1929 ИСТОРИЯ НА СЛОВОТО МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС

Абсолютна и относителна реалност

Размишление.

Често се говори за абсолютна и относителна реалност. Представете си, че напишете числата 10 и 100 – какво означават те? Могат да бъдат слънца, животни, дървета, камъни и др.; могат да означават нещо реално, което има свой смисъл. Ще кажете, че числата крият в себе си абсолютна и относителна реалност – това е донякъде вярно.

Представете си, че един пияница има в джоба си само десет лева; какво ще направи с тези пари – ще отиде в една кръчма и ще се напие. С това влага парите си в банката на кръчмаря. Какво е придобил, като е изпил парите – по-голяма смелост. Преди да пие, той е бил мрачен, неразположен; щом се напие, става весел, смел и решителен – излиза от кръчмата и започва да пее, да говори високо и казва: „Никого не искам да зная, не ме интересува общественото мнение“.

Ще кажете, че парите правят човека смел – това е относителна истина. Млад момък, студент, получава в наследство от чичо си сто хиляди лева и веднага изменя живота си. Преди това е бил беден, окъсан, но сега се облича добре, разхожда се с автомобил. Казвате, че парите са направили този беден студент смел; външно парите са го изменили, направили са го по-смел, по-самоуверен, но това не е още истинският човек. И пияницата стана по-смел с десетте лева, и студентът стана по-смел със стоте хиляди лева, но тази смелост е относителна, а не абсолютна. Ако пияницата изгуби десетте лева и не може да пие, ако студентът изгуби стоте хиляди лева, и двамата ще изгубят смелостта си. И гъсеницата е смела, когато се нахрани; докато е гладна, никаква смелост няма в нея. Като е гладна, тя минава за демократка; щом се нахрани, става аристократка, едва се движи, поглежда самодоволно тук-там.

Кой направи пияницата толкова смел – десетте лева и виното. Кой даде възможност на бедния студент да се облича хубаво, да се разхожда с автомобил и да държи главата си нагоре – стоте хиляди лева. Кой застави гъсеницата да лази по дървото – нуждата от листа, с  които да се храни. Реални ли са положенията, в които се намират пияницата, студентът и гъсеницата? Не са реални – ще дойде ден, когато пияницата ще изтрезнее, студентът ще придобие вътрешно богатство, на което всякога може да разчита, а гъсеницата ще се превърне в пеперуда и ще напусне дърветата. Следователно каквото е отношението между гъсеницата и пеперудата, такова е отношението между човека и Ангела. Човек мисли, че по-реално положение от неговото няма, но като се превърне в Ангел, ще разбере, че се е намирал в относителната реалност на живота.

Помнете: човек е подложен на постепенно развитие и благодарение на това той изменя както начина си на хранене, така и своите мисли и чувства. Невъзможно е да се храниш по един и същ начин и с една и съща храна през целия си живот; невъзможно е да мислиш и да чувстваш по един и същ начин през целия си живот. Ако не възприемаш всеки ден по една нова мисъл, ти си осъден на смърт. – „Не ни трябват нови колове – старите колове са добри за нашия бент.“ Не е така – старите колове са изгнили, наведени, в скоро време ще паднат и водата ще нахлуе където не трябва – какво ще стане тогава с воденицата ви? Ще престане да работи, а престане ли тя да мели брашно, воденичарят пропада. Коловете постоянно трябва да се подновяват, за да бъде бентът ви в изправност.

Вие сте млади, предприемчиви, искате да се проявите, да забогатеете. Всичко можете да постигнете, но зависи какъв път ще изберете – пътят определя вашето бъдеще. Някой избира известен клон от науката, друг става музикант, художник, занаятчия и т.н.; какъвто избор е направил, такъв ще бъде резултатът на неговия живот. Някой изучава бацилите и става учен човек, професор; опасни са бацилите, но те хранят учения – чрез тях той се повдига в обществото, храни себе си и семейството си. Ако питате защо съществуват опасните микроби и бацили, ще си отговорите, че чрез тях хората стават учени – за да се предпазят от тях, те изучават живота им, условията за размножаването им и така минават за защитници на човечеството. Всъщност причината за съществуването на микробите се крие другаде. В бъдеще хората ще разберат и този въпрос.

Кой е създал микробите – човек или Бог? На този въпрос вие сами ще си отговорите. Някой пита кой е създал динамита; съществува ли динамит в Природата – не съществува, значи човекът е създал динамита. От съчетанието на глицерин и азотна киселина се получава динамит. Сам по себе си азотът е инертен газ, но азотната киселина лесно образува експлозивни вещества. Динамитът е сложно тяло, получено по изкуствен начин. Това показва, че много вещества, получени от човека изкуствено, носят нещастия за човечеството. В желанието си да твори, да съчетава нещата, човек не предвижда последствията на своите изобретения и вместо полза причинява пакости на своите ближни. Като не предвижда нещата, човек произвежда експлозии и с езика си: тук каже една обидна дума, там – друга и произвежда голям пожар. Коя е причината за експлозиите и за пожарите в света? Много отговори могат да се дадат на този въпрос, но един е истинският. Ще кажете, че експлозиите се дължат на неустойчивостта на веществото. Защо някои вещества са устойчиви, а други не са устойчиви – и това не е обяснено.

Брат и сестричка се забавляват. Майката им дава две ябълки, да си ги разделят, но братът иска да вземе и двете. Той започва да разказва приказки на сестричката си, за да отвлече вниманието ѝ от ябълките – това е един начин за постигане на целта му; ако така не успее, дава бонбони на сестричето си, за да го залъже; ако и това не помогне, той сграбчва ябълките и ги слага в джоба си. Сестричето се разплаква, вика майка си, тя да разреши въпроса. Както виждате, една неправилна проява в отношението на брата към сестричето създава големи неприятности в дома. Това са въпроси, които трябва да се изяснят. Всеки сам трябва да си отговори защо постъпва по един или по друг начин, да знае причините, които го подбуждат.

Като говорим за неправилните прояви на брата към сестричето, имаме предвид различната степен на развитие на хората. Всички хора не са еднакво развити, нямат еднакво пробудено съзнание, следователно те не идват от едно и също място. Водата слиза от планинските върхове, но всички върхове не са еднакво високи; същото се отнася и до съзнанието на хората – всички хора не са на еднаква степен на развитие, защото съзнанието им не е еднакво високо. Богатият и бедният се различават по съзнанието, което имат за материалното си положение: богатият съзнава, че има пари и може да направи каквото си иска; бедният съзнава, че няма пари, и се чувствува ограничен. Но какво ще бъде съзнанието на богатия, ако е болен и постоянно лежи? Макар и богат, той се чувствува ограничен. Ако бедният е здрав и силен, той се чувства свободен. Болестта е вързала богатия, както се свързват мома и момък. Ще кажете, че женитбата е едно нещо, а връзката между богатия и болестта – друго; не е така – като говорите за брак, за женитба, за съчетание, трябва да ги разглеждате във всички случаи, а не само като отношения между мома и момък. И светлината има различни прояви и съчетания, и елементите имат различни съчетания. Например ако водородът и кислородът се съединят в отношение 2:1, получава се вода; съединят ли се в друго отношение, получава се друго съединение.

Като ученици, вие трябва да изучавате не само материалната химия, но и духовната, да изучавате съединенията, които се образуват от две мисли, от две чувства, от две добродетели и т.н. Какво съединение ще се образува от елементите Правда и Любов? Ще кажете, че такова съединение не може да стане. За онзи, който гледа само материалната страна на нещата, това е невъзможно, но за онзи, който разбира вътрешния смисъл на живота, всичко е възможно, защото той не гледа само на механичната страна на явленията. Който гледа механично на нещата, изпада в убийствено еднообразие; той се намира в положението на учителя, професора, проповедника, които всяка година повтарят едни и същи неща, докато най-после се отегчат от живота. Когато нещата се повтарят, човек се механизира – тъкмо това трябва да се избягва в съвременното възпитание.

Човек трябва да дойде до дълбоко вътрешно разбиране на живота, да различава същественото от несъщественото. Той трябва да осмисли живота си – как? Като внесе разнообразие в своите мисли, чувства и постъпки. Човек не е дошъл на Земята да разкрива тайните на Битието и на Природата, но е дошъл да учи, да преустрои организма си. Ще кажете, че нямате условия за това; не говорите истината, всеки може да измени живота си – как? Като избере специален метод за своето развитие. Обикновените методи са отъпкани пътища. Който търси Истината, който иска да разбере смисъла на живота, ще върви по специален за него път; отъпканите пътища са за обикновените хора, които се задоволяват с обикновени неща.

Млад, но беден студент търси начин да си изкара хляба. Отива при един фурнаджия и си мисли: „Много неща мога да кажа на фурнаджията. Учен съм, имам знания, но той не се интересува от моите знания. Как да му поискам хляб?“. Разумният се вслушва в нуждите на хлебаря, така постъпва и студентът – той вижда, че хлебарят има нужда от вода, взема стомните и му донася; фурнаджията го поглежда, благодари и му дава половин килограм хляб. Между хлебаря и студента се завързват правилни отношения и те взаимно си услужват. Такива трябва да бъдат отношенията на всеки човек към Природата. Стане ли сутрин от сън, той трябва да се свърже с Природата като с разумно същество.

Няма по-разумно същество от Природата не само в нейните прояви, но и в силите, които действат зад тези прояви. Виждате един човек да пали кибрит; радвате се на светлината, но всъщност зад светлината се крие разумната, реалната сила. Светлината те привлича, ти отиваш в посока към нея и виждаш разумното същество, което пали кибрита. Така постъпва и Природата: ти се намираш в бурна, тъмна нощ навън и се обезсърчаваш, мислиш, че всичко е свършено; в този момент в ума ти прониква една светла мисъл, която ти посочва пътя, по който трябва да вървиш. Зад светлата мисъл се крие Разумната природа, която те вика при себе си; свържеш ли се с нея, ще видиш колко много работа ти предстои и ще се насърчиш. Докато има работа, човек живее и се радва на живота; престане ли да работи, животът му се обезсмисля.

Една опасност има за човека – търсенето на лесния път. Страшно е, когато човек избягва работата, ученето и търси лек път за постигане на своите желания. Някой иска да работи само с мисълта си, да не учи, да не копае и оре – това е невъзможно. Мощна сила е мисълта, но резултатите ѝ не всякога са добри. Мисъл, чувства и действия, съединени в едно, дават условия на човека да расте и да се развива. Ако само мислиш, ти можеш да попаднеш в миналото си, което е подобно на старите мъртви езици – старите езици не ползват човека; иска ли да напредва, да се свързва с културата на напредналите народи, той трябва да изучава новите, живите езици. Работете с мисълта, с чувствата и с волята, за да създадете своето светло бъдеще.

Миналото, мъртвите езици са мъртви хора, за които Христос казва: „Оставете мъртвите да погребват своите умрели“. Какво трябва да правят живите – да се занимават с това, което животът им предлага. Човек трябва да се свърже със себе си, със своето висше съзнание, с Живата природа – само така може да познае Бога. Ще кажете, че всички хора търсят Бога, но не могат да го намерят. Как го търсят – с плач и роптание ли? Бог не се трогва от човешки сълзи, Той иска всички хора да участват в Неговото дело, да станат Негови съработници. Вън от Бога няма живот, вън от Бога човек не може да се справи с мъчнотиите си; без Него богатството, знанието, силата нямат смисъл, а с Него сиромашията, болестите, страданията се осмислят – човек научава езика им и разговаря с тях.

Мисълта, която искам да ви оставя, е следната: да имате връзка с Бога. Тази връзка е реалността, на която можете да разчитате при всички условия: като болен и здрав, като беден и богат, като нещастен и щастлив. При тази връзка и най-големите дяволи отстъпват. Тази вътрешна връзка определя бъдещето на човека. И да се обезсърчи, и да се обезвери, щом има тази връзка, той лесно се справя със своите състояния; скъса ли се връзката, всичко пропада: и знание, и вяра, и сила, и богатство. Изгуби ли вярата в себе си, човек изгубва живота си; щом е така, пазете връзката си с Бога. Бъдете готови на всички страдания, но да не изгубите връзката си; бъдете готови да жертвате всичко за тази връзка. Който е направил връзка с Бога и поддържа отношенията си с Него, той е намерил магическата пръчица в живота си – той е маг, съзнателно работи със своя ум, със своето сърце и със своята воля. Той разполага с нещо положително, свързан е с Абсолютната реалност и всякога разчита на нея; и през най-големи страдания да мине, той е смел и решителен.

Упражнение. За една седмица правете наблюдения как лягате вечер да спите – в какво положение, на коя страна, и как се събуждате сутрин. Отбелязвайте си какви отклонения сте направили в съня си, в каква посока и под какъв ъгъл.

Забелязано е, че когато човек страда от крак, ръка, корем, в него се явява желание да сложи болния уд по-близо до центъра. Като правите наблюдения върху отклоненията на тялото си, правете наблюдения и върху влиянието, което различните идеи ви оказват. Тялото заема такова положение, каквито са идеите на човека – това показва, че човек се движи в два свята: подсъзнателен и свръхсъзнателен; първият свят произвежда несъзнателните, неволните движения, а вторият – съзнателните, волевите движения.

И тъй, стремете се към онази основна мисъл в себе си, върху която почива вашата свобода и развитието ви. От тази мисъл зависят вашето здраве, вашите радости и скърби.

 

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит Животът.

 

  1. лекция, 9 август 1929 г., София