1937 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Двете течения

 

Отче наш

 

Чете се темата „Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце“.

Какво подразбирате под думата метод и кое е същественото в него? Какво нещо е същественото? Какво разбираме под думата сърце? Трябва да извлечем неговото съдържание от това, което съществува. Какво е предназначението на сърцето в човешкия организъм, какви са неговите физиологични функции? От сърцето излизат две течения – артериална и венозна кръв, които отиват по цялото тяло. Следователно за да може при сегашните условия организмът да съществува и да изпълни своето предназначение, сърцето непременно трябва да функционира правилно. Съществува едно движение и трябва да има една малка топлина, понеже без нея няма да може да има движение. Ако това движение го има, ако тази топлина я има, ако циркулира артериалната и венозната кръв, тогава организмът може да прояви своя живот. Главното е животът и за да се прояви той, трябва да има движение.

Тогава какво подразбирате под израза „най-добрият метод“? Да кажем, че в организма има само артериално течение, а няма венозно; тогава какво щеше да стане? Ако само даваш и никога не вземаш, какво ще стане? Или ако само вземаш и никога не даваш, какви ще бъдат резултатите? Трябва малко да разсъждавате.

Вие казвате, че човек трябва да живее, трябва да яде; според вас той е дошъл сега да живее и да яде. Кое е важното – да живее, за да яде, или да яде, за да живее? Това са две понятия. Ако помислиш, че трябва да живееш, за да ядеш, или че трябва да ядеш, за да живееш, това са две различни положения. Сега вие не мислите. Не че не искате да мислите, но някои от вас са ходили на екскурзия и някакъв трън се е забил в петата им: вие слушате една сказка, но този трън не ви дава спокойствие, кара ви да мислите за крака си. Сказчикът говори едно, а трънът казва: „Слушай тук, долу!“. Сказчикът иска да работиш горе, а пък трънът иска да работиш долу. Ти мислиш с главата си, а трънът казва: „С краката си трябва да мислиш!“. Питам сега: кой е прав – трънът или сказчикът? Сказчикът. Външните условия ли са на правата страна, или ние, които сме вътре? Външните условия казват: „Ти трябва да живееш хубаво“.

Кой сега е важният въпрос – дали да живееш, или какво трябва да правиш в живота? Да живее ли човек, или да умре? Това е антитеза, две противоположности – да живее или да умре. Някои от вас не искат да живеят, но живеят; някои от вас не искат да умрат, но ще умрат. Искаш, не искаш – живееш; искаш, не искаш – ще умреш. Допуснете сега, че не говорим за земния живот. После други два полюса са младост и старост: искаш, не искаш – ще бъдеш млад; искаш, не искаш – ще остарееш. Сега можеш да питаш защо си млад, но не знаеш; можеш да питаш защо си стар, но пак не знаеш. Защо живееш – не знаеш, защо умираш – пак не знаеш. И тогава животът наказва хората. Когато дойдат на Земята, а не знаят защо са дошли, животът ги бие. Когато дойде смъртта, а ти не знаеш защо си умрял, и смъртта ще те бие. Животът ще те бие, защото не знаеш защо живееш, а смъртта ще те бие, когато влезеш в нея и не знаеш защо си умрял. Смъртта ще те пита: „Защо дойде при мен?“. И животът ще те пита същото. Добре, кажете ми сега как ще живеете? Вие сега сте млади, искате да живеете, но как ще проявите вашия живот?

Сега ще минем на други разсъждения: допуснете, че сте един човек, който е дошъл да живеете на Земята, дадени ви са външни условия, дадена ви е една цигулка, даден ви е и един лък. Това са само сравнения; и много подобни могат да се дадат. Та дадат ти една цигулка и лък, а ти казваш: „Защо ми е това дърво и този лък?“. Вземаш ги, обръщаш ги, разглеждаш ги, ама не знаеш да свириш. Да допуснем, че си гладен, искаш да ядеш. Ако само разглеждаш цигулката и не свириш, няма да ти дадат да ядеш. Какво трябва да правиш, кое в цигулката е важното? Трябва да свириш. Ако свириш, ще ядеш; ако не свириш, няма да ядеш. Тогава какви ще бъдат резултатите от яденето? С яденето се поддържа животът, то е проводник, за да дойде животът. Следователно ти няма да живееш, за да ядеш, но яденето ще бъде проводник, за да дойде животът. Животът е същественото в дадения случай. И тогава някой пита защо трябва да живее. Ти трябва да живееш, за да мислиш – нищо повече! Защо трябва да мислиш? За да можеш да живееш.

