1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Господар и слуга

 

 

Отче наш

 

Ще прочета 2. стих от 3. глава на Посланието към галатяните.

 

Пишете върху темата Зависимите условия на човешката сила.

От какво зависи човешката сила? (Условността на човешката сила или условията на човешката сила?) Така, както е изказано – зависимите условия, сякаш условията зависят от човешката сила. Кои условия? Зависимите или тези, които я обуславят? Едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото това, което обуславя нещата, самό се обуславя. Например един човек обуславя един параход да плава – направи го и като влезе в него, и той се обуславя, вече не е свободен като на сушата, ограничава се.

Кои са ония условия, които обуславят човешката сила, или при какви условия човешката сила се ограничава? От какво зависи силата на един оратор? От неговата реч – ако говори хубаво и знае как да поставя думите, ако знае как да ги кове. Той няма да ги изкове изведнъж – първо забива гвоздеи, набива ги, чука ги. От какво зависи силата на един писател? Казват: „Перо има, знае как да пише“. Единият е силен в говора, другият е силен в писането. От какво зависи силата на един борец? От неговите мускули – да знае как да манипулира със своите мускули, в даден случай да знае как да съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде – пластичен е той. И най-после, в какво седи силата на вярващия, на онзи, който вярва? Вярващият не трябва да бъде страхлив. После, вярващият не трябва да бъде човек, който се колебае или отлага, който поставя ту едното, ту другото. Силата на вярващия зависи от неговата мисъл: той вярва в онова, което мисли, вярва в онова, което чувства, и вярва в онова, което прави. Три неща са нужни: да вярва в своята мисъл, в чувствата и в постъпките си – той не трябва да е раздвоен. В какво седи силата на един певец? В гласа му. В какво седи силата на един пианист? В ръцете – да знае как да ги управлява.

Ако сравнявате силата на хората, тя е различна – един е силен в словото, но не може да бъде силен по мускули: ораторът не може да бъде пехливанин. Но някой път може, има един такъв анекдот. В Америка преди 50–60 години жителите на едно село обичали да кръщават своите проповедници – всеки нов проповедник ще го кръстят така, ще го бият. Всички проповедници се отказали, не можели да идат там – който иде, ще го бият на общо основание. Най-после един се решава и казва: „Аз ще ида“. Отива, но дванадесет души го чакат на пътя, за да го кръстят. Той слиза от коня, запретва се, боксира се с дванадесетте, набива ги хубаво, навързва ги, подкарва ги пред себе си – и така навързани ги вкарва в селото, а те се оплакват: „Пратете ни проповедник, не стражар!“. Но оттам насетне престанали да бият проповедниците, той ги отучил. Следователно и да проповядва знае, и да бие знае.

Някой ще попита: „Дали е право, дали е по Волята Божия?“. Чудна работа, нима да те бият е по Волята Божия, а да биеш – не е! Щом си слаб, не е по Волята Божия да биеш, понеже ако биеш, и теб ще те бият повече. Щом си слаб, не бий! Сега ще пренесете това. Казвам: в живота има условия, в които човек не може да се самозащитава, защото ще пострада повече. Казано по друг начин: ако те вържат с дебело въже, ти се мъчиш да го скъсаш; но трябва да измислиш друг начин, понеже не можеш да го скъсаш. Човек трябва да бъде предвидлив, да знае, като отиде някъде, дали ще го бият, или не – да предчувства работите. Едно сравнение ще дам: една котка не може да бие една птица. Ако птицата започне да се бори, тя се повдига нагоре, започва да маневрира. Ако е в същото положение като котката – да се бори със своите сили – ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилете си. Тогава котката ще се самозащитава.

