1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Великите музиканти

 

 

Добрата молитва

 

Каква ви е темата? (Храненето като процес.)

Какво разбирате под думата процес? Понякога казват, че някой имал процес. Как е правилно да се каже на български или да се замени? Храненето съзнателен или несъзнателен процес е? Кое изпъква в човека – храненето ли, или друго? (Гладът.) Да, гладът. За това трябват ред обяснения. Пътувате в гората и срещате една мечка: разсъжденията ли изпъкват по-рано, или страхът? Изпъква страхът. И след страха какво иде? Започвате да разсъждавате къде да бягате, къде да се качите. Страхът иде първо, след това идва една мисъл – бързо разсъждение.

Значи най-първо в човека иде гладът, после – храненето като процес, как да уталожиш глада. Гладът хранене ли е? Например гладът ще накара един вълк да се нахвърли върху една овца, да я разкъса; гладът ще накара една овца да се нахвърля върху тревата, да я опасе. Гладът първо постъпва по един начин – гладните искат да придобият това, от което имат нужда. Вълкът мисли право, не мисли да напада неприятеля – някой път и той може да нападне един бивол и нищо да не му направи. Биволът си даде гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво – и вълкът вижда, че мъчно се напада един бивол.

Какво сте писали вие за храненето като процес? (Прочете се темата.)

Щом е процес, какво трябва да се прави? Щом е процес, значи е непреривен. Той може да бъде правилен или неправилен. Кое е онова, което спира правилността на процеса? Кое е онова, което е накарало хората да не се хранят правилно? Човекът има вкус, но той не се подчинява на онзи вътрешен правилен импулс. Някой път човек разбира нещата по особен начин. Да кажем, че някой обича храната да е подсолена или да е подсладена. Това са второстепенни работи. В процеса на яденето колко трябва да яде човек? Да кажем, че съдят един човек: колко време трябва да продължи процесът? След като се яде, колко часа продължава храносмилането? Различно е времето при различните храни. Колко време отнема месната храна и колко часа – вегетарианската? Ако ядете домати, за колко часа ще се смелят; или пък ако ядеш варен ориз?

Добре, как ще си обясните вие един факт? Казват, че човек, вървящ по пътя съвършено изтощен, неможещ да ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“. Нали трябва да се вземе храна, да се добие потребната сила? Ако след като си бил гладен, се нахраниш, дали след четири часа ще можеш да тръгнеш на път? След като се нахрани, човек тръгва на път след половин час. Питам: откъде се взеха силите? Процесът на храненето още не е завършен, нищо не се е приготвило. На човека му се преплитат краката, а щом яде, се ободрява.

Когато храната се дъвче, трябва да се задържа по-дълго. В тревопасните животни храната се откъсва, поглъща се и се преживя – те имат двоен стомах. Човек трябва да дъвче дълго – при дъвченето бързият процес е неправилен. Колкото по-дълго време се дъвче, толкова по-добре за човека, понеже част от енергиите се всмукват от езика и се изпращат в организма. Когато храната се обръща в устата, се изважда потребната сила. След като се наядеш, онова, което езикът е изтеглил, ободрява; после можеш да продължиш работата си.

Може да направите един опит. Онези, които ядат месо или пастърма, да вземат биволска пастърма. Прекарайте храната, без добре да я сдъвчете, и не ще можете да ходите. Трябва половин час хубаво да се дъвче. Кога ще можете да ходите по-добре – след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете?

Казвам: сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат. Ето една грешка. Работата с бързане не се свършва. Колко може да бързаш? Да допуснем, че си закъснял на четири километра разстояние, пропуснал си трена или трамвая. Колко бързо трябва да вървиш пеш четири километра, за колко време можете да ги изминете? (За 36 минути.) В класа ще ви пишат отсъствие, закъснели сте. Четири километра трябва да изминете: какво трябва да правите, за да стигнете навреме? Ако имате пари, ще хванете такси.

