1937 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Грозота и красота

 

Отче наш

 

Имате ли зададена тема? (Да.) Четете я.

Да допуснем, че вие си мислите за сладкото. Може ли да мислите за него, без да сте го опитали? Може ли във вашата мисъл да имате понятие за сладкото, без да сте го вкусили? Вие по някой път казвате: „Чиста мисъл“. Какво подразбирате под думите чиста мисъл? Чистата мисъл подразбира мисъл без никакви примеси. Но какви примеси може да има в една мисъл? Мисълта може да бъде във формата на някакво чувство. Например когато обичаш някого, представяш си, че е хубав, красив, придаваш му качества, които няма; казваш: „Той е ангел“ и туй-онуй. Щом не го обичаш, ще му придадеш противоположни качества – пак такива, които няма. Но представете си едно същество, което има само чувстване, пък няма мисъл. Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, представете си човешкото съзнание без човешката мисъл. Сега между тези работи вие не можете да намерите връзка.

Това, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г е грозота, а К е красота. В какво седи грозотата на човека, физически в какво се състои тя? Стои в очите, във веждите, в устата, в брадата, във всички съотношения, във всички удове, които има човек. В какво седи външната красота? Например вземете нарисуваната тук уста. (Фиг. 1) Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я е правил, не я е довършил, това е само една скица. На горната линия Ă липсва нещо, за да се прояви красотата. Например ако гледате един предмет отдалече, той не е така красив. Някои предмети отдалече изглеждат красиви, а някои – отблизо. Ако гледате човешкото лице отдалече, то е красиво, но ако го гледате отблизо, е грозно. Ако увеличите човешкото лице сто пъти в сравнение със сегашната му големина, ще има едно несъответствие – ще видите, че някъде е гладко, а другаде има празнини, има дупки в порите. Сега правим извода, че красивите неща винаги трябва да се гледат отдалече. Всяко нещо, което се гледа отблизо, е грозно; всяко нещо, което се гледа от много далече, е красиво. Затова аз превеждам: грозотата, това са неща, гледани отблизо. Отблизо не можем да гледаме целия предмет, а само частите. При красотата виждаме целия предмет. Един планински връх е красив, ако го гледаме отдалече, отблизо не е така красив.

Сега разглеждаме това философски. Всички предмети, които са много близко до нас, ние не ги разбираме – не разбираме това отношение. Например вие живеете близо до един планински връх: всякога ще чувствате, като че нещо ви е натегнало отгоре като някой орел и ще бъдете като кокошката, която се плаши от него. Казват за кокошката, че никога не гледала нагоре – все надолу гледала. Действително, кокошката не гледа нагоре, но даже ако на един километър височина се яви някой доган или орел, тя изведнъж ще изкърка. Как ги вижда? Веднага дава знак на пилците, че трябва да се бяга. Сега ще оставим психологическия въпрос отде е този страх на кокошката. Какво вижда кокошката, там е въпросът. Например интересно е, ако някой аероплан започне да се върти отгоре, дали по същия начин кокошката ще каже на пилците: „Бягайте!“. Нали и той прилича малко на орел… Това психологически е вярно, този закон е същият.

Кога хората се карат? Всякога, когато са близо. Кога се обичат? Всякога, когато са много далече. Това е същият закон. Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш – виждаш грозотата, което не съставлява важната част, а не виждаш основното, което трябва. Сега това са противоречия. Казвате: „Той е близо до мен и далеч от мен“. Близките хора са близки по плът, а далечните – по дух. Казвате: „Близки роднини и далечни роднини“. Щом кажеш: „Този човек ми е близък“, се подразбира на физическото поле. Кои най-много се карат – далечните или близките хора? Къде става голям спор, къде се бият най-много? Братчетата и сестричетата се бият вкъщи, най-много бой има там. Това са мои наблюдения, които аз вземам за верни наполовина. Вкъщи стават най-големите спорове. Големи политически преврати и революции стават, а след половин час погледнеш – революцията отминала, братчетата и сестричетата са в мир. Защо става това? Защото братчетата и сестричетата са много близки.

Сега вземете един случай от Природата: кое е по-добре – ако два върха са близо един до друг, или ако са далече? Да кажем, че два съседни върха са близо или са много далече. Ако гледате отдалече, кои върхове ще бъдат по-красиви? Под далече разбираме нещата, сложени на определено разстояние. И голямата далечина, и голямата близост са извън фокуса. Нещата, които са много близко, не ги виждаме; и нещата, които са много далече, също не ги виждаме. Далечните тела не можеш да ги видиш. Големите неща отдалече трябва да ги гледаме, а малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно грозотата е свързана с малките работи, а красотата – с големите. Ако гледаш големите работи отблизо, те ще станат грозни. Ако гледаш малките работи, дето, гледани отблизо, са красиви, гледани отдалече те са грозни, изгубват своите черти.

