1936 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Двете колела

 

Отче наш

 

Пишете върху темата Зависимостта на валежите.

Пишете и върху втора тема: Зависимост на богатството.

Защо едни хора са богати, а други – бедни? Богатството зависи от нещо. Каква е зависимостта на богатството и какво значи зависимост? Нали се казва: „Зависим е той“. Онова, от което зависиш, е по-силно от теб, то ти дава направление и до известна степен ти не си свободен. Но има една зависимост в света, която не показва подчиненост, не означава, че ти не можеш да направиш нещо. Синът е зависим от бащата, а дъщерята е зависима от майката. В хората има един стремеж да се освободят от тази зависимост. Представете си, че вие сте в зависимост от светлината: ако тя не дойде, не можеш да ходиш, не можеш да тръгнеш. Зависими сте и от въздуха: ако той не дойде, не може да се поддържа животът ти.

Та има една зависимост, от която може да се освободите, а има друга зависимост, от която не може да се освободите. Казвате: „Аз искам да бъда свободен“. Има една зависимост, от която ако се освободиш, както мислят съвременните хора, тази свобода носи смърт. Ако се освободиш от светлината, какво става? Сляп си. Освободиш се от водата – изсъхва ти гърлото; освободиш се от хляба – разваля се стомахът ти. И когато се освободиш от всичко, какво става? Напускаш Земята. Това вече е свобода, ти си идеално свободен. По някой път във вас се заражда едно желание: онези, които, да кажем, са пострадали в своите чувства, имат желание да се освободят от любовта. Друг някога казва: „Дотегна ми животът, искам да се освободя от него!“. Той иска да се освободи от живота… Хората имат разни чувства.

Има ред разсъждения, които не допринасят нищо в даден случай. Представете си, че вие сте музикант, запознат сте много добре с всички гами, но отивате да жънете при един земеделец. Какво ще ви ползват тогава гамите? Земеделецът не иска да знае как разбираш гамите, а умееш ли добре да жънеш със сърпа. Него го интересува това и казва: „Другото е празна работа, то нито е за ядене, нито е за пиене!“. Ако речеш да му разправяш за гамите, казва: „Остави тази работа, тя е много проста! Житото и сърпът тук са важни!“.

Този кръг е много скържав, не иска да отпусне малко кредит, той не е добре финансиран. В геометрията вие сте изучавали кръга. (Фиг. 1) На фигурата имате две окръжности и една тангента, която има една допирна точка с окръжността. Сега какво е далечното приложение на една тангента? Това са две зъбчати колела – тия окръжности са в движение и са зъбчати колела, които имат допирна точка в един зъбец. Ако тия колела се движат в една и съща посока и имат само една допирна точка, какво ще си предадат? Едно от колелата е в зависимост от другото колело. Имате и една тангента. В случая кой е в зависимост – тангентата или колелото? Под тангента се разбира влиянието, което оказва тази права линия. От двете колела едното зависи от другото. Когато едното колело се движи, другото в коя посока ще се движи? Ще се движи в същата посока, но после това движение ще вземе един противоположен характер.

Сега вие може да използвате една тангента. Инженерът знае за тангентите, използва ги, туря ги да работят, прави цели фабрики – поставя ги в движение, слага колелата да се въртят, прави станове. Това са все тангенти и колела. Ако не разбира това отношение, човек казва: „Какво има тук? Две окръжности, които се допират, и една тангента“. Това е на физическия свят.

Какво положение могат да имат тия тангенти? Първото положение е когато колелата се движат и тангентите се движат – тогава имате станове. Второто положение е, че около движението на тия колела и станове се натрупват тангенти като някакви същества, които седят изправени – и те правят нещо на стана. Ако разгледате тия тангенти на физическото поле, те движат колелата, но тези, които стоят, също правят нещо. Как ще си обясните, защо виждате, че някой път има движение? Всяко едно движение е свързано с някакъв процес. Ще видите, че тази тангента се движи ту наляво, ту надясно; друга тангента се движи назад-напред. При всичките тия движения най-първо колелото трябва да се завърти, да се образува един стан.