Понякога и вие не можете да приложите. Казвате: „Човек да не го е страх!“. Как ще започне да не се страхува? Представи си, че те е страх от змия: виждаш змия и трепериш. Всички хора са наплашени от змиите, но за да се престрашиш, докосни първо не жива, а мъртва змия. Като видиш някъде мъртва змия, трябва да я докоснеш – да свикнеш с нея, да прекараш ръцете си. Защо змията е студена? Или страх те е от мечка. Когато дойдат  мечкари, докато мечкарят държи мечката, ти я пипни по гърба – все ще се окуражиш малко. Но вързани мечки да пипаш първо, а не невързани. Природата употребява почти същите методи – когато иска да направи хората смели, тя ще изпрати първо една малка мъчнотия. После ще изпрати второ, трето мече, четвърто, най-после ще дойде голяма мецана – голямо страдание. Казваш: „Бива, бива, но това вече е много!“. Не страданието е много голямо, а треперенето – страхът е повече от страданието.

Веднъж при един професор, който пушел лула, влезли двама апаши да го оберат. Той снел лулата, насочил я към тях и двамата помислили, че е револвер. Подкарал ги към участъка и едва там те видели, че това е лула. Неговата смелост и присъствие на духа го спасили. На колко от вас ще им дойде наум да се защитават със своята лула? Ти ще кажеш: „С лула не става тази работа, трябва някое оръжие“. Смел е човекът, взема лулата и тя става магическо средство – той им внушава, че е някакво оръжие. Значи и най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може да му помогне.

Сега децата ги е страх от змии, от мишки, от жаби, от какво ли не. Всеки човек се страхува от нещо. Учените от какво се страхуват? Ораторите ги е страх, музикантите ги е страх, певците ги е страх. Всички хора имат една страна, която ги спъва. Ораторът например се бои да говори в един неотоплен салон – студено е. Певецът също се бои да пее в такъв салон.

Трябва да изучавате силата на човешката реч. Аз говоря за речта като за нещо разумно – за ония форми, които се създават от самата мисъл, които се създават от самите чувства; за това как ще се изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш и ще внесеш. Даже при животните, при някои лоши кучета например, има известни думи – и ако му ги кажеш, то веднага спира, сякаш иска да разбере. Има такива думи, те са едносрични, с един слог, има и двусложни думи. Някой път в селата ги употребяват и като ги кажат на някое куче, веднага спира да лае. Често някои жени, като кажат на едно лошо куче, за да не ги ухапе: „Ху, не те е срам!“, то сякаш слуша, дава ухо. Питам: кое е това, което въздейства на кучето?

Кажете ми една силна дума! Според вас коя дума е силна, коя може да произведе известен ефект? Ако в един театър кажете думата любов, какво ще произведе? Ще кажат: „Този е смахнат“, ще се позасмеят малко. Но ако кажете: „Пожар!“, всичко, каквото има горе, ще наскочи; ако е концерт, ще престане. Питам: защо тази дума действа така в дадения случай? Защо за мощното в света, за Любовта, всички плачат, но в един театър не Ă обръщат внимание, докато думата пожар произвежда ефект? И у учени, и у религиозни тази дума произвежда впечатление.

Сега аз ви давам този пример: „Тук има пожар“. Това е приблизително, то е едно съвпадение. Това (А и Б) са опасни положения. (Фиг. 1) Тук например, в думата, има ударение – тези вълни, които излизат, имат някъде удари и тези удари притъпяват хората. Ти като кажеш една дума, която, като удари така, произвежда тъп удар, чувствителността на човека се намалява. В думата пожар чрез ж-то и а-то се увеличава знанието и силата на разбирането, затова тази дума е силна – поЖАР. (Учителя акцентира на ЖАР.)

Не само тази дума е силна. Каква друга дума в българския език имате за пожар? Казвате: „Огън“. Във всяка къща има огън. Ако произнесете думата огън, какво ще кажат хората? Или да предположим, че на някого кажете: „Земетресение!”. Но в дадения случай пожар е по-силна дума, въздейства на съзнанието. Това сега е практическото приложение.

