1937 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Гладни и сити. Единение и разединение

 

Отче наш

 

Имате ли тема? (Да.) Каква? (Какво аз зная.) Нека двама-трима души прочетат темата си.

На какво може да уподобите знанието в живота? На ред неща може да го уподобите. Знанието е това, с което човек разполага, то е капиталът, на който можеш да разчиташ. Знанието може да има приход – всеки капитал има приход. Само че заблуждението някой път е в това, че очаквате от онова, което знаете, по-големи лихви или приходи. А случва се, че понякога никакъв приход не може да дойде и тогава се разочаровате. Не, знанието си е знание, капиталът си е капитал – трябва да го сложите в обръщение и да бъдете умни. Всички вие влагате капитала си там, дето не трябва. Затова по някой път изгубвате от капитала си и вследствие на това се огорчавате. Не влагайте капитала си там, дето ще изгубите. Аз наричам знанието майката на нещата. Ти гледай да не изгубиш майка си, че ако я изгубиш, отиде вече.

Сега вие може да имате разни възражения, но това е друг въпрос. Можете да мислите както искате. Знанието, което имаш, ти ще го провериш с ума си, със сърцето си и с волята си. Знанието навсякъде може да се провери, т.е. това, което човек знае, може да го приложи. Може да имаш някакви понятия, някакви теории и хипотези, но те са неща, които могат да се проверят в бъдеще. Да кажем, имате понятие за музиката, но всъщност в какво седи музиката? Музиката е един вътрешен подтик, определен музикален подтик. Когато дойде този музикален подтик, той се отличава с това, че всички състояния, които обезсърчават човека, изчезват. Сега може да кажете, че у някой човек звучи някоя тъжна песен. Това тъжно състояние е вметната материя, то не е музика – музиката дава друго настроение. Музиката е форма и изявление на самия живот. Когато животът губи тази форма, какво става с него? Прозаичният живот е по-малко музикален, поетичният живот е повече музикален, а духовният живот е музикален. Вие искате да отделите живота си – тъй да го оголите, че да останат сухи кости. Че това не е живот! Животът трябва да бъде облечен: не само да има оголени диреци, а да има мускули, нерви и мазнини. Много работи трябват на живота, за да се прояви.

Една от страните на сегашния ви живот е това, че се обезсърчавате. Кои неща обезсърчават човека? Вие се занимавате с аритметика, да кажем умножавате 2 по 3; на колко е равно това? Или умножавате 3 по 4, или умножавате 5 по 7. Казвате: „Това е механична работа“. Ако двама души работят по три часа на ден, колко работа ще свършат? Те ще работят шест часа. Две еднакви души в Природата не могат да работят, както и два десни крака не могат да работят. Ако имаш един десен и един ляв крак, те вече могат да работят – може да се изходи определено място. Човек, когато ходи два дни по три часа, колко ще изходи? 6 е число, което показва изходеното вече. Добре, тогава на тия двама, които работят, мисълта им и състоянията им еднакви ли са? Не, различават се. Ако вие сте чувствителен, ще знаете и работата, която те са изработили, и мястото, през което са минали. Ще знаете кой е минал, дали е бил мъж, или жена, откъде е вървял мъжът – отдясно или отляво. Едно куче по стъпките познава господарят му откъде е минал. То ще ходи по стъпките на господаря си, ще обикаля.

Не е безразлично какво мислите вие. Казвате: „Аз мога да мисля каквото си искам“. Ти в даден случай мислиш това, което си, а не мислиш това, което не си. Пък ако искаш да се учиш, трябва да разбираш нещата. Например имаш един приятел: ти трябва да влезеш в неговото положение, за да го разбереш. И никой не може да те разбере, ако не влезе в твоето положение. Вие не се заблуждавайте или не употребявайте други думи; не си слагайте дума, която ще ви постави в крива посока. Вие седите и казвате: „Ако аз бях в тази форма, щях да постъпя другояче“. Хубаво, да допуснем, че аз мога да ви дам каквато искате форма… Кажете ми сега каква форма искате? Нали някой път искате друга форма, а не тази, която имате? Кажете ми коя форма искате, за да ви я дам, но да е тази форма, в която няма погрешка. Аз бих опитал. Ако дойде един художник, който рисува гениално, накарайте го да сложи на картината основните черти на човешката добродетел. Не може да ги сложи: той ще нарисува красиво облечена форма, но доброто го няма вътре.

