1930 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Единица мярка

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

Тема за следния път: Отношение между цели и дробни числа.

Представете си, че имате квадрата АВСD (фиг.1). Отношението на съседните върхове е: А:В, А:С, С:D и D:В, а на срещуположните е: А:D и В:С. Какво представлява квадратът – единица мярка; ако стане промяна в страните АВ и АС, ще се измени ъгълът А, същевременно ще се измени и противоположният ъгъл D. Следователно, ако ъгълът А се увеличи с 10о, ще бъде равен на 100о, ъгълът D също ще бъде равен на 100о, другите два ъгъла, В и С, ще се намалят с по 10о – щом ъглите не са прави, квадратът се превръща в ромб. Ъглите А и D могат да се увеличават до 179о, след което ще се превърнат в прави линии – това вече изменя отношението между ъглите и върховете на квадрата.

Какво представлява ъгълът – дъга, взета от окръжността. Когато се увеличават ъглите на квадрата, те се приближават, а когато се намаляват, те се отдалечават. Това се отнася до всички тела и предмети – когато един предмет се увеличава, това показва, че се приближава до нас, а когато се намалява, той се отдалечава. Същият закон има отношение и към интелигентността на човека: колкото ъгълът на челото е по-голям, толкова по-интелигентен е човек; ако челото легне надолу, ъгълът става малък – при това положение интелигентността намалява. Ако носът изпъква много навън, интелигентността е слаба; тя зависи от дължината на перпендикуляра, спуснат от челото надолу, а не от дължината на носа.

За да се увеличи интелигентността на човека, трябва да стане вътрешна, органична промяна в него. Колкото по-силно е развита стомашната му система, толкова по-слаба е неговата интелигентност – такъв човек мисли повече за ядене и не му остава време да работи умствено; той прилича на воденица, която постоянно мели житото и продава брашното – воденичарят печели от брашното, но воденицата и воденичните камъни нищо не печелят и след време те ще се изтрият.

Като изучавате сравнителна зоология, виждате, че колкото повече линията на челото ляга, т.е. се наклонява, интелигентността се губи; това виждаме особено ясно в змията: тя няма лице, вследствие на което няма никакъв морал – змията е много жестока. Започне ли ъгълът на челото да се увеличава, имаме начало на интелигентност; като дойдем до кучето, ъгълът е равен на 45о, в слона – на 90о, а в човека – на 180о, челото му е изправено, образува права линия, каквито са страните на квадрата, които, от своя страна, представляват радиуси на разумни природни сили.

Като ученици, вие трябва да изучавате линиите на човешкото лице и да четете по тях. Забелязано е, че в хора, които имат устойчиви чувства, както и устойчива воля, брадата не е права, но малко вдлъбната и издадена навън – това показва известна интелигентност; ако брадата не излиза напред, интелигентността се намалява. Същото е и с челото: ако челото е право, човек е интелигентен, разумен; започне ли да ляга назад, интелигентността постепенно намалява. С носа е точно обратно: когато носът изпъква напред, интелигентността се намалява. Защо вдлъбнатината на брадата показва устойчивост на чувствата – защото тя представлява център, т.е. равнодействаща линия, в която силите се уравновесяват.

Съвременните хора говорят за устойчиви чувства, за силна воля, но не знаят как да си въздействат. Само с желание нещата не се постигат; за да имате постижения, трябва да работите съзнателно върху себе си, да образувате вдлъбнатина на брадата си. Често поставяйте пръста си на това място на брадата и мислете върху устойчивостта на чувствата; ако искате да увеличите интелигентността си, мислете за носа си, да вземе добро направление, да не изпъква навън. Когато чистите носа си с кърпа, не го дърпайте навън, но надолу; ако теглите носа си навън, вие нарушавате хармонията на умствените сили, а с това изменяте и посоката на силите, които действат в него.

И тъй, изучавайте квадрата като единица мярка в неговото динамично състояние както във физическия свят, така и в Духовния. Когато двата ъгъла на квадрата се увеличават, срещуположните намаляват – квадратът става ромб. Увеличаването на ъглите показва забогатяване, а намаляването – осиромашаване; когато едно същество забогатява, друго осиромашава. Това става и в самия човек – някои негови способности забогатяват, а други осиромашават. Невъзможно е в един и същ момент човек да бъде богат във всички направления – ако си богат на физическия свят, в Духовния свят ще бъдеш беден; затова е казано, че богатият няма да влезе в Царството Божие.