Сега мога да ви наведа на такива съчетания, които ги има в Природата. В Природата има отлично тъкане, тя е научила човека да тъче и е образувала тия тангенти, тия движения на колелата. Защо трябва да има колело? Защото в колелата има най-малко съпротивление. Когато един предмет се движи кръгообразно, съпротивлението е най-малко. Това е механичната страна на обяснението. Да кажем, имате радиално движение. (Учителя начертава двата перпендикулярни диаметъра на фигурата.) При радиалното движение имате само една допирна точка с окръжността, а при диаметралното движение има две допирни точки с окръжността. Да допуснем обаче, че има квадратно движение в кръга. (Учителя начертава страните на квадрата в окръжността.) (Фиг. 2)

Това, което ви изяснявам, прилича на музиканта, който знае всички гами, и на онзи земеделец, при когото е отишъл да работи. Това е теоретическата страна на въпроса. Ако завъртите този квадрат около центъра му, какво ще се образува? Ще се образува кръгът. При този кръг имате четири кардинални точки – само четири точки, които се допират и които имат отношение с окръжността. Теоретически погледнато, окръжността по какво се отличава? Тя се образува от множество, от безброй точки, които са в движение в една посока. Радиусът има само една допирна точка с окръжността, диаметърът има две допирни точки. Тогава това множество от какво се получава? Ще кажете, че кръгът се образува от движението на един радиус. Тогава в една сфера имате безброй радиуси. Това е така в механичния свят. Ако задвижите този радиус, който има само една допирна точка с окръжността, той ще образува кръга. Но един жив кръг може ли да го направите от един радиус? Той трябва да се размножи.

Както виждате, следствието е много далечно, т.е. един радиус трябва да се превърне в една разбрана теория. Има неща, които са много мъчни. Те са тъй мъчни, както ако ви кажат да опишете какво нещо е сладкото. Описвате го, описвате го, но слушащият не може да разбере сладкото яде ли се, пие ли се? Вие как ще опишете сладкото? Ще кажете, че сладкото предизвиква приятно разположение. Е, колко е приятно? Вярно е, че предизвиква приятно разположение, но понякога сладкото може да е толкова силно, че да предизвика неприятно усещане. Един килограм захарин се равнява по сладчина на 700 кг захар и ако го опитате, ще съжалявате.

Понеже всички сте земеделци, вас ви интересува само сърпът и житото, т.е. какво ще изкарате от нивата, какво ще ядете. Казвате: „Другите работи са празни“. Например неразположен си; от какво зависи твоето разположение? Банкер си, правил си някои операции на борсата, изгубил си. Питат те: „Какво става?“ „На борсата изгубих всичкото си състояние!“. Друг път си в училище, полагаш изпит пред някой много учен професор. Той ти дава една трудна задача и те скъсва. Ти се връщаш неразположен, всичко ти е притъмняло – скъсан си бил. Как си скъсан? Аз виждам, че никъде не си скъсан – дрехите ти са здрави, палтото ти е здраво. Това са само иносказателни неща. Вярното е, че тази година е изгубена и наново трябва да се държи изпит. Питам: от къде накъде в този професор се е явило желанието да те скъса? На теб ли остана да задава този мъчен въпрос? Какво отношение има професорът? Професорът иска да ти покаже колко знае, да ти каже да мислиш. Той ще ти даде въпрос, който никога даже не си и сънувал – и иска да го разрешиш.