Сега от психологична гледна точка, когато в истинския живот се говори за грозота, вие не разбирате какво нещо е тя; и когато се говори за красота, пак не разбирате. Когато говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На красивото лице всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство, на някаква воля. Една линия в човека често пъти изразява Истината. Хора, които обичат свободата, имат особени линии; човек, в когото Любовта е развита, има особени линии; човек, който е много умен и мъдър, също има особени линии. Три вида линии има: едни, които изразяват Любовта; други, които изразяват Истината, и трети, които изразяват Мъдростта. Няма да говоря какви са тия линии – според мен преводът е сянка. Точката, това е Любовта; правата линия е Мъдростта, а кривата линия е Истината. Истината се занимава с кривите линии. Кривите линии са създали красотата – без криви линии красота не може да има. Ако лицето го направите навсякъде с прави линии, никаква красота няма да има.

Какво показва една права линия в съвременната геометрия? Прави линии в Природата няма. Наистина, те съществуват, но геометрически определена, правата линия има само две точки. Щом линията има три или четири точки, тя не е права, а е крива. Много прави линии могат да бъдат съединени на една плоскост, но всяка от тях е отделена. Затова казват, че правата линия ще се срещне в безконечността, т.е. двата края на правата линия ще се съединят в безкрайността. Всяко нещо, на което двата края се срещат, право ли е? Право е, разбира се. Всяка права е крива права и всяка крива е права крива.

Правото за едного не е право за другите. Правото за човека не е право за кокошката, то не е право на вола. Като хванеш една кокошка, може ли тя да тръгне с теб да се разхожда? Например някои млекопитаещи животни се научават да ходят с човека, както кучето, но те вървят по особен начин. Никога едно животно не върви като човека, то си има особен начин. Кучето върви отдясно, отляво, после тръгва напред, остава назад, обикаля около човека, пак тръгва напред, пак се връща. Кое свързва човека с кучето в дадения случай? Кое е онова, което свързва въздуха с човека? Необходимостта. Кое е онова, което те кара да обичаш водата? Ти имаш нужда от нея. Малката вода е приятна, голямата вода е опасна. Казвам сега: „Ти, човекът, се давиш във водата“. Има същества, които не се давят във водата. Кои са те? Рибите. Там, дето човекът се дави, рибите не се давят. Извадете рибата във въздуха и тя веднага ще свърши… Сега да оставим това, това са философствания.

Казвате: „Той е грозен човек“. Отблизо го гледаш. Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи – щом е грозен, отдалечи се малко, за да ти стане красив. Тогава имаме два вида красота в света: красота на големите тела, които трябва да се гледат отдалече, и красота на малките тела, които трябва да гледате отблизо. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите – ти не си избрал един фокус в света. Ти не разбираш едно положение: грозотата в света е една обстановка. Можеш да представиш човека грозен – например един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура, какво означава тази дума, кой е нейният корен? Карикатурист значи да представяш нещата така, както не са. В карикатурата има голямо несъответствие на частите. Когато представят Америка, карикатуристите я представят като Чичо Сам2 – сух, висок, с тънки крака, с тънки ръце, с цилиндър; а Англия я представят като Джон Бул – с хубаво благоутробие, пълничък. Едно време представяха Русия като бяла мечка или като Дядо Иван3 с калпак. Откъде е дошло наум на карикатуристите да представят Русия като мечка или с бял калпак? Може би защото в северните страни има мечки и карикатуристите искат да кажат: „Ти се пази от характера на Дядо Иван, понеже той е много добър, но ако го обидиш, не ти прощава!“. Защо представят американците като висок Чичо Сам? Сега ние не искаме да разрешаваме това.

Сега в езика често се внасят някои неприемливи думи. Например често казват: „Грозен, неприятен е“. Аз казвам: „Не, приятен е“. Не е отрицателна частица – сложи една запетая след нея. В случая имате дума, съставена от представката не – отрицателна частица, и от думата приятен – положителна дума. И тогава на цялата дума даваш един отрицателен смисъл – казваш: „Неприятен ми е този човек“. Сложи една запетая след не. Аз мога да ви направя този човек приятен. Как? Като отделя не-то и сложа два милиона пред него, т.е. като махна не-то. Неприятният човек е беден, но когато премахна сиромашията на този човек, той става приятен, забогатява. Неприятен е, ако е глупав; но аз премахвам не-то, изваждам невежеството и му слагам наука, музика, изкуство, слагам му сила – и той става приятен. Тогава казвате: „Много ми е приятен“. Не се превръща в много: „Много (не) приятен“ – не-то го слагам в скоби и стане: „Много приятен човек“.

Така зелените плодове узряват: той дава плодове, услужва и всякога дава. Сега ако сложите не запетая, а едно тире, какво ще стане? „Не-приятен“. Когато сложите тире след не, думата какъв смисъл добива? Това вече е процес на изваждане – тирето означава изваждане. По кой начин можете да махнете неприятностите? Пред не има минус, а пред приятен има плюс. Какъв процес е събирането? Изваждането е процес на кристалите – правите линии се представят във форма на кристали. Има ли кристали с криви линии? При тях кривите линии са почти изключени, те са ръбести тела. Щом дойдем до органическия свят, тогава идват кривите линии. Правите линии са притежание на една култура, която е вече завършена, и показват един отличен ум. Кристалите са достигнали края на своето развитие, затова всички те показват високи умствени форми. Такива са всички форми, които завършват нещо. А пък органичният свят е свят, където разумността е още далече. В него имаме първоначално движение, елементарно страдание – и тогава се образуват кривите линии. Всяка клетка има кръгообразна форма. Та казвам: ако сега, при съвременните условия, искате наука в Природата, много векове ще минат, докато животът стане малко по-сносен.

