръката, ще видите, че има много линии и знаци, които ги няма на лявата ръка, а ги има на дясната; при някого наследствените черти са по-хубави, а при друг дясната ръка има по-хубави очертания. Например отношението между първия и третия пръст показва музикалността на човека. За да бъде човек гениален музикант, непременно третият пръст трябва да бъде много дълъг. Първият пръст трябва да бъде поне половин, най-много един сантиметър по-къс, за да бъде човек музикален. Освен това дължината на третия пръст показва обич към изкуството, към хубавото, обич към Природата. Разбира се, може да се направи възражение: човекът, на когото третият пръст е дълъг, може да не се проявява като такъв музикант, но той цени музиката, има разбиране. Не че други, на които пръстите не са дълги, не са знаменити, но тези, на които са по-дълги, са на по-добър път.

В математиката има известни съотношения. Късите пръсти са свързани с обобщението. Човек, който има къси пръсти, не се интересува от подробности, а се интересува от целокупността. Като види някоя къща, той казва: „Хубава е“ и не се интересува от подробностите, нито как е направена къщата; интересува се дали е голяма. А пък човекът, който има дълги пръсти, ще иска да види къщата, навсякъде ще влезе да я разгледа. Някои хора с дълги пръсти обръщат внимание на дребните работи, на подробностите. Тези, с късите пръсти, обръщат внимание на големите работи, на хубавите книги. В дадения случай пръстите са един резултат на човека, който е работил в миналото. Когато той е работил в една посока, пръстите са образувани по един начин, когато е работил в друга посока, пръстите са образувани по друг начин.

Не само това, но и работата на ума се отразява върху пръстите. Ако умът е работил във философията, пръстите веднага ще получат съответен оттенък. Ако някой е бил търговец или архитект, или в каквото и направление да е работил, професията му се отразява на пръстите, но трябват много тънки наблюдения, за да се види на кое място в света е работил. Освен това, ако човек дълго време е обръщал внимание само на физическия живот, ако в ред поколения – 10, 20, 40 поколения, се е занимавал само с ядене, неговите пръсти са дебели в основата. Масивните пръсти показват една хубава стомашна система, развит апетит. Пръстите на онези, които не са се занимавали само с ядене, са тънки в основата, стомашната им система е деликатна. Това е резултат, който е отразен не само в пръстите, но и в лицето, във всички области.

Всички съвременни хора се спират върху резултатите от миналото на европейската култура. Всички са недоволни от резултатите на сегашната култура. Какво трябва да се прави? По един или друг начин трябва да се излезе от лошите резултати. Вие не разбирате основния закон, по който може да се променят резултатите.

Някой човек е по-честолюбив, личните му чувства са по-развити, като кибрит е – малко като го бутнеш някъде, докача се. Като погледнем главата на този, който се докача, и главата на този, който не се докача, кой печели? Някой път е хубаво да си честолюбив. Аз съм гледал малки деца как се карат. Едното е честолюбиво и другото е честолюбиво – главите им са развити при ушите. Едното казва: „Удари ме веднъж“ и другото го удря. После пак му казва: „Още веднъж ме удари!“. Като го удари пак, първото започва да плаче и казва: „Като дойдеш в нашата махала, ще ти дам да разбереш“. Какво ще направи? Ще го набие. Това се дължи на честолюбието. И с възрастните, и с децата е същото. Едното дете като погледне кръвнишки, и другото поглежда така.

Трябва да освободим врага си. Понякога ние се оплакваме от съдбата. Срещнеш съдбата като един човек, който е намислил да те набие. Вие казвате, че законите са неизменни за човека. За онзи, който не знае, законите са неизменни. Там, където има много закони, може да има ограничение. Има и други закони. Например има закон на теготението – според него всички тела падат. Въпреки този закон, ти може да вземеш едно тяло и да го хвърлиш, където искаш – не че нарушаваш равновесието, законът си е закон. Този закон ни най-малко не подразбира, че телата трябва да останат в една и съща посока – защо? Защото в Природата всички тела падат към един център, но се движат в разни посоки в пространството. Някъде виждаш две тела да вървят успоредно, след това виждаш едно тяло да се движи в една посока, друго – в друга посока. И ти виждаш, че в този водовъртеж има закони, които управляват движението: няма никакво стълкновение, а има съразмерност на движението.

Нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки могат да се движат в разни направления, но трябва да има едно съответствие между законите, които направляват целия живот. В дадения случай АD кога трябва да се ограничи? Някой път казвате: „Изгубих свободата си“ – искате да бъдете свободни. Какво разбирате под думите изгубих свободата си? Богатият изгубва свободата си, когато изгуби свободата на своето действие; и ученият изгубва свободата си, когато изгуби свободата на своето действие. Здравият загубва свободата си, когато загуби свободата на своето движение. Много пъти болният, който изгубва свободата на здравето си, печели нещо. Като е боледувал 2, 3, 4, 5 месеца, като е бил ограничен и след това като се е върнало здравето му, той вече има една печалба – има нещо ново, някакви нови схващания за живота.

Някой богаташ осиромашава и после отново става богат – той вече има една опитност, много по-голяма от първата. Всяка загуба на свободата на действие е една възможност да придобиете свобода в нова форма, с нова придобивка. Да допуснем, че вие сте загубили свободата си, защото сте длъжни да работите за вашите родители. Може ли да схванете, че като сте загубили тази свобода, не сте могли да придобиете нова свобода, не сте могли да продължите вашето образование? Тогава човек се утешава, че е направил услуга на домашните си. Има и други причини, които спъват човека и не допринасят нищо.

Сега как бих ви обяснил правенето на добро? Направиш едно добро, но то всякога ще те ограничи. Може ли да е добро това, което те ограничава? Всяко нещо има две ограничения в света. Ти носиш едно ограничение, което не става по волята на Бога – в него ти губиш, съжаляваш, че си се ограничил. А има едно ограничение, в което ти печелиш, радваш се, че си се ограничил. Добре е това. В даден случай, при известни условия, човек може да не се ограничи. Например в закона на Любовта вие може да бъдете ограничени, най-голямото ограничение става в Любовта. Няма друга сила, която така много да ограничава, както Любовта, но и като искат да те освободят, ти не искаш да те освободят. Човекът, който се е влюбил, не иска да го освободят. Опитвали ли сте да освободите човек, който се е влюбил? Какво трябва да разбирате под влюбване? Разбирайте, че влюбване може да има във всичко – в един кон, в скъпоценни камъни, в книги, в шапка, в обувки, в палто.

Каква беше първата тема, от която излязохме? 4 е равно на 1 – четирите прави линии съставят един квадрат. Те са равни, те съставят границите на едно число, едно число, в което има четири възможности. Онези, които са изучавали Кабала, определят отношенията на човека в дадения случай. Казваме: 2, 4, 8 са четни числа. Трябва да ги преведете в геометрична форма, да видите в 2 какво се крие, в 4 какво се крие и в 8 какво се крие. Или имате числата 6 и 7, 3 и 9. Човек има пет пръста, две очи, две уши, две ноздри, но има една уста – значи има три двойки и единица отдолу. Но устата вътре има две отверстия – едното за стомаха, другото за дробовете. С едното ухо приемаме нещо, а с другото предаваме. Ако слушате повече с лявото ухо, ангажирано е повече сърцето ви. Ако слушате повече с дясното ухо, ангажиран е повече вашият ум.

Човек дълго време трябва да се възпитава. Има изключения в подсъзнанието ви. В подсъзнанието ви и в съзнанието ви стават известни движения. Някой път вие мислите чрез дясното си ухо. Но човек има много обвивки. Правили ли сте опити с някои по-нискостоящи животни, като жабите например? Като сложите известна киселина на гърба на жабата, не сте ли забелязали с кой крак иска да я махне? Някой път парализират единия ¢ крак и не може да ¢ дойде наум да употреби другия си крак, за да махне киселината. Човек трябва да върви не праволинейно, но по пътя на най-малкото съпротивление. На човека са дадени препятствия, но в тези препятствия има ред причини, които са накарали или лявата ръка да работи, или дясната ръка да работи. Казвам: при самонаблюдението трябва да имате една основа на самовъзпитание. Природата постоянно учи. Представете си, че ви дадат малко сух хляб или нещо друго, което не е влажно, за да го дъвчете дълго време. С дъвкането ще дойде слюнката, за да направи този хляб мек. Ако не го намажете, не може да го глътнете. Трябва дълго време да дъвчете хляба в устата си, за да ви бъде полезен. Ако слюнката не дойде, работите не вървят.