Това е същото, както в средните векове са се мъчили да изчислят колко дявола може да играят на върха на една игла. Гледаш, че там няма никаква плоскост, така че на този връх колко хиляди дяволи могат да играят? Казваш: „Че отде да го зная?“. Днешните учени хора, които се смееха на ония, които се занимаваха с този въпрос, сега също се занимават с подобни въпроси – и доказват научно, че на този връх могат да играят милиони. Учените доказват научно, че на върха на иглата могат да се съберат толкова хиляди частици. Те не ги виждат, но предполагат това – разбира се, с мисълта си. Това, което не можеш да видиш и да усетиш на физическото поле, ще го усетиш и ще го видиш със своята мисъл. Какво ще ти даде фактът, че разбираш колко частици се движат около един малък иглен връх? Ти имаш философия и казваш: „Знаеш ли с едно движение какво мога да направя?“. В една плевня си: извадиш кибритена клечка, драснеш, запалиш я – това е първото движение. Второто движение е запалването на сламата. И след половин или един час какво ще стане? Всичкото това движение ще се предаде на сламата, а след като се задвижи цялата слама, плевнята ще изгори.

Сега да ви покажа последствията, които може да произведе една дума. Идва някой учен просяк при един земеделец. Закъсал е и иска земеделецът да му направи една услуга, да му даде хляб, но той му казва: „Махни се, такива кучета не искам, да идеш да работиш!“. Просякът си изважда кибрита и казва: „Ще му докажа, че не съм куче, а учен човек“. Отива при плевнята и тя цялата пламва. Защо изгаря плевнята, как ще обясните? Питам сега: кой е по-умен – земеделецът или просякът? Земеделецът е умен човек, че накарва този просяк, който досега не е мислил, да мисли, накарва го да изобрети, за измисли нещо.

И вие всички сте такива изобретатели: някой път запалвате плевнята в себе си. Това са състоянията ви, от които цяла нощ не можете да спите и се безпокоите. Вие не разсъждавате, че между земеделеца и просяка е станало едно естествено съприкосновение. Дойде ти някаква мисъл и казваш: „Моята работа е свършена, аз съм пропаднал човек, нищо няма да стане от мен!“. И като кажеш така, цялата вечер не можеш да спиш – твоята плевня се е запалила и цяла нощ се въртиш в леглото, премисляш това-онова. Това ли трябваше да кажеш на дошлия странник: „От вас, такива учени просяци, нищо няма да стане“? Ученият казва: „Ще стане нещо от мен и аз ще ти докажа, че твоята плевня може да гори!“. И той ще стане, ще запали плевнята и ще рече: „В бъдеще аз просяк няма да бъда!“. Този просяк, когато дойде втори път, няма да говори нищо друго, но ще каже: „Твоята плевня е изгоряла. Аз съм майстор и мога да градя такива плевни“. Тогава земеделецът ще му даде пари и материал и майсторът ще му съгради плевнята. Оправя се работата – той показва изкуството си да гради.

Вие не виждате зависимостта, която съществува в Природата. Ако изучавате клетките биологично, някой път ви се струва, че дадена клетка е много проста. Не, много умни са тия клетки. Една клетка може да даде разпореждане на всички други клетки каква функция да изпълняват. Ако изучавате клетките, ще видите, че когато се създава човешкият организъм, една мускулна клетка никога няма да влезе в стомаха. Клетките на стомаха са слаби, не са като клетките на мускулите. Тя казва: „Тази работа не е за нас“ – и като по-силна отива да уреди мускулите. Клетките, които отиват да съградят нервната система, и клетките, които отиват да съградят костите, функционално се различават. Тези, които създават мускулите, постепенно се оформят. Вие не подозирате как е създадено вашето тяло, не подозирате и нямате понятие за онова, което е ставало преди хиляди и милиони години. Създадени сте, а не знаете как е създадено тялото, как са създадени краката, ръцете, ушите, носа, вътрешните органи. Хората нямат още понятие за ония сложни процеси, които стават вътре в човешкия ум, за процесите, които стават в техните чувства. Вие не знаете в даден случай кои процеси са ваши и кои са външни, не знаете това, което зависи от вас.

От земеделеца зависи да каже: „Ти си едно куче“, но от него не зависи да се запали плевнята. Сега ние можем да допуснем, че земеделецът ще каже така на просяка. Аз вземам това само като изяснение на нещо, което става рядко. Хората са добри, но има и сприхави. В дадения случай може ли да предположите, че земеделецът е запалил плевнята? Не можете да го допуснете; вие не можете да допуснете, че този просяк е обидил земеделеца. Просяците изобщо не обиждат – когато просят, те се отнасят добре и все ще кажат някоя добра дума. Обидата не зависи от просяка. Втората обида, която може да произлиза от просяка, вече зависи от някого. Например професорът е скъсал един студент: от какво зависи това? Млад студент си, а при теб има млада студентка, която е красива. Когато влезе на изпит, тя минава, без да има даже половината от знанието, което имаш ти. Професорът я пуска, а теб, който знаеш два пъти повече от нея, те скъсва. Питам: как ще обясните това явление?

Аз ще го обясня: ако имаш един слаб кон, малко ще го товариш; ако имаш силен кон, два пъти повече ще го товариш. Питат те: „Защо натовари този кон?“ „Защото може да носи.“ „Ами този кон защо малко си го натоварил?“ „Малко може да носи“. Понякога хората имат една мярка и с някои хора се отнасят по-добре. Но когато хората се отнасят с теб добре, ти си един много слаб човек; натоварят ли те някъде хубаво, значи си силен, можеш да носиш. Ако тия два коня се разговарят, единият ще каже: „Господарят много ме товари“, а другият ще рече: „Господарят много добре се отнася към мен – едва ми турят десетина кила“. Първият казва: „На мен сто кила ми слага на гърба!“. Защо господарят е добър към единия кон, а лош към другия, коя е причината? Добър е към слабия, защото толкова може да носи; лош е към втория, защото той е силен и може да носи. В заключение какво произвежда силата в света? Това са ред разсъждения. Ако искате да бъдете един силен кон, трябва да знаете последствията – много ще носите на гърба си. Ако искате да бъдете слаб, малко ще носите.

Добре, вземете сега другото положение. Казва някой: „Аз искам да бъда мъжествен, не искам да съм баба“. Например ти си млад момък и те вземат новобранец. Когато лекарите те изследват, пращат те в първата рота, на първо място, дават ти пушка. И щом се яви работа, на силния човек му казват: „Той да иде!“, все силния пращат да работи. Ако пък си учен човек, яви ли се трудна задача, винаги на теб я дават, защото ще я разрешиш. Ще се намериш в положението на онзи Наполеонов инженер, на когото заповядали да направи мост за двадесет минути, за да минат войските през една река. Вика Наполеон един от своите инженери и му заповядва да направи бързо един мост. „Нямаме инструменти, Ваше величество“. Императорът казва: „За двадесет и пет минути, за половин час мостът трябва да бъде готов, иначе ще те застрелят!“. Онзи седи, върти се – какво да прави? Идва му наум една идея, изправя се до брега на реката и гледа да заеме такова положение, при което краят на козирката му да опре на другия бряг. След това се обръща и гледа пак в коя точка опира краят на козирката му на този бряг. Тогава измерва това разстояние: вече знае дължината на моста и започва да строи…

И на вас някой път ви казват да построите мост за двадесет и пет минути и ако не разрешите задачата, ще последва смърт. Като мислил, на инженера му дошло наум да използва козирката си. Вие ще кажете: „Не е човешко да се изисква да бъде построен мост без никакви инструменти, и ако не може да го построи, да бъде застрелян“. Наполеон му казва, че ако е майстор, ще построи моста. Къде е тук лошото? „Ако за двадесет и пет минути не накараш ума си да работи, ще те застрелям!“ Отговаря: „Не мога“.