Знаете ли това на какво прилича? Представете си, че две колела питат: „Защо ние сме направени валчести, обли, пък другите предмети са кубични?“. Те са обли и гладки, за да се търкалят и да има по-малко съпротивление. По същия начин и вие, когато имате много мъчнотии и страдания в живота, не сте валчести, а ъглообразни. Казва някой: „Много мъчнотии имам в живота!“. Да те направят валчест! Сложи две колела, които да се въртят, защото когато те се въртят, ще се изменят известни разстояния или някои същества ще се качат на тях и ще дойдат до предназначената си цел. Когато колелата се въртят, ще дойде яденето; когато ядеш, ще дойде животът; когато дойде животът, ще започнеш да мислиш, а когато започнеш да мислиш, ще дойдеш до живота. Затова трябва да се движат колелата. Казвам ви: всички ваши мъчнотии произтичат от това, че не сте кръгли. Щом кажем, че човек трябва да мисли, той вече е едно колело в движение. Това е нова мисъл.

Вие имате и други съществени мисли и казвате, че ви трябва същественото и реалното. Но това, което сега имате, е отрицателно реално. Аз го познавам, че е реално. Например ако вие се намирате зимно време навън и ви е студено, какво ще ви разказвам някаква външна философия за това, че студът ви е противник. Вие ще ми кажете: „Не ми разправяй това, а имаш ли да ми дадеш топли зимни дрехи и хубави обуща, че да се предпазя от студа?“. Много добре, обаче тази зима колко време ще трае? На Екватора зимата колко време държи? Някои от вас са били пътници, ходили сте и знаете, че зимата на Екватора държи няколко часа. По-точно вечерно време става студено, образува се скреж. Тъй щото там зимата трае около пет-шест, най-много дванадесет часа. В умерените пояси зимата държи три месеца, а на Северния полюс – девет месеца.

Сега как доказвате, че зимата на полюса е девет месеца, че в умерените пояси е три месеца, а на Екватора е шест часа? Когато на Екватора изгрее Слънцето, на полюса е зима. Но в дадения случай вие схващате полюсите като място, където има най-малко условия да се живее физически. Полюсът съставя най-малката възможност за органически живот, Екваторът съставя най-голямата възможност за това, а умерените полюси са по средата. И във вашия живот имате екватор и полюси: екваторът е най-добрите условия, а вашите два полюса са най-малкото условие, при което може да се прояви животът. Ако се намирате на полюсите, какво трябва да правите? Вие не бива да оставате там, а трябва да се придвижите към умерените пояси. Ако и това не ви приляга, трябва да се движите към екватора. Вие можете да се движите по протежение на цялата ваша земя, или казано другояче, земята е вашето тяло и разните негови удове, с които разполагате. Следователно мястото е условията, при които можем да се проявим. Да кажем, ти си в областта на ръцете – какво ще правиш? Ще работиш. Ако си в областта на краката, ще ходиш; ако си в областта на твоя мозък, ще мислиш. А като влезе в областта на своето сърце, какво ще прави човек? Ще стане поет, ще излее чувствата си. А кой ще ти продава стоката?

Кой е най-големият противник в света, къде е злото? Ние имаме двама неприятели, които ни спъват – единият е външен, другият е вътрешен. И двамата постоянно са около нас, ходят и образуват интриги. Те са майстори на интригите – единият ги прави отвън, другият ги прави отвътре. Човек трябва да знае как да се справи с тия двама врагове. Попитали един фелдфебел кои са вътрешните врагове на отечеството; и знаете ли какво е казал? Не знаете… Сега аз бих желал да зная кой е вашият вътрешен враг, намерили ли сте го? Не сте го намерили. Често казват, че това са условията. Не, условията не са врагове, те са външният свят. Ами кажете тогава кои са вашите външни врагове? Попитали един женен мъж кой е вътрешният му враг. „Жена ми“ – отговорил той. Попитали един ученик: „Кой е твоят неприятел?“ „Преподавателят ми – пише ми слаби бележки, дори единица“. Попитали един слуга кой е неговият враг. Той отговорил: „Господарят ми – от него човек не може бял свят да види“. После попитали същото и господаря, а той отговорил: „Слугата – прави бели колкото искаш“. Господарят и слугата са врагове един другиму.