Като ученици, вие трябва да изучавате квадрата в неговото динамично състояние, защото всеки човек има отношение към него. Вие изучавате квадрата вън от себе си, като резултат – това е недостатъчно, защото като резултат квадратът има едно отношение към вас, а като разумно действащи сили – друго.

Ако заградите човешката глава с четири линии, ще получите квадрат, на който всяка страна представлява свят, в който човек живее; четирите страни на квадрата са четирите свята: физически, Астрален, Умствен и Причинен. Човек има отношение към тези светове като представители на различни видове материя: физическият свят е свързан с твърдата материя, Астралният – с течната, Умственият – с въздухообразната, Причинният – със светлинната. За да се ползва от тези светове, той трябва да знае законите за превръщането на материята от твърда в течна, от течна във въздухообразна, от въздухообразна в светлинна. Не може ли да превръща материята от едно състояние в друго, той не може да изправи линиите на лицето си.

Ако се натъквате на твърди чувства, които могат да осакатят сърцето ви, трябва да знаете начин да ги смекчавате, защото ако се намирате дълго време под тяхното влияние, ще изкривите линиите на лицето си. Като знаете това, пазете се от корави чувства и упорити мисли. Малко хора могат да се справят със своите корави чувства и упорити мисли и желания, защото не знаят, че между физическия и Духовния свят има тясна връзка. Понеже явленията на физическия свят са отражение на тези от Духовния, човек може да си служи с духовни методи така, както и с физически, и по този начин може да въздейства на отрицателните си мисли и чувства, да ги превърне в положителни.

Ще ви дам един метод, чрез който можете да постигнете желанията си. Някой иска да стане богат, учен, силен. Сами по себе си тези качества са нули, с които не може да постигнете нищо. Добродетелта представлява единицата в живота и ако към нея последователно прибавите една, две и повече нули, те вече се осмислят. Например искате да станете богат – прибавете нулата към единицата и ще получите числото 10; ако искате да станете и учен, ще прибавите втора нула и ще получите числото 100; искате ли да станете силен, към единицата ще прибавите още една нула – ще получите числото 1000; но ако изтриете единицата, нулите отново се обезсмислят и обезценяват.

И тъй, Добродетелта, като единица, е единствената величина, която дава цена на нулите. Много обещания са дадени на човека, но едно му е нужно – единицата, т.е. Добродетелта. Физическият свят крие в себе си условия и възможности за развиване на душата на човека; математиката, геометрията също са условия за развиване на човешката душа, но ако човек не разполага с единицата, с която започва всяка работа, нулите губят цената си.

Както нулите нямат никаква стойност без единицата пред тях, така и човек без положителното знание е като лодка без кормило. Например вдига ръцете си нагоре, изнася ги настрани, без да знае защо върши това. Много естествено – когато вдига ръцете си нагоре, той иска да свали нещо; когато ги изнася напред, иска да вземе нещо. Ако няма тези елементарни знания, пада по-долу и от животните. Жеравът например знае, че иде лошо време, и напуска родното си място. Човек не знае кога ще настъпи лошо време, от което често се изненадва; тръгва с нови дрехи за планината, без кибрит, но времето скоро се разваля и той започва да трепери от студ. Като се оправи времето, си казва: „Лошо беше времето, изненада ме, но поне един урок научих“. Научил си един урок, но се простуди и осакати един от удовете на своя организъм. Каква полза има човек от живота, ако изгуби най-хубавото и най-ценното в себе си? Опитностите и уроците, които животът дава, имат смисъл, когато го направят по-здрав, отколкото е бил по-рано. И през най-опасното място да мине, кракът му трябва да остане здрав – това значи да минеш през опитности и да излезеш неповреден.

Като ученици, вие трябва да бъдете разумни, да познавате проявите на Божественото и само в него да вярвате.Човешкото е неустойчиво и преходно, на него не може да се вярва. Ако сте гладен, три дни не сте яли, и срещате един човек, който ви дава съвет да влезете в близката градина и да си наберете ябълки и круши колкото искате, трябва ли да го послушате? Той ще ви каже, че вече е тъмно, никой няма да ви види, но вие не можете да бъдете спокоен; много естествено – градината е чужда, не можете да влезете вътре без позволението на господаря ѝ. Ако изпълните съвета на този човек, вие ще се намерите в по-трудно положение, отколкото сте били по-рано. За предпочитане е човек да гладува, отколкото да краде плодове от чужда градина.