Това е един процес. Бързо ядеш, понеже си закъснял, работата е бърза. В една работа, която е бърза, има нещо неправилно. С бързане работа не се свършва. Някой бърза събранието да свърши или хората бързат, засяга ги нещо. По време на война всички бързат да се екипират добре, всички бързат, да не би да бъдат изненадани. Значи процесът не е правилен. Щом започваш да бързаш в живота, това е един изключителен процес.

Сега в човека има едновременно много процеси, някои от тях са съзнателни, някои – несъзнателни. Да допуснем, че имате един процес. Може като седите, да кажете, че храненето като процес не ви интересува. Какво от това, като е процес – може и да не е процес… Ако ти дадат една работа, трябва да я свършиш. Гладен си – ще ядеш сутрин, като станеш. Това не е процес, работа е – заставен си да ядеш. Ако яденето е процес, тогава защо, когато си болен, не искаш да ядеш? Като си здрав, сутрин, като станеш, казваш: „Трябва да се яде“; като се разболееш, не искаш да ядеш. Здравият казва: „Ще трябва да стана, ще пътувам, бърза работа имам“; болният казва: „Не искам да ям“. Той не мърда, лежи и говори: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“. Дойдат близки и рекат: „Яж малко!“. Отговаря: „Нищо не искам“. Бащата и майката казват: „Какво стана с това дете, ще умре гладно“. Хубаво, но когато слугата каже, че не иска да яде, а господарят го кани, както майката го кани, господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е –  щом не ядеш, щом не искаш да работиш, върви си!“.

Ако храненето е процес, откъде е дошло наум на религиозните хора да искат да спрат този процес? Няма да яде човекът, ще пости; после, когато се разсърди, пак отказва да яде. При сръднята този процес престава, понеже тя произтича от личните чувства – тогава при личните чувства децата отказват да ядат. При болест човек отказва да яде и при събуждане на личните чувства пак отказва да яде. Децата отказват да ядат и когато забележат, че в паницата не е сипано толкова, колкото искат. Те казват: „Няма да ям толкова малко“. Значи човек отказва, защото се е разсърдил; отказва, защото е малко яденето; отказва и понеже е болен.

Какво е необходимо в един процес, за да бъде той правилен? Да допуснем, че пеете. За да бъде пеенето правилно, какво е потребно? Вземете песента Аз смея да кажа. Там следват две ударения едно след друго. Няма да поставяте легато – да поставяте легато на всяка нота не е практично. Как ще го поправим сега? Имате Аз смея да кажа – на да и на ка- в думата кажа имате ударения. Позволяват ли се две ударения едно след друго? „Аз смея да кажа.“ В говоримия български език някой път хората не поставят ударението където трябва. Някой път и в английския е така – там имат правила, но понякога и на англичаните езикът се подхлъзва. За да бъде ударението намясто в песента, как може да се направи? На съдържанието да се постави един слаб слог, но при това построение без легато трябва да го направите, защото с легато е орташка работа, а орташката работа и кучетата не я ядат. Според правилата на музиката може ли да поставиш две силни ударения едно след друго?

Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват. Да допуснем, че имате такъв един процес: две силни ударения вървят хоризонтално. Как бихте направили в музиката и без легато процесът да бъде правилен? За тази песен тук имаше цял спор. Така, както е построена, за да се измени ударението, как трябва да вървят тоновете? Щом дойде до да и ка-, може да се повиши, а –жа трябва да се понижи. Понеже в песента да и ка-жа вървят последователно във възходяща степен, там ударенията не съвпадат. Там ми трябва да се снеме или ре да се повиши. (Учителя пее песента с повишение на тона „ре“ при сричката „ка-“.) Така, както го изпяхме, как е?

Тук нека не се намесват личните чувства. Имаме една грешка, която трябва да се изправи – не е важно кой е виновен. Представете си, че през една дупка трябва да прокарате ябълка. Дупката е малка, а ябълката е голяма. Мислим сега: да обелим ли ябълката, или да разширим дупката? Има две възможности – ако дупката се направи по-голяма, ще проврете ябълката. Но имате и друга възможност: да обелите ябълката. Тогава ще се поразвали формата Ă, но ще я прокарате.