Сега представете си, че имате в себе си едно неразположение. Трябва ви или една запетая, или едно тире. Ако сложите запетая, какво означава това? Запетаята е един мощен фактор – това е еврейската буква йот. Тази буква в еврейския език показва творчески принцип. Когато сложиш една запетая, т.е. когато там е сложен еврейският йот, тогава трябва да знаеш как от една неприятност да извадиш приятност. Получава се точка. Точката е един център, а запетаята е неин помощник. Точката трябва да твори – тя се уподобява на това, как е създаден светът. Тогава можете да обясните: имате точка, а запетаята какво показва? Че най-първо нещата излизат от точката. Имате точка и запетая, т.е. имате две точки. Двете точки са елипсата.

Знаете ли как пишат някои? Гледам писателите – слагат точка, запетая, точка и запетая. Казвам: това е кръг, парабола и хипербола. Тази запетая е парабола – опашката Ă отива навън. Параболата показва един външен свят – външния свят, който в дадения случай чувства. След това гледам – писателят слага две точки; казвам: то е елипса. Това е жената, т.е. двете точки са жената, жената е в елипсата. Адам беше едната точка, жената влезе и образува елипсата. Така те двамата измениха кръга в елипса. Когато нещо се върти, то се изменя. Едно тяло може да се върти само около себе си и тогава има равновесие. За да излезе от това положение, трябва да дойде един малък дисонанс. Вземете например кометите – те не се движат в кръг. Някои се връщат след хиляди години, други пък никога не се връщат. Пътят, който кометите изминават, нито е кръгообразен, нито е елипсообразен, нито е параболичен. Той е хиперболичен – кометата отива някъде, време минава…

Сега ще оставим тия въпроси. Вас какво ви интересува? Когато пишещият сложи точката и запетаята, той ще покаже доколко е умен. Понякога гледам доколко точно са сложени думите. Има закон за положенията на всяка дума. На български може да кажеш: „Мисля“. Англичанинът не може да каже така, а ще каже: „Аз мисля“. И той е като французина – личният елемент е силен у него. Изразът мисля е безличен. Сега има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“. Българинът е по-безличен, той слага аз не отпред, а в глагола – има една буква, която показва аз-а; т.е. българинът е скрил своето аз в окончанието на глагола, много е скромен. Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие.

Питам тогава: кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Това може да се оспори. Ако вземете английското аз, англичанинът се крие зад него. Славяните са донякъде по-скромни. На българина баща му може да е богат, земя да има, всичко да има, но виждаш го – напуснал е баща си, ходи, та опъва каиша. Като ходи да чука, да работи така упорито, българинът иска да стане независим като баща си. Той търси своята независимост там, където не съществува. Ти ще се освободиш от независимостта на баща си, че никой няма да те види. Ще тръгне един вълк да се освобождава от философията на баща си! Може ли да го направи някой? Не влагайте във вас идеята, че няма да приличате на вашите бащи – това е невъзможно.

Сега ще дойдем до същественото. Кое е същественото в живота? Това, което съществува в Природата. Грозотата, това са близките предмети; хубавите предмети са далечните. Тогава има друго едно разрешение: големите неща отдалече са красиви, отблизо са грозни; малките неща отблизо са красиви, отдалече са грозни. Една малка красота може да я разглеждате отблизо – ако я сложите под микроскоп, ще видите какво чудесно устройство е вложено вътре.

Сега каква беше основната мисъл? Вие се плашите и казвате: „Ти гладен ще умреш“. Какво значи да умре човек? Умира значи у-мира, т.е. в мира отива. Умира значи човек да влезе в света. Когато един религиозен човек умре, значи е отишъл в света, няма го – религиозният човек е отишъл да живее свободно. В началото религиозната мома е с висока яка, дрехата Ă е затворена, с дълъг ръкав е, всичко Ă е закопчано, нищо не се вижда. Когато отиде в света, тя е с деколте, с голи ръце – отрязала е ръкавите. В началото момъкът е скромен, бастун не носи, слага шапката си право, но щом отиде в света, накриви си шапката, носи вече бастун и започва да го върти. Когато е религиозен, не носи фрак, но когато влезе в света, ходи с един фрак, разцепен отзад. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Аз гледах наскоро един наш беден брат – дали му един фрак. Казвам: „Официално е облечен“.

Грозотата се образува от човешките чувства – чувствата са майката на грозотата. Хубостта или красотата е качество на бащата, на човешкия ум – човешкият ум е, който образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът, грозните неща ги образува човешкото сърце. Ако се поддадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка. Наблюдавайте психологически всеки човек: при този, у когото чувствата вземат надмощие, на лицето му се образува една сянка. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка; т.е. върху човешкото лице не може да проникне светлина и се раждат тъмните сенки. Извадете излишните чувства от грозния човек и той ще стане красив; сложете му повече чувства и той ще стане грозен.