Тъй че в дадения случай изкуството не е само да рисувате в живота, но трябва да внесете доброто в себе си. Вие трябва да знаете. Аз мога да внеса мекота в леда. На един лед му казвам: „Аз мога да изменя твоето естество“. Имам една кибритена клечка, имам и една лампичка: запалвам я, турям леда в една паница и лампичката – отдолу. Ледът става мекичък, изменям естеството му и той става подвижен. След това казвам: „Пак мога да изменя твоето естество“. Отнемам топлината и той веднага пак става лед.

Та сега вие мислите, че знаете това изкуство. По някой път вие разтопявате леда, по някой път замразявате водата. Казваш: „Аз мразя някого“. Да мразиш значи да го заледиш, да го замразиш – това значи думата мразя. Обичаш някого – искаш от лед да го направиш вода. Той ще стане мекичък, пластичен, каквото искаш, ще го направи. Щом е вода, готов е на всички услуги за теб – дето го капнеш, там ще слезе. Казвате: „Това така ли е?“ – у вас идва съмнението. Аз нямам нищо против всички възражения, те са намясто. Това, което знаеш, то е намясто. Но ако вие имате раница и сте добре въоръжен, а трябва да минете през една дупка, питам: можете ли да минете така, както сте въоръжени? Какво трябва да направите? Ще снемете оръжието си и раницата си и ще минете без оръжие.

Някъде в Природата има много малки, тесни дупки, през които трябва да минете. Какъвто багаж имаш, ще го оставиш, ще остане само същественото. Ще оставиш пушките, ще оставиш ножа, ще оставиш горното си палто, ще останеш само с тънки дрехи, ще минеш през дупката и като минеш оттатък, ще изтеглиш сабята и пушката. Щом минеш през тази дупка, пак има широк свят. Понякога се случва, че оттатък има митница – хващат те и казват: „Ще платиш, има мито за пушката. Тази дреха е нова, и за нея ще платиш“. Та страданията, които сега имате, се дължат на това, че когато минавате през тесните дупки, митничарите ви хващат и казват: „Плащай!“. Колкото и мито да платиш за тези неща, в новия свят те няма да ти послужат, там има много по-хубави работи. Ами представете си, че влизате през тази дупка в нов свят и носите разни консерви, а там има всички видове узрели плодове. Питам: вашите консерви какво ще ви ползват, онази кола с тенекета какво ще ви ползва? Там има узрели круши и ябълки, защо ви са консервите? Оставете ги зад дупката… Сега тази мисъл нека да седи в живота ви. Сравнявайте нещата.

Когато говорех онзи ден, една сестра се беше обезсърчила и ми казва: „Аз се обезверих, не зная в какво да вярвам!“. Отговарям Ă: „Това не е вяра, това е наука“. Вярата е онова – същественото, реалното. Тя досега е считала, че кръгът е идеалното, а пък аз го нарекох нещо животинско. Тя не разбира разсъжденията ми. Кръгът, който е идеален и който е Божественото, слиза да помага на животните; той слиза там, защото трябва да ги пази. Не сложих там елипсата, защото елипсата сега се учи от кръга как да помага. Тя е излязла от едната и от другата страна – наблюдава какво да прави. Сестрата казва, че понеже съм поставил кръга при животните, работата е излязла бамбашка – Божественото трябвало да вземе друго място. Хубаво, Божественото, когато слиза да ни помага, става ли като нас? Бог ли става като нас, или ние ставаме като Него? Огънят, когато слезе при дървото, става ли дърво? Не, огънят не става дърво, но огънят си е огън. Дървата какво стават? Дървата горят, горят – нещо отива в огъня, а пък една част от дървото става на пепел.