Сега ние искаме да поправим една грешка. По-хубаво е ябълката да се прекара цяла, това е правилното. Какво трябва да правим? Ако дупката не трябва да се разшири и ябълката не трябва да се смалява, тогава какво ще правите? Щом дупката не можеш да я разшириш и ябълката не можеш да я смалиш, вече си дошъл до легатото. Легатото значи, че дупката не трябва да се разширява и ябълката не трябва да се смалява. Ще обиколиш с ябълката около дупката, но през дупката няма да минеш –  това е легато. Но въпросът е кога точно може да прекараш ябълката през дупката. Тогава ни най-малко няма легато.

Понякога някой човек поставя легато там, където не е позволено. Има места, където не трябва да поставяш легато, това е губене на време. В легатото законът е друг. Във всяко легато има по-мек тон, има едно завъртане, и това завъртане внася известна мекота. Там, където няма завъртане, тонът пак е хубав. Ако беше без легато, музиката губи своята мекота. Следователно един музикант и един певец слагат по някой път известна извивка в един тон. Да кажем, вземат един и същ тон – сол. Когато музикантът вземе с цигулката тона или когато певецът го изпее, ако го направят да трепти, се образуват малки извивки и той става по-мек, по-приятен, тонът има едно трептене. Образуват се големи междини и това трептене дава известна мекота.

Тази песен ще се измени. (Един брат свири песента, както беше дадена първоначално, и после с новото изменение.) Като заменим ре с фа, ударението намести ли се? Ре-то е прогресивно, фа-то задържа на едно място – да спечели нещо.

Отиваш при някого, а той не иска да ти плати. Удряш му една плесница – това е ре. Ре-то е марсиански тон. А при фа отиваш при някого, почерпят те с кафе и той ти плати. Казвам сега: едно кафе трябва да почерпим. Фа-то на коя планета е? На Луната. Ре откъде има право? За предпочитане е да даваш, отколкото да вземаш. Но казвам: друга философия има. В някои случаи по-добре е да вземеш, отколкото да даваш. Как ще го обясните вие? По-добре е да даваш, казваме, но всякога може ли да даваш? Само Бог може да дава: Той всякога дава, но и взема. Кога? Като види, че някой човек не живее добре на Земята, взема му живота; като види, че някой човек греши, най-после му взема греховете. Следователно Господ взема от човека, но във вземането Той всякога има предвид да облекчи, да не създаде по-голямо нещастие.

Понякога, като страдаш, страданието е процес. Някой път Господ вземе страданието – заминеш си от света, очисти те. Казвам: голямо изкуство е да знаеш как да даваш и как да вземаш. Кой би желал, като иде в един дом, да му вземеш вола? Кой не би желал, като го срещнеш, да му вземеш товара? Казва някой: „Слушай, дай ми тази чанта“. Какво лошо има в това? Ако вас ви плаши, че като вземе чантата, няма да ви я върне, то е друг въпрос. Но ако той вземе чантата само да я носи и после ви я върне, какво от това? Всички сега трябва да постъпвате умно.

Сега трябва да извадим ре-то от редовете, понеже го произвеждаме. Ре-то трябва да отстъпи на фа, в реда на нещата е това. Фа седи малко по-горе от ре. В гамата, както са наредени тоновете по трептения, фа има по-високи трептения. В следната гама ре е по-високо от фа, но фа със същата гама е пак по-високо от ре. Сега, като заменим ре с фа, ще спечелим ли, или ще изгубим? (Отново изсвирихме песента по стария и по изменения начин.) В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате да отстъпите. Правилно, тъй трябва да бъде! Фа е един малък компромис: щом заменим ре с фа, вече имаме компромис. С фа се внася известна мекота, това е политика – ти изглаждаш нещата. Най-първо отстъпваш, съгласяваш се, после пак се подемаш, пак тръгваш по своя път.

Питам: всякога ли трябва да поддържаме нашия морал? Представете си, че аз вървя по пътя и на пътя има деца. Може да ги разбутам, за да си направя път, но ако са силни хора, ще мога ли да ги избутам? Те ще ме бутнат. Тогава кое е по-хубаво? Да ги заобиколя. Като няма никой на пътя ми, ще тръгна както аз искам, както аз зная. Нашият морал не издържа, понеже не е абсолютен. Ако е абсолютен, той трябва да бъде силен. Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш… Изведнъж трябва да се видоизмениш: така да държиш пътя, че да минеш през дупките, без да ги засегнеш. Ако не можеш да минеш, ще ги заобиколиш. Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще си пробиеш път.

Сега ще кажеш: „Трябва ли да отстъпя?“. Пред децата няма какво да отстъпваш, ще ги разбуташ, а пред силните ще отстъпиш. Представете си, че не можем да нарушим тази мелодия. Добре, но ако пеете с ре, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, а ако сложите фа, няма да ви осъдят. Тогава как ще пеете? Да кажем, че има закон, изваден за песента. Сега без никакво разлагане ще поставим фа и без легато ще вървим напред. Някои от вас, като сте сами, пейте по стария начин, а в общото ще сложим фа и без легато ще вървим напред. Аз установявам това; ако има грешка на друго място, и нея ще поправим. Узаконявам фа-то. Щом ре не може да свърши работа, ще ангажираме фа – който свърши работа, него ще поставим. (Всички изпяхме песента с „фа“.)

В пеенето силен човек е този, който прави грешки и веднага ги изправя. Някой път ще ви накарам да изпеете една песен като новобранци, без да я знаете, и после да я изпеете като артисти. Ние може отгоре на ре-то да поставим фа – и който обича, да пее ре, който обича, да пее фа. Някой има ревматизъм. Аз ще му свиря нашата музика и после ще свиря своята – ще видим при коя музика ще му мине. В Природата има една неправилна музика. Не че не е правилна, но аз още не съм дошъл да свиря тази музика. Сега я коригирам.

Сега трябва да се приготвите. Вие пеете така, както светът пее, но днес ще пеете не като света, ще правите изключение. В тази песен думите „Аз смея да кажа“ означават следното: „Най-напред аз се страхувах, но сега съм герой – аз смея да кажа“. Едно време не можех да срещна мечка, сега мога. Тя погледне наляво – и аз наляво; както гледа тя – така и аз я гледам. Ако мечката срещне един праведен човек, тя не го закача. Ако никога не си казал лоша дума и не си направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо няма да ти каже, но ако си говорил лошо за нея, тя ще се нахвърли върху теб, по миризмата ще те познае.

Това са неща проверени: един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може да мине покрай една кобра и тя нищо няма да му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му. И животните са страхливи. Мечката е и страхлива, и смела. Ако ти, като я видиш, се уплашиш, тя добива кураж – ще дойде, ще те наплюе. Плюе, плюе и казва: „Не те е срам – да те е страх от една мечка!“. Плюе, плюе и си замине. Когато я видиш и ти стане приятно, тя ни най-малко няма да те плюе, нищо няма да ти направи. Щом ти мръдне сърцето и се уплашиш, мечката придобива смелост. Следователно всичките ви несполуки в света се дължат на страха. „Бежанова майка не плаче“– казват. Който бяга, майка му не плаче; който не бяга, майка му плаче. Щом си лош, трябва да бягаш; щом си добър, може да не бягаш. Казвам: човек трябва да създаде в себе си нещо положително.

Понякога български музиканти, големи авторитети, са коригирали някоя песен – и като прегледам начина, по който са я написали, виждам, че пак са направили грешки. Те са с крив метод. Има автори, които пишат много хубави работи, изгладени: един е поправял, а друг е гладил. Велики хора в музиката са гладили, гладили – и много малко грешки можеш да намериш. Великите музиканти малко грешки оставят. Един е намерил една грешка и я е коригирал, друг е коригирал, после трети – всички са коригирали. Първоначалният автор казва: „Поправете тази грешка, онази поправете“.

