1935 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Божественият извор

 

Отче наш

 

Изпейте песента Аз смея да кажа.

Каква тема имате? (Свойствата на двойните и на тройните числа.) Какво подразбирате под думите „свойства на числата“? Какво се подразбира под „свойствено е на човека“? Под „свойственост“ етимологически какво разбирате? Свойствен е сложна дума, значи свой-ствен, свой-стан. Какво значи стан? Казваме: свойствено е на човека, свойствено е на мисълта.

Едно число може да се увеличава, може да се намалява, може да се дели, може да се умножава. Всякога има едно положение в Природата, с което човек трябва да се бори. Една инерция има, инертност има в човека; в него има едно предразположение да остане в покой. Човекът не обича много да мисли. Мисълта е работа, а човек е предразположен към спокойствие. От спокойствието произлиза едно инертно състояние, което наричат мързел. Мързелът е нещо специфично. Хората не са мързеливи.

Какво се подразбира под думата мързел? Него човек трябва да го учи впоследствие. Детето не знае какво е мързел, трябва да му разправяш какво е това. Ако му кажеш отначало, не разбира. Това е доста отвлечено. Някои неща, които децата заучават, са близки за съзнанието. Например ако му говориш за ядене, детето разбира тази работа, има опитност, но за мързела ако му говориш, тази работа му е непонятна, отвлечена работа е мързелът. То не може да си го представи: вкус няма, няма и форма. Мързелът няма форма, затова детето не знае що е мързел. Възрастните също не разбират мързела. Ако кажем: „Този човек е мързелив“, значи казваме неща, които не са верни. Почива си човекът, а някой казва, че е мързелив. Или някой работи полека. За него казват: „Пипкав е, мързелив е, полека работи“. Който бърза, не показва, че той е сръчен в работата.

Сега да оставим това, туй са етимологически въпроси, това е правописание. Ония автори, като погледнат най-първо някое съчинение, гледат къде са сложени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак. Някой казва: „Не е турена намясто запетаята“. Най-първо в писмената реч кое е важно? В еврейския език няма никакви запетаи, няма и гласни букви, цялата реч е написана само със съгласни букви. Гласните сам ще ги намериш и запетаите сам ще ги намериш там. Практични са евреите: това, което всеки може лесно да го намери, не го пишат. Първо кое е най-важното? Важно е в речта да говориш. Кои думи в речта са дошли най-първо? На първо място са дошли безгласните букви. Отначало детето изговаря не една гласна буква, но съгласна. То в майката мълчи, в училището на майката учи мълчанието. Девет месеца детето мълчи – минава Питагоровата школа, учи мълчанието. Детето девет месеца мълчи; то слуша какво говори майката и мълчи. „Зъб няма да обелиш“ – казва майката – и то зъб не обелва.

За да узрее една идея във вас, и вие зъб няма да обелите. Щом обелиш зъб, отиде идеята. Това е важно изречение. Казва някой: „Може да се обели зъб“. Щом обелиш зъб, отиде работата. Щом обелиш кората на едно дърво, отиде дървото. Зъбът е кората на дървото. Щом обелиш кората на зъба, отиде зъбът, отиде работата.

В човека има едно инертно състояние, от което той се учи после как да се освободи. Например вие съзнавате, че известна идея е добра, но казвате: „Не му е времето, условията вън не са благоприятни“. Да ви дам един прост пример: имате желание да се разходите, не тъй, както правят аристократите, но да направите една малка екскурзия. Вечерта сте решили да идете на екскурзия на планината. Излезете сутринта и гледате – мъгла, облачно; погледнете нагоре, надолу и казвате: „В такова облачно време няма да ида, дъжд ще вали“. Отлагате. Отложите, но виждате, че денят после е много хубав. Сутринта сте се уплашили – една инертност има във вас, не искате да срещнете мъчнотии по пътя. Казвате: „Какво ще ме духа вятърът, какво ще ме вали дъждът?“. Ще се разколебаете, ред мъчнотии ще изпъкнат в ума ви. И ти ще отложиш екскурзията за идната неделя.

Това е едно състояние на неподвижност. Човекът е увит в една неподвижност, в която живее. Вземете рибите – най-първо те са увити във водата, живеят в нея; да излязат навън от водата не могат. Може да им разправяш за един красив свят вън от водата, но те не могат да разберат. Колкото пъти рибата се опита да излезе вън от водата, тя става инертна. Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва да скучае, не е така подвижна; във водата тя има голяма подвижност.

Инертност. Думата инертност значи, че ти си излязъл от една среда, но си влязъл в друга, която не ти подхожда. Тогава ти си в състояние на инертност; понеже не си в състояние да контролираш органите, с които се движиш, ставаш инертен. Има и друго обяснение на идеята, но всички тия обяснения не представят истината, вие още не сте дошли до истината. Сега не мислете, че след като се обясни едно състояние, вие сте го разбрали. Неразбрана работа е инертността. Представете си, че влизате в един мочурляк. Ти най-първо затъваш един пръст, 2, 3, 4, 5 пръста, педя, 2, 3, 4 педи. Какво ще бъде състоянието ви, ще бъдете ли така подвижни? После затъването ще дойде до половин метър, до един метър – какво ще бъде състоянието ви? Ще дойде тази, гъстата материя, която ще ви въздейства – и вие ще станете инертни. Какво трябва да правите? Трябва да се върнете назад, да влезете във вашето първично състояние. Първо ще намериш причината, на какво се дължи това състояние. Щом намериш в себе си, че си инертен, трябва да откриеш причините и условията, при които се явява тази инертност.

