1930 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Влизане и излизане

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

В миналата лекция казахме, че за да бъде човек щастлив, непременно трябва да се наруши статичното равновесие на силите в неговия организъм; с други думи казано: потенциалната енергия трябва да се превърне в кинетична. Това превръщане трябва да става планомерно, под влиянието на разумни сили. Например човек има желание да стане учен, силен, богат – това са желания, които се намират в потенциално състояние. Той има възможност да ги постигне, но енергиите им трябва да се превърнат в динамични, да дадат тласък на неговите мозъчни центрове, за да започне умът да работи – това значи прокопаване на каналите, по които текат умствените енергии.

Забелязано е, че колкото по-тесни са тръбите на канализацията, през които минават енергиите, толкова по-голямо е напрежението върху стените им. По-голямото напрежение прави човека по-активен – този закон има отношение и към нервната система: ако тръбичките на нервната мрежа са тесни, а теченията, които минават през тях, са бързи, напрежението върху стените ще бъде голямо. За да не се пропукат, силата на енергията трябва да се намали. Ако стените на тръбичките са здрави, те издържат големи напрежения.

Човек трябва да знае доколко е издръжлива неговата нервна система, иначе ще стават големи пропуквания в нея – тази е причината, поради която става изтичане на нервна енергия. За да не става това, тръбичките на нервната система трябва да се намират под известен наклон, да се намалява напрежението на енергията. Колкото по-малък е наклонът, толкова по-лесно се уравновесяват нервните енергии; при това положение ние казваме, че човек има уравновесен характер.

Големите напрежения на нервната енергия са изключителни явления в живота. Например когато ученикът държи изпити, напрежението на нервната му система е голямо; щом свърши изпитите си, напрежението намалява, нервните влакна се отпускат и целият организъм се успокоява. За да се възстанови спокойствието на нервната система, трябва да дойдат на помощ разумните сили в човешкия организъм: например ръката обтяга лъка на цигулката или ловджийската стрела и същата ръка ги разхлабва – в случая ръката е разумната сила, която освобождава лъка и стрелата от голямото напрежение.

И тъй, когато дойде до голямо нервно напрежение, човек трябва да приложи разумността си, за да излезе от това положение; щом се намери в ограничения, той трябва да смени състоянието си, за да излезе вън от тях. Представете си, че някой се намира пред един замък, вижда един бутон отвън, хваща го и веднага вратата на замъка се отваря. Влиза вътре, но навсякъде е тъмно; напипва друг бутон, натиска го и пред него се явява светлина – отваря се прозорец. Разхожда се из замъка и вижда трети бутон, хваща го – целият покрив се отваря и той се намира под открито небе. Като прекара известно време в замъка, човекът започва да го изследва и вижда още един бутон, който не е пипал; натиска го, но положението му се затруднява – двете срещуположни стени се приближават една към друга и ако остане в замъка, ще бъде притиснат. Какво трябва да прави – да излезе навън; как ще излезе – както е влязъл.

Следователно, когато човек дойде до най-високата точка на живота си, трябва да бъде крайно внимателен, да запази равновесието на силите си; и най-малкото нарушаване на равновесието ще стане причина да падне на земята или да излезе от релсите на своя живот. Щом дойде до числото 4, човек трябва да слезе от голямата височина, да напусне замъка или да смени състоянието, в което се намира.

Какво представлява замъкът – човешкото тяло. Човек се ражда, т.е. влиза в замъка, живее известно време и след това умира – излиза от замъка. Трябва ли да се ражда и умира? Трябва – чрез раждането и смъртта човек минава през големи опитности: той сам влиза в замъка, т.е. в тялото си, и сам излиза от него. Когато един умира, друг се ражда; когато един се ражда, друг умира – това показва, че замъкът никога не остава празен. В този смисъл раждането и смъртта са многократни, а не еднократни процеси. С други думи казано: физическата енергия минава от едно състояние в друго, но никога не се губи; потенциалната енергия минава в кинетична, а кинетичната – в потенциална.

