1943

Екскурзия до хижа „Алеко”през ноември 1943 г.

Разговори на Ел Шадай – Боян Боев (1883 – 1963)

Учителя покани 7-8 души братя и сестри да направим екскурзия до хижа „Алеко” и там да прекараме няколко деня. На 20 ноември 1943 год. в ранно утро потеглихме от Изгрева с тежки раници. Минахме през село Симеоново. На бивака Ел Шадай се спряхме за малка почивка. Продължихме нагоре. Над нас по склоновете на планината почват да се вият мъгли. Минаваме първия заслон. Мъглите растат и ту забулват Резньове-те, ту пак ги разкриват. Величествена картина! Надвечер пристигнахме на хижата. Взехме една стая с легла. Пазачът на хижата ни предостави един голям пън за печката. Радостно беше, че бяхме с Учителя в една стая и в свободното време прекарвахме в разговори и песни.

Всяка дума, казана от Учителя по какъвто и да е повод, беше за нас важна, интересна и с голяма дълбочина. Тези четири деня бяхме в непрестанно общение с Учителя. А помним, че беше казал: „Вие искате да знаете как да живеете. Гледайте мен, правете така и това е достатъчно”. Един пример: във време на нашия престой на хижа „Алеко” наблюдавахме как Учителя през целия ден в свободното си време мърдаше устните си и беше в непрестанна молитва. От време на време се чуваше само началото на молитвата : „Господи, благослови”. През време на каквото и да беше занимание, той отделяше няколко минути, незабелязано от другите, за молитва и пак продължаваше работата. Но ние сме наблюдавали това и на Изгрева. Ето що значи непрестанна молитва, непрестанна мисъл за Бога.

Друг пример: Веднъж през септември 1936 г., след Паневритмията, както обикновено, ние се събрахме на разговор около Учителя. Той раздаде на всички братя и сестри по къс геврек. Но геврекът не стигна и той изпрати една сестра, като каза: „При млякото ми в моята стая трябва да има оставено нещо, донесете го!” Сестрата отиде в неговата стая и като се върна каза: „Учителю, при млякото има само едно геврече и аз не смея да го взема”. Той каза: „Вземи го и го донеси!” И раздаде и него.

Тези четири деня прекарахме в най-голямо разнообразие. Когато биваше хубаво времето, ние излизахме навън за по-къси или по-дълги разходки и наблюдавахме гората, широкия простор, който се откриваше пред нас. Радвахме се на всяко цветенце, на всяка тревичка, на всяко дръвче и птичка. Всяка сутрин обезателно ние излизахме да посрещнем слънчевия изгрев на Мечата поляна. Тя е близо до хижата, на открито място и оттук се откриват обширни хоризонти. Изгревите бяха разнообразни. При първия изгрев небето беше чисто, без мъгли и облаци. При втория изгрев, посрещнат на Мечата поляна, имаше чудни танци на мъглите. Понякога слънчевите лъчи проникваха през някой отвор в тях и позлатяваха мъглата с най-чудни краски от жълта до червено-виолетова, с всички оттенъци. Тайна молитва, молитви и песни в тая чудно красива обстановка! След това – обмяна на няколко думи с Учителя, по-дълъг или по-къс разговор и връщане в хижата, в свещено, благоговейно състояние на душата, която е прозряла за няколко мига величието на Бога. И през целия ден впечатленията от изгрева и преживяното на Мечата поляна изпълваха душите е особена светлина и образуваха основния тон на нашето душевно разположение.

По телефона от Черни връх узнаха, че Учителя е на хижата е група братя и сестри. И ето, на другия ден наблюдателят на Черни връх пристигна от върха със сърдечен поздрав от майка си, баба Мария и с един грамаден домашен хляб. Гошо много се зарадва, че отново успя да влезе във връзка с Учителя, когото дълбоко уважаваше и обичаше. Спомените на Гошо от неколкодневния престой на Черни връх преди две години бяха незаличими и дълбоки. Тогава именно той позна Учителя, тогава се създадоха връзки между него и Учителя.

Няколко души през деня отделихме малко време да прескочим до Яворови присои, които са на около 45 минути разстояние от хижата. Когато отидохме там, живо възкръснаха у нас спомените от летуването на

Братството с Учителя през лятото на 1933 и 1934 год. Колко свещени ни се видяха всички тези места! Защо? Защото тук са стъпили свещените нозе на нашия Учител. Всичко тук напомня за дейността на Учителя. Ето полянката, дето беше построена палатката на Учителя. Ето централната полянка, на която кладяхме вечерния огън. Ето полянката, дето сутрин правехме Паневритмията и на която още личеше отъпканото колело. Потърсихме чешмичката, дето с голямо усърдие и любов Учителя работи няколко деня. Потърсихме морените, този тих мистичен кът, заобиколен от мощни ели. Ето Пиперката, една могила, край която минавахме при нашите ранни излети до Резньовете. Как остават мили и ценни за нас всички места, дето е бил Учителя!

Веднъж се прочетоха няколко страници из книгата „Ключът на живота” от Учителя. Ето някои мисли от прочетеното:

„Никакво добро не можете да направите, ако не любите Бога. Любите ли Бога, Той ще ви се изяви и тогава вашата любов ще стане като Неговата. Щастието и радостта, които изчезват, са човешки. А щастието и радостта, които не изчезват, са Божествени. Любовта, която скоро изгаря, е човешка, а любовта, която не изгаря и постепенно се увеличава е Божествена. Всеки, който отслабва в любовта, върви по човешки път. Всеки, който отслабва в знанието, върви по човешки път. Когато повярвате в Божественото, силни сте. Не търсете Христа вън от вас. Той е вътре във вашата душа. Когато Бог почне да работи Вътре във вас, Той ще ви покаже как трябва да обичате. Тогава любовта Ви ще бъде свещена. Пробуди ли се Божественото В човека, само то ще бъде В състояние да го освободи. Само когато човек работи за Бога, той може да Вижда Божието лице и душата му да се зарадва.”

Ето някои мисли от разговорите с Учителя:

– Когато разрешавате въпроса кой ви обича, вие сте в кладенеца. Вие всички се усещате, като че няма кой да ви обича. – Вие обичайте!

Хората казват: „В бъдеще, като се преродим….” В миналото сте казвали: „Като се преродим”. А сега сте се преродили и пак казвате същото.

Всички няма да се просветят изведнъж. Всеки трябва да се просвети когато му дойде времето. Яйцето, на което е дошло времето да се излюпи, то да се излюпи, а не да се безпокои за другите яйца. Да кажем, че една домакиня слага всеки ден по една квачка, по едно яйце и след 21 деня се чуди, защо някои яйца са се излюпили, а други още не са. Преведете това.

Има един закон, който е много мъчен да се разбере: да провери човек, че има един Промисъл. Когато се провери това, то е вече пробуждане на съзнанието.

Като живееш духовен живот, ти не го проявявай отвън. Да минеш като обикновен човек, да не те разберат, че си светия.

Сега вие казвате, че някой човек ви обича. Вие там се заблуждавате. Ако някой ви обича, то е Божественото вътре в него, което ви обича, значи Бог. Ако мислите, че някой друг ви обича, то е външното, човешкото.

Вие имате едно понятие за любовта и считате, че трябва да я ограничавате. Това са човешки разбирания. Вие считате, че онзи, който ви обича, не трябва да обича никого другиго. Това е човешко разбиране.

В света най-първо идва нещастието и после щастието. Понеже човек е нещастен, Бог започва оттам и от нещастието човек идва до щастието.

В Божественото вие не мислете за погрешките. Оставете човешките погрешки за хората.

Един брат попита:

– Може ли всеки човек свободно да прави каквото поиска?

– Ще Ви приведа един пример из животинския свят като отговор на зададения въпрос.

Едно куче влязло в един двор, вратата била отворена. То видяло, че няма никой и че има нещо за ядене. В това Време идва господарят, затваря вратата и като го набива хубаво, пуща го. Кучето излязло навън и почнало да си блже раните. Всичкото нещастие е, че човек иска непозволени работи. При непозволените работи ще си ближе раните.

Има една дълбока философия. Като я разберат, хората ще бъдат щастливи. Аз ще ви покажа пътя. Няма да остана назад, напред ще вървя. Как ще ви докажа, че този път е добър? Трябва да вярвате, нищо повече! Онзи, който иска да излъже другите хора, лъже себе си. Ти сам ще Видиш дали е Вярно или не и тогава ще се произнесеш. Но сега ще вярваш. Но ти казваш: ,Ами ако си изгубя времето?” Има нещо в човека, което му нашепва истината. Човешката душа не може да бъде излъгана.

Казвам: който работи за Бога, той е свободен. Но всеки казва, че работи за Бога. А това трябва да се разбира вътрешно.

Понеже хората смесват човешката любов и Божествената, затова идват разочарованията. Има същества, чието съзнание е по-висше. Те осмислят нещастията. Те са носители на възвишеното. Светлината у тях е по-ярка. Когато човек обича, тези същества идват при него и се проявяват чрез него.

Този, който обича, не трябва да казва: „Онзи има някои недостатъци, но аз пак го обичам”. Той не трябва да говори така. Любовта не трябва да говори така. Любов та не трябва да гледа недостатъците.

Когато дойде някой човек и ти виждаш лошото в него, ти си в ада. Когато дойде някой и ти виждаш доброто в него, ти си в рая. Когато казваш на някого: „Онзи ми взе мира. Отгде се пръкна?”, тогава човешкото е в теб.

При старото разбиране ще има пукнати глави, счупени сърца, какво ли не!

Някой казва: „Бъди добър!” Как ще бъдеш добър, ако ти не виждаш Бога и доброто навсякъде?” Това е Възпитание.

Онова, което трябва да чуете, е: „Топли бъдете!” Най-хубавите работи сега идват.

Един брат каза, че в едно село в България се явили 20 души младежи вегетарианци.

Учителя каза:

– Има невидими пътища, по които новите идеи се разпространяват.

Как неусетно се минаха тези 4 деня! В присъствието на Учителя в тези чисти планински места всички бяхме радостни, пълни с мир и светлина. Ние бяхме в един друг свят.

Вдъхновението и радостта ни бяха предчувствие за великата нова култура, която иде на Земята. Нашето състояние беше едно предвкусване за живота, който ще имат душите в новия свят, който иде. Благодарим за тези четири дни! Благодарим на Бога за красивия подарък! Довиждане на вас, гори, поляни, потоци, дето прекарахме скъпи мигове с обичния ни Учител!