Понякога в живота стават постоянни възбуди, които не могат да утихнат. Каква дума трябва да поставиш, която да има сила и която да внася едно малко уравновесяване? Каква дума да ти кажат или ти да кажеш на себе си? Ако има кой да ти я каже, е много добре, а ако няма, ти сам трябва да си я кажеш. Каква дума трябва да кажеш, за да утихнеш? „Ще стана силен. Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен.“

Да допуснем, че или си ученик в гимназията, или си студент в университета. Излизаш на дъската, професорът ти дава една мъчна задача, не можеш да я решиш. Той казва: „Ти си слаб, не знаеш нищо“ – и се обезсърчаваш. Трябва да тълкуваш думите му – професорът казва: „Ти си бездарник“. Не е прав. Ако ти каже: „Не знаеш нищо“, е прав, но да каже, че си бездарник, той не е употребил думата намясто. Може да каже, че не учиш – право е това; но ако каже, че си бездарник, професорът е крив. Тогава ако си бездарник, безпредметно е учението, ала ако каже, че не учиш, че си ленив, това е друго. Ако професорът ти каже, че си бездарник, значи не разбира философията. Той не знае защо не учиш – не си ученолюбив. Ти си учил много по един предмет, но това, което те пита, не знаеш. Казваш: „Много хубаво знаех предмета, но ме бутна там, където не знаех“. Че като не си го знаел, ще те бутне там, където не знаеш! Като ти дават да учиш един предмет, ще знаеш всички точки, ще знаеш всичко – не трябва да бъдеш силен само на известни места, не трябва професорът да те изненадва по този предмет.

Често хората се изненадват в това, което не знаят, а не че не могат да го научат. Някой път правят грешки като онзи търновски адвокат, който тръгнал от Търново за Севлиево по работа. Имало едно място по пътя, където ставали обири. Като пътувал, хванали го разбойниците на това място и го набили хубаво. Намерили два кобура и попитали: „Защо ти са тези кобури?“ „За зор заман.“ „Ами от този зор заман има ли по-голям?“. Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него и че носил кобури за зор заман. Той казва: „Друг път, като пътувам от Търново за Севлиево, ще нося най-малко 200 лева“. Защо? „За да не ме бият.“ Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги – не ги забравяй, когато те бият; ще обмислиш можеш ли да ги извадиш. Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му – нищо повече. Трябва да имате установени неща.

Казвате: „Човек трябва да се бори“. Какво подразбирате, като казвате, че човек трябва да се бори в живота? По кой начин да се бори? Дан Колов1 като хване един човек, тежащ сто и един килограма, взема го, вдига го и го хвърля, а ти сто килограма не можеш да вдигнеш. Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори; един ученик и един студент в университета как ще се борят? Професорът е пехливанин, всякога може да те събори – какво ще правиш? Вие как сте се борили със своите професори; как сте се борили в живота, в университета? (Учехме.) Там сте били хитри, студентите са много хитри. Например професорът е от женски пол, а студентът е малко красив. Те погледнат жената професор – тя стане мекичка. Ако е мъж, жените студенти като го погледнат някак си, той изведнъж се променя. Професорът е намислил нещо, но като погледне жените, събуди се в съзнанието му нещо възвишено, благородно – и става разположен.

Говоря теоретично. Донякъде е хубаво това, защо не? Дойде един студент да учи, казва: „Ако ме скъсаш…“. Не така: ще сложиш един мекичък поглед, ще се повлияе професорът. Някой казва, че човекът не може да влияе. Няма нищо, ако влияе – борба е това, но трябва да знаеш как да погледнеш. И друго може да стане: като го погледнеш, професорът става по-лош – не е една беля. Или в даден случай при големи мъчнотии погледни мъчнотията така, че да не се плашиш: от една мъчнотия не се плаши!

Страхът изниква естествено в човека, но има един страх, който е неестествен, всеки сам си го създава. Този страх не е на мястото си. Има страх, който развива въображението. Ти минаваш през една гора и мислиш, че те гони мечка – хрумва ти да се качиш на едно дърво; или мислиш, че разбойници те гонят – и хукваш да бягаш. Този страх играе важна роля в Природата – като дойде той, човек започва да мисли. Понякога страхът е хубаво нещо, той е една сила, която дава тласък, но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит и казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде – страх те е, че няма да можеш да пееш. Или дадат ти някаква тема да развиеш и казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх. Много е трудно човек да се справи с едно състояние, което сам си създава, и ако изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами създавате своите нещастия.