Следователно, когато казваме, че човек трябва да вярва в Божественото, а не в човешкото, имаме предвид, че Божественото във всички хора си прилича, а човешкото се различава. Например един човек минава с 10-12000 лева годишно, а друг има на разположение 200-300000 лева и пак е недоволен. Човешката лакомия няма край, тя представлява тъп ъгъл, който все повече расте, докато дойде до 180о, т.е. до правата линия, и тогава човек ляга на гърба си и заминава за другия свят. Значи той греши до 180о; щом се превърне в права линия, престава да греши и казваме, че е напуснал Земята. За онзи, който не разбира законите на Живота и смъртта, правата линия е смърт; за онзи, който разбира тези закони, правата линия е продължение, т.е. непреривно движение.

Какво трябва да прави човек с погрешките си – да ги изправя. Представете си, че някой ученик решава задачи по математика или чертае геометрични фигури. Тук направи погрешка в изчисленията, там в точността на фигурите и казва: „Не излезе добре, но нищо, и така ще мине“; днес допусне една погрешка, на другия ден – друга, докато най-после съвсем се обърка и не може да се оправи. Ето защо сложете за основа на живота си правилото: щом направите една погрешка, колкото и малка да е тя, спрете се, не отивайте напред; изправете погрешката си и тогава продължете работата си. Защо хората не могат да изправят погрешките си – защото се страхуват обкръжаващите да не разберат, че са ги допуснали. Всъщност важно е човек да изправи погрешката си, а не да я закрие по някакъв начин, за да не се изложи пред хората. Всяка изправена погрешка внася нещо добро в характера на човека, т.е. в неговия органически живот.

Казано е в Евангелието: „За всяка празна дума ще давате отчет“. Като не знаят силата на думите, на числата, като носители на динамична енергия в себе си, хората си служат с тях както им попадне, без да подозират, че те произвеждат известна реакция върху човека. По този начин хората спъват себе си, а на близките си произвеждат болка и страдания. Вие не трябва да си служите нито с празни думи, нито с празни числа. Например 6 е число на илюзии – то представлява мъртъв капитал, сложен в хамбар; за да използвате енергията на този капитал, извадете го от хамбара и го посейте на нивата, да покълне, да израсте и плод да даде. Шест е число и на търпение: човек трябва да търпи, да чака известно време, докато посятото семе поникне, израсте, цъфне и върже; когато плодът узрее, шестицата се превръща в девет, в узрял плод.

Числата съдържат положителни и отрицателни енергии; положителните енергии се изявяват в положителния, т.е. в добрия, в нормалния живот, а отрицателните – в неправилния. Например за добрия човек числото 6 означава растене, развитие, а за лошия – смърт; за добрия човек числото 9 означава узрял плод, а за лошия – затвор; ако на числото 6 сложите знаменател единица, то означава праведен човек, който има идея в живота си; но ако знаменателят е нула, резултатът е пак нула.

Когато изучавате човека като сбор от числа, вие се домогвате до някои от неговите минали съществувания и разбирате какви идеи са го вълнували, какви схващания е имал за живота. Следователно от сегашния живот на човека съдите за миналото му; от идеите и чувствата, които днес го вълнуват, можете да разберете как ще се изяви в бъдеще. Като знае това, човек трябва да се изучава, да види кои от желанията му са от миналото и кои – от сегашния му живот. Например стремежът да бъде богат, силен, учен е от миналото – този подтик не се създава в един живот. Желанието да изпълнява Волята Божия е вложено в него още от началото, но е събудено в настоящия му живот; всеки човек има дълбоко в себе си желание да изпълни Волята Божия, което е свързано с усилване на волята му, с оформяне на неговата брада. За да изправи брадата си, човек трябва да люби, а за да изправи ума си, той трябва да бъде добър. Значи изпълнението на Волята Божия укрепва човешката воля; Любовта изправя сърцето на човека, а добротата – неговия ум. Доброто е Божествена сила, която подтиква ума към дейност; няма сила, подобна на Доброто, която да помага за развиване и усилване на човешката интелигентност. Ако изгуби Доброто като единица мярка в живота си, човек постепенно започва да се изражда, докато и животът му се обезсмисли.

Следователно всички дарби и способности на човека се дължат на развиването на известни добродетели в миналото; щом тези добродетели атрофират, с тях ще атрофират и неговите дарби и способности. Лицето на човека не е нищо друго, освен сбор от числа и геометрични фигури, които показват неговото минало: колкото по-правилни са линиите на лицето, толкова по-правилен и добър е бил животът му в миналото. Всяко отклоняване от правия път изменя хармонията между линиите, но когато напусне кривите пътища, човек постепенно изправя линиите на лицето си. Например ако някой човек преди да е станал добродетелен, иска да стане богат и силен, той е на крив път в живота си. Преди всичко трябва да стане добродетелен; изгуби ли Доброто в себе си, всички други придобивки се равняват на нула. Човек трябва да постави Доброто като единица мярка в живота си и след това може да бъде и богат, и учен, и силен, и щастлив.

Млади и стари, всички трябва да поставят Добродетелта като основа на живота си; които не разбират значението на Доброто, мислят, че и без него може; те искат да прекарат живота си както и да е, без солидна основа, и казват: „Като вярваме в Бога, всичко можем да придобием“. Не е така: Вяра без Добродетел нищо не струва; знание без Добродетел нищо не струва; Доброто осмисля всичко – и знание, и сила, и богатство. Какво знание е това да разрежеш умрелия човек и да го изучаваш? Истинското знание се придобива при изучаване на живия човешки организъм. Само добродетелният може да се учи от живите организми, той вижда как стават процесите в самите тях.

Едно се иска от човека – да бъде добър. Добродетелта е магическата пръчица, която магите в древността са носили в ръката си; магическата пръчица в ръката на човека струва повече от всички богатства на света – тя е живата единица, след която се нареждат нулите; на тази пръчица се подчиняват всички сили в Природата. Добрият човек, в прав смисъл на думата, с едно вдигане на ръката си може да разсее облаците и да поправи времето; няма ли магическата сила в себе си, вместо да оправи времето, той го разваля. Добрият помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.

Като ученици, правете опити, за да видите доколко Доброто живее във вас: когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас – ако състоянието ви се подобри, дали сте път на Доброто в себе си; ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за Доброто. Търсете Доброто в себе си, а не отвън – ако искате да проявите Доброто, което е вложено във вас, отворете сърцето си за Бога, Той е извор на всички добрини. Ако сте изгубили магическата си тояжка, идете при Онзи, Който ви е създал, и Го помолете да ви я върне – чрез нея можете да придобиете всичко, което ви е нужно. Който носи магическата тояжка в ръката си, знае как да постъпва с хората и как да се справя с мъчнотиите.

И тъй, да живеете с Доброто – това е най-лесният път; без Доброто трудно се живее. Когато някой казва, че животът е тежък, това подразбира, че той е изгубил магическата пръчица, т.е. Доброто – Доброто е светлина, която оправя пътищата на човека. Мойсей имаше магическата тояжка в себе си – достатъчно беше да вдигне жезъла си, за да постигне всичко, каквото желае; с помощта на жезъла си той изведе евреите от Египет; с него раздели Червено море на две и евреите можаха да минат по суша. С тояжката си Мойсей направи чудеса пред евреите – така те разбраха силата на Доброто.

Мощна сила е Доброто! Който е придобил магическата пръчица, той може и да учи, и на бойното поле да отиде, но всичко ще върви добре; като срещне неприятеля си, ще го удари, ще го повали на земята, след това ще се приближи при него и ако е ранен, ще превърже раните му, а ако е убит, ще го възкреси; неприятелят му ще тръгне с него и ще му стане приятел – така той ще му покаже силата, която Доброто крие в себе си.

Помнете: Доброто е единица мярка във физическия свят; на Земята без Доброто не можете да направите крачка напред. Щом носите Доброто в себе си, Разумните и Светли същества ще бъдат на ваша страна и от тях ще придобивате знание, сила, богатство. Какво по-велико нещо може да очаква човек от това да има на своя страна светли и разумни същества? Ако влезете в Божествения свят, там Любовта е мярка на нещата; щом придобиете Любовта и Доброто, като плод на Любовта, вие притежавате богатството на целия свят.

Задача: цял месец мислете върху Доброто като основа и единица мярка на нещата, като начало на живота. Щом помислите за Доброто, кажете си: „Аз съм добър, защото Бог ме е направил добър“. Не питайте вярно ли е това, или не – по естество човек е добър. На Земята Доброто господарува и злото се подчинява на Доброто, защото живее в него. Работете съзнателно за проявяване на Доброто в себе си и след един месец ще видите какъв е резултатът на вашата работа.

Ще кажете, че тази работа е трудна; каква трудност има във възприемане на светлината, на въздуха и на храната? Отвори очите си и светлината сама ще мине през тях, разшири дробовете си и въздухът сам ще си направи път, отвори устата си и храната сама ще влезе в нея – малко се иска от човека. Освободете се, за да се прояви Доброто във вас – то е вложено във вас от самото начало. Без Доброто няма развитие, Доброто осмисля нещата. Всичко може да изчезне на Земята, но Доброто остава за вечни времена.

 

Доброто е основа на живота.

 

Тайна молитва.

 

  1. лекция, 17 октомври 1930 г., София, Изгрев