Да допуснем, че вие имате в живота известни мъчнотии, но искате да постигнете нещо. Имате корав хляб – трябва да дъвчете, да дойде слюнката, да се намаже хлябът малко и пак ще дъвчете. Какъв е законът на дъвченето в храносмилането? Много хора бързат да се наядат, да свършат тази работа. Казват: „Нямам време“, но после години наред страдат. Как да нямаш време? Имаш достатъчно време, не бързай да се нахраниш, седни като чорбаджия. Сега ако не дадеш това време, след време ще го дадеш. В Природата съществува един закон. Природата е определила колко време да употреби човек за ядене; това е определено. Ако човек пристъпи нейните закони, тя ще го застави в края на краищата да намери време отнякъде. Ти десет години си бързал в яденето, разболееш се, лежиш 2–3 месеца и вече имаш свободно време. Искаш да направиш нещо и казваш, че нямаш време, но въпросът е в правилното разрешение на нещата, а не в бързането. Не мисли, че губиш времето си, защото Природата ще те накара да наваксаш изгубеното. Онова, което си спечелил, ще те накара да го прахосаш, а онова, което си прахосал, ще те накара да го наваксаш. Та бъдете внимателни, не си играйте с нея.

Разбира се, това са отвлечени работи. Казвате: „Така е наредено за човека, съдбата му е била такава“. Понеже умният човек има много помощници, все умни хора му уреждат работите. Глупавите хора, понеже всички слушатели са все глупави, само ги матахерят. Глупавият между глупави не може да живее. Трябва да гледате да вървите в пътя на добрите служители в света. В света има едно заведение за забавление. Природата има едно учреждение, в което всички са шегаджии. Като влезеш там, ще те заведат в една банка, в друга банка. Американците често правят такива шеги. Много българи, които са ходили в Америка, са били изненадвани от тях. Някой получава един чек за 25 хиляди долара и като го даде в някоя банка за осребряване, погледнат го, усмихнат се и кажат: „Излъгали са те“. Чекът е недействителен, никъде не може да се осребри. В Природата има два вида чекове: едни, с които можеш да вземеш всичко, и други, които никой не осребрява. Кой ли не е останал разочарован от чековете си?

Аз съм представял примера за видния евангелски проповедник, който отишъл в един квартал на богаташи и видял там една затворена църква. Той искал да покаже, че има дарба. Работил два месеца и като си тръгвал, очаквал някой поне да му благодари, но никой не се явил при неговото тръгване. Отишъл на пристанището и по едно време видял, че към него се приближава един човек. Казал си: „Той идва да ми благодари“. Но човекът му казал: „Трябва да платите за електричеството на салона“. Питам: какви са били подбудителните причини на този проповедник? Всички разочарования, които претърпявате в живота, не са нищо друго, освен нарушение на естествените закони в Природата. Всички страдания, които идват, не са нищо друго, освен малка корекция. Понеже, ако не коригираме една погрешка, за в бъдеще, в ред други състояния, животът ще стане много по-тежък. Всякога, когато се случи една малка корекция, вие не съжалявайте. По-добре е сега да дойде корекцията, отколкото после.

Ако попитате какво трябва да правите, за да ви върви, мога да ви кажа: пейте, нищо повече. ­ „Ама сега ние не можем да пеем.“ Ще пееш колкото можеш. Каква песен ще избереш? Да допуснем сега, че аз ви кажа да пеете, но да оставите онези песни, които вече са се пели – с каква дума ще започнете? Думата е основата за сегашната музика. При разни условия разни песни са създадени. Но сега трябва да създадем една песен, с която да ни тръгне напред. Представи си, че те заболи корем. Искаш да пееш, но коремът те измъчва. Как ще пееш на стомаха? Щом го заболи корем, човек трябва да сложи върху него ръцете си като две батерии и да се лекува. Ако сложиш ръцете си и му пееш, по-лесно може да се трансформира енергията. В сегашния свят музиката не е поставена като средство, като правило за поправяне на погрешките.

Музиката, това е едно естествено положение. Каквото и да е това естествено положение на човешката мисъл, по пътя на мисълта ти ще дойдеш до света на музиката. За да бъде мисълта ти естествена, ти трябва да дойдеш до областта на музиката. Здравословното състояние е музиката. Щом пееш, ти си вътрешно здрав. Щом ти вътрешно можеш да пееш, правилно можеш да мислиш и да чувстваш. Този музикален стремеж е едно естествено положение на мисълта ти. Затова може и да не пеете, но мислете за музиката. Да мислиш, това значи да слушаш не само когато ти пееш, но и когато другите пеят. Всякога се вслушвайте. Където и да минавате, щом чуете някои да пеят, вслушвайте се; изискват се две-три секунди – вслушайте се с едното или с другото ухо. Ако така постъпвате, ще си създадете един навик. Един извор шуми – вслушайте се, има един музикален тон. Да ви дам едно правило: вслушвайте се има ли нещо музикално в какъвто и да е шум; във всяко едно движение, във всеки един звук се вслушвайте. В свободното си време вие може да си създадете един хубав навик. Аз обръщам вниманието ви към този музикален свят. Музиката е естествено положение на човешката мисъл, тя е здравословно състояние. Ще намерите естественото положение.

Да ви дам един пример. Представете си, че ви трябва един художник, за да ви нарисува. Вие имате желание да ви нарисува така, както той мисли. Природата обича да я рисувате такава, каквато е. Ако не можете да я нарисувате, ще намерите онези, които могат. Природата ви заставя някой път и казва: „Нарисувай ме каквато съм“. Ти ще седнеш в този момент и ще нарисуваш основните ¢ черти, а тя, като намери, че си я нарисувал такава, каквато е, ще се зарадва. Питаш: „Какво мога аз да направя?“. Ще нарисуваш Природата. После тя ще постави въпроса в умствено отношение, ще ти каже: „Определи как ме схващаш“. Сега вие казвате: „Може ли човек да рисува Природата?“. Може. Всеки един от вас не е нищо друго, освен художник, който рисува Природата. От това зависи вашето щастие. Вашето бъдеще зависи от това, да нарисувате Природата. Ако я нарисувате добре, вашето бъдеще е определено; ако не я нарисувате добре, спъвате своето бъдеще. Нарисувате ли я добре, тя ви повдига, насърчава ви, дава ви сила, мощ, всичко. А щом не я нарисувате добре, ще дойде обезсърчението. Щом се обезсърчиш, ти не си добър художник.

Ще ви попитам: на кой език трябва да ви говоря? Английският език не е правилен и българският език не е правилен. Защото английският глагол pass away, който означава умирам, на български се превежда още и като минавам, заминавам. Как е възможно на един език една дума да значи умирам, а на друг да значи заминавам? Думата трябва да има едно значение, а не две значения. Тогава каква дума трябва да употребим?

Та сега се изисква да научите езика на Природата. Каквато и работа да вършите, не я вършете в едно възбудено състояние, с едно горчиво чувство. Постарайте се всякога да имате добро разположение – то е говор на Природата. Да имате добро разположение, а не да кажете: „Не съм доволен“. Да имате добро разположение да мислите, да чувствате и да постъпвате. Ако имате добро разположение, говорът ви е правилен, ако го нямате, говорът ви не е правилен. При всяка една работа, каквато и да е тя, човек трябва да има едно естествено разположение и никога не трябва да го губи. Всякога трябва да има една мярка.

Разположение аз наричам мярката, с която се мерят нещата. То не е разположение, което произтича от яденето – след като се наяде, човек се усеща разположен. След като е получил пари, усеща се разположен. Аз говоря за разположение, което предшества парите. Има разположение, което се явява след резултата – за него аз не говоря. Говоря за едно разположение, което всякога предшества резултата. Следователно онзи, разположението на когото предшества резултата, всякога може да бъде богат и никой не може да му вземе богатството. Разположението, което се явява след резултата, то е временно. При временните работи разположението отпосле идва. Трябва да знаеш как това, което си, да остане – то е важно. И ще дойде време, когато това, което имаш, ще трябва да го дадеш. Това е философия, приложението остава.

Знаете ли какъв е основният тон на здравето? Трябва да се правят опити. Накарайте един болен човек да пее и като оздравее, пак да пее – ще забележите каква разлика има. Помислете известно време какъв е основният тон на здравето. Здравето спада към мажорните гами. Изпейте думата разположи се. Тя има четири гласни. Как ще изпеете тази дума на един човек, че да ви разбере? Как ще започнете – нагоре или надолу? (– „Нагоре.“) Колко да вдигнем тона? Знаете ли защо трябва да вдигнете тона? Защото най-малкият подтик много малко ще ти коства. Малко разположение. Аз не искам много от теб, а само малко да си разположен. Малко естествено разположение – нищо няма да ти коства.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 21 декември 1934 г., София, Изгрев