Ти като си станал сутринта, си се почесал. Студент си, подготвил си материята да държиш изпит, но те е засърбяло тук, където е центърът на страха, и като се почешеш, събуждаш този страх. Там, където те сърби, не пипай! Щом се почешеш, ще дойде едно състояние и ще кажеш: „Откъде дойде този дявол, днес ли намери да дойде?“. Като тръгваш на изпит, не го викай да те изпрати, остави го да спи! Трябва на друго място да се почешеш. Някой отива някъде, почесва се зад ушите – центърът се раздразни и веднага става неразположен. Понякога малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати. Често, ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането, затова във възпитанието трябва да се обърне внимание на това. Когато аз се бутнах там, където е страхът, усетих напрежението на страха; и сега, като се бутам на това място, го ограничавам.

Днес искат да възпитават човека. Да го възпитаваш е лесно, но когато знаеш как; когато не знаеш, по-мъчна работа от тази няма. Като стане човек, най-първо да не докосва главата си. Не зная вие как ставате сутрин от леглото си. Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и си отбележете! Ще забележите как ставате и как минава денят при това ставане; отбележете го, забележете как ще мине денят! Някой път ставаш, почешеш се, а някой път не се почесваш. Понякога почесването докарва нещо добро, друг път има точно обратни резултати.

Сега има певци, които искат да пеят, но те сами се спъват. Като дойде певецът, възбуди се в него желание и амбиция, той си изпъчи главата, не може да постави гръбначния си стълб перпендикулярно, коремът му изскача навън, подвива се гръбначният стълб и брадата – не върви. Той трябва да заеме едно перпендикулярно положение, гърлото трябва да бъде съвсем свободно и да не се стеснява, като излиза, свободен да бъде. А той не знае как да застане, като излезе, и после как да постави езика си – тогава мъжецът горе затреперва и започва да фъфли. Певецът казва: „Късмет нямам“. Като излезеш, най-първо сложи ръце в джобовете, гледай надолу към земята, не гледай публиката – тя мисли какво искаш. После погледни нагоре, озадачи ги малко – погледни напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу. Те виждат, че този човек е учен, иска да ги изследва. Ще заемеш малко лека поза: не започвай изведнъж, за да не ги стреснеш. Някой цигулар, като започне, дръпне рязко лъка – нагоре, надолу. Хубаво е това, той знае как да го направи. При онзи, който иска да направи като него, но не знае, не върви.

Да ви приведа един анекдот. Той не е от музикалния свят, но е от света на любовта. Един млад момък се оженил за млада мома. Понеже виждал, че е малко сприхава, искал да Ă даде едно педагогическо правило, за да не го дразни. Още първата вечер, когато си лягали, минала една котка. Той хванал котката и я раздрал. Момата се уплашила и си казала: „Олеле, така ще одере и мен. Аз го мислех за добър, а той какъв бил!“. Живели те десет години добре. Оженил се един негов приятел, но не можел да живее със своята възлюбена. Попитал го: „Как живеете с твоята жена, какво стана?“ „Котката стана причина добре да живеем – одрах я.“ „Лесна работа, и аз ще я одера“. Отива той, одира котката пред жена си, но тя му казва: „Късно я дереш“. Който не знае, ще направи като втория момък. Ти трябва да направиш нещо при ония условия, в които ще даде ефект. Когато няма условия, то няма да те ползва.

Въпросът е в произнасянето на човешките думи. Трябва да имате известни думи, които да повтаряте вътрешно. Често всички се спъвате, казвате: „Бездарен човек съм“. Вие, като онзи професор, криво мислите. Може да си кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“, но никога не си казвай, че си бездарен. Знанието няма да дойде без учение. Ти ще кажеш, че си слаб, че баща ти не те пита. Не е там въпросът: нито е в баща ти, нито е в условията в дадения случай – ти не учиш, а чакаш нещата по особен начин да станат. Такива идеи хората наричат идеи фикс. Сложи си някой някаква мисъл и не можеш да я избиеш от главата му – това е идея фикс.