Грозотата е тежка, красотата е ефирна. Грозният човек е много тежък, красивите хора са тънки, деликатни. Ако разглеждате нещата в тоя смисъл, един светия никога не може да бъде грозен, и ако го претеглите, тежестта в него не е голяма. Човек, който е развил своя ум, винаги ще стане красив. В мисълта има нещо хармонично, тя е, която създава красотата на определена форма. Дотогава, докато твоят ум е силен, той ще изменя линиите на лицето, ще изменя линиите на ръката. Навсякъде умът е този, който твори в света, който прави нещата; той е, който образува красотата. Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си.

Та каква беше темата ви? (Отношението на нервната система към мисълта.) Има положения, които сега трябва да се разрешат. Мисълта ли е образувала нервната система, или е обратното? Мисълта е образувала нервната система, мисълта съществува преди нервната система. Ние сме още в заблуждение. Едно време мислехме, че трябва да има жици, за да се предава електричеството, че без жици не може. Сега, когато хората напреднаха в знанието, видяха, че трябват известни центрове. Всяка енергия може да се предаде и чрез жици, и без жици – през въздуха.

Сега ние си служим със стари системи и в тялото трябват жици; един ден ще имаме само центрове. По-напредналите същества могат да изменят тялото си. Има същества, които моделират своите тела – те могат веднага да стават невидими, да приемат хиляди форми, т.е. могат да се сгъстяват и да вземат каквато форма искат. Например един умен човек може да се представи пред вас като хубаво плодно дърво, може да се представи като един кристал, може да се представи като кон, като магаре – може да вземе каквато форма иска. Той дори може да се представи като един планински връх. И тогава вие ще мислите, че тук има връх, а това е този умен човек, който взема вечните форми и те опитва колко разбираш. Ти казваш: „Ами че това е едно магаре“, а той те слуша и казва: „Аз съм едно магаре, което те носи, а ти си магаре, което ме язди“. Кое е по-силно – магарето, което носи, или магарето, което язди? Магарето, което носи, е по-умно, отколкото онова, което язди.

Понеже така сте свикнали, вие веднага ще отнесете това за себе си и ще кажете: „Че аз, който яздя едно магаре, магаре ли съм?“. Ами ако ти, който яздиш магарето, нямаш почитание и уважение към Бога, ако не разбираш Природата, не си ли едно магаре, което язди друго магаре, което е по-умно от теб? Това магаре знаеш ли защо е станало магаре? Аз съм ви казвал каква погрешка има магарето. Понеже е дало една крива, лоша преценка за жената, затова го яздят и сега то се учи на смирение – изправя своята погрешка. Защо са пораснали ушите му от тази погрешка? Обясняват, че ушите на заека са пораснали от голям зор, а пък на магарето – от голяма тъга: когато мислело за жената, ушите му пораснали.

Сега от хиляди години магарето изправя своята погрешка. Когато влезе, то казва: „Не давайте преценка на онова, което Бог е създал, защото като мен ще ревете“. Не си давайте мнението нито за човешкия порядък, нито за Божествения порядък на нещата, не давайте една погрешна преценка! Най-първо магарето си отворило устата и когато видяло жената, казало: „Красива е“. Но когато тя дошла наблизо, магарето рекло: „Не е хубава, господарят ми има да пати!“.

Тогава какъв е смисълът на страданието? Винаги имаме страдание за неща, които са близки до нас; радостите са за неща, които са надалече. Ако дойдеш близо до огъня, ще ти бъде много горещо; ако се отдалечиш от него, ще ти бъде по-приятно. Имаш страдание – много близко е някой предмет.

Та казвам: психологически никога не изменяйте разстоянието между нещата, винаги се поставяйте в такова отношение, каквото трябва да имате. Сега аз говоря за завършените процеси – говоря за човешкия ум, за човешкото сърце. Всички неща във физическия свят са символи и мотиви. Мъжът и жената в тази форма, в която са те, не съществуват. Как мислите, идеалният човек мустаци има ли? Може ли да си представите един ангел с мустаци и с брада? Един мъдър човек можете да си го представите с дълга бяла брада и с мустаци. Но сега вече навлизаме в една друга област. Произходът на мустаците, на брадата и на косите – всичко това в човека си има своя психология. Един ден тези елементарни правила ще ги научавате още в началното училище – ще научите каква роля играят веждите, мустаците и брадата, космите на главата и на лицето. Доста косми има човек, той не се е освободил от тях. И ако при сегашните условия рече да ги изкорени и да стане съвсем гладък, какво ще стане? Тези косми имат своя причина.

Сега вие сте заети с мисълта, че вашият живот трябва да бъде добър, но знаете ли произхода на доброто? Най-първият човек, който дойде да проучва доброто, се натъкна на онова дърво, на което бяха събрани доброто и злото. Те бяха на едно място, в една фамилия бяха, в едно дърво. И му се каза на човека: „Никога да не пипаш нито доброто, нито злото!“. В разумния живот доброто и злото са свързани. Когато човекът научи какво нещо е доброто и злото, изпъдиха го от рая. Там беше Дървото на живота, към което сега се стремите и което не сте постигнали, понеже не сте разбрали какво е отношението на доброто и злото. Вие считате за зло това, което не е. Например чувствате нещо неприятно и считате това за зло във вас. То е сянка на злото. Злото е една творческа сила в Природата. И Първият принцип, който слиза в Природата да твори, това е силното. В злото има повече сила, в доброто има повече мекота. Злото е силно и вследствие на това те са съединени – силата е съединена с мекотата. Вие работите с доброто и злото заедно. Ако речете да отделите доброто от злото, ще се натъкнете на една нелечима болест. Както хората са създадени при сегашните условия, ако се изключат болестите от живота им, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат от болести. Болестите смекчават хората. Разболее се един човек – смекчава се. Болестта е една предпазна клапа в човека, когато се е набрала много излишна пара.

Вземете сега голямото наводнение в Америка – досега близо седемдесет хиляди души са без подслон; и може би още ще продължи. В ниските места водата е достигнала до двадесет и осем, двадесет и девет, до тридесет метра височина; и още приижда. Цяла Америка и всичката войска е мобилизирана, тридесет и пет хиляди камиона отиват да помагат. Цели градове са залени; жителите им трябва да ги опразнят и напускат градовете, а водата завлича всичко. Как ще си обясните това? То е един възпитателен процес в света. Такива наводнения периодически стават и в човека. Това е един процес, който подбужда човека да мисли. Испанците сега воюват помежду си – в тази революция за шест-седем месеца има избити повече от един милион души.

Преди няколко дена четох една статия: учените правят статистика за размножаването на малките мушици, на малките гъсеници, за размножаването на рибите, на птиците и на млекопитаещите. Ако нямаше нещо, което да ги обуздава, така, както се размножават, в разстояние на десет-двадесет години щяха да създадат цяло нещастие. Та казвам: колко хора сега трябва да живеят на Земята, колко хора трябва да има на нея, за да бъде планетата мирна? Ако имаш инстинкта на рибите и се размножаваш по триста хиляди, ти си в едно неестествено положение. Същото е, ако имаш инстинкта на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш. Ти трябва да учиш закона на размножаването.

И у човека цялото нещастие седи в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек – да кажем, иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува художникът? Трябва да нарисува само една, а не да рисува десет-двадесет картини; една картина е достатъчна. Напиши една книга, но на свят – може да е от десет листа; по-малко от десет листа не пиши. И по музика научи една песен, ама на свят, че като я засвириш, мъртвите да оживеят. Сега свирите Бетовен и Моцарт. Хубаво е то, но аз другояче гледам на него. Това, което класиците са написали, е само едно парче: цялата класическа музика, която е написана, е едно много дълго парче. Моцарт е взел само една част от него, Бетовен пък е взел друга част. Бах, който минава за учител, е ходел по планините, за да види как се изразява музиката. Музиката на Бетовен не е като тази на Бах – нещо класическо има в нея, има едно равновесие, а не еднообразие. Той описва хубостта на самия живот – как човешкият дух се бори с някои неприятности, как ги преодолява. Музика има в човека, който се бори: музика има в учения, в поета, музика има в художника и във всички хора – навсякъде има музика.

Та казвам: стремете се към единство – и в музиката има единство. Научете се да свирите онова парче на живота, свирете на живота. Стремете се не да станете музиканти, но като засвирите, да измените своето състояние, да измените своята карма. Някой пита: „На кого да свиря?“. Свири на живота. Когато свириш на умрелите, те трябва да оживеят. Кои хора са умрели? Аз наричам „умрели хора“ ония, които не мислят. Когато дойдеш до един човек, той трябва да започне да мисли. Индусите са изучавали този въпрос и са открили, че всички животни имат своя музика. Те я крият, но когато засвирят, слушат и тигри, и лъвове – и всички идват. Всички животни имат по едно парче и когато индусът засвири със своята пищялка, те се събират.

Всяко неприятно чувство има своя музика. Аз мога да разиграя всяка неприятност, колкото и да е лоша: и щом започне да играе, тя си заминава. Например дойде ти някакво чувство, искаш да биеш някого – то е кобра. Засвири една песен и веднага тази кобра ще се вдигне, ще се измени, няма вече да те хапе; тя ще те погледа и ще отмине като котка. Казва някой: „Защо ми трябва да свиря?“. Ти ще свириш и трябва не само да бъдеш цигулар, но е нужно и да учиш. Господ ти е дал музика, за да знаеш как да се лекуваш. Пей, свири, после тропай музикално! Какво е тропането? (Учителя тропа с крака в такт.) Музика е това – тъпан. И тъпанът си има свое място в оркестъра. Ще кажете, че това не е класическа музика. Съгласен съм – това е органическа, психическа музика. Вие трябва да проучвате цялата музика.

Това, което става вън в света, показва усилията на човешкия дух. Всички умове, свързани в едно, са дошли да дадат нещо на света. Всички музиканти са дали нещо отлично на света, а има да се дават още по-хубави работи. Това е началото на нещата – ще дойдат още хиляди хора да работят и в науката, и във философията. Всичко онова, което е създадено в поезията и в музиката, е хубаво, но не трябва да мислите, че то е последното в света. Не, то е още началото. Радвайте се на това, което имате. Ако в сегашния век не можете да пеете, ако в сегашния век не можете да свирите, аз съжалявам. Ако в сегашния век не можете да сте весели, също съжалявам.

Например понякога небето е тъжно – не че е тъжно в действителност – но Бог веднага ще изпрати влага, ще направи добро на тревата и тя ще израсте. Когато започнат да се радват тревите и растенията, които израстват, небето се отваря. Те казват: „Много ви благодарим за онова, което ни дадохте!“. Що е скръбта? В скръбта нещо иде отгоре. След като приемеш благословението, което иде отгоре, небето пак се отваря. Благодари за всичко онова, което израства в теб; радвайте се на вашите страдания. Ще кажете: „Как да се радваме на страданията?“. Всички се намирате в това положение.

Един турски паша искал да направи услуга на някое си село във Видинско и му подарил един слон. След като им подарил слона, хората обеднели, защото трябвало да му купуват по седемдесет и пет килограма ориз на ден, за да го хранят. Подир пет-шест години пашата минава пак и ги пита как са. Казват му: „Много сме доволни от слона.“ „Да ви пратя тогава още един“. Селяните от един слон обедняха, а ако им дойде още един, по сто и петдесет килограма ориз на ден ще трябва да плащат за двата слона. Не че слонът е лош, но трябва да знаеш как да го туриш на работа. Тогава той ще изкарва прехраната си в двоен размер. В Индия например го слагат на работа и слонът се изплаща. Та казвам: вие имате едно желание, огромно като слон. Ще кажете на пашата, че сте много доволни от слона – и той ще ви даде втори. Тогава аз казвам така: при всеки замислен човек има по един слон. Щом станеш радостен и весел, казвам: пашата си е взел слона. А щом видя някого много замислен, казвам: пашата е пратил още един слон. Научете се да разбирате малките неща; научете се да имате един начин на разсъждение.

Каква песен трябва да пеете на яйцето, за да се излюпи, на коя музикална гама? На до мажор – гамата напрежение. Хубаво, а каква песен трябва да свирите на един човек, за да го накарате да ходи? Песен на гамата движение. Сега ще сложите правата мисъл. С какво започва гамата движение? Гамата напрежение започва с до, а гамата движение започва с ре. Третата гама, която ще научи човека да мисли, откъде ще започне? Ще започне от ми. Може ли да повишите тона ми? Не. Значи мисълта е нещо, което слиза, т.е. това, което понижаваш, слиза. В до мажор имате ми и си, които само се понижават; другите тонове можете да ги повишавате и понижавате. Ми и си са входни врати на гамата. Понеже са входни врати, в коя се влиза и в коя се излиза? Тонът си може ли да го повишите? И него само можете да го понижавате.

Сега мисълта си има своя гама. За да започне да мисли, човек трябва да има известна гама. Когато дойде в тази гама, той вече може да започне да мисли и всичките му мисли вече се нареждат музикално. В тази гама ти вече ще видиш как са наредени мислите ти и тогава те ще имат външно напрежение. Да допуснем сега, че някой пее много тихо, а друг пее много силно. Ако пеете силно, кои са съображенията ви; и ако пеете тихо, кои са съображенията ви? Вземете един тон, да кажем – ми. (Учителя пее „ми“.) Сега какво означава това, от какво произхожда този тон? Той не произхожда от до минор. Когато един тон е много близко, той не е ясен. Когато някой тон не е правилен, трябва да го сложите там, където трябва да бъде. Този тон не е правилен. За да бъде правилен, не трябва да го вземаш по-долу от границите на своя бял дроб. Когато той излиза оттам хармонично и влиза в гърлото, мисълта ти трябва да бъде съсредоточена, за да чувстваш добре това, което излиза през дробовете. И когато говориш, ти чувстваш как въздухът излиза и как влиза.

Това, което ви казвам, сега не можете да го приложите – трябва ви една школа за предметно учение. Сегашната музика трябва да се приложи – за това могат да се извадят много парчета. В сегашната музика има богат материал за цяла една школа. Той може да се вземе от Бетовен, от Моцарт, от Шопен – да се извадят известни пасажи. Другото е развита тема, а тия пасажи са основни. Както в една реч има основна мисъл, така и в музиката има основни пасажи, които са развити – може да ги свирите. При какви условия? Някой път сте разположен и може да вземете тона правилно; някой път не сте разположен и тонът не е верен. Например кой тон можете да вземете най-вярно? Някои от вас ще вземат вярно сол, някои ще вземат си, някои могат да вземат вярно до, други – ре, някои могат да вземат ми или фа, а някои – ла. Това са вече разни състояния. Онзи, който се намира в едно притеснено положение и искрено желае да се освободи, много вярно взема до. Ония, които искат да вървят напред, могат да вземат правилно ре. Който мисли правилно и няма крива мисъл, взема правилно ми. Онзи, който иска да забогатее в света, взема вярно фа. Онзи, който иска да рисува някаква картина, взема сол. Който иска да вземе някаква служба, да почива, взема вярно ла. Онзи, който иска да стане много религиозен, много набожен, взема вярно си. Това е цяла философия в музиката. Значи един човек, който иска разумно да се освободи от ограничителните условия, може да вземе вярно до. (Учителя се обръща към един от братята.) Иване, вземи един тон – който искаш, но вярно.

Сега забележете: за да бъде ясен един тон, не трябва да има никакво препятствие в чувствата на човека. В гениалните музиканти винаги има един трепет – не страх, но един трепет, едно приятно безпокойство. Щом започнат да свирят, умът и чувствата в тях се сливат и те свирят вдъхновено. В чувствата не трябва да има никакво препятствие и безпокойство, да няма никакво прекъсване на вътрешните чувства.

Та сега ще учите музика! Ще я изучавате много добре и трябва да минете от сегашната музика – от до мажор – към музиката в Природата. Как да ви предам това? Когато тоновете са правилни, в Природата има естествен ключ, т.е. ако произведеш правилно този тон, веднага в Природата ще стане промяна. Ако е облачно, когато засвири един цигулар, времето ще се изясни. Ако изпееш определени песни, а времето е облачно, веднага ще се изясни. Ако пееш известни песни, за половин час цялото небе ще се покрие с облаци; и когато половин час пееш други песни, небето може да се изясни.

Сега вие ще кажете: „Може ли да стане това?“. Може, когато работиш в съответствие с Природата. Аз мога да постигна нещо, когато разбирам нейните закони. Щом постъпя съобразно с природните закони, ще имам известни последствия. Но кога ще направя това? Например отивам в едно място, където два месеца не е валяло дъжд. Щом ме видят, растенията започват да плачат и казват: „Измряхме!“. Сядам при тях и запявам една песен. Там вече моята песен има смисъл. Ще попея и няма да мине половин час – и облаците ще дойдат; т.е. след един, два или три часа вече ще има дъжд. Да кажем, че някъде има толкова много дъжд, че са се изподавили хора и водата е завлякла ниви. Когато отида там, мога да помогна. Кога ще престане дъждът и защо дойде потопът? Потопът дойде заради ония дисхармонични състояния и чувства, дойде, за да даде почивка на Земята.

Помнете кога трябва да пеете. Пеенето трябва да има връзка с вашето възпитание, то трябва да има и едно отражение. Пейте за себе си, но най-първо пейте за Природата – пейте за гората, за тревата, за цветята, пейте и за реките. Когато погледнеш Природата, пей и свири – това има смисъл. Кога ще вършите това? Не когато сте на работа, а като излезете на екскурзия – тогава отделете част от времето си. Това е за самовъзпитание.

Сега ако дойдат двама цигулари, ще има състезание кой да свири по-хубаво. Когато пък дойдат двама певци, забелязваме, че единият пее не за самото пеене, а за да се покаже, че пее по-хубаво. Двама готвачи правят същото – единият сложи масло в яденето, другият слага повече. Хубавото ядене не е в изобилното масло. Ако аз бях готвач и дойде някой на гости, ще взема хубави ябълки, ще ги измия, ще ги туря пред тях и ще кажа: „Ето какво е сготвил най-добрият готвач. Аз съм Негов слуга. Когато се науча да готвя като Него, тогава ще готвя“. И най-добрите сегашни готвачи готвят буламачи, дори най-видните готвачи готвят буламачи. Трябва да идете при плодните дървета и да готвите така, както те са се научили – те са истинските готвачи. Ще сготвите, както те готвят, а не както сега – препържат лука, турят много масло, сол, пипер и какво ли не. Както те готвят, така ще готвите и вие. Преди няколко дена ми донесоха тук едно ядене с толкова чер пипер, че като взех две-три хапки, изпотих се.

Сега аз говорих повече от един час. Понеже е определен само един час, ще ни глобят за светлината, която сме изхарчили повече. Вие ли ще платите глобата, или аз? Понеже салонът беше нает за един час, ние пресрочихме с половин час. Станете сега!

Някой път ще наемем салона не за един, не за два, но за три часа. Три часа са необходими, за да се спрем върху едно положение, върху една философия, която може да има приложение. Сега за да излезем от това положение, има известни правила. Трябва да се излезе навън. Някои от вас кашлят, някои боледуват, други са неразположени, а някои от вас са обезсърчени, но трябва да се живее. Това е вече резултат. Хиляди години са минали вече, няма какво да се прави. Какво трябва да се прави? От къщата, която гори, трябва да се излезе навън. Когато дойде наводнение, трябва да се излезе вън от къщи. Ако дойде голяма буря, която ще събори къщата, трябва да се излезе навън.

Та питам сега: какво трябва да се прави? Всеки човек трябва да се постави на неговото място. Вие още не сте сложени на вашите места. Трябва да дойде някой голям майстор, за да ви сложи на мястото така, че никой да не ви помества. Сега ви турят на едно, на второ, на трето място, търкалят ви. Най-после къде е вашето място? Трябва да дойде големият майстор. Имаме седем тона, но когато дойде гениалният музикант, той съчетава правилно тоновете. Вземе шестнайсетини, вземе тридесет и вторини, после – шестдесет и четвъртини; слага четвъртини, слага цели ноти, после – половини, после поставя паузи и създава хубава песен. След това слага и украшения. Колко мъчно се свирят украшенията!

Казвам: за човешката мисъл се изисква много голяма музика. Сега, когато човек говори, не трябва да се смущава, защото всички хора еднакво мислят и еднакво чувстват – тогава няма да има никакъв спор. Дайте на всички хора хубаво ядене и няма да има никакъв спор; дай на всички хора хубаво ядене и всеки ще те обича, всеки ще е зает със своята паница. Дайте на едни хубаво ядене, а на други – лошо, и веднага ще има спор. Едните ще кажат: „Този буламач яде ли се!“. Но дадете ли хубаво ядене на всички, ще чувате хармония: трак-трак – вървят лъжиците. Сега на всинца ви трябва хубаво ядене.

Ние сме едно общество, където има различни мнения – стомахът има един възглед, дробовете имат мнение, мускулите, костите и клетките също имат мнение. Понякога в теб се заражда желание и казваш: „Яде ми се кисело зеле, яде ми се кисело мляко“. На някой му се прияде баница, после му се припие малко винце, ракийца – какви ли не желания има. Това са атавистични неща, които човек е унаследил. Че трябва да пие, така е, но нека да пие вода. Ала тази вода не е такава, каквато той иска – къде ще намери в големите градове хубава вода. Тук, в София, водата е по-хубава, но другаде такава вода не може да се намери.

Сега сте в гостилницата, където готвачът готви по своему, и вие сте недоволни от неговото ядене. Готвачът казва: „Аз готвя само за себе си, за вас не мога да готвя“. Озовеш се в гостилницата: ако намериш нещо за ядене, ще ядеш; ако не, ще си излезеш навън. Понеже вие всички се приготвяте, за какво се готвите? Например някои се готвите за поети. Какво ще пишете? Поезия. Някой се готви за художник – той ще рисува; или някой се готви за учен – коя област ще вземе от биологията, от ботаниката и от зоологията? Той трябва да представи първичните форми, с които животът е започнал. Тази първоначална форма е много красива – с нея може да започне. Човекът отпосле е погрознял. Грозотата иде от това, че ние сме дошли близо до живота и не сме в хармония с него. Сега се изисква хармония със самия живот.

После вземете младостта и старостта – те са два полюса. Младостта е влизане в живота, а старостта е излизане навън от живота. Влиза малкото, излиза голямото; ражда се малкото, умира голямото. Умният човек е малък, не умира. Човек и да умре, малките клетки не умират – те само си отиват и всички клетки остават да живеят самостоятелно. Човекът е организацията между клетките. Разруши ли се организацията, тогава казват, че настъпва смъртта. Вие трябва да разбирате правата на клетките. Първо ще разбирате правата на вашето сърце, правата на вашия ум, ще разбирате правата на вашата душа и на вашия дух – това са четири неща. И на сърцето ще дадете право, и на душата ще дадете право. Вие, който ще дадете това право, кой сте? Аз казвам: духът е вън от вас, душата е вън от вас, сърцето е вън от вас и умът е вън от вас. Вие какво сте тогава? Ще дадете право на Духа да мине през вас, ще дадете право на душата да мине през вас, ще дадете право на ума да мине през вас и на сърцето да мине през вас. Вие сте само проводници.

Какво сте вие всъщност? Едно малко дете в люлката… Дойде баща ви – помилва ви и ви даде нещо; дойде майка ви – и тя ви помилва и ви даде нещо; дойдат брат ви или сестра ви – и те ви помилват. Ти си малкият син на баща си и на майка си, а на брат си и на сестра си си най-малкият брат. Майка ти, баща ти, брат ти и сестра ти няма да те посрещнат по един и същи начин. Баща ти и майка ти са твои родители. Тогава сърцето е вашата сестра, умът е вашият брат, душата е вашата майка, а духът е вашият баща. Вие сте малкото братче, което сега е родено, което се нуждае от грижи. Ще дадете право на всеки. Майка ви ще ви подхвърли – вие ще Ă дадете право; баща ви ще ви хване, ще ви подхвърли – и на него ще дадете право; брат ви ще ви вземе от люлката, сестра ви ще ви вземе – на всички ще дадете право. Те си играят, те се забавляват с вас – ще им дадете право да се забавляват и ще бъдете доволни от тяхното забавление.

Вашият дух, вашата душа, вашият ум и вашето сърце се забавляват с вас. Вие сте деца и ще бъдете доволни от начина, по който се забавляват.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 29 януари 1937 г., 5 ч., петък, София, Изгрев