Сега, като слушате лекцията, някои казват, че нищо не разбират. Кога човек не разбира въпросите? Когато спи или когато е пиян. Човек може да бъде пиян и във физическия свят, и в света на чувствата и мислите – има чувства и мисли, които опияняват. Астрологически пияният е на спасителния бряг; той има възможност да изтрезнее и да стане умен. Буквата П показва, че плодът е узрял; буквата И показва, че човек има разбирания за живота; буквата Я показва състояние на бременност – човек е бременен с някаква идея, която трябва да роди; за да роди, той ще мине през големи мъчнотии и противоречия – това се вижда в буквата Н. Най-после, Ъ1 в края на думата показва, че пияният е минал през големи опитности, от които е поумнял; след това тръгва по света да проповядва, да държи лекции против пиянството. Както виждате, думата пиянъ съдържа добри условия за поумняване на човека.

Да се върнем към въпроса за влизането и излизането от замъка. Влизане и излизане са два процеса, две състояния, които трябва да стават съзнателно: когато влиза някъде съзнателно и доброволно, човек трябва да излезе оттам по същия начин; когато се натъква на известно състояние съзнателно, той трябва и да излезе от него съзнателно. Има случаи, когато човек влиза някъде несъзнателно или с насилие и след това не може да излезе сам – такова е положението на рибата, която несъзнателно влиза в мрежата и не може да излезе сама навън. Човек влиза в затвор, в участък насилствено, без негово желание, но в хотел влиза сам, доброволно. Следователно всяка идея, която човек не може да разреши сам, го поставя в затвор или в участък; той се блъска на една и на друга страна и казва: „Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение“. Всяка идея, която човек решава лесно, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел и сам може да излезе от него.

Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства? Камъкът е сложен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие, но на камъка е написано никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя или не?“. Надписът може да е поставен от някой философ, но може и да е от някой глупак. Как ще постъпите с камъка? – „Ще го преместим.“ После ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка, не извърших ли някакво престъпление?“. Всяко действие, което внася дисхармония в Цялото, наричаме престъпление; всяко действие, което засяга личния интерес или личното благо на човека, е погрешка.

Ако крадец нападне богат човек и го обере, това се счита за престъпление, но ако крадецът види, че богатият се дави, и веднага се хвърли във водата да го спасява, взима торбата с парите от ръката му, изважда го на брега и бяга с парите, това не е престъпление – защо? Ако не беше взел торбата с парите от ръката на богатия и не беше я хвърлил на брега, богатият щеше да се удави. Престъплението не е в това, че го е освободил от тежката торба, но в задигането на торбата с парите. Крадецът разсъждава по друг начин; той казва: „Ако не бях сграбчил торбата от ръката на давещия се и не бях я хвърлил на брега, той щеше да се удави. Аз спасих живота му, който струва не една торба, а много повече. При това в дадения случай само аз можах да спася богатия и взимам торбата с парите като възнаграждение за своя труд. Без мен и човекът, и торбата щяха да бъдат на дъното на морето“.

Ще кажете, че крадецът трябваше да чака богатия сам да му благодари. Крадецът не мисли така – в случая той е господар на положението и решава въпроса според своето разбиране; неговата постъпка нарушава частен интерес, без да внася дисхармония в Цялото. Представете си, че един беден студент следва в странство, но парите му свършват и той се намира в безизходно положение – какво да прави? Търси работа, никъде не намира; има приятели, познати, но всички са бедни; най-после идва до мисълта да краде – тук трябва да спре, да не реализира тази мисъл. Щом е дошъл до безизходно положение, той трябва да се разходи край реката, да види дали някой не се дави; намери ли такъв, да се хвърли във водата да го спасява. Ще кажете, че това е невъзможно – как може да попадне на някой давещ се? Реката, т.е. водата, представя живота – влезте в живота, между хората, и се вгледайте в това, което преживяват; всякога ще намерите човек, който се дави, т.е. който е затънал някъде, и се нуждае от чужда помощ – помогнете на давещия се, за да излезете от своето безизходно положение, и той ще ви възнагради щедро.

Като ученици на Живота, вие трябва да бъдете искрени, да не преувеличавате нещата. Ако сте гладували два-три дена, това още не е най-голямото нещастие. Не сте опитали всички пътища да излезете от трудното си положение. Да краде – това е най-лесният, а същевременно и най-мъчният път, който човек може да избере. Много ли е да не яде човек три дни? Някои хора пък имат големи мъчнотии, а казват, че са много добре – и това положение не е естествено. Ученикът трябва да бъде искрен към себе си, да не преувеличава, нито да намалява нещата; всяко нещо трябва да се представя в естествения му вид.