Та питам сега: кой е вашият неприятел? Откъде произтича днес най-голямата мъчнотия в живота? От стомаха. Но без стомах сега живот не може да има – с него е зле, но без него е още по-зле. „Ела зло, че без тебе по-зло.“ Той е един враг, нищо повече. Сега какво трябва да правим с този враг? Стомахът е един господар, който иска да му се слугува – нито оре, нито сее, нито печели, само казва: „Дай!“. Ако не му дадеш нещо, изведнъж крясва – и ти какво ще правиш! Аз вземам фактите такива, каквито са – може да имаш каквато искаш философия, но ако един-два дена не си ял, веднага в теб се събуждат отрицателни чувства. Започваш от този да искаш, от онзи да искаш; и ако не ти услужат, всички тия хора ти се виждат неприятели. Тогава стомахът казва: „Да имаше една кокошка…“. И щом не можеш да вземеш оттук-оттам, ти виждаш, че една кокошка се разхожда, и казваш: „Я Ă откъсни врата и я оскуби!“. Кокошката се моли: „Остави ме!“, но ти казваш: „Ако не влезеш в стомаха ми и не станеш жертва, той ще ме бие. Трябва да те пратя при него, че аз да се освободя“. И веднага живата кокошка минава през стомаха и става един проводник. Какво да се прави, стомахът е джентълмен, обича три пъти на ден да се облича – с една дреха сутрин, на обед – с друга, и вечер – с трета. После обича да си легне, да се опъне, да си почине. Сутрин ще дойдат да го събудят полекичка, че да не се смути, и тогава той пак ще се облече. Всичката мъчнотия седи, докато му дадеш неговите дрехи да се облече. Щом се облече, вече е спокоен. После пак ще се облече в други дрехи; а щом дойде време за спане, трябва да му оправиш леглото…

Сега нека да преведем тази аналогия. Какъв превод можем да Ă направим на френски, на английски, на китайски, на немски? Вие сте специалисти по български език, какъв превод трябва да направим? Всичко това иносказателно значи да дадеш на стомаха необходимото, т.е. нито да го държите много гладен, нито да го пресищате. Трябва да му дадеш толкова храна, колкото му е потребна, за да стане проводник на живота. Той си има една мярка. Как трябва да възпитаваш стомаха? Ако ядеш всеки час, ако дори шест пъти на ден му даваш да яде, струва ли си това? Малките деца по колко пъти ги храните на ден? Аз се интересувам от съвременното възпитание и виждам, че родителите стават по пет-шест пъти да им дават да ядат. Много е, според мен три пъти е достатъчно: нека си плачат. Питам: защо малките деца трябва да се хранят шест пъти? За да растели. Ами ако ги храните три пъти, няма ли да растат? Ако ги храните шест пъти, повече ли ще израстат? И в яденето трябва да има съзнание.

Храната е един проводник и ти трябва да ядеш от най-хубавата, ако искаш да се храниш физически. Ако искаш да храниш сърцето си, трябва да имаш най-хубавите чувства, които също са храна. И ако искаш да храниш ума си, също трябва да имаш най-хубавата храна. Такива храни и ума няма да претоварят, и сърцето няма да претоварят, и стомаха няма да претоварят. Трябва всякога да се пазите да не претоварите много сърцето си с непотребни чувства; трябва да се пазите да не претоварите ума си с непотребни мисли и да не претоварите стомаха си с непотребна и ненужна храна. Сутрин колко храна давате на стомаха си? Ако е мляко, по една или по две чаши; ако е печена кокошка, по един или по два крака; ако са сарми, по една, по две, по три или по четири сарми? Ако е чорба, колко пъти наливате в паницата?

Представете си, че вие сте фирмата Иван Драганов. След като тя функционира дълго време, какво трябва да направите с нея? Една фирма, която функционира нормално, трябва да уреди със своите клиенти всички вземания и давания. Добре, да речем, че един ден вашата фирма ликвидира. Разглеждали ли сте вашите книжа: дали ще можете, щом ликвидирате фирмата, да изплатите всички вземания и давания? Трябва да остане нещо и за вас, понеже сте човек. Например ако живеете временно някъде и ликвидирате фирмата, ще идете в друга държава, ще се преместите от България в Англия, от Англия – в Америка, от Америка – в Русия или в Германия, където и да е. Какво ще бъде името на вашата фирма? Сега вие сте си поставили за цел да имате фирмата Щастие, някои са сложили за име на фирмата си Богатство, други са сложили Здраве. Кое име на фирмата е най-хубаво? Какво име има вашата фирма?