В живота всеки трябва да има няколко думи, с които да си въздейства. Да допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен. Имате един навик, една небрежност, която е наследствена, и от нея произтичат много пакости. Какво трябва да се прави? Щом станеш, опъни ухото си за долната част, после хвани другото си ухо; хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, сякаш някой учител те опъва; опъни я хубаво и трябва да знаеш защо. Като хванеш ухото си, кажи: „Мисли!“ – нищо повече. Като хванеш ухото, трябва да мислиш. Вие не сте правили опити, за да видите какъв ефект ще произведете с това. „То е въпрос – казвате – да се опъне ухото!“ Другите хора опъват ушите – и имат резултати; а ти няма да имаш, защото не си го проверил. „Аз няма да опъвам ухото, ще мисля!“ Не можеш да мислиш, без да опъваш ухото.

Някой път си нервен, сприхав, бърз – какво ще правиш тогава? Почеши си малко върха на носа. В човека има естествени движения. Хората се чешат по ноздрите отстрани на носа. Не пипай там – тук е конят, който ще даде ритник. Като се почешеш по върха на носа, ще имаш други резултати. „Това са дребни работи!“ Някой път дребните работи имат грамадни резултати. Едно разумно побутване след време ще произведе цяло изменение на известно течение вътре в човека. Движението на ръката е разумен акт. С движението на дясната ръка ти възприемаш нещо – с ръката и даваш, и възприемаш. Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо. С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите си предаваш. Някои неща гледаш – и можеш да даваш; но понякога и с очите възприемаш нещо. Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи даваш обратно.

Никога не смесвайте двата процеса, нека да се втичат едновременно! Да кажем, процесът в А да съответства в В – тогава вече имате в ръце същия закон. (Фиг. 2) Щом започнете да вървите, коя ръка отива с десния крак? (Лявата.) С левия крак отива дясната ръка. Тогава, когато десният крак е положителен, лявата ръка каква е? Може да ходите с десния крак и с дясната ръка напред, но краката се прекръстосват. Конете като си прекръстосват краката, турците казват: караешкин. Два начина има при ходенето: едни коне, като вървят, си прекръстосват краката. Дълго време се изисква да ги научат – слагат им нещо във вид на букаи. Конят като върви раванлия, е много добре, а караешкин е по друг начин: като видиш някой харамия, качил се на коня, особено е. Казвам: ние понякога вървим по навик, раванлийски. Природата обича караешкин, тя прекръстосва краката. Има коне, които вървят караешкин.

Аз ви навеждам на някои малки неща, които човек трябва да усъвършенства в себе си. Не че от една постъпка зависи всичко – много постъпки, много начини има, но човек трябва да знае в даден случай кой начин да избере. Защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите си, как гледа, с кое око гледа – от много неща зависи. Някой път трябва да наблюдавате ония, които имат установен, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръцете, в писането, в сядането те имат нещо много хубаво, нещо завършено. Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него. Другият е внимателен, побутне стола леко, без никакъв шум – той услужва на високопоставен господин в себе си.

Има едно същество, което седи хиляди пъти по-високо от теб. Ти, физическият човек, си слуга, слугуваш на господар, който разбира. Вземеш стола и му казваш: „Заповядайте!“ – господарят ще седне хубаво. Ако му подадеш стола грубо, казва: „Този слуга е невъзпитан“ – и ще се обърне да те възпитава. Когато вашите работи не вървят, вие – човекът слуга, и вашият господар сте в стълкновение. Аз наричам този човек слуга, човек животно. Човекът животно е крайно невъзпитано нещо, всички грешки в света идват от него. Това същество е впечатлително – на всичко, каквото вижда, подражава. Този човек е папагал – каквото види, ще го запомни; той помни всичко. Като дойде, започва да преповтаря работите на онези, умните, но те са все чужди работи. Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер и започне да ти разправя: „Тебе не те обичат“. Той е чул някъде, че хората не се обичат, и казва: „Другите не те обичат“ – предава криво работите. Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“. Той е чул някъде думата бездарник, чул е някъде да казват, че няма Господ, и повтаря: „Няма Господ“. Ти ако тръгнеш по неговия ум, отиде конят в реката.