Физиогномистите изучават чертите на лицето, формата и големината на челото, на носа, на ушите, на устата и в зависимост от техните размери те разглеждат постъпките на хората. Например ако двама души имат еднакво високи чела – по 6 см, но различно дълги – 12 см и 7 см, отначало те ще вървят заедно, ще постъпват еднакво, но в края на краищата ще се разделят – защо? Различават се в проявите си. Къде е причината за това – или в обкръжаващата среда, или в самите тях; те са построени различно, вследствие на което постъпват различно.

За да познаете човека, трябва да го поставите в естествената му среда; не попадне ли в средата си, ще стане едно от двете: или ще го насилят, или той сам ще се насили – и в двата случая ще се прояви такъв, какъвто не е. Първият човек, който има 6 см широко и 12 см дълго чело, е широкогръд, обича да поетизира. Ако е студент и се намира при неблагоприятни материални условия, ще напусне университета и ще се върне в бащиния си дом, като каже, че университетът не е за него, тази работа не му се удава. Вторият студент ще преодолее мъчнотиите и ще завърши университета. Ако и двамата отидат на бойното поле, първият пак няма да издържи, а вторият ще издържи. Това не значи, че единият е лош, а другият – добър; ние имаме предвид тяхната издръжливост. И двамата имат нещо добро в себе си, но и на двамата липсва нещо: онзи, който има чело, дълго 12 см, е крайно чувствителен; той обича да преувеличава нещата, да ги вижда по-страшни, отколкото са в действителност, вследствие на което лесно се обезсърчава и не издържа.

Човек трябва да се изучава, да знае как е построен, какво съчетание на сили и на числа представлява, за да може сам да си помага – като изчислява и съпоставя силите, които са вложени в него, той трябва да бъде готов да понесе всички мъчнотии, на които се натъква. Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползва от тях. Дрехата, която се употребява, не може да се освободи от нечистотии, но може да се изпере и изчисти. Ако не знае как да я чисти, човек може да си причини много пакости; той трябва да се научи как да се чисти, как да изправя погрешките си.

Не е страшно, че човек прави погрешки; страшно е, когато не ги изправя. Какво е положението на крадеца, който е спасил давещия се, но е задигнал парите му? Богатият, който е спасен от смърт, иска да го види, да му благодари, но крадецът бяга от него, не иска да го срещне, защото е задигнал парите му; с това се лишава от възможността да срещне една признателна душа и да се свърже с нея в приятелство. Той трябва да бъде готов да изправи погрешката си.

Като се намерят пред големи мъчнотии, мнозина казват, че Бог ги е поставил в това положение. Бог ли постави давещия се във водата, за да се удави, Той ли сложи на гърба му торбата с жълтици, за да му тежи? В програмата на Божествения свят не стои мисълта да даде на богатия пари и да го прати да се дави. Ако човек носи в ума си идея, която не е съгласна със законите на Природата, той сам е вложил тази идея в главата си; може и обкръжаващите да са вложили тази идея в ума му, но в никакъв случай тя не е поставена от Първата причина на нещата.

Ще каже някой, че иска да бъде добър; ако се стреми към Доброто като Божествена мярка, желанието му е Божествено, но ако иска да бъде добър само за момент, за да се покаже пред хората, това желание е човешко и преходно. Да бъде човек добър или лош, това се определя от самия него; само по себе си Доброто е вложено в човека от самото начало, но от него зависи да прояви ли в даден момент злото, или не. Добрият човек трябва да бъде разумен, да не пълни ума и сърцето си с празни, блуждаещи мисли и чувства.

Трябва да знаете кои числа са щастливи и кои не са и да се ползвате от тях по всяко време. Според вас кои числа са щастливи? Шестицата и деветката – защо? Защото са пълни числа, имат резервоар, в който се съдържат известни блага. Числото 6 подразбира работа. Ако си градинар, ти трябва да работиш навреме, да използваш благоприятните условия; ако не работиш навреме, и плодове няма да имаш навреме. Следователно, ако не работите навреме, шестицата може да ви причини големи пакости. Опашката на деветката показва, че потенциалната енергия се превръща в кинетична; като свържем деветката с шестицата, енергията слиза в шестицата и чрез един малък фонтан се излива надолу, за да полива градината.