Но да се върнем към съвременния органичен живот. В научните изследвания човек е дошъл до едно голямо противоречие. Например с яденето е дошъл до едно голямо противоречие, понеже го е смесил с други неща. Човек не мисли само да задоволи глада си, но казва: „Имам апетит“. Апетитът е крива посока на нещата. Какъв е коренът на тази дума? Той е от латински произход – апетит значи силно желание, страст, т.е. да имаш апетит значи да имаш желание да възприемаш нещата. Ако всякога претоварваш стомаха си повече, отколкото трябва, какъв смисъл има в това? Често след задоволяването на апетита на стомаха му дават да закуси и нещо отгоре, да го залъжат, и накрая той се отказва да работи. Когато стомахът не функционира, какво му дават, за да подобрят храносмилането? Направят му едно турско кафе или му дават малко аперитив, или хлебна сода, или друго някое лекарство и т.н.

Сега ще кажете, че стомахът не работи, когато човек е беден, а когато е богат; той ще пие едно кафенце и ще се подобри. Човек може да бъде и богат, и беден, но и в двата случая пак да страда от стомах. Сиромахът страда, че не си е доял, а богатият страда, че е преял. Единият страда от преяждане, другият страда от недояждане. Питам тогава: какво му трябва на онзи, който страда от преяждане? Сиромашия. А на онзи, който страда от недояждане? Богатство му трябва. Следователно ако си богат, за нормално състояние ще си сложиш задачата да не преяждаш. На богатите ще кажеш: „Досега бях богат човек, който преяжда, но вече няма да преяждам“. А на сиромаха ще кажеш: „Аз бях сиромах, не си дояждах, но сега искам да не оставам пак така, да не си дояждам“. Сиромахът не трябва да ходи гладен, трябва да изхвърли недояждането и да яде, а богатият ще изхвърли преяждането. И той трябва да яде, но трябва да взема толкова храна, колкото стомахът е в състояние да обработи, за да бъде полезна за тялото.

Тогава законът е следният: когато апетитът и смилането на храната са правилни, тогава чувствата и мислите са нормални. Щом започнеш да мислиш малко неправилно и страдаш, чувствата и храносмилането не са както трябва. Следователно трябва да имаш една стомашна диагноза: щом стомахът не функционира правилно, и мислите ти не са правилни, и чувствата ти не са правилни. Щом храносмилането се поправи, поправят се и чувствата, и мислите. И обратно – щом се поправят мислите, поправят се чувствата и храносмилането.

Сега понеже имаме фирмата Щастие, къде е щастието на човека? Къде да го търсим – отвън или отвътре? Ще ви дам един ребус. Представете си, че това щастие е толкова деликатно, че му трябва един отличен автомобил, на който да се качи и да се разхожда. С други думи, ако не го разхождате отвън, няма да имате щастие. Но ако един ден автомобилът се развали и не може да върви сам, какво ще прави твоето щастие вътре в него? Свърши се щастието! Или си представи, че твоето щастие си го разхождал, но краката му се парализират. Тогава то се качва на гърба ти и казва: „Носи ме сега!“. Преведете израза: „Щастието се качва на гърба ти“. Първоначално ти мислиш, че ще бъдеш щастлив с него, но после казваш: „Този вече ми дотегна да го нося!“. Искаш да намериш автомобил, за да го туриш там, а ти да седиш само така до него и да ти е приятно, че седиш до щастието. Тогава си щастлив, че можеш да седиш рамо до рамо с него, но щом се качи на гърба ти, то става много тежко, не си струва. За да бъдеш щастлив, ти трябва да разбираш себе си.

Човекът трябва да разбира себе си. Ти имаш в себе си един господар, на когото служиш. Този господар е крайно взискателен – иска яденето му да е навреме готово, мислите и чувствата му да са намясто, т.е. иска да му угодиш и по мисъл, и по чувство, и по ядене. Много взискателен е този господар – само да види, че грешиш някъде, веднага кипва. Ако не му дадеш яденето както трябва, ако не влизаш в положението му, ако навреме не му хванеш автомобил или ако вземеш такъв, който друса, той ще ти държи речи: „Толкова си глупав, има такова друсане в автомобила! Знаеш ли, че мога да те уволня, такъв слуга не искам! Внимателен ще бъдеш, още веднъж такъв автомобил да не ми докарваш, иначе непременно ще те уволня!“. Какво трябва да се прави с лошите, но умни господари?