Казвам: вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете да станете. Някой път ще ви държа една лекция – да ви приведа ред факти, за да видите, че като запеете, при вас има един музикален свят. Авторитети има – щом сгрешиш, те веднага ще те спрат, казват: „Там не е право“ – и веднага ще те коригират. Ти пак направиш грешка – дразни те нещо, не върви. Тогава те те коригират и вземаш тона правилно. Един седи – коригира те; мине друг – коригира те. Ти пак свириш, те пак те коригират. Ако ги слушаш, ще се научиш да пееш и да свириш. Като решиш да пееш, трябва да привлечеш истинските музиканти. За един ден ще те научат, а ако не е за един ден, за една седмица ще те научат – ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение. Когато мъчно заучавате нещата, вие сте в този свят, нямате съдействието на онези музиканти; когато пеете правилно, имате тяхното съдействие.

Има неща в света, които уреждат работите. Един офицер ми разказа своя опитност на фронта: „Един ден нещо ми казва: „Там ще заведеш войниците!“. Заведох ги там и целия ден не падна нито една граната. На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, където бяхме вчера, е безопасно.“ „Нещо ми казва, че там няма да бъде безопасно, да отидем на друго място!“. Войниците отишли на същото място, а той отишъл на друго. Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът. Не мислете, че където сте били вчера, ще бъдете и днес. Вие сте пътник, не се връзвайте – от невидимия свят ви нашепват.

Щом сте раздвоени, това раздвояване не е правилно. Една мисъл остава правилна, докато не си раздвоен. Щом си раздвоен, значи има нещо, което е вмъкнато от тоя свят. Щом престане раздвояването, вече имате правилна мисъл и работата, която ще започнете, ще я свършите. Например някой излиза: тръгнал е, върви, после се спре, пак тръгне. Често аз спирам на пътя някои. Понякога казвам: „Какво е тръгнал този по пътя толкоз бързо?“ – и той току изведнъж спре; възприема моята мисъл и се спира, за да се регулира. Пита: „Какво трябва да направя? Ти казваш, че бързо вървя. Кажи ми как да вървя“. Ако му пратя втора мисъл, той тръгва. Тръгне ли бързо, втори път му казвам: „Няма да ходиш така, веднага измени темпото“.

Сега какво ми влиза това в работа? Аз имам съображения. Тъй както е тръгнал, той ще се препъне някъде. Казвам: много бързо вървиш! Много бързото вървене не е хубаво, по-полека върви! Като тръгнеш бързо, от невидимия свят ще дойде някой, ще ти внуши: „Много бързо вървиш“. Радвай се, че възприемаш една мисъл – и в този ден ти тръгва всичко. В Божествената мисъл няма раздвояване, там темпото е определено. Вървиш, но няма да има много хора и блъскане, по пътеката ще има слизане и качване. Пътеката няма да бъде много камениста, няма да бъде и много равна. Ще се прегърбваш, ще вземеш какви ли не методи.

Казвам: ще повикаме някой от тия, гениалните музиканти, и ще поискаме от тях мнение. Каквото узаконят, ще кажем: „Така е, грешката е в мен“. Аз трябваше да напиша песента и да кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече. Никакво мнение! Който иска другояче да пее, да си напише една песен“. А аз ви оставям свободни, за да ви накарам да мислите, и вие да работите, да вземете участие. Нарочно правя някои грешки, за да ви дам възможност да мислите как трябва да се поправят. Казвате: „Не може ли да се напише по-хубаво?“. Не, защото никога не можеш да извадиш един човек, който е влязъл в локвата, докато не се изцапаш. За да не се нацапаш, трябва да имаш канджа, да влезеш в локвата. Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола си, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш и ще кажеш: „Как не те е срам да влизаш в калта! Срамота е да се цапаш“. Когато няма кого да вадиш, оправдава ли се влизането в калта?

Следователно по някой път е хубаво да се пооцапа човек – когато има защо. Казвам на този, който е паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта?“. Той е гулял, напил се е – и без да знае, в тъмната нощ влиза там. Седи, не може да излезе, ще се удави… Казвам: „Още веднъж да не пиеш. Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър да не каляш себе си, та да не се калям и аз заради теб“.

(Учителя написа на дъската:) „Тази погрешка трябва да се изправи“.

Колкото човек е по-учен, толкова повече грешки изправя.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

  1. лекция, 18 октомври 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев