1933 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Доволството в живота

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

Тема за следния път: Разлика между това, което е, и това, което не е.

Кои неща са несъвместими? Несъвместими са например порядъкът на болния и този на здравия. Като влезете в една болница, какво виждате? Много стаи, много легла, постлани с бели чаршафи, чисти одеяла, около болните се движат милосърдни сестри с приветливи лица, пред леглото на всеки болен има масичка с лекарства и предписания. От време на време минават лекари и преглеждат болните. Всички са внимателни към тях, пазят ги като писани яйца. Като дойде лекарят на преглед, спира се пред всеки болен и го пита: „Как се чувстваш, как е главата ти, как е стомахът ти?“; после пипа пулса му и си отива доволен, че болните са по-добре. Значи животът в болниците е уреден, той се основава на специфичен порядък. Който влиза в болницата, трябва да има пари; който няма пари, гладен умира. Какво прави болният? Той се пита какви са тези хора, които го заобикалят. Както виждате, има разлика между порядъка на болния и порядъка на здравия. При здравите няма милосърдни сестри, няма лекари и лекарства – те не се нуждаят от чужда помощ, всеки от тях работи.

Какво ще стане със здравия, ако мисли като болния? Ако той казва, че без пари не може, здрав ли е? Парите са нужни за болните, а за здравите е работата. Достатъчно е здравият да протегне ръката или крака си, за да дойдат парите пред него. Болният не може да направи това. Мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия. Казваш: „Аз не мога да уча“. Щом не можеш да учиш, ти си болен; щом учиш, здрав си. „Не мога да вярвам.“ Не вярваш, защото си в порядъка на болния; ако вярваш, ти си здрав. Когато изживяваш разочарование в живота, ще знаеш, че си в зависимост от другите. Коя е причината за разочарованието? Болният се разочарова, когато няма милосърдни сестри около него да му помагат, и се чуди къде са те. Те са на планината, отишли са да се разходят: те не знаят, че има болни и страдащи хора. Здравият пита: „Къде е сестрата?“. На планината. „И аз ще отида там.“

Всички хора се натъкват на противоречия в живота и се питат откъде идват те. Много естествено, движите се между два несъвместими порядъка, между две несъответни системи. Единият порядък е на болния – той е произлязъл от човека. Като е живял милиони години и е станал причина за болестите, той е измислил порядъка на болния, за да облекчи състоянието си. Този порядък е временен, преходен, той се явява като нещо вметнато в човешкия живот. Живота на болния го наричаме нереален, той не ни е нужен. Да боледуваш цяла година, това не е в реда на нещата; да боледуваш 2–3 дена, това е намясто. През това време ще мислиш да намериш начин да възстановиш естествения ред на нещата. Когато се намираш в противоречие, ще знаеш, че без живота не можеш да го разрешиш. Неразрешените въпроси се дължат на човешкия порядък.

Защо идват противоречията? Има си причини за това – всяко нещо си има своя причина. За да бъдеш болен или здрав – и за това си има причини. Какви са причините, за да бъде човек здрав или болен? Причината е една, а условията са много и се различават едно от друго. Може ли при една и съща причина да действат различни условия? Може ли при двама души с еднакви способности да имаме различно пеене: единият да пее правилно, а другият – неправилно? „Не мога да пея.“ Щом си способен, а не можеш да пееш, ти си болен. „Какво да правя, за да оздравея?“ Започни да пееш: щом започнеш да пееш, ти ще бъдеш здрав. Ако не се научиш да пееш, т.е. ако не излезеш от болезненото състояние на твоя живот, отношенията ти към хората ще бъдат различни. Никой не може сам да уреди порядъка на болния. Това зависи от лекарите, от милосърдните сестри, от обществото, от богатството на болния, от жертвата, която той може да направи. Ако боледуваш 30–40 години като онзи, който боледувал 38 години, и никой не ти помогне, какво ще научиш? Ако цели 38 години трябва да ти превръзват краката, какво си разбрал от живота? Ще дойдат милосърдни сестри, ще измият краката ти и после ту ще ги превързват, ту ще ги развързват. Какво ще придобиеш от това? Това е ограничение, за да се събуди човешкият дух. Трябва да бъдеш свободен от всякакви превръзки.

Какво е свобода? Освобождаване от всички неестествени превръзки. Здравият човек има ли нужда от тях? Който разбира живота, има ли нужда от теория за него? Има някои болезнени теории за живота, но те са от порядъка на болния. Например казва се, че животът е страдание – това е теория на болния. Здравият казва: „Животът е благо“. За разумния животът е благо, а за неразумния – нещастие. Разумният използва живота по един начин, а неразумният – по друг. Неразумният често изпада в песимизъм, защото е лишен от нещо: от жилище, от дрехи, от пари, от хляб. Защо няма хляб, най-насъщното в живота?

Ще ви разкажа една приказка, за да изнеса причината за глада на Земята. Един ден Бог решил да изпрати житото на Земята да храни хората. За тази цел Той го облякъл в хубава дрешка, каквато има и днес, и го изпратил на Земята. Един богат, мъдър земеделец решил да посади житото в земята, като му казал: „Ще седиш вътре и няма да мърдаш, докато Слънцето не ти каже кога ще се подвижиш“. Житото се съгласило на всичко. Заровили го в земята, където прекарало в дълбок сън. Това траяло кратко време. Под влиянието на влагата и слънчевата топлина то започнало да си подава главичката от земята и скоро израснало, издигнало се нависоко, цъфнало, вързало и започнало да зрее. Мъдрият земеделец наблюдавал как то се развива и като видял, че е узряло, ожънал го, овършал го и го прибрал в хамбара. Освободено от страданията, житото си казало: „Слава Богу, вече съм на почивка“. То се зарадвало и успокоило, но не се минало много време, в хамбара влезли мишки и започнали да го ядат. Доволни от изобилието, на което се натъкнали, мишките останали в хамбара, където по цял ден играели и яли.

Един ден господарят решил да сложи край на тяхното тържество – пуснал голям котарак в хамбара. Той хванал една мишка и я изял; така постъпил и с останалите – една след друга те изчезвали. Събрали се останалите мишки на коронен съвет, за да намерят начин как да се освободят от котарака. Най-младата мишка се обадила: „Да поставим звънец на котарака, че още отдалеч да чуваме приближаването му“. Всички се произнесли, че този начин е наистина добър, но се явил най-важният въпрос: коя мишка ще се реши да окачи звънеца на котарака? Предложението на младата мишка не могло да се реализира – котаракът продължавал да си яде мишки. Мъдрият господар, като виждал, че въпреки всичко мишките продължавали да ядат житото, а котаракът – мишките, решил: „Половината жито ще посадя в земята, а другата ще раздам на бед-ните“. Така мишките една по една напуснали хамбара и излезли на полето да си търсят храна, котаракът излязъл от хамбара, а бедните задоволили глада си.

Какво заключение ще дадете на тази приказка? Тя отговаря на въпроса кой ще оправи света. Светът няма да се оправи нито от мишките, нито от котките, а от мъдрия и добър земеделец. Как ще го оправи? Като посее половината от житото си на нивата, а другата раздаде на бедните. Само така ще се махнат престъпленията в света. Питате: „Как ще се оправи животът на един човек?“. Като извади житото от хамбара си и половината посее в земята, а другата раздаде на бедните. Тогава мишките няма да играят в хамбара и котките няма да ги ядат. Това значи правилно разбиране на живота. В него се крият велики принципи. Важно е човек да разбере на какъв принцип служи. Ако следва принципа на разумния господар, животът му ще се подобри; ако следва принципа на мишките и котките, животът му от ден на ден ще се затруднява. Ако твоите принципи не разрешават мъчнотиите на живота, ти си още в ниския порядък – в порядъка на болния.