Има един анекдот: сдружили се огънят и дървата. Огънят си правел устата отдалече и казвал: „При мен ще бъдете добре – времето ще бъде топло. Вижте всички израсли дървета – аз ги направих да растат и плодове да дават“. Дървата мислят, че всичко ще върви добре, но огънят не казва истината такава, каквато е. На сухото дърво той казва: „Щом дойдеш при мен, като другите дървета ще станеш“. Вие вярвате ли, че когато сухото дърво дойде при огъня, ще стане като другите дървета? Щом се е свързало с огъня, какво е станало със сухото дърво? Изгоряло е. И какво е останало, когато е изгоряло?

Да се върнем сега на основната тема. Да кажем, че вие сте недоволни в живота. Всички вие тук си имате все по едно недоволство. Нека един от вас да каже защо е недоволен. Ако не ми каже истината, работите няма да се оправят. Ще ми кажеш от какво си недоволен – къща ли нямаш, автомобил ли нямаш, дрехи ли нямаш, обуща ли нямаш, или книги, или пари нямаш? Какво нямаш – най-същественото ще ми кажеш. Ако си български шивач, какво ти трябва? Един метър, едни ножици, напръстник и игла – това е същественото. Щом имаш това, ще ти донесат плат, ще го премериш – човекът пред теб е моделът, по който ще скроиш дрехата, ще я ушиеш и ще вземеш нещо. От научна гледна точка на един търговец какво му трябва? Пари и стока. На един гладен човек какво му трябва? Ядене. Питам сега: от какво си недоволен ти? Виждам, че така, както са написани буквите на твоята фирма, има едно малко недоволство…

Когато българските помаци си правели джамия, трябвало да отиват в гората да секат дървета, без да произнасят нито една българска дума. Те говорели на турски, казвали, че дървото е хубаво, високо, гладко, но накрая казвали, че на върха е малко кривичко; и думата кривичко я казвали на български. Но щом кажели една българска дума, от това дърво джамия не ставало. Това прилича на онзи анекдот, в който един се оплакал в съда от жена си и я осъдили на обесване. Съдията казал на мъжа: „Ще намериш най-хубавото дърво и на него ще я обесиш. Преди това ще Ă кажеш най-сладките думи, но ако Ă кажеш само една лоша дума, не можеш да приложиш закона“. Питам сега: този, който беси жена си, какви думи трябва да Ă каже? Ако не я обеси, тя ще продължава да го мъчи… Мъжът искал да се освободи от нея и започнал да Ă говори много любезно: „Ти беше за мен един ангел. Когато дойде, ти ми донесе всичкото щастие, по-добра жена от теб не съм срещал“. Тя го гледала, гледала, но мъжът не се стърпял и казал: „Веднъж ти плю направо на лицето ми и насетне всичко се обърна“.

Та сега и вие започвате все с последната плюнка. Обяснете ми защо жената е плюла на лицето му? Била е на гости, яла е мъчносмилаема храна, и когато му е говорила, без да иска е повърнала всичкото ядене в лицето му. Мъжът счел това за голяма плюнка и казал: „Като ме заплю тогава в лицето, такава плюнка никога в живота си не съм виждал!“. Съдът я осъдил, но мъжът не могъл да я обеси, понеже Ă казал, че го е заплюла. Съдията го запитал: „Защо не я обеси?“ „Защото ме заплю и не е заплатила последната плюнка. Исках първо да плати и тогава да я обеся“. Кажете ми сега какво е решил съдията? Делото още стои заведено. Жената е заплюла мъжа и не е платила. Каква глоба ще Ă наложи съдията за плюнката? Съдията иска да се повикат свидетели: „Как тъй онзи е дал лошо ядене, че да се образува плюнка! На гости такова ядене дава ли се?“. От 8 000 години се води това дело, но още не е разрешено и не зная как ще се разреши. Как трябва да го разреши съдията? (Щом не могат да живеят, да се разделят.) Ако някой от вас е съдия, как ще го разреши? Не че мъжът и жената не могат да живеят заедно, но цялата работа е в плюнката. Тази плюнка трябва да излезе от устата навън.

Трябва ви нова философия в живота. Вие не можете да се избавите от тези противоположности. Страданията ще дойдат, лошите мисли ще дойдат, смъртта ще дойде, сиромашията ще дойде: трябва да знаете, че няма да остане нещо, което да не дойде. Не мислете, че всичко ще дойде изведнъж, но по пътя, по който вървите, всичко ще ви дойде. Затова трябва да разполагате с всички средства, за да разрешите правилно въпроса. Защото по пътя ще дойде зимата, а зимно време трябва да бъдете облечени добре, трябва да имате хубави и топли обуща и храна, всичко трябва да имате. Не трябва да се осланяте на това, че зимата няма да дойде. За всички условия трябва да бъдете готови – и за хубавите, и за лошите. Тогава, когато дойдат страданията, какво трябва да правим? Ако човек е преял, какво трябва да прави? Трябва да повърне храната. Щом си ял много, бръкни с пръст в гърлото си и нека всичко отвътре да излезе навън – това е спасението. Ще кажете: „Ами аперитив?“. Никакъв аперитив, бръкни в гърлото си, за да излезе всичко навън! После пийни малко топла вода, за да се промие стомахът, а след време хапни една круша или една хубава ябълка, или чаша мляко с хубава кифличка. Лошата храна трябва да се повърне назад, а след това малко ще закусиш.