Та аз искам да ви кажа: съществените, реалните неща са неизменни. Във всеки човек има нещо неизменно – то е същественото в човека. Вие се дръжте за това, реалното в себе си. Вън от реалното има нещо, което постоянно се мени и променя, и вие обръщате внимание на това – в това седи културата на човека, на неговото развитие. После не само вие обръщате внимание на това, а и всички хора. Да кажем, че един поет е написал нещо. Като говорим за поетите, ще знаете, че те имат три степени: обикновен поет за народа, талантлив поет и гениален поет. Представете си, че един гениален поет е написал нещо, а хората не го оценяват. Не че не го оценяват, но тия хора са малки деца по на 4–5 години. Той е писал отлични работи, но тия деца вземат написаното, а не го разбират. Има ли някаква погрешка в това, че този човек е писал неща, които децата не разбират? „Аз съм го написал, та тия деца, като станат възрастни, да четат.“ Поетът не трябва да бърза – неговата погрешка е, че той бърза. Тия малки деца не са за неговата поезия. Ще дойде време и те ще станат възрастни, ще могат да разбират поезията му.

Някой път и вие се смущавате, че хората не могат да приемат вашите идеи. Не се смущавайте, тези хора са още деца, те си имат залъгалки. Това, което очаквате сега, ще дойде след време; след пет, десет, петнадесет, двадесет, тридесет години то ще дойде на Земята. Така трябва да разсъждавате. Понеже разсъждавате материалистично, затова се намирате в трудно положение.

Казвам: когато умножите 3 по 4, това са динамични числа. В обикновения, във физическия живот процесите са други. Ако умножиш 3 по 4, знаеш ли какво ще стане? Представете си, че това са дванадесетте зодии, през които минава Земята. Но когато Земята се върти, и ти ще минеш през всичките зодии. И като минеш през всички тях, какъв ще бъде халът ти? Като минеш през зодията на Телеца, какъв ще бъде халът ти; или като минеш през зодията на Лъва, на Овена, като минеш през Скорпиона или през Стрелеца, или през Риби, или през Водолей? Вие печелите едно. Числото 12 в обикновения смисъл е много просто: дванадесет гроша, дванадесет лева, дванадесет зодии в годината. Колко годишни времена има? Четири годишни времена по три месеца – дванадесет. Разделят зодиите на кардинални. Сега ако един човек е роден в зодията на Овена, какви качества има? Нали сте учили, тук има астролози, кажете какви качества ще има той? (Реформаторски.) Реформаторството засяга неговия мозък.

В Природата вие не може да умножите 3 по 4. В нея можеш да умножиш само ако обичаш. Ако обичаш някого, ти можеш да му дадеш, можеш да го заведеш в къщата си. Ако не го обичаш, умножение не можеш да направиш. В Природата не можеш да кажеш, че 3 по 4 е 12. Ако една ябълка не те обича, тя нищо няма да ти даде и ще каже: „Аз не мога да умножавам“. Не, само Любовта е тази, която умножава нещата. Ако имаш този закон на Любовта, ти можеш да умножаваш. Някой казва: „Аз съм научил умножението“. Да, ти умножаваш, но без да се умножава! 3 по 4 е 12; например трима души имат по четири вола – това са дванадесет вола. Но дванадесетте вола ги имат другите хора, а аз нямам нито един, само правя сметката на хората. Ти не можеш да умножаваш чуждото – те си го знаят, нямат нужда от твоето умножение.

После ти не можеш да бъдеш астролог, не можеш да бъдеш и учен, ако не обичаш хората. Един човек не се открива пред теб, ако не го обичаш. Ако го обичаш, ти веднага можеш да говориш с него, понеже със своята обич хвърляш светлина върху него. Тази твоя светлина го осветява и можеш да видиш как е създаден. Като не го обичаш, ще бъде тъмно и той ще бъде непознат за теб. Някой път искате да познаете един човек. Не може да го познаете, ако не го обичате; щом не го обичате, той е затворен за вас. Това е разбиране. В музиката е същото: ти не можеш да бъдеш музикант, ако не обичаш музиката. Ти не можеш да бъдеш поет, ако не обичаш поезията; не можеш да бъдеш учен човек, ако не обичаш науката. Трябва да обичаш всички отрасли, които съществуват в Природата – тогава имаш възможност да се ползваш от благата, които са там.

Казвам сега: това са новите възгледи, които трябва да имате. Вие седите и без да обичате нещата, искате да ги познавате. Тогава седите и гледате един красив и някак си въображаем живот. Някой иска да отиде на Небето. Можеш да отидеш в Небето, щом имаш Любов. Щом нямаш Любов, никъде не можеш да отидеш – ти си без пари, без капитал, а без тях никъде не можеш да отидеш. Здравият човек навсякъде може да отиде, но болният, който очаква да го водят с количка, къде може да отиде? Някои хора очакват нещо като инвалидите и казват: „Ако имаш вяра…“. Никъде няма да отидеш – вярата подразбира съвсем друго нещо.

Та вие сега съвсем сте загазили. Знаете ли защо? Защото искате да имате един красив и богат живот, искате животът ви да се оправи без знание и Любов. И тогава се сърдите на Провидението, сърдите се на приятелите си, сърдите се на баща си, на всинца се сърдите – на условията, на държавата, на строя; и казвате: „Не се живее!“. Може да се сърдите, аз нямам нищо против това. Ако три дни се сърдиш по шест пъти на ден, какъв ще бъде резултатът? 3 по 6 е 18. Какво ще ви допринесе сръднята – три дена по шест пъти като се сърдиш, какво ще спечелиш? Представи си, че всеки ден строшаваш по едно шише с розово масло: разсърдиш се и удариш шишето; т.е. за шест дена строшиш осемнадесет гърнета. Колко струва едно гърне с розово масло? Да направим сметка, това е реалното: като счупиш осемнадесет шишета по един килограм, а едното кило е по 35 000 лева, колко ще струват всичките?

Аз ви навеждам на една нова мисъл и казвам: три дена по шест пъти на ден е осемнадесет – вие сте изпочупили осемнадесет шишета с розово масло. А колко пъти само с вашата сръдня сте изгубвали най-хубавото. Имал си хубаво чувство, което струва милиони – ти се разсърдваш и това чувство изчезва някъде. Отиде розовото масло – блъснал си гърнето, няма го! Мъчно ти е, мъчиш се в душата си. Добре, да допуснем друго положение: ти си учил три дена по шест часа – всичко осемнадесет часа. Например три дена си изучавал закона на Любовта; за три дни си научил по един закон на Любовта. Три дена по шест часа си учил по един закон и вече можеш да направиш един малък опит. А пък един от законите, които си научил, е когато човек се сърди, да знаеш как да му отвориш сърцето. Като се обърнеш към него с този закон, той става щедър и разположен, дава колкото искаш, въпрос не прави, не пита. Ако вие разбирате тия три закона, нали съвременната криза ще се махне?

Да кажем, че някой от вас е учител. Директорът или инспекторът е много взискателен, може да му направи такава ревизия и да даде такива показания, каквито не трябва. Но когато го докоснеш по сърцето, той става разположен и пише показания: „Идеална учителка, друга такава не съм срещал!“. Казвам: изучавайте положителното и отрицателното. Вие повече изучавате отрицателното. Искате нещата да стават и се сърдите, ако не станат. Детето ще се разсърди на майка си, че не му е дала хляб с масло – то иска и ще я застави да му даде хляб, намазан с масло. Идва майката, погали го, даде му, но това не е наука. Ти на майка си можеш да се разсърдиш, но представи си, че си войник, а офицерът е майка ти. Ако войникът се разсърди, дали ще има пак масло? Той веднага ще иде в карцера за три дена. При майката сръднята минава, тя ще му даде масло, но ако се разсърди на офицера, ще иде в затвора.

Сега някои от вас се сърдят на Господа. Малко хора съм срещал, които да не се сърдят на Господа, че не ги е направил такива, каквито трябвало да ги направи. Някой казва: „Не ми е дал Господ. Има в мен нещо, ама Господ не ми е дал онова, което искам“. Трябвало нещо да му даде, а пък той не знае, че Господ е намислил нещо по-хубаво, по-мощно да му даде, Господ е предприел нещо велико за него. Но понеже това, което Господ е намислил, е неразбрано, понеже Господ ще му даде нещо по-хубаво, той се сърди преждевременно, че не му е дадено нещо. А то сега не му е времето да му го даде. Например вие искате да сте богати, без да имате знание. То е все едно да искате да ядете много, когато стомахът ви е разстроен. Питам: какво ще ви ползва това ядене? Когато стомахът ви е разстроен, не ви трябва много ядене, диета ще пазите.

Яденето подразбира едно здравословно състояние – онова, което ядеш, да ти е приятно. Ако имаш изобилна храна, твоят стомах не може да я възприеме и тя е безполезна в дадения случай. Богатството е безполезно и вредно в случай, когато ти не си готов да го използваш. Природата не търпи да влагаш капитала някъде в банката. Всяко нещо, което имаш, трябва да е в оборот – такъв е законът на Природата. Всякога, когато този оборот престане, се явяват ония състояния, които сега имаме – неразположение на духа.

Сега вие какво искате, какво да умножаваме сега? Умножението в Природата е друго. И когато двама души имат обмяна на мисли и започнат да вършат нещо, това е друг процес. Умножаването е един процес във физическия свят. Това е само за изяснение. Но в Природата процесите са други: да се умножи, да се събере или да се извади една добродетел – съвсем друг смисъл има това. Казвам: ако в живата Природа събираш, числата имат друг смисъл. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 – всяко от тях има особени черти. Следователно за да впрегнеш един кон на работа, ти трябва да познаваш неговото естество. Например трябва да му туриш седло, за да се качиш: ако няма хубаво седло, конят ще те хвърли. Ще сложиш хубаво меко седло и като се качиш на гърба му, ще бъдеш внимателен. Ако направиш погрешка, конят пак ще те хвърли. Сега това са външни обяснения. Това нека остане за вас, за вашата мисъл, няма какво да разправяте за него. Чакайте да видите какъв смисъл имат числата.

Суеверието е безпредметно. Суеверието на хората от какво произтича? Българите във вторник и в петък не работят, казват: „Не върви работата“, а понеделник, сряда и четвъртък са щастливи дни. Все има някаква наука, има някакъв повод, поради което едни дни да ги считат за щастливи, а други – за нещастни. Разбира се, в сегашния свят и в петък карат машините да работят. Войниците също не гледат на дните – например вторник за тях е ден за работа; но обикновените хора, които нямат определени системи, понякога проявяват някои атавистични разположения. Казвате: „Днес нямам разположение“. Хубаво, да допуснем, че нямате разположение. Например имате тънки дрехи, а отвън е 25 градуса студ – разбира се, че с тънки дрехи нямате разположение да ходите. Представете си, че излезете с хубави топли дрехи и обуща. С тях може да ходите зимно време, но с такива дебели топли дрехи лятно време не може да се ходи. С тънки дрехи зимно време не можете да ходите, но лятно време можете. През лятото ако турите дебелото палто, а отвън има 30–40 градуса топлина, то веднага ще вземе да ви тежи. Зимно време с него е добре, но лятно време не може да ви служи.

Та ви казвам: вашите зимни дрехи, вашите възгледи, които сте носили досега, са много хубави, но лятно време са невалидни; вашите дрехи, които сте носили през лятото, са несъвместими със зимата. Това трябва да го знаете. Когато срещнете един вол и когато срещнете един вълк, по един и същи начин ли ще постъпите? Как ще постъпите с вола? Нека да направя мисълта си малко по-ясна: имате хляб, който ще сложите в торбата си, но ако имате вода, може ли да я налеете в торбата? Няма да я налеете там, понеже ще излезе през торбата. Хлябът няма да си позволи да излезе, но водата ще си позволи, тя си дава тази свобода. Когато изучавате хората, някои приличат на хляб, други – на вода, трети – на огън. Ако имате огън, ще го сложите ли в торбата? Ще го носите в кибритена кутия или затворен херметически. Там, дето ви трябва, ще цъкнете и огънят ще излезе навън; дето не ви трябва, огънят ще стои пак затворен. За всяко нещо трябва да имате съответната форма, която Природата дава. В тази форма нещата са безопасни.

Вашето разбиране ще го приложите към сегашния живот. Това, което мислите, само при известни случаи е право. Например казвате: „Човек не трябва да бъде мек“. Прави сте, при дадените условия, при които се намирате, тази мекота е несъвместима, но при други условия твоята мекота е съвместима. При дадени условия твоята сила е несъвместима, но при други условия е съвместима. Казвам: едно ваше състояние не го пренасяйте. Например вие искате да пренасяте Любовта и казвате: „Трябва да се обичаме“. Едного, когото обичаш, ще го превърнеш на вода; другиго, когото обичаш, ще го превърнеш на огън; друг, когото обичаш, ще го превърнеш на дим, на лед – на всичко можеш да го превърнеш. Ако той всичко може да издържи, ти го обичаш и той те обича. Ако обичаш едного, ти ще го прекараш през всички форми на Битието. Ако не е готов да мине през тези форми, той не може да разбере Любовта. Ти, който имаш силата да направиш тия неща, ако не разбираш какво може да донесе всяка форма, не се занимавай с това изкуство.

Казвате: „Трябва да се обичаме“. Какво разбирате под това? Когато обичате ябълката, какво правите с нея? Ядете я. Когато обикнете хляба, и него изяждате. Когато обичате някой скъпоценен камък, носите го на пръста си. Когато изядете хляба, знаете ли дали той ви обича? Ако след като ги изядете, хлябът или крушата ви обичат, във вас ще дойде една отлична мисъл, вие ще се повдигнете. Щом изядете ябълката и тя не ви обича, тогава казвате: „Стана ми нещо“, т.е. между ябълката и вас няма обич. Следователно трябва не само да я ядеш, не само ти да я обичаш, но и тя да те обича, понеже имаш право да ядеш само онова, което те обича. Ако си я изял без обич, няма да се ползваш. Ако четеш една книга, която не разбираш, ако четеш един философ, който разсъждава по някой въпрос, а твоята вяра се разколебава, веднага казваш: „Тази книга ми размъти ума“. За онова, което проучвате, трябва да имате знание. Дръжте се за онова верую, което имате, всякога се допитвайте до вашето верую. Всеки човек има едно верую, което е право – колкото и малко да е, допитай се до него. Колкото и малка да е тази частица, която гори в съзнанието ви, допитайте се до нея. Не оставяй другите хора да четат заради теб.

Сега да оставим другите хора, не разбирайте криво това. Там, където трябва ти да четеш, не карай другите хора да четат, а там, където трябва другите да четат, не отивай ти да четеш. Там, където трябва другите хора да ядат, дай им правото да ядат; там, където трябва ти да ядеш, не карай другите да ядат, защото няма нищо да придобиеш. Казваш: „Нека учат заради мен“. Хубаво, ако някой яде заради теб един, два, три или четири дена, на него ще му е добре, но ти какво трябва да правиш? До четиридесет дена ти можеш да постиш, а той да яде. Той ще намери тази постъпка за съобразна, но след четиридесетия ден ще кажеш: „Сега ти няма да ядеш, пък аз ще ям“. След четиридесетия ден трябва ли да му дадете яденето си, как мислите? Аз ако съм, няма да му го дам, а ще му кажа: „Достатъчно те храних четиридесет дена, сега ти няма да ядеш, пък аз ще ям, за да опиташ как е. А на четиридесетия ден пак ти няма да ми даваш да ям“. Следователно това, което аз говоря, го правя доброволно със себе си – не му давам да яде, пък аз правя своите разсъждения. Когато погледна, виждам, че очите ми са хлътнали, лицето ми се е поиздължило, светец съм станал, а той е мазничък, червеничък. Казвам: „Моето ядене много добре му е подействало“. Този човек има тлъсто лице, но няма моята мисъл. Казвам му: „Ще дойдеш на моето място и аз ще дойда на твоето, за да се разберем“.

Сега тия правила не ги вземайте за абсолютни. Това, което вие знаете, не е достатъчно. Всяко ново разбиране, всеки способ е едно опресняване. Считайте, че всяка теория е поставена намясто. Всяко ново знание е малък приток, който се влива в едно езеро и го опреснява. Не че ще принесе нещо, но всякога едно езеро, което има притоци, се опреснява. Не че ще изнесе нещо, но всякога трябва да има втичане и изтичане. Тия езера, в които има втичане и изтичане, се опресняват. Когато в живота става втичане и изтичане, това е правилното положение.

Какво е радостта? Радостта е едно нещо, което се втича в човека. Какво е скръбта? Това е нещо, което изтича от човека. Сега имате едно ново понятие за скръбта като за изтичане. Радостта е втичане вътре, вливане. Щом скърбите, значи нещо излиза от вас; щом се радвате, влива се нещо. Казвам тогава: радостта ще се превърне в скръб, т.е. един ден вашата радост ще се превърне на скръб и ще излезе навън. Но тогава вашата скръб, вашата вода, която се е вляла, ще излезе и тя ще бъде радост за другите. Вашата радост е скръбта на другите, т.е. тази радост, която е дошла във вас, иде от скърбящите. Вашата радост иде от едно скърбящо езеро. Така като мислите, нещата в Природата ще ви станат ясни. Другите разбират работата другояче. Сега вие мислите, че не трябва да скърбите. Невъзможно е да не скърбите. Щом радостта се влива, тя внася нещо, а скръбта ще изнесе нещо. Стига да не изнесе повече, отколкото трябва, и тя ще внесе толкова, колкото е нужно.

Сега как разбрахте работата? Може ли да накарате въглена да прояви свойствата на един диамант? При състоянието, при което сега се намират въглените, никога не можете да го заставите да прояви тия качества. Тогава при какви условия можете да накарате въглена да прояви свойствата на диаманта? Учените хора сега правят опити да го превърнат на диамант. Въгленът може да се превърне в диамант, но при какви условия; знаете ли при каква топлина може да се стопи той, без да изгори? При пет-шест хиляди градуса. Следователно щом имате една мисъл от рода на въглените, сложете я при над пет-шест хиляди градуса топлина, за да я превърнете в диамант и да кристализира.

Аз уподобявам това на промяната у ония хора, които имат големи страдания – в техните лаборатории въглените се превръщат на диаманти. Някой ми разказва за страданията си, а аз му казвам: „Ти ще станеш богат човек“. Стига опитите във вашата лаборатория да бъдат сполучливи, вие ще забогатеете от ония въглени, които ще се превърнат в диаманти. Ако едно страдание може да внесе в душата ви една идея, то е намясто. Да кажем, че един изобретател се мъчи, мисли двадесет-тридесет години и един ден влага нова мисъл – основната мисъл, която той прилага. Оттам насетне всичките му работи ще тръгнат…

Сега нагазихме в една дълбока област, нека се върнем назад. Не е лесна работа човек да носи страданията, не е лесна работа да дава. Има един такъв пример: един беден лорд в Англия започнал търговия и се прочул със своята добрина и щедрост. Всеки ден получавал по шестстотин писма, в които все му искали нещо, все му разправяли за своите страдания. Получавал по шестстотин писма, на който отговарял. И казвал на хората: „Аз си имам своите бедни“. Пишел и на онези, които не са негови. Накрая лордът казал: „Дотегна ми да бъда щедър!“ – и избягал от Англия. Все пак да отговаряш на шестстотин писма – всичките все с молби за нещо… И лордът напуска Англия, казва: „Бягам, за да не съм известен толкова със своята доброта“.

Хубаво, сега си представете въпроса по обратен начин – на някой човек, който не е щедър, му пращат шестстотин писма. Той какво ще прави? Представи си, че ти си онзи, който не е щедър – излезеш на пътя, някой разбойник извади револвер и казва: „Давай!“. Тъкмо минеш няколко крачки, среща те друг и казва: „Давай!“. Шестстотин души те срещат и все искат – и ти ще даваш. След като десет дена има тази опитност, този, който не обича да дава, до какво заключение ще дойде? Той ще каже: „Ще си купя един револвер и аз“. Следователно и този господин има една опитност, но тя е неестествена.

Разбира се, всичките англичани не са щедри като този. Ако всички хора бяха щедри, едва ли ще се случи на ден един човек да дойде да поиска – и тогава това е в реда на нещата. Тогава може би в месеца ще се случи един да поиска и ти това ще го считаш за привилегия. През цялата година колко души биха дошли да ти поискат? Тогава ще считаш за привилегия, че някой е дошъл. Но ако всеки ден идват шестстотин писма и искат от теб, това е неестествен процес. Казвам сега: не си струва тогава човек да бъде щедър. Ако за десет години един дойде да поиска нещо, струва си човек да бъде щедър; и тогава, разбира се, това ще бъде привилегия.

Какво приложение има досегашното ви състояние? Вие питате: „Сега, за да излезем от това състояние, в което се намираме, какво трябва да направим?“. Онези от вас, които са учители, какво трябва да направят, за да излязат от учителството? Онези, които държат изпит, какво трябва да направят с изпита? Които държат изпит, много се молят, свещи палят, чрез спиритизъм питат духовете дали ще мине изпитът им добре, или няма да го изкарат. Трябва да се върнете към същинското вярване, което всеки човек има. И тъй, вслушвайте се във веруюто на всеки човек, когато ви разправя някоя своя опитност – обръщайте внимание, понеже всеки говори от това, което знае. Именно с това вътрешно знание, което хората имат, те могат да си помагат.

При мен дойде един господин и ще ви предам само това, което той ми разправи: „Намерих едно лекарство, което лекува почти всички болести. Ако вземеш мед, ленено семе, чер пипер и индийско орехче, ще имаш цяр, с който могат да се лекуват всички болести“. Той ми даде пропорцията, сега не ви я казвам. Какво ще разберете вие? Има си пропорция. Медът е лековит, лененото семе го вземат за разслабване на червата, черният пипер сгрява, индийското орехче също има лечебни свойства. Когато се съберат медът, лененото семе, черният пипер и индийското орехче, когато се сдружат на едно място, лекуват всичките болести. Това ще интересува тези, които са болни. Които са здрави, ще кажат: „Нито медът, нито лененото семе, нито черният пипер, нито индийското орехче ме интересуват!“. Но когато сте болни, ще кажете: „Колко мед трябва?“.

Ето един пример: смесете един грам любов с два грама знание, смесете десет грама свобода и двадесет грама справедливост; разбъркайте тази каша и ще имате едно лекарство. Това е съвсем отвлечено – един грам любов… Слушайте, аз мога да направя такова лекарство. Ето как ще го направя. Ако искам да взема един грам от Любовта, какво трябва да направя? Ще намеря едно момиче на 15 години, което да си държи една минута ръката в една чаша с вода. Когато мине една минута, ще кажа: „Стига“. После ще намеря едно момче от 15 до 18 години, което да държи ръката си в чашата две минути. От него ще взема два грама знание. За да взема десет грама свобода, ще намеря един възрастен на 21 години, който да си държи ръката в чашата десет минути. И най-после ще намеря един професор, който ще си държи ръката двадесет минути. Това лекарство ще го давам по три капки сутрин, на обед и вечер – всичко девет капки; и може да има отлично успокоение. Вие сте се нервирали, но щом вземете тези три капки, във вас ще дойде едно успокоение.

Когато момичето, момчето и възрастният държат ръката си, тя трябва да бъде чиста. Лесно ще убедите децата да си държат ръката, но професора как ще го убедите? Кажете ми как бихте убедили професора да си държи ръката? Хайде, нека оставим един въпрос неразрешен до Великден. До Великден можем да мислим за професора… Мъчното състояние в човека е професорът. Някой път човек е опак – седи, не можеш да го убедиш, т.е. този професор в теб не можеш да го убедиш в нещо. Казваш: „Не може по никой начин!“. Как ще го убедиш? Той трябва да си тури ръката, нищо повече.

Та за това лекарство съм дошъл до първите трима души, но сега се занимавам с професора – намирам го за много упорит. Той казва: „Тази работа е суеверие, как ще си сложа ръката там?“. Мога да намеря един болен професор, но болна ръка не ми трябва – здрава, гладка и хубава ръка ми трябва. Сега не ни остава друго, освен да го приспим, да му вземем ръката и да я сложим в чашата – водата полека да се нагоди към неговата топлина. Когато се събуди, професорът ще усети, че нещо е взето от него. А сега как ще влезете в стаята, как ще убедите домашните му? Мъчно се влиза в тази стая, че може професорът да е женен, да има жена и деца…

Сега се спрете и вярвайте в онова, което Бог е вложил във вас. Вярвайте на онова, което Бог ви говори: не на онова, което хората говорят, но на онова, което Бог говори. То се отличава по следното: когато Бог говори на човека, винаги има едно единство, няма спор – и мислите, и сърцето са на един ум. Щом хората говорят, винаги има раздвояване. Човешкото винаги раздвоява, Божественото винаги обединява. Там, дето се обединяват нещата, Бог говори; там, дето нещата се разединяват, хората говорят. Законът е верен. Всяко нещо, което обединява сърцето и ума ви в даден случай, то е от Бога; всяко нещо, което разединява, то е от човешки произход – него ще проучвате.

Станете сега!

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

 

  1. лекция, 15 януари 1937 г., 5 ч., петък, София, Изгрев