Днес всички хора очакват животът да се оправи по механичен начин, т.е. да се махнат мишките от хамбара. Мишките пък казват: „Нашият живот ще се оправи, когато се махнат котките“. Житото казва: „Когато се махнат мишките, ние ще си почиваме свободно в хамбара“. Питам: имат ли право мишките да влизат в хамбара? Всяко нечисто чувство в човешкото сърце е мишка, всяка нечиста мисъл в човешкия ум е котка. Какво ще се зароди в такова сърце и в такъв ум? Вкисване и недоволство. Какво трябва да се прави? Постави доброто в действие, не го дръж затворено в кутия, като скъпоценен камък. Да извадиш житото от хамбара, това значи да извадиш доброто и красивото от себе си и да го хванеш на работа. Понякога вие се страхувате да изповядвате убежденията си. Не е достатъчно да кажеш, че си учен човек – важно е в какво се заключава твоето учение. Ако си учен, помогни на болния. Пишеш нещо, искаш да покажеш, че си писател: покажи това в живота. Отиваш между болни – ще им посвириш, ще им покажеш изкуството си, и ако си истински музикант, те трябва да оздравеят, да напуснат болницата. Днес при лекуване не си служат с музиката. Като влезеш в болницата, веднага те предупреждават да стъпваш на пръсти, без шум, без вик. Там не се позволява пеене и свирене, а всъщност болните се нуждаят от песни и музика – така ще се смени тяхното състояние. Гладният се нуждае от хляб, а не ситият.

Какво се разбира под неизвестно число? Едно число може да се вземе като резултат, като закон и като първична причина за нещо. Това число ще има ли еднакви отношения в трите случая? Какво означава единицата като резултат, като закон и като причина? Може ли да се даде като пример кокошката, яйцето и пилето? Кокошката снася яйцето, а от яйцето излиза пилето. В пилето се крият силите на яйцето – то постепенно израства и става кокошка. Значи пилето израства и като става кокошка, започва да снася яйца – резултатът. При единицата имате една кокошка, едно яйце и едно пиле. Ако вземем числото 2 като резултат, като закон и като последствие на известна причина, разбираме две кокошки, две яйца и две пилета. Има ли разлика между числата 1 и 2? Има. Резултатите от тях едни и същи ли са? Не са. При единицата всичко е по едно: една кокошка, едно яйце и едно пиле; при двойката всичко е удвоено. Еднаква ли е силата на една и на две свещи? Не е еднаква. Така се различават и отношенията на един човек и на двама души. Ако двама души са в постоянна борба, за да бъде всеки самостоятелен, какво трябва да направят? Да се координират. Такъв е законът в горния свят. Как ще координирате яйцето и пилето? Кокошката не трябва да изяде яйцето и яйцето не трябва да изяде пилето. Ако кокошката изяде яйцето, а яйцето – пилето, ще се натъкнем на безплодие.

Да дойдем до музиката. Всеки тон има известно количество трептения, но трептенията съдържат известна сила, която трябва да се развие. Ако на един тон се отнеме само едно трептение, обикновеният музикант не може да схване това, но гениалният ще усети тази липса. Тонът, взет с всичките си трептения, действа като мощна сила. Ако липсват половината от трептенията, останалите образуват известен дисонанс, който ухото схваща като шум. Трептенията на тоновете вървят по определена линия, по определен закон. Например най-ниското до има 32 трептения. Може ли да различите тези трептения едно от друго? Какво е предназначението на трептенията, които образуват долно до? Има тонове, по-ниски от него, които имат само по две трептения. Обикновеното ухо схваща тон, който има 32 трептения; по-малко от тях не може да схване. Щом един тон се вземе правилно, резултатът е правилен. Причината, законът и резултатът вървят хармонично – в това не може да има никакво нарушение.

Искаш да станеш знаменит певец, но от какво зависи това? Хората не могат да те направят музикален, могат да служат само като външно условие. За да бъдеш музикант, това напълно зависи от тебе – музикалността е вложена в самия теб. Никой не може да те направи музикант, нито да те лиши от музикалността. Това, което е в теб, то е важно. Никой не може нито да предаде нещо към това, нито да му отнеме. Хората могат да те спъват, но по никой начин не могат да ти отнемат това, което имаш. В Природата музиката играе роля на трансформатор не само за хората, но за цялата Природа. Ако ти си на правата страна, и Природата ще бъде с теб. Затова е казано в Писанието: Ако Бог е с вас, кой ще бъде против вас?

Ще приведа примера за слона и паяците, който и друг път съм разказвал. Научили паяците, че слонът ще им дойде на гости, и извикали: „Не го искаме“. Събрали се всички и като препятствие поставили на пътя на слона своите въжета. Учените паяци започнали да изчисляват какво сътресение ще предизвика върху слона паяжината им, какви последствия ще има от това сблъскване, и в заключение казали: „Като се блъсне слонът в преградата, непременно ще умре“. Вярно ли е заключението на паяците? Не е вярно. Такива заключения и вие може да имате. Например заключението, че лекарството премахва   болестта, не е вярно. Понякога и лекарствата лекуват, но това зависи от много условия.

Един наш познат направил едно лекарство от билки против маларията. Давал по 12 хапчета и след приемането им болният оздравявал. Аз направих друг опит с тези хапчета: взех едно от тях, разделих го на 12 части и ги дадох на един болен. Като употреби тези парчета, т.е. цялото хапче, болният напълно оздравя. Как ще си обясните това? Значи единият хап, разделен на 12 части, имаше същият резултат, както и 12-те хапчета. В медицината има две теории: алопатия – за максимални дози, и хомеопатия – за малки дози. При алопатията например може да приемете цяла аптека лекарства, без да усетите някакво сътресение в организма, без особена реакция; при малките и разредени дози може да имате по-големи резултати. Закон е: при малките усилия имате същите резултати, както при големите.

Някой казва: „Много учих“; друг учи малко и пак има същия резултат. Това е в зависимост от закона на максималните и минималните дози. Понякога умът ти е зает с много въпроси и ти се тревожиш, правиш големи усилия. Друг път е зает само с един въпрос, който ти е ясен, затова не се тревожиш: за половин час научаваш това, което друг едва за 4–5 часа може да научи. Когато умът е свободен от странични мисли и влияния като препятствия, човек всякога успява. Студентът отива на изпит и си мисли: „Ами ако професорът ме скъса?“. Това е странична мисъл, т.е. препятствие в ума на студента. Професорът може да те скъса, може и да не те скъса – това е предположение. Думата скъсване е вметната. Ако никога не си късан, ще знаеш ли какво нещо е скъсването на изпит? Две яйца разговаряли. Едното казало: „Знаеш ли какви страдания преживях? Сложиха ме в тиган и ме опържиха на огъня“. Второто яйце, което не било още употребено, казало: „Какво нещо е пърженето?“. Казваш: „На парила съм“. Какво означават парилата? Има ли нужда човек да бъде всякога на парила? Те са временни, преходни положения в човешкия живот: всякога не можеш да бъдеш на парила.

Сега да се върнем към двата порядъка на живота: на болните и на здравите. Казвате: „Ние сме се отделили от света“. Не сте се отделили, но сте се отделили от порядъка на болните хора в света. Порядъкът, в който вие живеете, е друг. Значи има порядък на болния и на здравия, на грешника и на праведния, на добрия и на лошия, на честния и на престъпника. Разбойникът обира честния трудолюбив човек, взима парите му, прави си къща, а него оставя на пътя, без подслон. И при това положение трудолюбивият и добър човек не се плаши, не взима пушката да се брани, но разчита на ралото и мотиката в ръцете си. Те са оръдието в ръцете на разумния. Не е въпрос да измъчваш себе си – измъчването не е наука. Да мислиш правилно и да работиш – това е великото, към което човек трябва да се стреми. В порядъка на живота и на Природата, в който сте и вие, се налага мислене и работа.