Сега, да кажем, че двама души не могат да живеят добре. Защо не могат да живеят? На единия кракът е изкълчен, а на другия кракът е счупен. Може ли да живеят заедно така? Ще идеш при онзи, на когото кракът е счупен, но той не дава да го пипнеш – кракът му е чувствителен за всяко побутване. И онзи, на когото кракът е изкълчен, не иска да го бутат. Питам: тоя с изкълчения и тоя със счупения крак трябва ли да живеят заедно? Не, трябва да бъдат на отделни места, да имат баня, да има по двама слуги и при единия, и при другия, да има по един лекар специално за тях, всеки ден да им се правят особени компреси и превръзки; въобще голяма етикеция се изисква. На болния можеш ли да му угодиш; вие угаждали ли сте на болни хора? Болният ще ти каже: „Много си прост, така бута ли се, че малко по-внимателен бъди! Ясно е, че не си учил много!“. Но и аз мога да му кажа: „Ами че и ти си първокласен невежа – не знаеш как да ходиш и си изкълчил и счупил крака си“.

И така, това, че си нещастен, показва, че не си живял както трябва. Ти търсиш причините за нещастието си изключително във външния свят. Във външния свят има известни условия, но целият свят не е виновен за тебе: наполовина е виновен светът, наполовина си виновен ти. Сегашните хора най-първо теглят от езика си. Един аристократ, на когото езикът бил много дълъг, обичал често да ругае слугите си: „Магарета, говеда!“. Веднъж го арестували и той по същия начин наругал стражарите. Но ония казали: „Я му ударете двадесет тояги на този!“. Когато изял боя, той поумнял – на стражарите не трябва да се казва магаре и ако някой им каже така, дърво има. Аристократът си рекъл: „На слугите си може да говориш така, но трябва да се пазиш да не казваш на стражарите магаре“. Явно този човек не съзнава своята погрешка и при други лоши условия пак ще го наложат. Стражарите казват: „Тук има ред и порядък – тук ти си слуга, а държавата е господар“. Щом нарушиш закона, ще платиш.

Сега вие нарушавали ли сте законите? Че защо мислите, страдате?! От вашия ум, т.е. от вашия господар. И вие сте като този богат аристократ. Аз ви слушам вечерно време по моето радио и зная защо страдате. Някой от вас седи и казва: „Досега мислех, че Господ е много умен, но виж как живея!“. Вие говорите лошо за Господа и Той казва: „Я му ударете двадесет тояги!“. Или имате един слуга и казвате: „Господ не му е дал ум, направил го е такъв лош!“. По този начин вие обиждате и обвинявате Господа. После казвате: „Господи, пари нямам, здраве нямам, жена ми, децата ми са лоши. Не мога да уча, паметта ми е отслабнала“. Според вас Господ не ви е дал това, не ви е дал онова – и затова не можете да бъдете щастливи. Или пък имате приятел, върху когото струпвате всичките си погрешки. Щом той направи погрешка, вие тутакси я виждате, не сте готови да му простите, а веднага я изнасяте.

Какво трябва да се прави в дадения случай? Никога не бързайте да си давате мнението – каквато и неприятност да дойде в ума или в сърцето ви, не си изказвайте мнението. Ако си дадете мнението, какво можете да се ползвате от него? Нищо не можете да се ползвате. Ако кажете, че сте беден човек, истина ли е това? Най-първо се научете да говорите истината, най-първо се отучете да говорите лъжливи факти. Ти имаш отлични очи, отлични уши, нос, уста, здраво тяло, а казваш, че си беден човек и съвсем си закъсал. Това е факт, но не е истина – ти не живееш в Истината. Представи си, че живееш в свят, където един богаташ е изгубил окото си, а ти имаш отлични очи и ти дават един милион долара, за да ти извадят едното и да го присадят на богатия. По-късно те срещам – окото на богатия се е наместило, но твоето око е излязло. Защо, коя е причината, защо продаде окото си?

В една предишна тема вие писахте върху най-добрия метод за справяне с мъчнотиите. Я ми дайте един метод и да направим опит с него. Прилагането на един метод не е вечен закон, затова методите постоянно трябва да се сменят. Метод е например човек да диша. Едни дишат плитко, други – дълбоко. Каква е нормата за пълното дишане? Доброто дишане в Природата има определен закон. Колко вдишки трябва да правиш за една минута, по колко секунди трябва да трае вдишката? През къде трябва да се поема въздухът – през устата или през носа? През носа е доброто дишане. Когато превърнем дишането в нормално състояние, то трябва да става много правилно и хармонично. Щом човек диша правилно, по време на сън никакво хъркане няма; и когато сложиш ухо, всичко е тихо и спокойно, от устата нищо не излиза, като че човекът е мъртъв, само коремът му се повдига. Това е здравословното състояние.

Следователно докато в твоето съзнание има постоянни пертурбации, ти не дишаш правилно. Докато постоянно мърмориш в себе си и си недоволен от едно, от второ, от трето, от четвърто, дишането ти не е правилно. Дишането е свързано с човешката мисъл, с човешките чувства и с храносмилането. Има такава зависимост: ако не дишаш правилно, храносмилането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни. Пък ако храносмилането не е правилно, и дишането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни. Най-първо трябва да уредиш или дишането, или храносмилането, или ума, или чувствата, или стомаха – все трябва да уредиш едно противоречие. Например нямаш пари: по кой начин трябва да уредим това? Когато знаем, най-лесната работа е да уредим този въпрос.

В древността един беден човек отишъл при един адепт и му се оплакал. Адептът му казал: „Аз ще те избавя от твоята сиромашия, но ще ми обещаеш да бъдеш винаги доволен в живота, да казваш, че всичко е добро; и не само да го казваш, но да го чувстваш. Трябва да постъпваш така и когато си разположен, и когато не си разположен. Ако ми обещаеш, аз ще уредя въпроса за сиромашията. Трябва да ми обещаеш и помни, че ако не го изпълниш, ще бъде два пъти по-лошо, отколкото е сега“. Бедният обещал. Той бил млад човек и веднъж някакъв княз излиза с дъщеря си на разходка. По едно време изведнъж става някаква пертурбация в атмосферата и температурата се понижава до минус тридесет и пет градуса. Князът и дъщерята влизат в една хижа, треперят и казват: „Всички ще замръзнем“. Тогава адептът изпраща бедния младеж с една кутия кибрит и му поръчва да каже: „Аз ще ви дам огън, но е много скъп – една клечка кибрит струва един милион“. Князът отговорил: „Тази клечка не струва повече от нашия живот. Половината от богатството си ще ти дам, иначе тук ще измрем! Какво ме интересува богатството, ако умрем!“. Така те му дават един милион за една клечка. Сиромахът запалил огъня и си уредил работата.

Сега кои са тези кибритени клечки? Всяко запалено чувство е една кибритена клечка, трябва само да знаеш как да го запалиш. Мисълта пък е правата линия, по която драсваш тази кибритена клечка, за да се запали. А постъпката седи в това, да туриш запалената клечка в дървата и те да се разгорят. Най-първо ще кажеш: „Ето една мисъл“ – и това е запалената клечка и разгорените дърва. Слагаш една кибритена клечка, дървата се запалват и се свършва въпросът. Значи всичкото щастие зависи от това, как драсваш клечката. Когато запалиш кибритената клечка в условията, които са ти дадени, не търси други. Ако тръгнеш да търсиш други условия, за да запалиш клечката, че после да търсиш дърва… Не, ще драснеш тази клечка, когато всичко е събрано на едно място. Не са ли събрани дървата, няма да я драскаш. Ще драснеш, когато събереш дървата, когато нагласиш камината, когато всичко е готово, т.е. при един завършен процес. Най-хубавият момент е, когато процесът е завършен. Една мисъл се завършва само когато всички условия са готови. Ако ги няма условията, трябва да се работи. А под работа се подразбират всички ония условия отвън, които са необходими за нашето щастие. Ако те са далеч, трябва да ги съберем на едно място.