И тъй, като ученици, вие ще търсите разумни методи, с които да разрешавате задачите си. При това ще знаете, че колкото и да са разумни, с тях можете да решавате само вашите задачи, само вашите мъчнотии и страдания. Например в Общоевропейската война2 България изгуби много от своите земи; всички заедно страдахте, но сам никой не можа да разреши този въпрос. Всички българи можете да страдате за България, когато се намира в бедствие, или да се радвате, когато работите ѝ вървят добре, но сам никой не може да разреши задачите ѝ.

Вашата задача е да определите кои мисли и желания са ваши и кои – чужди, на обкръжаващата среда. Има желания и мисли, които принадлежат на Божествения свят. Човек се ползва главно от решаването на своите мисли и желания, както и от решаването на своите мъчнотии и страдания. Що се отнася до чуждите радости и страдания, ние казваме: привилегия е за човека да участва в радостите и страданията на своя народ; привилегия е за човека да участва в радостите на Разумния свят.

Сега, не е достатъчно човек само да отрича нещата, да казва, че животът няма смисъл – това е частично схващане, което е разбиране на един човек, а не на всички хора. Ако някой философ казва, че животът има смисъл, това е негово мнение; ако казва, че животът няма смисъл – и това е негово мнение. По какво съдите дали животът има смисъл – ако съзнанието ви е будно, животът има смисъл за вас; ако не е будно, животът няма никакъв смисъл. Докато човек мисли, чувства и постъпва правилно, животът има смисъл; щом не може да мисли, чувства и постъпва правилно, животът няма смисъл. Ако мозъкът, дробовете и стомахът на човека работят добре, животът има смисъл за него; ако не работят добре, животът няма смисъл. Ако човек има приятели, животът му има смисъл; изгуби ли приятелите си, животът му се обезсмисля. Смисълът на живота се определя от правилните отношения на човека към самия себе и към обкръжаващите; следователно, ако той става навреме и се радва на изгряващото Слънце, животът му има смисъл.

И тъй, за да се осмисли животът ви, спазвайте следните правила: имайте характера на твърдата материя, без да се втвърдявате; имайте характера на водата, без да се изпарявате; имайте характера на въздуха, без да се люлеете на различни страни; имайте характера на светлината, без да се страхувате, че някой може да ви помрачи. Дръжте съзнанието си всякога будно и от нищо не се страхувайте. Бъдете свободни в мисълта, в чувствата и в постъпките си, но не своенравни. Да бъдеш свободен означава където минеш, никого да не закачиш, никого да не предизвикаш.

За да разберете доколко сте свободни, изучавайте се във всички положения: като учен и като прост, като пръв богаташ в света и като последен бедняк. Човек неизбежно минава през всички положения на живота, за да се изучава. Каквото помисли, това става – затова казваме, че мисълта на човека определя положението и мястото му в живота, тя определя да бъде богат или беден. Затова човек не трябва да се страхува от нищо: ако мисълта определя богатството, тя определя и сиромашията; ако определя невежеството, определя и знанието; ако определя нещастието, определя и щастието. Зад мисълта седи Разумната сила, която определя човешкия живот. Разумността е причина да се подобри или влоши живота на човека – ако той прилага разумността си, животът му ще бъде добър; ако не прилага разумността си, животът му се влошава.

Човек трябва да бъде искрен, да не преувеличава или намалява нещата, но да ги представя такива, каквито са в действителност. Например някой казва: „Бял ден не съм видял в живота си“ – той не говори истината. „Цял живот гладувам“ – и това не е истина. „Големи добрини съм направил“ – той преувеличава нещата: две добрини е направил и мисли, че много нещо е направил. „Никакво зло не съм видял в живота си“ – главата му е пукната на десет места, а той казва, че не е видял зло в живота си.

Като ученици, вие трябва да имате свободна мисъл, да не се ограничавате сами. Свободата включва в себе си търпение. Свободният човек е търпелив; когато иска нещо от Природата, той чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал – Природата прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Вярвайте в Разумната природа и спокойно очаквайте благата, които тя е определила за вас.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 21 ноември 1930 г., София, Изгрев