Аз казвам: и в Природата отношенията са почти същите. Ние имаме много повърхностни понятия за методите, с които Природата работи. Да кажем, че искаш да бъдеш щастлив, искаш да бъдеш богат човек, искаш това-онова, но не знаеш лошите последствия. Ако си органически богат и имаш много мазнини по тялото, ще ти дойде една болест. Болестта винаги хваща мазните хора, защото има какво да вземе от тях. И мазният, след като боледува два-три месеца, съвсем изтънява, мазнините му изчезват, остават само неща, които са съществени за организма. Вие казвате: „Болестта ме съсипа!“. Съсипа те, но остана жив.

Питам сега: де е злото, ако болестта е дошла, а е взела мазнините? Мазнините не съставляват много голяма важност – те са вещества, които се изгребват. Онези, които са полезни, които тъкат, които работят, например мускулните клетки, те са важни – мазнините нищо не означават. Ако лицето на някого е станало валчесто, това е безразборно натрупване на мазнини. Който много е напълнял, е човек, който не е складирал добре веществата: слагал е дето завърне – турял е ту тук, ту там. Той мяза на домакиня, която само събира нещата в този ъгъл, в онзи ъгъл – и цялата къща е напълнена безразборно. И ако дойде една сприхава слугиня, та изчисти и изхвърли всички непотребни неща, ще придаде на къщата такъв вид, какъвто подобава.

Дебелия човек аз го уподобявам на битпазар, който се занимава с вехти дрехи. Той е напълнил складовете си с какви ли не чешити и боядисва стари неща, за да ги поднови. Старото ново може ли да стане? Не може. Той ще обърне вехтата дреха от другата страна, ще я поднови, но има нещо, което липсва в нея – тя няма онази органична стойност. Сега хората казват: „Ами старите дрехи?“. Старите дрехи да си вървят, да ги дадат на други. На хората, които прогресират, им трябват нови дрехи. След като си боледувал, не обръщай дрехата, ами я изгори и си направи нови дрехи; вземи си нови обуща, а старите изгори; вземи си нова шапка – всичко старо изгори. На хората се позволяват нови дрехи след всяка болест. Щом оздравее човек, трябва да сложи нови дрехи. Ще отпуснеш колкото ти трябват пари – това е за тялото. Онази болест се е скрила в старите дрехи, които носиш, тя е като проказа. Когато ти дадат нови дрехи, изгори старите, хвърли ги! Вземеш ли старите дрехи, проказата отново ще дойде в теб.

Същото е и в света. Що е моралът на света? Някой иска да ти даде една идея, която носи проказа в себе си. Тази идея е огън. Дръж надалече това, което е зло в света – то носи проказа в себе си! Що е злото? Проказа носи то. Щом влезе тази проказа, с теб е свършено. Що е доброто? Това са новите дрехи в света. Щом дойдат те, ти си в друго състояние – можеш да мислиш, да работиш, всичко можеш да постигнеш постепенно. С новите дрехи всичко се постига. Но вземете новите дрехи в широк смисъл.

Сега що е тангента? Най-първо ще дойде едно зъбче, ще потегли колелото на твоето сърце, което е заспало, и в теб ще настане движение, цяла фабрика ще се развие. Какво лошо има в това, ако колелото на Любовта с един зъбец само може да потегли колелото на вашето сърце и вие се задвижите? Или какво лошо има, ако радостта дойде със своя зъбец и задвижи твоя ум? Какво лошо има в това, ако Истината дойде със своя зъбец и потегли колелото на твоята воля, която е била в бездействие? Лошото е, когато човек не знае да използва ония блага, които Природата носи и дава на човека.

Един англичанин, който според способностите си искал да стане инженер, но по стечение на условията завършил право, без да го желае, през целия си живот не могъл да се освободи от инженерството. Идва той, започва да проучва делото на някой клиент, но като рече да помисли върху него, веднага изскача инженерството. Разни планове започват да се въртят в ума му, взема той книгата, започва да чертае и прави някое изобретение. Чак след това вече започва да проучва делото. Който не разбира законите на Природата, ще каже: „Този глупав човек не си гледа работата, не проучва делото, ами е седнал да чертае някакви планове, да изобретява нещо“. Когато този английски адвокат начертаел плановете, тогава той вече много добре проучвал и делата, а щом някъде се откажел от инженерството, и другите му работи не вървели.

Сега ще направя една аналогия: по някой път и вие седите, съвсем закъсали в света – станали сте това, което не сте искали. Например беден студент си, нямаш достатъчно средства, окайваш се, но щом започнеш да учиш, почваш да конструираш света и да нареждаш всичко. Ти си инженер, мислиш: „Такъв трябваше да бъде светът“ – и чертаеш. След като философстваш, ти се връщаш в своето положение и казваш: „Какво ме интересува, аз ли ще оправям света!“. Не, но ще оправиш себе си! Начертай онова, което Природата ти дава, начертай проекта на това изобретение. След това ще започнеш да учиш.

И така, седят двамата студенти и младежът вижда как професорът пуска хубавата студентка, а него скъсва. Какво трябва да прави той сега, какъв извод трябва да направи? Ще каже: „Този професор е несправедлив, той има някакви тайни цели“. А умният професор казва на студента: „Ти си силен човек, а тя е по-умна – ред съществувания е работила върху себе си и е станала красива. Аз давам цена на нейната красота. Ти ред съществувания си мислил лошо, затова те скъсах – за да работиш и да станеш и ти красив“. Питаш: „Как ще стане тази работа?“. Преди десет прераждания тази красива мома, която професорът пуска на изпита, е била негова дъщеря. Той я търси и като я вижда, харесва я. Професорът може да те пусне, да бъде много снизходителен и да каже: „Ти си способен“. Но той има предвид да те ожени за своята дъщеря, която преди десет прераждания беше една спънка за теб. Сега за тебе тази красива мома е едно условие да се повдигнеш, ако си станал много умен… Това са ред разсъждения, които трябва да разбирате. Трябва да разбирате и връзката, която ви се струва ненамясто. Така е засега, а за в бъдеще отношението ще бъде съвсем друго. Затова по-напредналите в живота казват: „Направи добро, пък го хвърли в морето“.

Не мислете за противоречията в света, никога не давайте резолюция; каквото и да се случи, на никого не давайте резолюция. Ще дам един прост пример: дойде някой и те обере. Кажи така: „За добро е това нещо“. Когато влезе този разбойник, кое е по-хубаво – да ти вземе парите или да те убие? Влязъл е човекът, искал е зло да направи, но щом вземе парите, си заминава. В дадения случай той освобождава твоя живот. Какво лошо има в това, че ти е взел парите; къде е лошото за теб? В самата Природа има ли такова добро? Да предположим, че ти дадат 25 000 английски лири – ти изведнъж какъв ще станеш? Имаш весело настроение, но ти вземат тия 25 000 лири – изведнъж ще имаш друго настроение. Къде е злото? Когато парите дойдат, органично какво ще ти донесат? Те може да са златни. Но ако са 25 000 английски лири в медни пари и те накарат да ги носиш?! Кой от вас би могъл да носи 25 000 английски лири в медна стойност?

Сега златото в Природата може да се привлече. Има известни идеи, които като приемете, те могат да привлекат златото; пък има идеи, които привличат медта. Когато мислиш, трябва да знаеш всяка една твоя идея какво привлича. Вие ще се намерите в онова противоречие, в което се е намерил един земеделец. Той бил бездетен и се оплаквал, че животът няма смисъл. Имал една крина жито, турена настрани. Казвал: „Господи, защо ми е това жито, като нямам деца да го ядат?“. Ритнал той житото, разпилял го и всички житни зрънца станали на деца. Като ги видял толкова много, казал: „Че те ушите ми ще изядат!“. Взел една цепеница и започнал да ги убива. Най-после останало само едно дете, което рекло: „Татко, не ме убивай, аз ще ти помагам!“. Земеделецът казал: „Като е едно, ще го търпя“.

