1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Външни и вътрешни условия

 

Тайна молитва.

 

Какви са признаците на надутия мехур? Един от главните признаци е, че разширява своя обем. Щом изкарате въздуха от мехура, той се свива. Като говорим за мехура, имаме предвид човешкия ум и човешкото съзнание. Човек може да се разширява и свива според степента на своето развитие; на колкото по-високо стъпало е дошъл в развитието си, толкова повече може да се разширява. В зависимост от разширяването на своите възгледи той идва до една правилна философия за живота. Не е лошо, когато се разширява и свива, т.е. когато се пълни и празни, но лошо е, когато вместо да увеличава обема на съзнанието си, все повече и повече го свива.

Кой е главният признак на добрия човек, кое прави човека добър и какво нещо е Доброто? Това са въпроси, на които не само вие, но малцина могат да отговорят. Обикновеният човек не може да различи истинското злато от фалшивото, но златарят може – ако дадете на бижутера един камък, той веднага ще ви каже скъпоценен ли е, или обикновен. По какво се отличава златото – по своята устойчивост по отношение на въздуха; при стоене на въздух златото не се окислява, вследствие на което минава за благороден метал. Диамантът пък се отличава по своята твърдост и способност да пречупва светлината.

Коя е причината едни метали да се окисляват, а други – не? Ще кажете, че благородните метали не се окисляват, а неблагородните се окисляват; това обяснение не е достатъчно, важно е да знаем защо металите се окисляват. Изобщо, когато външните условия, при които даден човек се намира, са по-силни от вътрешните, той им се поддава. Понеже външните условия – въздух, влага, светлина, са по-силни от вътрешните качества на метала, той им се поддава и ние казваме, че се окислява; ако външните условия са по-слаби от вътрешните качества на метала, той непременно ще устои на тях и няма да се окисли – ние наричаме такъв метал благороден.

Каквото става с металите, същото става и с хората, с обществата и с народите. Ако външните условия, при които хората, обществата и народите живеят, са по-силни от вътрешните условия в тях, те непременно ще се вкиснат, или ще се окислят. Това не трябва да ви плаши; вкисването, окисляването са неизбежни процеси в Природата, на тях се дължи преобразуването, както и преустройването на материята. Тези процеси имат голямо значение и в живота. Как ще направите хляб, ако тестото не се вкисва?

И тъй, когато обкръжаващата среда е по-силна от човека, иска или не иска, той се окислява, вкисва се; ние наричаме този процес огъване. Когато външните условия са по-силни от вътрешните, огъването е от вън навътре; когато вътрешните условия са по-силни от външните, огъването става от вътре навън. При това двойно огъване се образува осмицата. Оттук вадим заключението: когато външните условия, при които човек живее, са по-силни от вътрешните, които са в него, той се вкисва, окислява, огъва; за такъв човек се казва, че няма нужното благородство, посредством което би могъл да издържа на външните условия. Когато вътрешните условия в него са по-силни от външните, той издържа на тия условия, без да се окислява, вкисва или огъва; за такъв човек казваме, че е благороден.

От гледището на този закон ние определяме кой човек е добър и кой не е. Добър човек е онзи, в когото висшето съзнание е по-силно от външните условия, или от обкръжаващата среда, и обратно – ако обкръжаващата среда, или външните условия, при които даден човек живее, са по-силни от условията на неговото съзнание, той е лош човек. Това виждате навсякъде в живота. Срещате например човек, който се огъва наляво-надясно, гледа мрачно на живота, недоволен е от всичко. Коя е причината за мрачното му състояние? Причината се крие в отсъствието на злато както в материалния, така и в органичния му живот; той се поддава на влиянието на златото. Златото е външно условие на живота, значи този човек се намира под влиянието на това условие. Като знаят силата на златото, съвременните социолози търсят начин да увеличат количеството му в живота и в Природата, но по външен път това не се постига – човек трябва да работи съзнателно върху себе си, за да увеличи количеството на златото в кръвта си, с което да уравновеси стремежа си към външното злато и забогатяване.

Какво е значението на външните и на вътрешните условия в живота? Голямо – животът се развива благодарение на външните и на вътрешните условия. Представете си, че някъде в планината има чист, кристален извор, благодарение на който цялата растителност около него се развива – тревите, цветята, плодовете, даже и камъните се радват на обилната вода; птички, животни, хора също обикалят този извор и се наслаждават на неговата свежа вода и буйната растителност. Но в ума на някой човек идва идеята да каптира извора; той реализира идеята си, но с това отнема благото на растенията и на животните. В същото време пренася това благо в града – в този случай хората се радват, а растенията и животните, които са се ползвали от извора, страдат, търсят го и се чудят къде е отишъл. Изворът не се е изгубил, но водата му се е преместила. По-рано хората са страдали, а след преместването на извора в града растенията и животните страдат.

Питам: кое е по-добре – изворът да тече в града или да остане завинаги в планината? Растенията ще кажат, че е по-добре изворът да тече в планината; хората ще кажат, че е по-добре да тече в града. Ние пък казваме: понеже външните условия, при които изворът се намира, са станали по-силни, той е принуден да тече в града. Външните условия са хората – те са прекарали канали, създали са добри условия за извора и той се е съгласил да минава през града. Водата е голяма аристократка, не обича да прави усилия да се качва нагоре, а обича да слиза надолу, да тече по наклон; заставят ли я да се качва нагоре, тя се подчинява по необходимост, но при първа възможност слиза надолу с голям шум. За да не вдига голям шум, хората я прекарват през тръби и канали. Като се намери натясно и ограничена, водата се примирява с положението си и престава да бучи. Значи водата бучи от страх; затова казваме, че всеки човек, който говори много, е страхлив. Не е лошо да бъде човек страхлив – това показва, че е започнал да става мъдър. Соломон3 е казал, че началото на Мъдростта се проявява със страх от Господа. Лошо е човек да се страхува от хората, от животните, от растенията, от глад и сиромашия, от невежество, но страхът от Господа е добро нещо. За да учат, студентът и ученикът трябва да се страхуват от професорите и учителите си.

Страхът съществува и в самата Природа като подбудителна причина. Кога се страхува човек – когато външните условия станат по-силни от вътрешните. Следователно, ако човек се страхува да мине през гора, това показва, че той се намира при външни условия, които са по-силни от вътрешните; за да не се страхува, трябва да стане по-силен от обкръжаващата среда. Като знаят този закон, хората го прилагат в много случаи в живота си – например зимно време те се обличат с дебели дрехи и така стават по-силни от външните условия. Когато външните условия са лоши, разумният човек взима предпазни мерки, за да се сражава с тия условия и да ги победи, но ако условията отвън са добри и благоприятни, хвърля оръжията си.

И тъй, когато хората са добри, това показва, че външните условия са по-добри от вътрешните; когато хората са лоши, външните условия са по-лоши от вътрешните. Като знаете това, вие трябва да изучавате промените, които стават във физическия свят. Като знаете какви промени стават в света, в който живеете, лесно ще се справяте с условията на живота и няма да бъдете тяхна играчка. Стане ли играчка на външните условия, човек губи вяра в себе си, става малодушен и казва, че животът няма смисъл. Не, човек трябва да работи върху себе си, да бъде господар на външните и на вътрешните условия. Докато не стане господар на външните условия, той всякога ще се поддава на промените, които стават в Природата. Тази е причината, поради която хората се оплакват от болки в кръста, в краката и ръцете, във венците на зъбите и т.н. – когато в атмосферата има повече влага, отколкото трябва, в ставите на човешкия организъм става разширяване; електричеството в атмосферата пък предизвиква свиване на ставите. Това неестествено разширяване и свиване на ставите произвежда различни болести и неразположения.

Като ученици, вие трябва да разбирате отношенията между външните и вътрешните условия на живота. Например ако внесете сто хиляди лева в банката на някой ваш познат, той ще се интересува от вас; щом изтеглите парите си, той ще престане да се интересува – защо? Защото нямате вече капитал в неговата банка. Такива са отношенията и на Природата към човека: Природата кредитира човека дотолкова, доколкото той е вложил нещо в нейните банки – докато имате капитал в Природата, тя ви дава по нещо; щом изтеглите капитала си, затваря вратите на своите банки за вас.

Сегашният човек е дошъл до числото 9 – значи може девет пъти подред да отива в банките на Природата, за да тегли част от своя капитал; ако си позволи да отиде десети или единадесети път, Природата веднага затваря вратите, дава му една мотика или лопата и го изпраща на работа. С други думи казано: докато има пари в банките на Природата, човек е смел и решителен, господар на условията, стъпва гордо и самоуверено, облича се модерно; няма ли пари в банките на Природата, той изгубва самоувереност, стъпва несигурно и се облича със стари, скъсани дрехи. Докато човек е господар на условията, той е здрав, богат, учен, силен; не е ли господар на условията, всичко изгубва.

Какво трябва да прави човек, за да не губи здравето, богатството, силата и знанието, които е придобил? Той трябва да стане господар на условията. Да бъдеш господар на условията не значи, че трябва да ги владееш. Може да бъде господар на условията само онзи, който знае как да се справя с тях; опита ли да ги завладее, те веднага ще му обявят война. Войната произтича от факта, че две еднакво силни среди с еднакви желания се срещат и всяка среда се стреми да победи другата и да я завладее. Когато хората воюват, това показва, че между тях се явява желание за надмощие; това е неестествено желание. Когато два еднакво силни народа воюват, може да не победи нито единият, нито другият, но все пак ще опитат силите си. В Писанието е казано: „Който изтърпи докрай, спасен ще бъде“; значи победата не седи в надмощието на човека един над друг, а в търпението.

Ние говорим за естествените отношения между хората, при които не става въпрос за победа и надмощие, а за справяне с условията на живота. Представете си, че двама видни цигулари се явят в съда: единият от тях е известен на музикалния свят, а другият не е известен. Където и да се яви първият, около него веднага се събират музикални хора, създават му условия да даде концерт – намират салон, дават обяви и определят деня на концерта; цигуларят се явява при готови условия и започва да свири. Вторият цигулар обаче не е известен на никого; той разчита само на съзнанието си, че може да свири, и лесно се справя с външните условия. Не воюва с условията, не ги завладява, не ги побеждава, но се справя с тях: взима цигулката си, застава сред площада и започва да свири; хората го заобикалят, слушат го с внимание. Той сам си е наел салон, сам е издал обяви, сам е събрал публика и за няколко часа успява да събере голяма сума; парите сами идват при него – това значи гениален музикант.

Мнозина могат да направят същия опит, но резултатите ще бъдат други – защо? Голяма е разликата между съзнанието на гениалния и на обикновения музикант. Макар и по-силен от условията, при които живее, гениалният никога не воюва с тях; той знае, че условията се определят от разумни среди, затова се справя с тях по разумен начин. Разумността е отличително качество на гениите, на светиите, на адептите, на великите хора в света.

Искате ли да познаете колко сте силен, влезте в ада: ако минете и заминете през него, без да ви докоснат, вие сте силен човек, но ако влезете там и всички духове се опълчат срещу вас, ще знаете, че сте слаб. Ако Ангел влезе в ада, всички духове ще сложат оръжието си пред него. Защо духовете на ада слагат оръжието си пред Ангела – защото е силен.

Сега, като говоря за ада, той ви се вижда нещо далечно. За да стане идеята по-ясна, представете си, че едно голямо куче минава през някое село; колкото и да е голямо, всички други кучета започват да лаят и да го гонят, но ако през селото минава слон, всички кучета ще застанат на почтено разстояние от него и няма да посмеят да се приближат. Ако едно от тях се осмели да се приближи с лай до слона, последният ще го хване с хобота си и ще го хвърли във въздуха – това ще бъде добър урок за останалите.

Пред силния всички отстъпват, слабият не внушава никакъв страх на обкръжаващите. За да се усили, да минава безпрепятствено през лошите условия на живота, човек трябва да има убеждение; дали живее на физическия, в Духовния или в Божествения свят, човек трябва да има такова убеждение, с което да се справя с всички мъчнотии. Има убеждение само оня, който е свързан с някое Разумно и силно същество, което го повдига, дава му сила в живота – то е тил в неговия живот. Да има човек убеждение, това значи да вложи капитала си в банката на някое Разумно и възвишено същество, на което всякога да разчита.

Да се върнем към въпроса за окисляването на металите. Казахме, че металът се окислява, когато външните условия са по-силни от неговите вътрешни качества; ако свойствата на метала, т.е. неговите вътрешни условия, са по-силни от външните, металът не се окислява. Като знаят това, учените търсят начин да усилят вътрешните условия и свойства на металите, за да ги направят по-устойчиви и издръжливи на външните условия. Например желязото лесно се окислява, т.е. лесно ръждясва; за да не ръждясва, то се подлага на галванизиране4. Както металите се окисляват, така и човек се окислява – кога? Когато външните условия са по-силни от него. За да не се окислява, той трябва да работи върху себе си, за да усили вътрешните условия; докато не се усили, нека стои настрани, да не излиза навън, където всеки момент ще бъде победен и бит. Ако някой млад атлет излиза на двубой, преди всичко трябва да познава добре своите сили, както и тези на своя противник. Ако противникът му е по-силен от него, по-добре да не се явява на сцената да се бори; излезе ли срещу противника си, непременно ще бъде бит. Какво ще стане тогава? Противникът му ще спечели слава, а той – безчестие.

Същото става и с хората, които обичат да си опитват щастието било с лотарийни билети, било с игра на карти и т.н. Когато някой отива да си купи лотариен билет, той не знае дали ще спечели, но опитва щастието си. Не само обикновените хора не печелят от лотария, но даже и видни учени – математици, кабалисти и др.; те боравят с числата, но не знаят кои от тях при дадени условия печелят и кои не печелят. Дойдете ли до осмицата в живота, трябва да знаете, че външните условия са по-силни от вас; за да се справите с тези условия, очите ви трябва да бъдат отворени, а съзнанието – будно. Който има отворени очи и будно съзнание, той взима предвид условията, в които живее; затвори ли очите си при условията, в които е поставен, човек на всяка стъпка ще се спъва. Ето защо натъкнете ли се на 8, отворете широко очите си, за да виждате всичко, което се изпречва на пътя ви.

Очите на човека представляват осмицата, т.е. бинокъла, с който може всякога да си служи. Ако сте в гора и срещу вас излезе мечка, веднага насочете бинокъла си; той ще ви помогне да видите посоката, от която мечката идва, и ще се качите на дърво, за да се спасите от нея. Ако носите бинокъл със себе си, без да го приложите, а безгрижно пеете, напразно го носите. Очите на човека са дадени, за да му послужат във всички трудни моменти. Както вижда красотата на Природата, така трябва да бъде буден и при опасностите в своя живот.

Числото 9 е едно от щастливите числа; по съчетание на вътрешни сили то е по-силно от външната среда. Оттук вадим заключение: щастлив човек е онзи, в когото съчетанието на вътрешните сили е по-голямо от външните – той може така да проектира съзнанието си, че като бръкне в кутията, където са лотарийните билети, да извади билет с най-голяма печалба. Печели на лотария само онзи, на когото съзнанието е по-силно от обкръжаващата среда – на този закон се основава и успехът и неуспехът на хората. Всеки учен е опитал този закон.

Има случаи, когато ученикът знае добре материала си, но е страхлив, вследствие на което съзнанието му се раздвоява; щом се раздвои съзнанието му, той изгубва вяра в себе си, пропада, оплаква се от живота си и казва, че е нещастен. Ако владее добре материала си и съзнанието му е силно, то колкото и строг и взискателен да е професорът му, непременно ще издържи изпита си; той казва за себе си, че е щастлив човек и както и да го изпитва професорът, ученикът запазва присъствие на духа и отговаря правилно на зададените въпроси.

Много от съвременните хора са фаталисти – вярват, че щастието ще дойде при тях по някакъв магически начин. Фатализмът е за аристократите, между аристократизма и фатализма има нещо общо: както аристократът очаква на другите хора – те да работят за него, така и фаталистът очаква наготово да получи нещо. Човекът на Вярата обаче е друг – работи и казва: „Като работя, все ще спечеля нещо“; той разчита на себе си, на своите сили. Какво нещо е Вярата – Вярата е наука, която учи на работа, труд и постоянство. Докато има Вяра, човек знае, че като работи, непременно ще има някакъв резултат. Да имаш Вяра, това значи да бъдеш по-силен от обкръжаващата среда; безверникът е по-слаб от нея. В този смисъл ние казваме: вярващ е онзи, който работи, а безверник – който не работи.

Като ученици, вие трябва да изучавате средата, да се справяте с външните условия. Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, която е по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви потиска; щом станете вътрешно по-силни, лесно ще се справите с външните условия. Ето защо натъкнете ли се на неуспехи в живота си, знайте, че външната среда е по-силна от вас; дали сте ученик, учител, свещеник, съдия, професор или какъвто и да е, ако външната среда е по-силна от вас, всякога ще пропадате.

Животът на всеки човек е редица от изпити, които той трябва добре да издържа. За това се изисква вътрешна сила, смелост и самообладание. Какво трябва да прави човек, когато пропада на изпитите си – трябва да работи върху себе си, да се кали. Кога се калява желязото – когато минава през огън; страданията са огънят в живота, през които всеки човек минава. Казано е в Писанието: „Ако не се родите от вода и дух, не можете да влезете в Царството Божие“; това значи: ако не минете през вода и огън като желязото, няма да се калите. Докато човек не се кали, не стане устойчив и по-силен от външната среда, той не може да влезе в Царството Божие, не може да стане гражданин на Небето.

Сега, като говорим за силни и слаби външни и вътрешни условия, явяват се въпроси – какво има предвид Природата с това, защо поставя човека при силни или при слаби условия? Когато иска да застави някое разумно същество да работи, Природата го поставя при силни вътрешни условия – с това го стимулира. Това се отнася не само до човека, но и до всички същества. Заекът бяга – защо? От страх – ако не се страхуваше, нямаше да бяга толкова силно; страхът в заека е силно вътрешно условие, което го стимулира. Краката на заека са се удължили от страх. Когато вътрешните условия са силни, външните условия са лоши. За заека външните условия са хрътката, която го гони. По време на олимпийските игри хората са тренирали с месеци, за да получат определената премия – тя представлява силно външно условие; желанието и амбицията на човека да получи тази премия е силно вътрешно условие. Значи премията за човека и хрътката за заека са едно и също нещо – това е едно и също условие, което заставя и човека, и заека да бягат.

Оттук можем да кажем, че когато заекът бяга от хрътката, все едно че участва в олимпийски игри. Онзи, който взима участие в олимпийските игри, има предвид премията или лавровия венец; и заекът има предвид някаква премия – своя живот. Той се надбягва с хрътката при голяма стратегия – като види, че тя е близо до него, ляга в тревата и както се е засилила, хрътката го прескача; в това време заекът отново се хвърля в бяг и пак ляга, докато се скрие някъде в гората и избяга от окото на хрътката. Като се освободи от нея, той казва: „Заек от хрътка не се страхува“. Колкото и да е страхлив, заекът има до известна степен самообладание. В надбягването си с хрътката той прилага математика и геометрия – прави кръгове, излиза от центъра им, отново влиза там и по този начин тя губи следите му. Тук се вижда, че и в заека има известна разумност; като се надбягва с хрътката, той постепенно се калява и става по-силен от обкръжаващата среда.

Българинът е доста суеверен. Когато отива на работа и срещне заек на пътя си, връща се назад – тази среща му предсказва, че няма да има успех в работата си, и той казва: „Днес няма да успея в работата си, заек ми мина път“. Когато заекът мине път на човека, иска да му каже: „Ти си тръгнал по някаква работа, но няма да успееш. Обкръжаващата среда е по-силна от теб, затова се върни назад, за да се калиш. Ако можеш да се надбягваш с хрътката, т.е. с лошите условия, върви напред; ако не можеш, върни се назад, за да се въоръжиш добре“. Някой млад човек иска да постъпи в университет, но няма средства; той отива да се запише и мисли, че ще може по някакъв начин да се освободи от такса. Като види, че отникъде нищо не получава, отчайва се и казва: „Ще отложа тази работа за следващата година“. Не, той трябва да си каже: „Обкръжаващата среда е по-силна от мен. Тази година няма да се запиша в университета, ще работя навън, за да се каля, да преодолея външните условия“.

Като говорим за желанието на младия човек да постъпи в университет, това не значи, че знанието се придобива само в него – много младежи са минали през университет, без да са придобили истинско знание; много студенти са носили книгите на видни учени под мишците си, без да са станали учени. Вината не е в университета, а в тяхното съзнание и вътрешна подготовка. Някой завършил право, а прилага в живота кривото; друг завършил химия, но вместо да приложи знанието си в полза на човечеството, прилага го за неговото унищожаване – измисля някакъв задушлив газ, с който да трови стотици и хиляди хора. Държавата му плаща добре за това откритие, но Природата ще го хване в своите щипци и ще го застави скъпо да плати. Човек трябва да бъде съзнателен – да се учи добре и да прилага наученото за благото на цялото човечество.

И тъй, ако човек придобива знание, което изменя характера му и внася нещо отрицателно в него, по-добре да се откаже от него – това знание не е намясто; но ако знанието, което придобива, му придава нещо и го прави по-стабилен, нека го следва – то е намясто. Знанието трябва да направи човека по-силен от обкръжаващата среда. Като е дошъл на Земята да учи, той трябва първо да изучава проявите на живота във всички негови форми. Преди да са завършили тази наука, мнозина искат да знаят как е произлязъл Животът, но това не е за тях, те не са дошли още до разрешаването на този въпрос.

Искат да знаят какво е началото на Живота, от какво е произлязъл той. Какво ще разберете, ако ви кажа, че Животът няма начало и край? В действителност е така – Животът се проявява в безброй форми, но сам по себе си той е без начало и без край. Достатъчно е човек да изучава формите, чрез които Животът се проявява, а що се отнася до произхода му, това е задача, до разрешението на която обикновеният човек не може да дойде. Всички форми в света да се разрушат, Животът няма да изчезне. Това означава мисълта, че Животът е без начало и без край.

Като ученици, вашата задача е да изучавате външните условия, да се справяте с тях; що се отнася до отвлечените въпроси, те са задачи на бъдещето. – „Ама аз искам да стана учен човек.“ Щом искаш да станеш учен, ще учиш. Какво значи да бъде човек учен? Истински ученият е разумен, той знае колко товар може да носи на гърба си, вследствие на което никога не се претоварва, а носи на гърба си най-необходимото. Ако ученият е геолог, носи на гърба си едно малко чукче, длето, тефтерче, молив и парче хляб – нищо друго не му трябва; върви пеш, сам, без никакви слуги. Като повърви известно време и се натъкне на предмети, които заслужават изучаване, спира, сваля торбичката си, вади чукчето и длетото и започва да чука и да изследва камъните, строежа на пластовете и т.н. Видите ли, че някой геолог тръгне с автомобил, с голям багаж и с няколко слуги, ще знаете, че той има предвид удоволствията в живота, а не науката. От кои учени искате да бъдете – от категорията на първия или от категорията на втория? Истински учен е този, който съзнава, че трябва да учи непрестанно; каже ли някой, че всичко знае и не се нуждае от повече знания, не е истински учен.

Къде ще се ползвате от знанието, което днес ви дадох? Вие знаете, че има силни и слаби външни и вътрешни условия, които сте опитвали, но важно е да се справяте с тях. Човек трябва да се ползва от знанията, които има. Някой вярва в съществуването на Бога, а друг не вярва, но и единият, и другият страдат, мъчат се и боледуват. Да вярваш, да знаеш и да си опитал нещата – това са различни работи. Някой вярва, че в един от големите градове в Европа има гостилница с вкусни яденета. Господарят на гостилницата е добър, разумен и щедър човек. Който отиде в неговата гостилница, първо се изкъпва, изчиства се, облича се и така сяда да се храни; след това си почива и после започва да работи. Какво ще кажете за този гостилничар? Ще кажете, че вярвате на думите на онзи, който ви говори за гостилничаря, но не сте го видели, не сте опитали как готви. Един ден ще ви се предостави случай да посетите неговата гостилница и тогава ще се уверите в истинността на тези думи. Опитате ли едно от неговите ястия, вие пожелавате да станете редовен абонат на неговата гостилница.

Тъй щото искате ли да разбирате и да прилагате известна идея правилно, станете неин абонат. Станете редовни абонати на Бога – всеки ден да получавате от благата, които Той дава. След като приемете тия блага, бъдете готови като добрия гостилничар да раздавате от тях и на своите ближни.

И тъй, не казвам да бъдете клиенти на лекарите, нито на търговците, но на идеята за Бога – тази идея е жива и вечна. Като има теоретично познаване на Бога, човек трябва и да Го опитал, да има ясна представа за Него и да каже: „Познавам Бога, опитал съм Го вече, не се нуждая от никакви доказателства. Всеки ден отивам в Неговата гостилница и опитвам от благата, които Той щедро раздава на Своите клиенти“.

Като ученици, вие разполагате с много знания, но за да станат ваши, те се нуждаят от приложение. Лесно е да се каже, че човек трябва да бъде по-силен от обкръжаващата среда, но как да постига това? За целта той се нуждае от една основна идея, на която да разчита във всички случаи; ако няма поне една основна идея в живота си, той може да има много знания, но като го подложат на изпит, разколебава се в тях. Щом се разколебаете, вие казвате: „Това са окултни, отвлечени знания, които нямат приложение в нашия живот“; не, окултното знание е приложимо. Ще кажете, че то е неприложимо, защото е тайно. Кои неща са тайни – затворените, скритите неща; за кого са тайни – за глупавия, за невежия. Тайни неща съществуват само за глупавите и невежите, но не и за разумните и учените хора.

Каква по-велика тайна можете да търсите от Живота? Тайна е Животът, но за ония, които не го разбират; за тия, които го разбират, той е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно понася – например глупавият не може да издържа на сто градуса температура, докато разумният издържа и на десет хиляди градуса. На какво се дължи това – на знанието; колкото повече знания има човек, толкова повече издържа на изпитания, мъчнотии и страдания. Какво представляват страданията – огън; следователно, колкото по-големи са страданията на човека, толкова по-голям е огънят, през който минава. Великите и гениални хора минават през големи страдания, поради което са изложени на изпитания. Ако човек умира при сто градуса, това показва, че външните условия са по-силни от него; ако и при хиляда градуса не умира, той е по-силен от външните условия.

Сега, като на ученици от Великата школа на Живота, казвам: работете върху себе си, за да станете по-силни от външните условия. Възможно ли е това? Възможно е, човек може да преодолее всички мъчнотии, да се справи с всички условия. Ако се обезсърчи, това показва, че температурата му е спаднала – какво трябва да направи? Да се облече с по-дебела дреха, за да повдигне температурата си; всяко понижаване на температурата означава обезсърчаване, а повишаването – насърчаване.

Едно се иска от съвременните хора: изучаване на външните условия с оглед на вътрешните. Съзнателно или несъзнателно човек се натъква, от една страна, на външните условия, а от друга – на вътрешните, и чрез съпоставяне на нещата той се учи. Животът учи не само отделния човек, но и обществата, и народите и ги кара да търсят методи за преодоляване на външните условия. В края на краищата всеки човек, всеки народ ще разбере, че покрай другите задачи, които животът му възлага, първата задача е да се справи с външните условия. Това се постига чрез усилване на вътрешните условия в човека.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 15 ноември 1929 г., София