Следователно ще проверяваш всичко. Всички страдате от този слуга, който имате. Той ще вземе стола, ще направи: търр, търр, и ще каже: „Заповядай!“ – ще обърне внимание на всички. Ще каже: „Знаете ли, господарят дойде“ – ще се развика и ще смути другите. Той, господарят, за него е дошъл, а не и заради другите.

Всеки човек има и господар, и слуга – двоен е човекът. Но той мисли: „Невъзможно е умният да направи грешка. Аз, който зная, как ще направя грешка? Ако я правя, не аз, а някой друг я прави“. Някой път моят слуга като дойде, вземе перото. Той не знае да пише, не знае и да говори както трябва. Някой рече: „Той не може да говори“. Отговаря: „Сега не говоря аз“. Казвам на слугата: „Като искаш да говориш, попитай ме. Ако ти кажа да говориш, ще говориш. Спри се да помислиш!“. Но човекът животно е крайно тщеславно същество, то се отличава с едно чувство – с небивало тщеславие. Гордост той няма, но тщеславие.

Тогава да ви приведа един пример. Седя един ден тук и пея. Един обвинява друг и казва: „Какво си се надул като пуяк? Само показваш опашката си навсякъде – разперил си се, първо място навсякъде вземаш“. Ругае го, хока го: „Пееш навсякъде, а никой не иска да те слуша. Какво си се разкукуригал?“. Този, който укорява, е тщеславен, защото горделивият човек се страхува да прави забележка. Тщеславният казва: „Аз мога да говоря“. В другия се събужда гордостта и казва: „Това не е за теб, за глупаци и невежи – за умните кукуригам. Аз си вдигам опашката само за умните, моята опашка не е за глупак като тебе“. Аз си пея, а те се разправят.

Сега ви представям една драма, искам да ви представя едно вътрешно състояние: човекът винаги се бори с едно чувство на тщеславие и с едно чувство на гордост. Тщеславният е невежа, който ще те сложи в кривия път, в крива насока, ако не знаеш. Ако се е надигнал горделивият – човекът на самосъзнанието – може да стане нещо от теб. Това е хубава черта, че човек се самоосъзнава. Казват за някого: „Горделив човек е“. Ако горделивият се гордее с онова, което знае, намясто е гордостта, но ако се гордее с нещо, което не знае, това е друг въпрос – безпредметно е. Казвам: трябва да различавате тези неща. После дойде някой, оплаква се: „Господ това не е дал, онова не е дал“. Това е тщеславието в теб. Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“. Работил е човекът – направил си е къща; учил е – станал е учен; пял е – станал е певец, музикант. Ти нищо не си направил, а казваш: „Виж какво са направили“. Има човекът – учил е! Някой казва: „Има, защото Господ му е дал“. Не, Господ не му е дал – и ти имаш толкова, колкото и той.

Сега гледам някои как си внушават. Идва при мен един и ми казва: „Струва ми се, че ще ми се случи нещо“. Слугата е това! Какво ще ти се случи? „Мисля, че ще се удавя.“ Ще се удавиш в една река, една педя дълбока. Небрежен си и ще минеш през реката, ще паднеш във водата, но ще станеш, ще се измиеш… Това е твоето давене, но ти предчувстваш и започваш да си въобразяваш, че в една педя вода можеш да се удавиш… Можеш да се удавиш само в някоя дълбока вода.

Казвам: често вие си представяте нещата така, както не са. Казваш: „След двайсет години какво ще правя? След двайсет години ще остарея“. Една млада мома се уплаши и казва: „Няма да се оженя, какво ще правя?“. Тъпан ще биеш. Хубаво, но ако се ожениш, какво ще правиш? Щяла да остане неженена! Като се ожени, какво ще направи? Да обясня. Един свещеник идва при мен и ме пита: „Каква е разликата между вашето учение и учението на Църквата?“. Той иска да ме хване. Казвам: моето учение е учение на младите моми и момци, които не са женени, а учението на Църквата е учение на женени мъже. „Как тъй?!“ Нежененият е свободен: с всички говори, всички го уважават и почитат. Той не се е самоопределил, свободен е, а онези, женените, стражари имат. Казвам му: „Ти си женен, теб ще те питат защо си дошъл тук, на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш?“. Един женен човек трябва да има едно верую.