Това е анекдот, но хората са намерили едно разрешение в света. Този земеделец се оплаквал, че няма деца, после ритнал крината. Трябва да си преведете какво означава ритникът, от който са се образували тия безброй деца. Кои са безбройните деца? Вие се смеете. Някой може да преведе тази приказка… Ти имаш в себе си безброй желания, натрупал си тия деца, които викат и кряскат. Първо се оплакваш, но най-после вземаш цепеницата и искаш да се самоубиеш. Тук има цяла философия на самоотричането – да се убиват децата. Казва се: постоянно умъртвявай желанията, докато остане само едно, което да функционира; умъртви всяко желание, за да прогресираш в света. Неразбрани работи са това.

Сега ти седиш и казваш: „Дотегна ми този живот, цял живот съм страдал като кон, не съм свободен!“. Или ти си един славей – хванат те, турят те в кафез, но и там не си свободен, казваш: „Ограничен съм!“. Тогава кон ли трябва да бъдеш, или славей? Има изходен път: ако искаш да се освободиш от положението на коня и на славея, ти трябва да приемеш положението на човека. Но и като човек ще бъдеш ограничен. Какъв трябва да станеш? Ангел. Всякога можеш да станеш ангел – всеки един от вас може да стане ангел, когато прави добро; всеки един от вас може да стане ангел, когато прокарва Любовта. Ако ти не носиш доброто в света, никакъв ангел няма да станеш. Щом човек носи доброто, в него вече има условия. Който съзнава, казва: „Ние ще станем ангели в бъдеще“. Това не е нещо чудно в Природата. В първите три месеца на развитието си всички зародиши, които съществуват, си приличат. Щом минат трите месеца, тогава се появява формата, която показва какво ще излезе от утробата.

Следователно през първите три месеца на нисшите състояния, през които минаваш, не мисли какво ще стане с теб: чакай четвъртия, петия, шестия, седмия месец, за да видиш какво ще излезе. Първите месеци не показват какво ще стане от теб, т.е. не си давай мнението за работа, която си започнал само от един месец. Нека се минат няколко месеца – най-малко три. Нека се минат три дена, три месеца, три години, тридесет или триста години, или пък три хиляди години. Вие ще оставите тия периоди… Питаш: „Какъв ще бъда в бъдеще?“. Аз ти казвам: „Сега си един кон, а в бъдеще ще бъдеш един славей в кафез“. Но славеят казва: „Аз какъв ще бъда в бъдеще?“ „Ти си един славей в кафез, в следния живот ще бъдеш един натоварен кон“. Ами че тия неща са разпределени вече.

Вземете числото 21. Цифрата 2 означава отрицателна сила, 1 означава положителна сила. Първо имате отрицателното, после – положителното. Или имате числото 24: първото число пак е отрицателно, а 4 е положително. После имате числото 27 – и така ги нареждате. Следващите какви ще бъдат? Имате само едно число, какво ще бъде следващото? Ако е като първото, пак ще бъде отрицателно. Колко ще бъде? Ще минете в друга гама – пак ще бъде отрицателно. Когато в живота се започне с една положителна сила, всякога се свършва с положителна; когато започнеш с отрицателна, всякога ще свършиш с отрицателна. Обаче има и смени. Ти трябва да знаеш с какво започваш – не може да започнеш със злото и да завършиш с доброто; не може и да започнеш с доброто и да свършиш със злото – това са немислими неща.

Ти можеш да мислиш, но не можеш да направиш едно добро и след туй да направиш едно зло – то е само привидно, когато правиш доброто: всъщност онзи, който прави добро, пак ще свърши с добро. Казвам: на това е обоснован великият закон в света. Никога не мисли зло за себе си и никога не си давай мнението, че от теб нищо няма да стане, понеже това е глупава работа. Господ те е създал за нещо и ти няма какво да се месиш в живота. Ако не можеш да вършиш работа както трябва, не казвай, че Господ зле те е създал. Трябва да мислиш какво може да излезе от теб. Много работи могат да излязат – всичко може да излезе, ако знаеш как да работиш. Ако знаеш да свириш, музикант ще излезе; ако знаеш да мислиш, философ ще излезе; ако знаеш хубаво да пишеш, поет ще излезе от тебе.

Казвам: първо ще се учите да съзнавате вашите погрешки. Една погрешка е съвсем странично и външно нещо. Никога не влагай в себе си неща, които не съществуват. Ти можеш да кажеш: „Мен Господ ме е забравил, Той към мене няма никакво отношение“. Ако Господ няма никакво отношение към теб, това зависи тъкмо от тебе. Някой път ти осъзнаваш положението си. Когато аз направя едно гърне, какво ще мисли то за мене?! Аз ще си служа с него и щом то си свърши работата, щом се счупи, това ще е признак, че гърнето е повишено, че е освободено – и то ще мине в по-хубава форма. След всяко счупване гърнето прогресира.

Точно това става и в училище. Вземете един професор, който пише на дъската и пита студентите: „Написахте ли?“ „Написахме“. След това той заличава написаното – заличава го за удобство, а после пак продължава да пише; после пак изтрива другото решение. Така че ако хубавите неща във вас се изтриват, значи професорът е свършил своята работа. Ти казваш: „Отиде онова, хубавото, което имах!“. После следва вторият процес, после – третият процес. Тези неща всеки ден ги наблюдавате и те ви правят впечатление. Нищо не си е отишло – то продължава. Това, което си имал, се е заличило, за да се внесе нещо по-високо от старото, та то да се провери. И казвам: когато се явяват две колела, ще знаете, че едното движи другото.

Когато в живота се яви едно противоречие, то всякога е най-малкият признак, че има движение в света. И от това движение, което ти не разбираш, зависи твоето бъдеще. След това трябва работа. Някои казват: „Старите методи!“. Старите методи означават, че във вас седи идеята майка ви да ви носи на ръце, да ви сложи на някоя люлка и да ви пее: „Нани, нани“. Да си в люлка до една, до две, до три години е естествено, но ти си станал 10-, 15-, 20-годишен момък, може ли майка ти да те люлее постоянно? Един-два месеца може да седиш в яйцето, но ако не се решиш да излезеш от него, то ще се развали. По-хубаво е да те изядат, отколкото да се развалиш. Не можеш дълго да стоиш в едно яйце… Всяка мъчнотия е като една обвивка и ти трябва да намериш изходен път, за да излезеш навън от това яйце по какъвто и да е начин.

Тогава вие казвате: „Да има някой да ми помогне“. Че нали ви помагат?! Например идва един човек, обере те – не е ли той професорът, който те учи? Ти никога не си плакал, но започнеш да плачеш и казваш: „Взеха ми богатството, какво ще правя?“. След това идва друг, пита те какво е станало, потупа те, даде ти пари. Сега ако онзи не беше те обрал, ти нямаше да плачеш и другият нямаше да се запознае с теб. Така той внесе в тебе нещо повече. Казват: „Който краде, никак не прокопсва“. Сполети те някое нещастие. Ти никога не си се молил на Бога, а сега започваш да Го търсиш. Къде е нещастието? Идва Бог, потупа те, запознаете се, става ти мирно на душата и в теб идва една нова мисъл.

Всичко онова, което става в света, е велико; всичко, което става там, е за добро и за полза. Всички препятствия, които съществуват, само наглед са такива, защото те са един велик подтик. Това колело движи света – каквото всеки един зъбец върши в него, е за добро. Това е новата философия, това е новият път, по който хората трябва да вървят. И постиженията, и цялото бъдеще стоят там.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 9 октомври 1936 г., 5 ч., петък, София, Изгрев