Искате да пеете, но е малко студено. Ти казваш: „Така не се пее, измръзват ръцете“. Ръцете ви са измръзнали и не можете да пеете – имате едно неприятно чувстване на ръцете. Казват ви: „Попейте малко“, вие отговаряте: „Оставете“. Но щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат ви хлебец и малко чорбица, вие придобиете едно вътрешно състояние и донякъде имате разположение да пеете. Казвам: инертността си има свои обяснения. Тя има много обяснения, това е едно частично обяснение. Или пък вие сте неразположен. На какво се дължи неразположението? Неразположението всякога се дължи на липса.

Има два вида инертност – външна и вътрешна инертност. Някой път причината е, че вие не сте получили това, което сте очаквали; и така идвате до едно инертно състояние. Например вие сте работник някъде, а не сте яли. Седите ден-два, не сте разположен; седите и не искате да работите. Защо не работите? Казвате: „Гладен човек работи ли?“. Значи не сте яли – и не сте придобили нищо. Нищо не са ви дали – и не искате да работите. Ако ви се даде храна, ще излезете от това инертно състояние. Гладът образува тази инертност. Не че сте инертен, но умът ви е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за премахване на глада. Вследствие на което той напуска една външна деятелност, престава да работи – мисли вече за пътя, по който може да се достави храната.

Да допуснем, че вие някой път сте инертен и не мислите. Каква е границата между мисълта и чувстването – трябва да имате ясна представа за това. Вие искате да идете на разходка. Тук подбудителната причина не е чистата мисъл, но едно чувство – едно чувство ви подтиква да мислите. Най-първо вие сте подбудени от чувството за приятност, за чист въздух и слънце – това е чувстване. След туй искате да намерите един начин да придобиете това благо. Но онова, което ви спира, то е пак чувстване – мисълта се явява по средата. Нощно време е, има влага и е студено… Всичко това ви въздейства, то е чувстване. И вие кажете: „Мисля, че не е хубаво времето“. Никак не мислиш – ти просто чувстваш. Но ти се заблуждаваш от своите чувствания, защото не знаеш какво ще бъде времето. Чувстваш временната спънка – влагата отвън, и казваш: „Аз мисля, че не трябва да отида. Мисля, че на този студ не мога да издържам“. Тук чувствата имат влияние.

Ти например се разгневиш. Гневът не се дължи на никаква мисъл, това е чувстване. Причината на гнева е тук, при ушите – там има три точки. Гневът принадлежи на закона на разширението. Човекът, който се гневи, се разширява. Всякога, когато човек иска да удари, той размахва ръцете встрани – разширение има. Тъй щото всяко разширение, това е гняв. Вие махате ръцете настрани – това е гняв. Кипнете и махате ръцете си, правите упражнения… Някой път като се разгневите, не знаете посоката, в която можете да тръгнете – това е един гняв, който експлодира. Той е от рода на тия бомби, които експлодират – има и такива малки бомби. Някой път децата имат бомби. За какво ги хвърлят? За удоволствие: като хвърлиш някоя бомба, тя експлодира. Някои бягат от такива малки бомби. Казват: „Бомба!“ – и бягат. Гневът има хигрометрическо влияние.

Колко сантиметра има тази линия? Колко предполагате? (Двадесет и два.) Тя е 28.5–29 см. Главата няма такова разширение. Гневът не може да дойде при една линия до 29 сантиметра широчина – той действа при линии от 15, 15.5, 16, 17 см, при 18 см действа рядко, а при изключителни условия е 19 см. Гневът у човека влиза в самосъхранителните, в най-низшите чувства. Гневът действа при самосъхранителните чувства, които са най-низшите чувства в човека. Щом се разгневиш, това е най-низшето в тебе. Там няма закон: ти рушиш, хвърляш; считаш, че си господар на всичко, никого не искаш да знаеш. Гневът като дойде, това е най-низшето чувство. В дадения случай той изисква свобода. Това е противодействие на едно инертно състояние. Гневът се е образувал като едно противодействие на онова състояние, при което човек се намира. За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай – той може да ти помогне, но много енергия се изхабява. Гневът за пет пари работа ще свърши, а за 1000 лева енергия иждивява. В това няма никаква философия.

Значи гневът най-първо действа чрез разширение. Ти първо се усещаш малък. Щом започне да се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска да се освободи най-първо. Втората фаза на гнева като дойде, ще се яви налягането. Налягането произтича от силните чувства на низшето в човека. А туй са чувствата, това са най-низшите чувства в животинското царство. После идва вече налягане в гнева, усилване има. След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва да изрази гнева. Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване. Едва тогава човек започва да мисли, но той мисли много късно.

Най-първо в гнева имате разширение. Вие трябва да използвате разширението, трябва да използвате налягането, да използвате и вътрешното напрежение. Щом дойде напрежението, това е хубаво състояние. Енергията трябва да я впрегнем през каналите на вашия ум, за да я използваме за една хубава работа, не трябва да спираме енергията. Никога спирането не трябва да става по права линия, но ще направите един завой. Да кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес. Ако вие вървите по права линия срещу него – ти към него и той към теб – непременно ще експлодират и двете бомби. Вие сте една бомба и другият е една бомба – ще експлодира и той. Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав. Как се поздравяват хората? Ти ще го поздравиш и той ще те поздрави. Например ако ти си мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението; и ако си мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението? Например вие откъде пращате вашите поздравления? Ръкувате се с дясната ръка, но подбудителната причина иде отляво.

В поздравлението с ръката вече има работа. Най-първо, за да се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се е едно чувстване. То не се дължи на мисълта, а има чувстване, което заставя вашата дясна ръка да се подвижи напред. Казвам: трябва да впрегнем тази енергия, която се е образувала. Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища; тя ще намери своите пътища и ще се разгневите. Тази енергия ще излезе от всички посоки – това хората наричат гняв. Такъв човек ще започне да си изкривява устата, ще затваря и отваря очите, ще движи ръцете си, лицето м? у ще е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би четвърт час ще има картечен огън. След туй сражението ще утихне: генералът командва да спре войната, примирие да има. Като се примирят, започват да мислят колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са изхарчени и никаква печалба няма. Има само изразходване на енергията. Сегашните хора, културните хора, се гневят повече, отколкото диваците. Сега те имат повече условия да се гневят. За развитието на културата трябва малко гняв, енергия трябва.

Но каква беше темата, която разглеждахме? Сега ние се отвлякохме от въпроса. Допуснете, че имате едно зърно, какво свойство има то? Като го турите в земята, зърното расте. Но като сложите там едно пясъчно зърно, то не расте. Има числа, които растат, има числа, които не растат. Ако сложите пясъчното зърно, то има други свойства. Като вземете един диамант например, веднага ще видите, че има едно свойство да усилва светлината, пречупва я. Като мине светлината през диаманта, проявява особени свойства. Та казвам: главното в съвременните естествени науки, когато изучавате Природата, е да знаете, че тя съдържа всичките методи за това, как трябва да се живее. Един от най-сложните въпроси е да знаеш как да живееш във всеки даден случай.

На български буквата ж е доста хубава. (Фиг. 1) Колко точки има тя? В ж-то имате два противоположни ъгъла, които са по 90 градуса; от двете страни по 90 градуса – имате 180 градуса. Има една линия, която ги отделя. Как се нарича този метод? Но с ж започва животът – ж нали значи живот. В ж има 6 точки, после имате център. Приблизително двата ъгъла са по 90 градуса; има и още два – почти цяла окръжност. Ж-то представлява знанието да живееш. Значи ти трябва да разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията. Тогава трябва да знаеш в каква посока да се движиш. Ако се движиш в периферията, трябва да знаеш как. Ако се движиш по радиуса от центъра навън или ако се движиш към самия център на живота – законите, при които можеш да функционираш в даден случай, са различни.

Някой казва: „Трябва да се живее“. Ама къде искаш да живееш? Искаш да живееш и да се удоволстваш ли? Ако искаш да живееш в сърцето, трябва да разбираш закона на чувстването. Или пък ако искаш да живееш на физическото поле, трябва да разбираш законите на движението. Вземете например, че искате да живеете на физическия свят – тогава трябва да разбирате законите на физическия свят. Или искаш да живееш в астралния свят – трябва да разбираш законите на астралния свят, а той е свят на чувстване. Вие искате да живеете в менталния свят, в света на човешката мисъл – трябва да разбирате законите му. Или може да живеете в причинния свят, в най-високото състояние – това, за което на Земята казват, че човек трябва да бъде философ, да е разумен. Разумното донякъде съответства на причинния свят – там, откъдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на Земята. Ще видите, че всяко едно противоречие, което става на Земята, там се оправдава. Причините за нещо са били много добри, но на Земята то не е изразено добре; на Земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои – разумно.

Някои проявления на Земята не съответстват на ония причини, които от причинния свят са подействали на теб. Например ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее и е намерил лесен начин. Дошло му е наум, че за да живее, може да хване едно агне; той казва: „Трябва да се яде“. Някой пита: „Не трябва ли да яде човек?“. Не, трябва да яде, не е там погрешката. Погрешката произтича не от яденето, а от неразбирането. Казвам: няма да ядеш, но какво? Има два начина за хранене. Няма да ядеш месо. А какво ще ядеш? Ябълки, круши, сливи и жито. Като казваме: „Няма да ядеш“, не че ще престанеш да ядеш, но няма да ядеш месо, понеже с месната храна правиш пакости на други живи същества. Като ядеш ябълки, круши и сливи, ти им правиш една услуга. Като ядеш сливите, ще ги освободиш от обвивката, ще им хвърлиш костилката. Има някои растения, дето като ги ядем, им правим добро.

Казва някой: „Няма да ядеш“, или казва: „Няма да се сърдиш“. В какво няма да се сърдиш? Въпросът „няма да ядеш“ не е поставен добре. Сега този въпрос другояче може да се изрази, мисълта не е поставена правилно. Казват ти: „Няма да ядеш“. Не е право – ще ядеш само плодна храна. Не говори за останалото, че няма да ядеш. Сега същият въпрос се казва и за друго: „Не греши!“. Що е грехът? Ядене на месна храна. Живей добре! Той ти казва: „Не греши“, това значи: „Не яж“. Какво да не ядеш? Месо не яж. „Какво трябва да ям?“ Плодове. Казват: „Доказано е, че в месото има повече хранителност“. Право е, повече хранителни вещества има в месната храна, но и повече се плаща. А пък плащането повече заробва човека. Там, дето има робство, какво ли не може да има!

Следователно какво се ползваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата ти? Защо ти е сила без свобода? Знаеш ли на какво ще мязаш? Все едно да те натоварят с хляб, да турят пред теб най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък да ти затворят устата – да не можеш да ги ядеш, само да ги миришеш. Това значи да имаш сила без свобода. Казва някой: „Човек има сила“. Това е мирисане. Ако тази сила можеш да я употребиш, за да действаш свободно, тя е намясто. За предпочитане е човек всякога да се чувства свободен: силата иде отпосле. Силата трябва да идва само като условие да се запазва свободата.

При говоренето, когато се развива тази тема, това е един закон за самовъзпитанието. Спестяване значи трябва; трябва да знаете как да спестявате вашата енергия. Младите и старите хора се занимават с неща, които не са им потребни. Всички хора се занимават с неща, които не са им потребни – в даден случай те не са потребни. Например необходимо е човек да се храни, но едновременно той трябва да мисли. Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Да има една хубава варена кокошка в тенджерата, мазничка. После от тази, мазната вода, да е направена една супица с ориз, да е разбито едно яйце с малко лимон; после воденицата и дробчетата да са нарязани на малки парченца вътре. След туй да има баница, направена с хубаво прясно масло, полята отгоре с каймак. След туй да е направена баклава“. Всички тия неща той туря в ума си. Къде ще ги намери, това е сложна работа. Но сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа да има, баница да има, пък да има и една баклава отгоре.

Всякога в ума ви трябва да изскочи най-същественото. Най-първо думата изскочи не е сложена намясто. „Да изскочи“ – значи имаш зор. Думата „да се яви“ също не изразява нещата. Казва се „да се яви“, когато има призовка, да се яви някой свидетел… Но да кажем, че мисълта се явява, точно ли е това? При какви условия се явява мисълта?

Сложете най-основното за яденето. Какво е потребно за него, кое трябва да изпъкне? У вълка най-първо ще изпъкне едно хубаво агне на 3–4 месеца, мазничко. В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста, или някой петел. В ума на една овца при глада ще изпъкне някъде зелена трева. Питам: у вас какво ще изпъкне? Най-първо зависи от кой род сте. Вие казвате: „Аз не съм вълк“. Щом ядеш месо, имаш нещо сродно с вълка – нищо повече. Казва някой: „Не съм мечка“. Щом ядеш месо, значи сроден си Ă. Под думите нисши животни разбирам един живот, който е по-нисш от човешкия. Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един нисш живот. По някой път ние се докачаме. У вълка има благородна страна: той много се привързва, има качеството на кучетата; като се привърже, приятелство държи. Ето едно качество, което е хубаво: вълкът не изменя на своето приятелство, честен кавалер е той. У нас вълкът е пословичен с много неща, с много грехове, но той има една добродетел, която е неизменима. Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета. Като се роди това чувство на привързаност у него, вълкът казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче – да му пазя овците“. Сега от любов той, като обича човека, казва: „Ще му пазя овците“. По-рано ги е изяждал.

Тези качества, които преобразяват човека, това са моралните чувства. Те са поставени горе на темето и зависят от перпендикуляра от повърхността на темето към гръбначния стълб към отверстието на черепа. От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства. Как ще наречете перпендикуляра, който има по-голяма височина? Какво означава височината в перпендикуляра? Той е спуснат към известна плоскост отвесно. Тогава от всяка точка ли може да се спусне перпендикуляр? (Перпендикулярът може да бъде към една линия или към една плоскост.) Щом е перпендикуляр, колко градуса има? (90 градуса.) Значи в една окръжност колко перпендикуляра имате?

Психологически в дадения случай перпендикулярът е пробуждане на съзнанието. Той показва посоката на движението: или възкачване, или слизане. Тази точка е събуждане на съзнанието ни. Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може да се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота. Тази линия, която те води към живота, това е перпендикуляр към теб. „Аз искам да живея“ – това е перпендикуляр. Ти не можеш да живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш да се движиш към една правилна линия. Под думата живот научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правия път, при който можеш да се приобщиш с живота. В съзнанието има много перпендикуляри, това са безброй перпендикуляри. Но в дадения случай можеш да имаш само един перпендикуляр в съзнанието си. И в астралния свят може да имаш един перпендикуляр, и на физическото поле –един перпендикуляр. А пък един перпендикуляр от умствения свят е перпендикулярен на астралния свят и един перпендикуляр от астралния свят е перпендикулярен на физическия свят.

Тогава тия перпендикуляри как ще ги представите на Земята? Как ще представите, че астралният перпендикуляр е перпендикулярен на физическия свят? Да представим едно малко обяснение. Вземете, да кажем, една плоскост. Какво е свойството на плоскостта? Плоскостта може да се разшири, тялото се увеличава по обем. Телата нали се увеличават? Вие едновременно си представяте, че имате една плоскост. Нали един куб има шест плоскости, с които се загражда? Когато става разширение на плоскостите, какво става с телата? Телата се увеличават по обем. Най-първо вие правите една погрешка. Някой път ти сгрешаваш в своите разсъждения, вземаш разширението на плоскостите за увеличаване на телата. Разширението на съзнанието е едно нещо, а когато се увеличава тялото, е друго нещо. Какъв термин употребяват там? Плоскостите се разширяват, водата се разширява; и за въздуха казват, че се разширява.

Като говорих вчера на едного, казах, че по отношение на водата въздухът е тяло, а водата е граница. Ама какво се подразбира под това? В психическо отношение е така. Каква е разликата между едно тяло и самите граници, които го окръжават? В геометрията под „граница“ се разбира, че границата е с едно измерение по-малка от тялото. (Една граница може да се разшири, но тя може и да се увеличи.) Да кажем, в една плоскост има две измерения, а в едно тяло има три измерения.

Но ние се отдалечаваме от самата мисъл. Ето какво се подразбира под думата отдалечаване. Къде е погрешката на отдалечаването? Вие сте гладен. Да обясня на прост език. Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта. Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна. Във вас се убива онова чувство на глад, отще ви се да ядете, но не сте взели онази храна, която е потребна на организма. Залъгват ви с бонбончета, с някои неща, които нямат тази хранителност. В дадения случай храната трябва да бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не да бъде със залъгвания.

И в учението е същото. Вие се учите някой път, но се залъгвате с учението. Казват: „Той е учен човек“. Това са залъгвания – никакъв учен човек не си. „Силен ще стана“. Никакъв силен човек няма да станеш. „Това ще придобия.“ Какво ще придобиеш в знанието? В знанието ще придобиеш само едно нещо – да цениш своята свобода и да не позволяваш някой да ти тури юлар. Слонът е силен, но му турят юлар и едно дете с чукче като го удря по главата, го кара където си иска. Ти можеш да бъдеш силен, но без юлар. Някои хора казват: „Той е силен“. Мога да приведа много примери из философията. Какви ли не теории са измислили философите за защита.

Казват: „Международно право“. Няма никакво международно право – има международен товар. Има международно товарене, международно заробване, международно ограничение, а не международно право – то тепърва ще дойде. В Природата съществува един закон: ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничаваш неговата воля. Свободата можеш да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира под това. Един извор извира. Ти нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да му дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора, защото ще направиш престъпление.

Следователно ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. „Аз не искам да ме ограничават.“ „Ще те огранича.“ Може да има ограничение на свободата, но да няма такова ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята ти. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, можеш да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвали своя живот, но не са жертвали своята воля. Те казват: „Това е убеждение“. Той за убеждението си умира, жертва живота си. Но заради онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли и което чувства, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора Ă.

Животът е един извор, който непрекъснато извира. Вие не правите разлика в това. Казва някой: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен?! Седи някой и говори: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар и каже: „Хайде пред мене!“ – ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш и казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като се дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, а да кажеш: „Не се мърдам оттук“. Това е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам!“

От двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, но и той е бил за свободната воля. Щом дошъл стражарят, единият тръгва, другият седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам. Занасят го в участъка и казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят… Единият човек седи свободен; той не иска да върви и казва: „Ако искат – да ме носят, както искат… Но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, а ти казваш: „Каквото искат“ – не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина.“ Ти си свободен. Казва един: „Смазаха ме“. Кой те е смазал? Това е заблуждение. Ти ако ограничиш волята си, тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен – в това е свободата на човека.

Всичките скърби, които имате, се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме, е когато потискат човека. Той е един извор – и го запушат там. Отвън можеш да имаш колкото искаш страдания, но за да бъдеш радостен, непременно Божественото в теб трябва да бъде свободно – в съзнанието си да знаеш, че си свободен. „Иде ми да се пръсна.“ За какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога неговото желание не е да пукне гайдата. Тази гайда е толкова еластична, че колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек, но той сам може да се пукне. Кога? Когато мисли криво.

Ще ви приведа един пример. Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник. „Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя това. Питам: „Защо?“ „Не искам да живея вече.“ „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Казвам: „Защо искаш да се самоубиеш?“ „Потънал съм в борчове до гуша. Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора. Аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството?“ „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, за да се освободя.“ „Ти душа имаш ли?“ „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си?“ „Продавам я, че как?!“. Рекох: „За две хиляди лева продаваш ли я?“ „Продавам я.“ „Хубаво“. Продаде си душата и я купих, тъй щото имам сега една душа купена. Платих му две хиляди лева.

Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи, пък не знае как. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: ограничи в себе си страха, ограничи в себе си празната гордост, ограничи в себе си глупавото тщеславие, ограничи в себе си удоволствията. Пък после реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане някъде нещо от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат; и ти като кученце от трошиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че и те останаха“. Това значи самоубийство. Казва някой: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. Това е неразбиране – то е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава от следното: като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изяждаш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре теб някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, а друг, по-силен, хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример.

Престани да ограничаваш хората – и другите ще престанат да ограничават теб. Започни да ги обичаш – и те ще започнат да те обичат. Ти не им говори за Любовта – тя е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че е хубаво, че го милваш, галиш го, целуваш го… Какво се ползва житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш – това подразбира любовта. В любовта може житното зърно временно да страда, но това нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо толкова страшно. Че вие му давате такива криви изяснения…

За да изразиш любовта към житното зърно, ти най-първо ще го посееш, след това ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. Това е основата. После, като дойде лятно време сушата, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече: най-първо ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш; и най-после, като узрее, ще го пожънеш. След това ще го овършееш, ще го вземеш на ръката си, ще го помилваш и ще го туриш в хамбара. Ще го попиташ: „Доволно ли си от разходката?“. Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара.

Това е истинският път на Любовта. Тогава ако теб не са те посадили, Любовта я няма; ако не са те оградили, Любовта я няма; ако не са те полели, Любовта я няма – това са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, Любовта също я няма. Ще те извадят – чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. Това е важен закон на съзнанието, този е процесът на Любовта. Любовта – това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл, за да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, та да узрее, трябва да я пожънеш, да я освободиш от люспите, като я овършееш, и да я туриш пак на същото място, отдето е излязла. Това е любовта. Същият закон е и за чувствата; и за всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако я разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте, всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в Природата – не ги считайте за камъчета, които може да хвърлите, където си искате. Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни.

Сега от туй, което ви разправям, зависи успехът на вашия живот. Вие искате да имате един метод, да имате известни постижения. Каквато и да е идеята, ако тази идея вие не можете да я посеете, ако не можете да я оградите, ако не можете да я поливате, ако тази идея не може да узрее във вас и да я върнете в себе си, отдето е излязла, вие постижения не можете да имате. Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът с житното зърно е лесен. Аз мога да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? С житното зърно е лесно, но имате една мисъл или едно чувство – с него как трябва да постъпите, къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си – къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример – къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът е как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно – всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство – трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие. В даден случай, щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание. След години ще пожънете добрите резултати.

Сега да обясня мисълта си. Какви са резултатите? Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който завършил във Франция, бил запознат с французката литература. Той завършил музика, после в тогавашните времена завършил пеене и танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите му тръгнали – учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се обаче нещо, скарал се с чорбаджиите, те го бойкотирали и го уволняват. Намира се човекът в крайна нужда, но е със силно чувство на самоуважение, макар че останал без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат, и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го вкъщи, там направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца и малко лимон, по български – те не били вегетарианци.

След като този българин се наял, разположил се и разправил на свещеника положението си. Казал: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът.“ „Че как?“. Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси.“ Свещеникът изважда едно турско меджидие, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, този българин го назначават за секретар при варненския валия, голям чиновник става той. След време набеждават свещеника, че имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата. Отиват в дома на свещеника, събират всичките книги, а доста подозрителни книги имало, за които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде, и 20-те гроша направиха това“.

Това значи посяване – и плодът иде вече сега. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели е имал този човек, надули са работата“. Но всички подозрителни писма ги няма там. Това вече е една постъпка, едно чувство, което той е показал, същевременно има вече и един отглас. И българинът е готов да направи известни жертви, както свещеникът е направил за него жертва и затова сега му се отплаща.

Та казвам: по някой път вие мислите: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете: може един ден от този човек, на когото правите услуга, в даден случай да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани, туй трябва да го знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост, един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга, едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво и казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, че три дни не си ял, и минеш покрай дървото, което си посял. Тъкмо са узрели плодовете – погледнеш, дървото ти казва: „Заповядай“. Ето, дървото ти услужва; то казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“.

Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките, само че тази услуга трябва да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви: ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас, всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш; едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е, този велик закон функционира в Природата. Такова широко съзнание трябва да имате. Вие се обезсърчавате по някой път – защо? Защото се индивидуализирате. Казвате, че нямате нужда от този, от онзи – и оставате сам в света. Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може да живее.

Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“. Че как не се нуждаеш?! „Ще си купя хляб с пари.“ Но парите хората ги направиха, хлябът е опечен от фурнаджията. Казва някой: „Свободен съм да го купя“. Свободен си?! Ти не разсъждаваш правилно. Този фурнаджия може да каже, че няма да пече хляб; държавата може да каже, че няма да сече пари. Нямаш ли пари, нямаш хляб. Може да имаш пари, но хляб да нямаш; пък някой път може пари да нямаш, но хляб да имаш. Какво ще правиш тогава – може ли да си купиш едно кило хляб без пари? Малките деца са много по-умни, отколкото възрастните. Едно момче на 14–15 години или един момък на 21 година срещне един стар човек на пътя, натоварен с раница. Казва на стария: „Искате ли да ви услужа? Вие сте се заморили“. Вземе раницата – вървят, стигат до един извор, седнат да си починат. Онзи изважда хляб от раницата и благодари за услугата, нагощава го. Но ако момъкът не беше взел раницата, онзи човек не щеше да му помогне. Ще вземеш раницата – и онзи ще ти плати. Казвам: този, младият човек, е умен. Той казва: „Мога да ви помогна“ – и той помага. Ако кажеш: „Аз раница не нося“, после кажеш: „Не може ли да ми дадеш малко хлебец“, това е аристократическо – значи заповядваш онзи да ти даде от своя хляб. Тури раницата на гърба – след като я носиш, ще имаш право да ядеш от хляба. Хлябът е възлюбил онзи, който е носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.

Казвам сега: важно е приложението. Сега може да дойде морализирането. Аз гледам, във вас има една погрешка. Коя е погрешката на фотографа, коя е погрешката на художника? Фотографът, след като фотографира, вземе, че ретушира портрета, изглади някои черти. Той така ретушира някои черти, че направи лицето като мумия, заличава някои хубави черти – да няма бръчки. Така художникът няма да знае основните черти. Музикантът прави същата погрешка – като свири, иска да се хареса на публиката. Той вземе, че тури някое украшение, което няма никаква цена. Или говорителят, и той наслага украшения. Сега отива един и казва: „Господине, аз не искам да ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“. Отечеството му било неразположено… Онзи пита: „Да не би да сте се скарали с домашните?“ „Вътрешно съм неразположен“. Неразположението на човека зависи от неговите схващания.

На кого трябва да пее човек? Ще се пазите. Едно правило има в музиката – на глухи хора не пей! Художникът трябва да се пази от една погрешка: на слепи хора да не рисува. Който говори, и той трябва да се пази от една погрешка: на неми хора да не говори. Мислете! Кои хора мислят хубаво? Философите. На глупави хора да не говориш; в себе си на този, глупавия човек, да не говориш. Какво трябва да правиш с глупавия, това е друг въпрос, но в себе си ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“. Свири на онзи, който има ухо; рисувай на онзи, който има око; говори на онзи, който има ухо. Всякога трябва да имате нещо живо, разумно. Вие не дръжте отрицателни мисли в ума си – дръжте в ума си идея, която е жива. Дръжте в ума си ония, живите идеи: идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето. Това са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод.

Щом свириш, на човека се придава нещо: има обмяна между хората, които слушат, и теб, който свириш. Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство. Говориш нещо на човек, който слуша – и той придава. И човекът, който слуша, и той ти придава; който мисли, и той ти придава. Който мисли, и той придава нещо на твоята мисъл. Следователно това са правила, които трябва да пазите. Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при това същество, трябва да знаем, че няма друго същество с по-деликатен слух. Той е същество в един свят, в който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува. Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което да говори по-красиво от Него; няма и друго същество, което да мисли така ясно като Бога. Казваш: „Защо ще мисля за Бога?“. Ти като мислиш за Него, има обмяна между ума на Бога и твоя ум и между говора на Бога и твоя говор – Той ще ти предаде нещо.

Ти си представяш Бога като нещо отвлечено. Как да си Го представиш? Как да си представиш сладкото? Захарта ти ще си я представиш на бучки. Как ще си представиш меда? Захарта е твърда, а медът какъв е? Течен. Как ще си представиш петмеза; как ще си представиш сладчината на една ябълка или на една круша? Вие си представяте една и съща идея, избирате си една идея за това, най-великото в света. Не, мисли онова, което можеш да си представиш в дадения случай – реалното. Преди няколко време дойде един българин с една странна идея. Той влязъл в духовния свят. Така казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото ми. Каква форма имаше, не зная, но чувствам, че кацна на ухото ми и започна да ми говори. Чувам го, а не виждам никаква форма. То казва: „Аз съм същество, което ръководи целия български народ, аз го управлявам“. Не го зная каква работа имаше, на птица ли приличаше. Усещам, че е кацнало на ухото ми, но не му виждам формата. Чувам гласа му – той ми разправя това-онова, много хубави работи ми разказва. Казва ми: „Трябва да се н

аучиш да живееш по-добре, да не лъжеш. Ти си търговец, но честно не продаваш“. Всичко това ми говори, кацнало на ухото ми“. Ако българинът отиде при някой лекар да му каже това, онзи ще рече, че е побъркан.

Не мислете, че в света няма известни невидими за хората форми. В дадения случай не че реалността няма форма, но понеже ние не сме свикнали да гледаме в тази посока, в която можем да видим това, не можем и да видим този образ. Понеже образът на реалността е много подвижен, крайно подвижен е той, не е нещо установено, затова ви се вижда, като че няма форма. Ако ние не виждаме образа на оня свят, то е по единствената причина, че той крайно се изменя, голяма променливост има в това.

Сега вашият извод какъв е? Да се върнем към туй, което говорих. Тези работи са второстепенни. Това, за което ви говорих, аз го уподобявам на следното: ние ще пресеем брашното, ще турим много работи и ще направим баница. Но кое е най-важно в баницата? Да има хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво да бъде опечена. Като ядем, това, което ще придобием, какво е? Всички тия неща са външен процес. Това, което ядем, е важно. Една идея аз я обяснявам така: чувството, което остава във вас, то е важно. От всичко туй, което говорих, може да направим една баница, но тя не е опечена. Трябва да чакате половин час, но не зная дали ще можете да я изядете. Втория път ще я изядете, сега аз ви оставям идеята, че трябва да ядете баница.

Сега кое остава от баницата, кое е същественото? Извора, който извира, да не го запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. Това трябва да бъде свещено място – никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там мястото да е оградено, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. Това е Божественото. Има ли го този извор, Божественото е там; няма ли го този извор, всичко друго е безсмислено – тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевява. Тогава и да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането – прераждането е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване.

А за какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване: младият човек е кандидат за ученик. Нали казахме, че той трябва да живее и да обича. Понеже не се е научил да учи, младият е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Младият още не се е научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е това – в живота без Любовта погрешки се правят много. Но туй е казано по нямане на думи – те не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави погрешки, Любовта не може да прави погрешки – те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали я разбирате, или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание, но животът погрешки не прави, Любовта също погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек е щял да пие. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. Това е относително нещо. Никаква погрешка няма.

Погрешка в света има, когато не използваме Божественото начало. Кога има погрешка? Когато подпушваш Божественото. Ако ти противодействаш на Божественото, погрешката седи там. Имаш подтик да направиш нещо добро, а казваш: „Няма да го направя“. Искаш да идеш на разходка, а казваш: „Няма да ида“. Иди горе на екскурзия, иди горе в планината. Ако дойде случай да слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу, но щом е за планината, не мисли. Надолу когато слизаш, мисли; нагоре когато се качваш, не мисли. Вие слизате в кладенеца и казвате, че има злато – не мислите, когато слизате в кладенеца. Когато се качвате на планината, какво трябва да правите? Мислите ли да се качите?

Сега във вас ще остане една мисъл – казвате: „Не му е дошло времето“. Щом Слънцето изгрява, време ли е да спиш под юргана? Никой няма право да спи, щом Слънцето е изгряло. Всеки, който остане под юргана, като изгрее Слънцето, оттам го глобяват. Щом останеш под юргана, когато изгрее Слънцето, глоба ще има. Защо? Че Слънцето е изгряло и ти си под юргана. В духовния свят ще бъдеш на крака преди да е изгряло Слънцето. Докато е тъмно, под юргана можеш да седиш, но щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен – и на работа. За друго няма престъпление, но ако Слънцето те завари под юргана, има престъпление. Тук колко пъти Слънцето ви е заварвало под юргана? Казва някой: „Много хубаво се наспах“. Много хубаво си се наспал, но главата ти е побеляла от туй спане.

Или другояче казано, изтълкувайте това, направете един превод. Какво значи да не бъдеш под юргана, когато Слънцето изгрява, дайте един пример. Сега вас ви е страх да не направите една погрешка. Щом ви е страх, вие сте под юргана. Кой се страхува? Болният се страхува, а здравият не се страхува. Болният трепери под юргана, гладният се страхува, че ще умре, а здравият човек от нищо не се спъва. И после, кой се докача? Болният. Този го бутне, онзи го бутне, той казва: „Какво безобразие, така не се бута“. Здравия не го е страх. Щом оставяш да те бутат, ти си болен; щом оставяш да те бутат, ти не си умен човек. Тогава на два-три метра разстояние вървиш, бързаш, бързо се движиш, не говориш с хората. Онзи, който те бута, не е умен, но и ти не си от умните.

Тогава има един морал в света. За да не се карат хората, Бог им е дал пространство. Слънцата Той ги е поставил на големи разстояния, та като се движат, никой с никого да не се блъска, сложил ги на далечно разстояние. И между най-близките звезди има грамадни разстояния. Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може да се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата.

Казвам: между един човек и друг трябва да има пространство. Някой пита: „На каква далечина трябва да бъдат хората един от друг?“. Да има три хиляди души да се вместят между тях – това е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят, да се наредят един до друг – и противоречие няма да има. Сега три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие. Три хиляди души между вас трябва да отсъстват, за да има пак съгласие. Или трябва да имате всичко, или трябва да нямате нищо, за да станете щастливи.

 

Божият Дух носи всичките блага на живота.

 

Ето и основната мисъл: не ограничавайте Божественото във вас!

 

  1. лекция, 8 ноември 1935 г., петък, 5 ч., София, Изгрев