1942

Екскурзия на Витоша на 3 ноември 1942 г.

Тръгнахме от Изгрева в 5 часа сутринта. Винаги, когато се изкачваме на Витоша, по пътя се спираме от време на време на някоя полянка за почивка и през това време все се обменят важни мисли. При всяка почивка всички заобикалят Учителя.

При днешната екскурзия, при такива почивки Учителя каза между другото следното:

– Какво значи да любиш? Да съединиш трите свята в едно, т. е. да познаеш човека в Божествения свят, в духовния свят и във физическия свят. Когато възлюбиш някого, значи ти му се отплащаш. Той ти е направил всички услуги В миналото. А сега да нямаш човещина към него – това не е хубаво.

Всякога този, когото любиш, е онзи, който те е любил.

А сегашната любов е любов като на театър.

Твоят възлюблен е Един, но понеже е голям, проявява се в много форми. Нали Слънцето е голямо?

Вашата човешка любов, която сега имате, не се позволява в окултната Школа, на ученика тя не се позволява.

Една сестра попита:

– Ами сега защо я има?

– Вие сте си я позволили. Така ученикът се разсейва и не учи. Вие в любовта сте идолопоклонници, понеже си направяте един идол. А Любовта трябва да бъде отвътре, т. е. няма да казваш на онзи, когото обичаш, че го обичаш, няма да се разхождаш с него, а ще го обичаш с незнайна любов. Хората какви ли не идоли имат! По-рано са считали за идоли даже котките или биковете.

След като стигнахме на Ел Шадай, изпълнихме Паневритмията и към 10 часа отново почна разговор.

– Човек трябва да се научи да люби и да обича. Да люби безкористно и да обича безкористно. Ние, като проявяваме обичта, с това показваме, че ценим онова, което Бог е дал.

Някой те обича и ти туря юлар. Това не е любов.

Любовта има безброй форми. Всички тези форми на Любовта трябва да ги учите.

Съвременният Живот дава богат материал за развиване на човешкия ум, сърце и душа.

Един ден ние ще гледаме сегашния живот и ще разберем колко неоценими условия е съдържал той. В бъдеще ще оценим днешните деловия.

Любовта иде и ако не я приемеш, горко ти.

Любовта няма да стои нито една секунда, тя ще мине, ще ти остави благата и ще си отмине. Ти трябва да работиш върху оставените блага.

Казано е: „Бъдете съвършени, както Отец Ваш е съвършен”. Това значи: да предадем Любовта такава, каквато ние сме я приели. Някой казва: „Той не заслужава моята любов”. Любовта не пита дали човек заслужава или не.

Радвайте се, когато ви обичат и радвайте се, когато ви мразят. В първия случай ви дават обработен материал, във втория случай ви дават материал за обработване, непрана вълна, и ако можете да я обработите- добре.

Горчивините, скърбите, през които минавате, това са стражари, които пазят да не отиде богатството, което имате, да не бъде разпиляно.

Един брат запита:

– Как можем да използваме спането за нашето духовно повдигане?

– Вечерта при лягане ще благодариш в ума и сърцето си за това, което си получил през деня и тогава през нощта, когато спиш, душата ти ще обработва този материал, който е получила през деня.

Изпяхме няколко песни. След това Учителя каза:

– Гениалните музикални късове (мелодии) са извадени от Светилището. Не е в многото, а в малкото – но да бъде концентрирано, да бъде с голяма мощ.

В песента трябва да пазиш пространството и времето. Понякога хората удължават пространството и съкращават времето, а друг път – обратното. Обаче трябва да знаеш как да пазиш пространството и времето. Трябва да съгласуваш времето с пространството. Времето и пространството са ги разбирали по различен начин в музиката: индусите по един начин, китайците по друг, разните народи от бялата раса – по различен начин.

Не всички думи можеш да туриш в една песен. Някой път трептенията на думите не съответстват на трептенията на тона и тогава се получава дисонанс.

Ето една песен:

„Настанаха, мамо, нови времена.

Не биволи да водим,но на училище да ходим.

С биволите, мамо, гръбнака си изкривих”.

Една сестра каза:

– За да се създаде у българина новата музика, той трябва да стане нов човек.

– На огъня, на който е турен, българинът ще се разтопи.

Аз като изучавам българските песни, разбирам при какви условия е бил българинът, когато се е създала тази или онази песен. Богатият българин се показва, че не е богат, а пък сиромахът българин се показва, че е богат.

Стана въпрос за възпитанието на детето. Учителя каза:

– Децата трябва да бъдат свободни. Например отидох в едно семейство и детето не дойде да ме поздрави. Родителите го накараха насила, но аз им казах: „Оставете го свободен”. И като го оставиха свободен, то се местеше тук-там из стаята и ме гледаше отдалеч. И по едно време почна да се приближава постепенно и най-сет-не станахме близки приятели.

Щом не мислиш право, не си свободен.

Щом не чувствуваш право, не си свободен.

Щом не постъпваш право, не си свободен.

Най-първо трябва да бъдем свободни.

Трябва да се радваме, че сме свободни. Да се радваме на това състояние, което сега имаме, защото в дадения момент по-хубаво състояние от това за нас няма. Това е за дадения момент. В следващата секунда ще има друго.

Радвайте се на днешната екскурзия. За днес сме щастливи, а за другите дни – добър е Господ!

Докато човек се безпокои в сърцето си, той не може да приеме новото учение, не може да му се предава новото учение.

Съвършенство значи да не правиш никакви погрешки. Трябва да видим съвършените хора!

Ако разбереш един ден, че горе конят има развито съзнание, ще имаш уважение към него. Също така, ако познаеш разумното в дървото, ще имаш уважение към него.

Хубавото в човека не се губи. Само трябва да се махнат напластяванията, за да се прояви доброто в него. Също така доброто в човека е повече, отколкото злото. Като се премахнат условията, които ограничават човека, тогава доброто в него ще се прояви. В бъдеще злото в човека ще се употребява като тор. Природата е много снизходителна. Например някой път човек прави зло несъзнателно, понеже се намира в много стеснителни условия. Към такива несъзнателни постъпки Природата е снизходителна.

Злото в нас е несъобразяване със законите на Природата.

При доброто ние постоянно се освобождаваме, а при злото постоянно се ограничаваме.

Онези, които оправят света, са извън Земята. И ние вземаме участие, но те са главните, които вземат участие.