В порядъка на болницата има три служби: службата на милосърдна сестра, на лекар и на пациент. Ако си милосърдна сестра, звънецът ще те управлява. Едва си легнал да си починеш, звънецът дрънка – болният иска нещо, не ти дава покой: ти не си господар на времето си, но си слуга. И докторът не е свободен, и болният не е свободен. Такъв е порядъкът на болницата. Тези служби се различават една от друга. Кое е основа на болницата? Болните: лекарите и милосърдните сестри съществуват по причина на болните. Ако нямаше болни, нямаше да има нито лекари, нито милосърдни сестри. Какво място ще заеме милосърдието в порядъка на здравите хора?

Разумност се иска от всички. Някои искат да примирят двата порядъка – това е невъзможно. Трябва да излезете от единия порядък и да влезете в другия. Никакво примиряване. Като здрав ти не можеш да имаш удобствата на болния, а ще имаш несгодите на здравия. Ако си здрав, много работа ти предстои, но хиляди пъти ще предпочиташ да си здрав, отколкото да си болен. Знаете ли приказката за свинята? Тя живеела в кочина, където я хранели по пет пъти на ден, но чула, че хората разговарят за удобства, за украшения, които ги правели по-красиви. Поревнало се и на свинята да има гердан, молела се на този, на онзи да Ă турят един, докато най-после едно дете я разбрало – сложило Ă на врата един хубав гердан. Като излязла от кочината с гердана на шията, свинята повече не се върнала. Не се знае кое е било по-добро за нея: да бъде със или без гердан.

И вие искате да бъдете богати – това е гердан; искате да бъдете силни – това също е гердан. Не се самозаблуждавайте: още с раждането си човек носи силата в себе си. Яйцето носи силата на пилето в себе си, пилето носи силата на кокошката. Не изнасяйте нещата вън от себе си. Вътрешната сила отговаря на външната и обратно: външната – на вътрешната. Ако мислиш, че вън от себе си може да бъдеш силен, ти сам ще си причиниш нещастие. Казваш: „Да бях красив!“. Ти си красив, но красотата ти не се е проявила навън. Ако искаш само външно да бъдеш красив, при най-малкото нещастие ти ще погрознееш. Да бъдеш красив, това зависи от теб: ако разбираш законите на красотата, можеш да станеш красив. За това са нужни грамадни усилия.

Една американка започнала да чете Библията още на 16-годишна възраст. Тя живяла повече от 100 години, прочела 90 пъти Библията и всякога си вадела бележки. Така се проникнала от четенето, че възприела качествата на всичките пророци в себе си. Ако вие изучавате Природата, без да възприемате нейните мощни сили в себе си, какво сте научили? Най-малко веднъж в годината трябва да прочетете книгата на Природата. Началото на тази книга е Любовта, средата е Мъдростта, а краят – Истината. Няма да ви кажа колко милиона листа има тази книга, но можете да я прочетете за една година. Вие често правите опити, без да имате резултати. Направете опит с четенето на тази книга.

Много от вашите опити приличат на опита, който една стара баба направила. Тя имала пред колибата си могила, която пречела на Слънцето да влиза в стаята Ă. Бабата постоянно се молела на Бога да се махне могилата, да се отвори простор пред нея, да вижда надалеч. Като станала една сутрин и видяла, че могилата е на мястото си, си казала: „Колкото и да се молиш, животът ще бъде такъв, какъвто Бог го е направил. Колкото и да се молиш, Бог няма да те чуе“. Друга баба също имала такава могила пред къщата си, но извикала един здрав, силен момък и му казала: „Ще построиш къща на могилата“. Момъкът изпълнил желанието Ă. Казвали Ă: „Ще те духа вятърът тук.“ „Нищо от това“. Тя предпочела да я духа вятърът, отколкото могилата да Ă закрива Слънцето. Коя от двете баби е по-разумна? Втората. Могилата не може да се махне, но може да си направите къща на нея.

Когато Христос казва, че с вяра можем да преместим и планината, Той е имал предвид човека. Планината – това сме ние; най-голямата планина, която е застанала на пътя ни и пречи на светлината да ни огрява – това сме ние. Тази планина трябва да се премести. С вяра планината може да се вдигне във въздуха, а може и в морето да потъне. Тази планина, това си ти самият – и каквото кажеш, може да стане – тя ще те слуша. И досега още религиозните мислят по кой начин да преместят планината, т.е. себе си. Мислиш по един, по друг начин, докато най-после дойдеш до заключението, че както са направени нещата, не можеш да ги измениш. Защо? Защото не си дошъл до онзи Божествен начин, който изменя всичко. Десет души теглят едно въже, на което е закачена голяма тежест, и не могат да го изтеглят. Минава един прост човек, гледа ги и пита: „Имате ли малко масло?“ „Имаме“. Той взима едно парцалче, потопява го в маслото и с него намазва въжето. Хващат намазаното въже и изтеглят тежестта нагоре – маслото улеснява работата.

Казвам: когато прилагате закона на вярата, всичко можете да направите – и планини ще местите. Например когато някой ви обича, от един ваш жест той разбира какво искате – и е готов да изпълни желанието ви. Ако не ви обича, с часове може да го молите за нещо, да плачете и да разказвате нуждите си, но нищо не е в състояние да го накара да ви помогне. Всичко става лесно, ако разбирате законите на Природата: на Любовта, на Мъдростта и на Истината – велики нейни закони. „Как да намерим Любовта?“ Любовта е във вас, Мъдростта и Истината – също. Вие не успявате, защото търсите нещо по-мъчно от тези закони. Според мен в това отношение вие сте гениални. Аз се чудя как познавате хората на Любовта само отвън. Ако ме питате, аз не познавам хората на Любовта само отвън. Ако ви дам едно шише със сироп, увито в книга, ще познаете ли отвън какво има в него. Още с пипането вие познавате, че има сироп, аз не познавам. Вие търсите сиропа отвън, а аз – отвътре: трябва да го опитам. Ако го познавам и отвън, то е, защото аз го сложих в шишето. Следователно когато някой казва за мен, че познавам нещата, то е, защото аз напълних шишето, зная какво има в него. Ти питаш какво има в шишето. Сироп. Бог, Който е направил света, знае всичко, защото Той е поставил всяко нещо на мястото му. Човекът, който не е направил света, нищо не знае. Ето защо, за да знаем нещо, трябва да го направим.

Казвате: „Трябва да има някой да ни обича.“ Това е предпоставка. Двама инвалиди с отрязани крака седят и разговарят. Единият казва на другия:

– Донеси ми една чаша вода.

– Не съм разположен. Донеси ми ти една чаша вода.

– И аз не съм разположен.

Казвам: и да имат разположение, те не могат да станат от местата си. Инвалидът с отрязани крака не може да каже, че ще стане от мястото си, за да донесе нещо, но когато човек има здрави крака, когато умът му може да мисли, сърцето му – да чувства, той може да направи каквото пожелае. Оплакват се от страданията. Те са благо, те са магнитно отклонение на стрелката. Защо става това отклонение? За да се образува една малка междина. Всяко страдание е такава междина. И барометърът прави отклонения на повдигане и понижаване. Има различия в барометъра: никога повдиганията и понижаванията не са едни и същи – във времето стават постоянни промени. Какво от това, че барометърът ту спада, ту се повишава? Качването и спадането на барометъра зависи от атмосферните влияния. Като не разбира законите на Природата, човек изпада в противоречия: тръгва при добро време на път, а дъждът го изненадва. Ти трябва да тръгваш на път, когато барометърът се повдига – тогава можеш да излезеш навън да работиш. Като видиш, че барометърът спада, остани вкъщи да работиш.

И тъй, младите не трябва да живеете с мисълта, че ще остареете, защото така преждевременно остарявате. Детето желае да стане като дядо си, като баща си, като брат си. Щом стане като дядо си, той казва: „Не разбрах живота. Мислех, че има нещо в дядото, но като дойдох на неговото място, разбрах, че съм се лъгал“. И аз съм слушал старци да казват: „Синко, да не остаряваш. Лошо е човек да остарява“. Може ли човек да не остарява? Може, но при условие Любовта, Мъдростта и Истината винаги да работят в душата му – само така можеш да бъдеш млад. Под стар ние разбираме нещата да стават, както искаме. Стар – в тесен смисъл на думата разбираме беден човек, за когото нещата не стават, както той иска. Богат, т.е. стар, в широк смисъл е онзи, за когото нещата стават, както иска.

Ако сиромахът пита какво да прави, отговарям: стани богат. „Как може да стане това?“ Много просто. Не обичаш някого – беден си. Запитай се защо не го обичаш. Щом го обикнеш, ще забогатееш – така именно ти ще продължиш живота си, ще се подмладиш. Човек може и по външен път да се подмлади. Например като изгорите тялото на змията, от праха Ă може да направите лекарство, което предава устойчивост на тялото. Не само по външен път може да се подмладиш и да продължиш живота си, а и по вътрешен, но трябва да разбираш законите. Може да живееш на Земята векове, но тя ще внесе нещо специфично в теб – ти трябва да приемеш специфичното качество на Земята. Като приемеш праха на змията в себе си, и от нея ще придобиеш едно качество. Затова казва Христос: Бъдете хитри като змиите и незлобиви като гълъбите.

Едно се иска от вас: да разбирате дълговечния живот. Там се излъга първият човек. Змията каза на Ева: „Аз ще ви науча как да придобиете дълъг живот, като Бога“. Как се постига това? За да имаш възможностите на един певец, ти трябва да имаш всичките трептения на тона. Кой от вас при нещастие не търси начин да подобри положението си? Всеки търси лесния път. И това е възможно: достатъчно е да ви пипна с двата си пръста по гърлото – и вие вече ще може да взимате четири октави. При това положение може ли да бъдете сиромаси? Какво ще кажете, ако гласът ви се чува на два километра? Такъв глас е чудо! Казваш: „Да имам този глас!“. Кажете ми: ако имате такъв глас, как бихте го използвали? Ако имаш такъв глас, можеш ли да кажеш, че си неразположен и не можеш да пееш? Ще пееш по всяко време, когато те викнат: и от сън да те събудят, да си готов да пееш.

Ще ви дам едно правило: тайната на живота е в това, да имате всякога разположение. В разположението е зародишът на живота, т.е. зародишът на яйцето. Как ще измътите това яйце? Ако не можете сами да го измътите, сложете го под квачката: ще чакате 21 дена и пилето ще излезе. Учете се от квачката да отхранвате в себе си всяка добра мисъл и всяко добро желание. Не се занимавайте с велики неща, но отхранвайте всяка добра мисъл и добро желание, колкото и да са малки – този е пътят към прогреса. Целият ни живот е изтъкан от тънките нишки на квачката и пилето. Как ще изтъчете съвършения живот, към който се стремите? Като всеки от вас внесе нещо ново към общия живот. Кой каквото е вложил в общия живот, това ще получи. Това значи да бъде човек съучастник в делото на Разумната природа, в делото на Бога.

Не заглушавайте гласа на добрите ваши стремежи, бъдете всякога и от всичко доволни. „Възможно ли е това?“ За разумния всичко е възможно.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 14 юли 1933 г., София, Изгрев