В Божественото учение човекът е свободен, в човешкото е ограничен. Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами си поставят – те криво я разбират. Ако има един човек, който те обича, какво има да се съмняваш? Трябва да му поставиш най-хубавите качества: по-добър човек от онзи, който те обича, няма. А ти започваш да го подозираш и постепенно казваш: „Той няма любов“. В този човек, който те обича, трябва да имаш абсолютна вяра; и ако ти обичаш някого, и той трябва да има абсолютна вяра в теб. Вие не трябва да храните никакво подозрение един към друг – това е Любов. Щом имате подозрение, въпросът е свършен – ти си женен; а щом няма подозрение, ти си момък и вървиш по Божественото учение. Има един порядък на нещата, който е съвършен.

Казвам: нисшето в човека ограничава. Философски казано, нисшето ограничава човека, а висшето го освобождава. Това, което те ограничава, е несъзнателният, привременният живот, туй са привременните условия, от които трябва да излезеш. Това, което те освобождава, е Божественото, към което трябва да се стремиш. Това са два процеса – всички го чувствате. Ти чувстваш, че нещо те ограничава – баща ти, майка ти, сестра ти, брат ти, обществото, държавата – навсякъде те ограничават. Това е един порядък, от който трябва да намериш изходен път. Онова, което те освобождава, е Божественото в теб. Като влезеш в Божествения порядък, ти ще бъдеш господар на положението. Една птица, която лети, е свободна от мостове, свободна е от тренове, от автомобили, от много работи е свободна. Това, което вие считате за потребно, за нея не е потребно. Тя седи на една много по-висока степен.

Вие искате да се освободите по един начин, по който няма освобождение. Ако имате три-четири автомобила, пак ще имате ограничение: шофьорът може да ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни. Дотогава, докато хората ти служат, всякога трябва да бъдеш нащрек. Онова, на което можеш да разчиташ, е Божественото в теб – на него човек всякога може да разчита. Това, което не прави грешки, е Божественото. Ако нещо може да даде стабилност на ума – да мислиш, да постъпваш хубаво – то е Божественото начало. Ако работите ти тръгнат добре, ако в живота ти върви добре, това е Божественото. Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка. Ако не ти върви, гледай да се освободиш от човешкия порядък. Като влезеш в Божественото, ще ти тръгне. Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият освобождава. Това са психологически неща, които може да проверите – и ще видите, че е вярно. Има ред правила в окултната наука, които имат приложение.

Едно ви давам, една формула. Едно означава положителният принцип – този, който движи света; две означава това, което обработва нещата; три е резултатът, това са постъпките. (Фиг. 3) Най-първо вървят числата от ляво надясно; положителният принцип върви от ляво надясно. Във второто положение принципът върви от горе надолу; а третият процес – от дясно наляво. Първият, дето върви от ляво надясно, какъв е? Този процес – от горе надолу, е инволюционен: има слизане в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила. При процеса от ляво надясно влизате в по-рядка материя. По този начин работите ще се уредят. Бялата, арийската раса, пише от ляво надясно; семитите пишат от дясно наляво, а китайците – от горе надолу. Затова работите на китайците са объркани… Източните народи, семитите, китайците, вървят от лесните работи към по-мъчните. Евреите също вървят като семитите. Движението от ляво надясно е естествено – вие вече сте слезли по първия начин.

Един квадрат може да се нанесе на човешкото лице, но трябва да знаеш откъде да започнеш. Това е магически начин, основан на законите на Мъдростта. Трябва да знаеш в даден случай откъде да започнеш и как да започнеш. Ако започнеш правилно, няма да имаш препятствия; ако не започнеш правилно, ще имаш препятствия. Ако започнеш да слизаш и да копаеш кладенец, надали животът ще върви бързо. Колкото повече слизаш, работата става по-бавно, мудно върви. Ако започнеш по първия начин, отиваш от мъчното към лесното. Иска се дълго време да се обясняват нещата.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 27 септември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев