1930 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Влияние на светлината и топлината върху човека

 

Тайна молитва.

 

Чете се резюме на темата Предназначението на съня в Природата.

Тема за следния път: Отличителни черти на птиците и на рибите.

 

Когато детето влезе в училище, учителят го запознава с елементарни работи: за да се научи да пише, то започва с елементите на буквите; за да се научи да рисува, започва с елементите на рисуването: точка, права, крива линия и т.н. Следователно, когато изучава живота, човек пак започва с неговите елементи. Не прави ли същото и Природата? За да се образува река, тя трябва да има първо глава, откъдето извира водата; от главата се образува цялата река. Значи всяко нещо се нуждае от глава. Същото можем да кажем и за човека – без глава човек нищо не представлява. Главата е началото на извора, стомахът и дробовете са негов резултат. Знаем, че всяка река има притоци. Какво е предназначението на притоците – те я правят по-силна, по-буйна и пълноводна. Освен глава, дробове и стомах, човешкият организъм има притоци, които го правят по-силен. Каква е крайната цел на реката – да се върне там, откъдето е излязла. Ако не стане прилив, не може да стане и отлив и обратно: ако не стане отлив, не може да стане и прилив. Всяка разумна проява на човека очаква някакъв резултат. Приливът и отливът в живота и в Природата са резултати на всяка разумна проява.

Като изучавате Природата, вие се натъквате на голямото разнообразие, което съществува в нея: виждате камъни, растения, животни и хора, но всички се различават едни от други. Камъни, растения, животни, хора от един и същ вид, клас или раса се различават едни от други. Срещате двама братя, от едни и същи майка и баща, но намирате голяма разлика между тях. Ако спрете вниманието си на хора от различни раси, ще видите, че всяка раса има поне едно отличително от другите раси качество: например отличителното качество на бялата раса е челото ѝ; на жълтата – скулите на лицето, които му придават ширина; на черната – устните ѝ.

Ако спрете вниманието си върху произхода на расите, можете да дадете две мнения: материалистично, според което външните условия са създали различните раси, и идеалистично, според което създаването на различните раси се дължи на съзнателната работа на разумни същества. Един и същ майстор прави малък и голям чук. Каква е била мисълта му, за да направи малък чук? Малкият чук е предвиден да преодолява малки съпротивления. А големият? За преодоляване на големи съпротивления.

Различие съществува не само между расите, но и между хората от различните професии. Например военният се познава по сабята, която носи; професорът и учителят – по книгите, които носят или стоят на масите им; поетът – по стиховете, които пише; свещеникът – по потребите, които изпълнява; магът – по магическата пръчица, която носи в ръката си. Разликата между Съществата във Висшите светове е по-голяма от тази, която съществува между хората. Там Съществата се различават по степента на светлината си – колкото по-възвишени и по-интелигентни са, толкова по-голяма е тяхната светлина.

Казват за някого, че има светъл ум; значи този човек живее в Умствения свят, ползва се от неговата светлина, която му помага да решава лесно задачите си. Кажат ли за някого, че е благороден, с меко и топло сърце, това показва, че той има отношение към Духовния свят и се ползва от неговата топлина; този човек е религиозен, той е работил върху себе си и е развил своите религиозни чувства.

Две неща определят човека като истински човек: умствените способности и моралните му чувства. Чрез мозъчните си центрове човек възприема светлина от горните светове и по този начин се развива умствено; колкото повече светлина възприема, толкова по-добре развити са умствените му способности. Чрез моралните си чувства човек възприема топлина от горните светове; колкото повече топлина възприема, толкова по-добре развити са моралните му чувства. Значи количеството на светлината и на топлината, които човек възприема, показват докъде е дошъл той в развитието си. Следователно, ако го лишите от топлина, чувствата му атрофират; ако го лишите от светлина, умствените му способности атрофират.

Като знаете това, никога не затваряйте прозорците на своите вътрешни очи, за да приемате всякога духовната светлина; никога не затваряйте прозорците на моралните си чувства, за да възприемате топлината от Духовния свят. Затворите ли прозорците, от които идват светлината и топлината на Живота, вие ще изпаднете в мрачни, песимистични състояния. Тази е причината, поради която хората остаряват – те преждевременно затварят прозорците си към физическия и към Духовния свят и казват: „Не се интересуваме вече от живота. Годините минават, ние остаряваме и отиваме към смъртта“. Така не се говори. Докато е на Земята, човек трябва да се интересува от всичко, което става в живота; той трябва да има отворени очи и уши, да възприема светлината и топлината и от физическия, и от Духовния свят.

Какво представлява Духовният свят – съвкупност от Разумни и Съвършени същества; те могат да ни дадат идея за Духовния свят. Силите, които действат в този свят, са напълно организирани. Съществата, които живеят в Духовния свят, имат будно съзнание за всичко, което става около тях, вследствие на което те не спят. Колкото повече спи едно същество, толкова по-несъвършено е то. Сънят има отношение към човешкото съзнание; например децата спят повече от възрастните.

Къде е мястото на Духовния свят? Навсякъде. Този свят не се определя по мястото си, а по разумността на съществата. Всеки човек, който постъпва разумно и благородно, живее освен на физическия, още и в Духовния свят. В Духовния свят, когато един работи, всички работят заедно с него и му съдействат. На Земята всеки работи сам; видят ли, че някой предприема една добра работа, мнозина ще се опълчат против него и ще му препятстват.

Сега да дойдем до вашия личен живот. Вие живеете на Земята и казвате, че искате да живеете добре. Щом казвате, че искате да живеете добре, това подразбира, че вашият живот е в зависимост от нещо. От какво зависи течението на водата? Ако пред вас тече река, вие я наблюдавате пълноводна ли е, или не; това зависи от извора на реката – ако изворът е пълноводен, и реката е пълноводна.

Следователно, щом е дошъл на Земята, човек трябва да живее и да върви напред. Изворът, от който човек изтича, е пълноводен; тогава и животът на човека е изобилен и добър. За да запази изобилието и доброто в своя живот, той трябва да се държи за своя Първичен извор, т.е. за Първата причина; щом прекъсне връзката си с Първоизточника на живота, той се натъква на противоречия и страдания. Какво показват страданията? Нежеланието на човека да се подчини на Първата причина, която го води към Добро. Където Доброто действа, там са постиженията; стремете се към Доброто, което ще ви свърже с Първата причина на нещата.

Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания за живота. Ако разбиранията им са правилни, и постиженията ще бъдат добри. Това не става изведнъж, а постепенно и планомерно. От какво зависи човек да има големи постижения? От светлината на неговия ум и от топлината на моралните му чувства. Това се доказва и астрологически – колкото по-добри планетни съчетания има в хороскопа на човека, толкова по-големи са резултатите и постиженията в живота му. Има хора, които са любимци на средата, в която се движат – защо? Имат топлина в чувствата си. Студеният човек не може да бъде обичан, топлината предразполага хората.

Светлината и топлината в човека имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда; за светлината знаем, че има светлина, която ослепява, и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид топлината, която съгражда, и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе“. Следователно, когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните ѝ степени.

Когато изпаднете в тъмната нощ на живота си, мислете за звездите, които светят на небето, и за Слънцето. Няма да мине много време и съзнанието ви ще просветне. Когато животът се обезсмисли, свържете се с добрите хора; от тях ще потече топлина, която ще ви ободри.

Светлината и топлината са тясно свързани – когато светлината се яви, и топлината дохожда. Под влиянието на тези сили цветята растат, плодовете зреят, водите текат, ветровете духат; те са причина за движението в света, а където има движение, там е Животът.

Като говорим за влиянието на светлината и на топлината върху човека, ние имаме предвид колко количество светлина и топлина приема той. Това зависи от устройството на главата, от нейната дължина и ширина. От светлината и топлината, които приема човешкият организъм, зависи устройството на цялото тяло. Като мисли върху светлината и топлината и ги проектира към мозъка и към моралните си чувства, човек може да развие интуицията си, да оформи и повдигне челото си. Това е много естествено. Какво прави сиромахът, който се скрил в своята малка прихлупена колибка – той постоянно мисли как да я разшири; тук я разшири, там я повдигне, докато един ден я събори и си направи една къщичка с две-три стаи, но като поживее известно време в нея, пак е недоволен, иска по-голяма къща. Така постъпва човек и по отношение на своята глава – той всеки ден прави нещо с цел да я преустрои, да стане по-възприемчива към светлината и топлината.

Природата е вложила в човека дарби и способности, които той трябва да развива, но не изведнъж, а постепенно. Развивайте това, което е вложено във вас, но не изпадайте в положението на учения, на поета, на художника, на учителя, на земеделеца, които след неколкогодишна работа казват: „Достатъчно сме работили, повече не можем“. Не е така. Истинският учен, поет, учител, земеделец работят неуморно и с любов; от време на време те си почиват, но не се отказват от работата си. Истински земеделец е онзи, който след десетгодишна работа на нивата може да разговаря с житото, с тревичките, с изворите – всички го познават и отдалеч го поздравяват. Кой земеделец след такива резултати може да каже, че не иска повече да работи нивата? Колкото по-голяма е любовта на земеделеца към житото, толкова по-едро става то. Разумният и добър човек сее с любов и жъне добри плодове. Земеделецът трябва да разговаря с житото, което е посял, а житото трябва да го познава. По отношение на Великия свят човек представлява житно зърно, което трябва да познава господаря си – човек трябва да познава Онзи, от Когото е излязъл. Докато е свързан с Него, той всякога ще бъде доволен; щом прекъсне връзката си със своя Първоизточник, става недоволен и нещастен. Както изворът е свързан със своята глава, така всеки човек трябва да бъде свързан със своя Създател.

И тъй, каквото е отношението на извора към неговата глава, такова трябва да бъде отношението на човешката душа към Бога. Ако изворът се съмнява в съществуването на главата, от която извира, и се отклони от пътя си, за да търси главата на своя живот, работата му е свършена – той се отделя от главата си, загубва силата си и в скоро време пресъхва. Като знаете това, не питайте съществува ли някакво Начало, от което извирате. Не се отклонявайте от пътя си, защото животът ви ще се прекъсне. – „Да живеем добре!“ Щом имате топлина, вие живеете добре и сте добър човек. – „Да бъдем учени, да имаме знания!“ Щом имате светлина, вие сте учен, разполагате със знания. Следователно дръжте се за Великото Слънце на живота, за да приемате от него светлина и топлина, да бъдете добри и разумни.

Мнозина искат изведнъж да станат учени. Това е невъзможно. От колко конци е изплетено гемиджийското въже? За да се оплете такова въже, нужни са най-малко 10-20 хиляди конци. С една идея ставаш ли учен? Много време, много усилия и работа са нужни, за да стане човек учен. Същевременно той трябва да се свърже с умовете на учените хора в света, да работи с общи усилия; в това отношение учеността е колективен процес, резултат на колективна работа – умовете на всички учени се обединяват и работят заедно. Истински учен е онзи, който има светлина в ума си и топлина в сърцето си; той никога не пита какъв е смисълът на живота, а знае, че животът е подобен на река, която тече – както реката полива цветя, дървета и треви, така и животът носи блага за всички живи същества. Но това е второстепенна задача на живота; първата му работа е да тече.

Помнете: всяко нещо, което Природата е вложила в човека, е постижимо и обратно: всяко нещо, което Природата не е вложила в човека, е непостижимо. Това, което Бог и Природата са вложили в човека, струва повече от всички блага на живота. То стои по-високо от таланта, от гения и от светията – защо? Защото един ден, когато развие вложеното в себе си, човек е постигнал вече съвършенство.

Работете и вие върху вложеното във вас, за да придобиете един ден съвършенство, към което душата ви се стреми.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 11 юли 1930 г., София – Изгрев.