Какво разбрахте от казаното сега; и каква разлика има от онова, което бяхте разбрали по-рано? Разликата е, че досега температурата беше нула градуса, а сега е десет градуса над нулата. Какво става при такава температура? Водата може да се пие. Какво представляват температурите над и под нулата? Под нулата имаш най-лошите условия, над нулата имаш добрите условия, а нулата е винаги на едно място и показва посоката на добрите и на лошите условия. Следователно твоето щастие може да бъде отвън. Това аз схващам по следния начин: например ти искаш да направиш една баня – точка А е банята, а ти си точка В отвън. Значи ще дойде дъжд и ти ще направиш банята си отвън. Но в теб се заражда желание да ядеш – тогава ти ще поставиш плодовете вътре в себе си. Следователно при баня отвън и ядене отвътре щастието ще дойде, но при баня отвън и ядене отвън иде нещастието. Чухте ли добре – при една баня отвън и едно ядене отвътре иде щастието, а при една баня отвън и при едно ядене отвън иде нещастието.

Сега коя е основната мисъл? При новите условия какво искате да бъдете – пръст на един богат човек, който умира и преди да го заровят, му слагат един пръстен, или пръст на един беден човек, който се ражда, защото трябва да работи? Кажете ми как да разрешим този въпрос, кое е по-хубаво – да бъдеш на пръста на богатия или да бъдеш на пръста на бедния? Второто положение е по-хубаво. Вие искате пръста на богатия, който умира. Откажете се от това, вземете пръста на сиромаха, който се ражда, и идете да работите. Каквото и да се случи, вие ще дойдете до пръста на богатия. Сега ви трябва пръстът на сиромаха, а после ще ви дотрябва пръстът на богатия. Кое бихте предпочели сега – елмазения пръстен в гроба или пръста на сиромаха? Предпочитайте живота в сиромашията, отколкото смъртта в богатството. Това е смисълът, това е разрешението на двете антитези. Хората искат богатство, но богатството е смъртта. В сиромашията е животът, а животът е винаги за предпочитане.

Тогава верен е и следният закон: Любовта е винаги жива при страданията – помнете това! Кои са онези, които оценяват Любовта, които се радват или които скърбят? Кой може да те обича повече – сиромахът или богатият? Изпъкналата ли паница събира повече, или вдлъбнатата? Вдлъбнатата. Запомнете, че сега животът при сиромашията е за предпочитане, отколкото смъртта при богатството. Има едно положение, според което един ден сиромашията ще се примири с богатството и тогава животът и смъртта ще се примирят. Животът и смъртта сега не се примиряват, но щом богатството и сиромашията се примирят, тогава животът и смъртта ще се примирят. При сегашните условия вие не можете да ги примирявате, сега само възприемайте живота.

Живот без богатство не може да имате. А в света има само един човек, който е богат – той е първият човек; всички други, които са излезли от него, са сиромаси. Нали искате да бъдете богати? Следователно за да бъдете богати, трябва да обичате първия човек. Той е вашият баща – първият, който ви е родил. Щом бащата е богат, синовете могат ли да бъдат богати? Краката могат ли да бъдат богати? Те са слуги. Ръцете, ушите, очите, стомахът са слуги. А онзи, който разполага с всички условия, за да съобразява, това е разумният човек, който живее – той е господар. Вие трябва да се отнесете към този господар, той разрешава въпросите – оставете временните господари! Сега вие заемате ролята на очите, ушите и краката, а искате да бъдете господари. При условията, в които сега живеете, ако сте крака, ще използвате това, за да бъдете добри; ако сте ръце, ще използвате това, за да бъдете справедливи; ако сте очи – да бъдете истинолюбиви; ако сте уши – да бъдете умни; ако сте обоняние – да бъдете деликатни; ако сте език – да бъдете сладки; ако пък сте осезание – да бъдете меки. Това са качествата, които човек трябва да има в себе си.

Сега за следния път разработете тази лекция по свой начин. Извлечете всички противоречия – колкото ги имате, извадете ги навън. Каквито противоречия и да се явят, извадете ги, всички няма да ги разрешим.

Разработете темата Най-добрият метод за развитие на човешкото сърце. Разработете я по особен начин – кой каквото е запомнил от лекцията. И тя трябва практически да се приложи, понеже всички сте закъсали – някой е закъсал в мислите, друг е закъсал в чувствата. В много работи сте закъсали, но работата трябва да се оправи и да дойде в нормално състояние. Инсталацията може да е много добре направена, но щом завъртите ключа и няма ток, та лампите не светят, инсталацията някъде е повредена. Трябва да се намери дали погрешката е в инсталацията, или в жиците и крушките. Трябва всичко да дойде в нормално състояние, за да могат лампите да светят, когато завъртите ключа.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 5 март 1937 г., 5 ч., петък, София, Изгрев